Решение по дело №195/2014 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 278
Дата: 14 август 2014 г. (в сила от 23 септември 2014 г.)
Съдия: Георги Бойчев Христов
Дело: 20144310200195
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2014 г.

Съдържание на акта

                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                        гр.Ловеч, 14.08.2014 г.                       

 

                            В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                     

    ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав в открито заседание на четиринадесети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ Х.

 

при участието на секретаря Н.Б. и в присъствието на прокурора………………………….., като разгледа докладваното от съдията н.адм.х. дело № 195 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производство с правно основание чл.378 от НПК, във връзка с чл.78а от НК.

        С постановление от 18.02.2014 г. по дознание № 77/2011 г. на РУП Ловеч на Вася Радевска – прокурор при Районна прокуратура гр.Ловеч, на основание чл.375 от НПК е направено предложение до Ловешки районен съд, да се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с което бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК М.С. ***, за повдигнато му обвинение по чл.313, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, за това, че през периода от 28.02.2008 г. до 01.03.2010 г., при условията на продължавано престъпление, затаил истина в писмени декларации, както следва :

- в декларация образец № 2 за имуществото и доходите на държавен служител от ГД „ИН" от 28.02.2008 г., като не декларирал, че на 04.06.2007 г., чрез покупко-продажба по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 130, том V, рег. № 4537, дело № 659 от 2007 г. на Найда Тодорова — нотариус с район на действие Районен съд - Ловеч, рег.№ 481 на Нотариалната камара, придобил недвижим имот - урегулиран поземлен имот, находящ се в с.Скобелево, Ловешка област, с площ от 1 000 кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда, стопанска постройка и навес, както и че на 04.07.2007 г., чрез покупко-продажба по Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 2, том V, рег.№ 3333, дело № 820 от 04.07.2007 г. на Велин Майсторов — нотариус с район на действие Районен съд гр.Девня, рег. № 465 на Нотариалната камара, придобил недвижим имот — апартамент № 4, находящ се в гр.Девня, кв.„Повеляново», ул.„Боровец", бл.№ 10, вх.А, със застроена площ от 64,92 кв.м., заедно с прилежащите му избено помещение с полезна площ от 9,76 кв.м. и 0,0611 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинско дворно място;

- в декларация за имуществото и доходите на държавен служител от ГД „ИН" от 06.03.2009 г., като не декларирал, че на 04.06.2007 г., чрез покупко-продажба по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 130, том V, рег. № 4537, дело № 659 от 2007 г. на Найда Тодорова — нотариус с район на действие Районен съд гр.Ловеч, рег.481 на Нотариалната камара, придобил недвижим имот — урегулира поземлен имот, находящ се в с.Скобелево, Ловешка област, с площ 1 000 кв.м., заедно с построените в имота стопанска постройка и навес;

- в декларация образец № 2 за имуществото и доходите на държавен служител от ГД „ИН" от 01.03.2010 г., като не декларирал, че 04.06.2007 г. чрез покупко-продажба по Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 130, том V, рег. № 4537, дело № 659 от 2007 г. на Найда Тодорова — нотариус с район на действие Районен съд гр.Ловеч, рег.№ 481 на Нотариалната камара, придобил недвижим имот — урегулиран поземлен имот, находящ се в с.Скобелево, Ловешка област, с площ от 1 000 кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда, стопанска постройка и навес, които по силата на закон — чл.20 ал.4 от Закон за изпълнение на наказанията /отм. ДВ бр.25/2009г./, във връзка с чл.187 от Закона за МВР, чл.19, ал.2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, във връзка с чл.187 от Закона за МВР, във връзка с чл.29 от Закона за държавния служител, се дават пред орган на властта — Министъра на правосъдието, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства — че притежава посочените недвижими имоти.

          По внесеното постановление е образувано н.адм.х.дело № 195/14 год. на Ловешки районен съд. С разпореждане на съдия - докладчик е насрочено делото при условията на чл.376 от НПК.

На досъдебното производство обвиняемия С. е заявил, че разбира обвинението, но се е възползвал от правото си да не дава обяснения.

В съдебно заседание, редовно призован, обвиняемия М.С. се явява лично и заявява, че няма какво повече да каже от казаното в предходното съдебно заседание и изтъква, че е абсолютно невинен. Защитника му - адвокат Г. *** пледира обвиняемият С. да бъде признат за невиновен и оправдан, тъй като обвинението срещу него е несъставомерно. Излага подробни доводи в защита на тезата си, като акцентира на обстоятелството, че нито една от инкриминираните декларации не е достигнала до своя адресат – министъра на правосъдието. Позовава се и на доводите развити пред друг състав на съда при предходното разглеждане на делото.

Районна прокуратура гр.Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по доводите на защитата.

В постановлението на прокурора е била приета следната фактическа обстановка :

Обвиняемият М.С. ***, заедно със семейството си. Същият работел от май месец на 2000 год., като надзирател в Затвора Ловеч.

Като държавен служител, за обвиняемия С. съществувало задължението ежегодно да подава няколко декларации, една от които била декларация за имуществото и доходите на държавен служител от Главна дирекция „Изпълнения на наказанията". Всички видове декларации били типови по образец, утвърден от главния директор. Така всяка година с писмо от ГД"ИН" се указвало какви декларации следвало да се попълнят от служителите със срок до 31 март. Бланките на декларациите се раздавали на командирите на отделения и те от своя страна организирали тяхното попълване и предаване обратно на инспектор „Човешки ресурси" при Затвора Ловеч. Декларациите се попълвали собственоръчно и се подписвали от служителите. След това се прилагали към личното кадрово дело на съответния служител и ставали неразделна част от него.

На 04.06.2007 год. с нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 130, том V, рег.№ 4537, дело № 659 от 2007 г. на Найда Тодорова — нотариус с район на действие Районен съд гр.Ловеч, рег.481 на Нотариалната камара, обвиняемият С. придобил недвижим имот — урегулира поземлен имот, находящ се в с.Скобелево, Ловешка област, с площ 1 000 кв.м., заедно с построените в имота стопанска постройка и навес. Месец по-късно, на 04.07.2007 год., с нотариален акт за продажба на недвижим имот С. станал собственик и на апартамент № 4, находящ се в гр.Девня, кв."Повеляново", ул."Боровец", бл.№10, вх.А, със застроена площ от 64.92 кв.м., заедно с прилежащите му избено помещение и 0.0611 % идеални части от общите части на сградата и от право на строеж върху общинско дворно място.

На 28.02.2008 год. обвиняемият С. попълнил и предал задължителната за държавните служители декларация за имуществото и доходите на държавен служител от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията. В същата С. следвало да отрази придобитите от него недвижими имоти - жилищни, вилни, селскостопански и др. имоти, което последният не сторил. Така, според прокурора, в посочената декларация С. затаил истина, като не декларирал описаните по-горе недвижими имоти, които придобил през предходната година. В посочената декларация единствено били отразени придобитите от него през 2006 год. апартамент в гр.Ловеч, ул."Ал.Кусев" № 70, от 70 кв.м и апартамент на ул."Кн.Имеретински" № 72, от 80 кв.м., придобит по наследство. Останалите придобити от него недвижимости - апартамент в гр.Девня и къща в с.Скобелево, Ловешка област и парцел в същото село не били вписани.

На следващата година, на 06.03.2009 год., обвиняемият С. подал нова декларация за имуществото и доходите на държавен служител от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията. В нея той декларирал придобит от него чрез покупко - продажба през 2007 год. тухлен апартамент от 70 кв. в гр.Ловеч, гараж по наследство в с.Къкрина, Ловешка област и в с.Скобелево, Ловешка област къщи ½ идеална част. Според представителя на обвинението, в посоченият документ С. не декларирал придобития през 2007 год. урегулиран поземлен имот, находящ се в с.Скобелево, обл.Ловеч с площ от 1000 кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда, стопанска постройка и навес, както и апартамент № 4, находящ се в гр.Девня, кв."Повеляново", ул."Боровец", бл.№ 10, вх.А, със застроена площ от 64,92 кв.м., заедно с прилежащите му избено помещение и 0.0611 % идеални части от общите части на сградата и от право на строеж върху общинско дворно място.

Последната декларация обвиняемият подал на 01.03.2010 година. В нея той декларирал описаните в предходната от 2009 година декларация недвижими имоти, в т.ч. и придобитият през 2007 год. урегулиран поземлен имот, находящ се в с.Скобелево, обл.Ловеч с площ от 1000 кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда, стопанска постройка и навес.

От назначената в хода на разследването графическа експертиза било установено по безспорен начин, че подписите за „декларатор" в описаните три броя декларации е положен от обвиняемия С..

С оглед пълното изясняване обстоятелствата по случая, съдът разпита непосредствено посочените от защитата на обвиняемия свидетели. От техните показания, съпоставени с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице по назначената графическа експертиза, настоящия състав намира следното от правна страна :

Безспорно по делото е, че през посочения в обвинението период обвиняемият М.С. е заемал длъжността „надзирател – старши надзирател” в Затвора Ловеч. Последният е част от структурата на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията” към Министерство на правосъдието. Тази му позиция е определяла статута му на държавен служител, съгласно нормата на чл.19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. Алинея 2-ра от същия текст, респективно чл.20, ал.4 от ЗИН (Отм., ДВ, бр.25 от 2009 г.), която норма е действала през част от инкриминирания период, препращат към ЗМВР относно правата и задълженията, които имат предвид заеманата държавна служба, в случаите, когато те не са уредени в ЗИНЗС (ЗИН, отм.). В този смисъл, съответните разпоредби от ЗМВР се прилагат субсидиарно спрямо ЗИНЗС (ЗИН, отм.) и такъв е и случая с изискването за подаване на декларации за имуществото и доходите по чл.187 от ЗМВР (отм., ДВ, бр.53 от 27.06.2014 г.).

Безспорно също така по делото е, че обвиняемият С., за времето докато е бил служител в Затвора Ловеч е подавал ежегодно до 31 март такива декларации, които са били събирани от съответния командир на отделение и са се прилагали към личните кадрови досиета на служителите. Видно от декларациите /том І, л.45-73/, безспорен факт е, че в тези от 28.02.2008 г., 06.03.2009 г. и от 01.03.2010 г., той не е посочил придобитите през 2007 г. и подробно описани в обвинението недвижими имоти в с.Скобелево, Ловешка област и гр.Девня, област Варна.    

Настоящия състав обаче намира, че така предявеното срещу М.С. обвинение за извършено престъпление по чл.313, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК е несъставомерно, както от обективна, така и от субективна страна по няколко причини.

На първо място, несъставомерно е обвинението в частта касаеща декларациите за имуществото и доходите на държавен служител от ГД „ИН”, подадени от С. съответно на 06.03.2009 г. и на 01.03.2010 година. Съгласно действалата през инкриминирания период разпоредба на чл.187, ал.3 от ЗМВР (отм.), декларацията за имуществото и доходите е следвало да се подава ежегодно до 31 март. Изискването декларацията да се подава ежегодно, а не само при постъпването (чл.187, ал.1 от ЗМВР /отм./), води до извода, че предмет на деклариране е имуществото придобито от държавния служител през предходната календарна година. Следователно, в декларацията подадена от С. на 06.03.2009 г. е следвало да бъде отразено само имуществото придобито през 2008 г., съответно в тази от 01.03.2010 г. – придобитото имущество през 2009 година. В тези две декларации той не е имал задължението да посочва придобитите през 2007 г. имоти, в случая тези в с.Скобелево, Ловешка област и гр.Девня. Ето защо не може да се приеме тезата на обвинението, че е налице затаяване на истина от С. в декларациите подадени през 2009 и 2010 години, след като времето на придобиване на недекларираното имущество не се обхваща от периодите, за които се отнасят тези декларации. В този смисъл е налице и многобройна и непротиворечива практика на ВАС по повод обжалвани дисциплинарни наказания от служители на МВР и приложението на чл.187, ал.3 от ЗМВР (отм.) – напр.Решение № 14998 от 27.11.2012 г. по адм.д.№ 1677/2012 г., V о. ; Решение № 3055 от 05.03.2013 г. по адм.д.№ 507/2013 г., 5-членен състав. Поради това съдът намира, че обвинението в тази му част е несъставомерно от обективна страна, тъй като обвиняемият не е имал задължението през 2009 и 2010 години да декларира придобитите през 2007 г. имоти. Тях е следвало да ги декларира в подадената на 28.02.2008 г. имуществена декларация. Несъставомерно в тази част е и обвинението и от субективна страна. Няма как на обвиняемия да се вмени умисъл за затаяване на истината, при положение, че у него е било налице знание, което е било и законово основателно, че през 2009 г. следва да декларира имоти придобити през предходната 2008 г. и съответно, през 2010 г., такива придобити през 2009 година.

На следващо място – за да е налице съставомерност на деянието по чл.313, ал.1 от НК, е необходимо подадената от обвиняемия имуществена декларация да удостоверява пред органа на власт (в случая министъра на правосъдието) истинността на вписаните в нея обстоятелства, т.е. законът следва да предвижда истинността на вписаните обстоятелства да се установява именно по такъв начин. В тази връзка, от съществено значение за разглеждания случай е правната природа на декларациите образец № 2 за имуществото и доходите на държавен служител от ГД „ИН”. Безспорно смисълът на разпоредбата на чл.187 от ЗМВР (отм.) е бил да се придаде публичност на имущественото състояние и доходите на държавните служители в МВР, респективно на служителите към ГД „ИН”, съгласно препращащите разпоредби на чл.20, ал.4 от ЗИН (отм.) и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС. Категорична относно тази цел на имуществените декларации е и цитираната по-гора практика на ВАС. Ето защо, независимо, че документа е озаглавен като „декларация”, то по своето съдържание този документ има само заявителска, а не декларативна част. Това означава, че престъпление по чл.313, ал.1 от НК ще има само когато законът изрично указва, че истинността на обстоятелствата посочени в декларацията, може да се доказва и по този начин. Нито ЗМВР (отм.), нито пък ЗИН (отм.), ЗИНЗС, а и Закона за държавния служител не съдържат указания в подобен смисъл. Няма такива и в подзаконовите актове по прилагането им. А и няма как да съдържат подобни разпоредби, тъй като реда и документите установяващи правото на собственост върху недвижими имоти са точно и ясно регламентирани в други нормативни актове. Целта на подадените от обвиняемия инкриминирани декларации е била да се придаде публичност на имущественото и имотното му състояние в качеството му на държавен служител и да се създадат условия за евентуална съпоставка на придобитото по време на държавната служба с това преди постъпването на такава, а в последствие и възможността за установяване разликата между доходите му като държавен служител със стойността на придобитото по това време имущество. В никакъв случай обаче с тези декларации не може да се приеме, че се удостоверяват обстоятелства свързани с правото на собственост върху въпросните недвижими имоти. Предмет на документните престъпления по НК са конкретни и изрични писмени изявления на определени лица, които имат пряко или косвено правно значение. Именно правното значение е съществен елемент от документа. И ако материализираното изявление няма правно значение, то всяко неправомерно деяние с документа или както в състава на чл.313, ал.1 от НК - потвърждаване на неистина или затаяване на истина, не би увредило или не би създало опасност от увреждане на обществените отношения свързани с документирането. В такъв случай, а такъв е и настоящия, деянието ще е несъставомерно поради липса на обществена опасност. Ето защо, поради тези съображения, обвинението срещу М.С. е несъставомерно и по отношение на подадената от него на 28.02.2008 г. декларация, в която е трябвало да декларира придобитото през 2007 г. имущество, в т.ч. и имотите в с.Скобелево, Ловешка област и гр.Девня. Като не го е сторил, той не е осъществил състава на чл.313, ал.1 от НК, а е дал основание да бъде ангажирана дисциплинарната му отговорност като държавен служител – въпрос, който обаче не е предмет на обсъждане в настоящето изложение.     

Факта, че на бланката на декларациите се съдържа предупреждението за наказателна отговорност по чл.313, ал.1 от НК за деклариране на неверни данни, е правно ирелевантно, тъй като по същината си този документ, както се посочи по-горе има заявителско значение, а не декларативно такова.      

          Предвид на изложените съображения, съдът намира, че М.С.С. следва да бъде признат за невиновен в това да е извършил вмененото му деяние и оправдан по така повдигнатото му обвинение по чл.313, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

          При този изход на делото, на основание чл.190, ал.1 от НПК, направените на досъдебното производство разноски, следва да останат за сметка на държавата.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК, съдът

 

                     

                    Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА М.С. ***, ЕГН : ********** за НЕВИНОВЕН в това, че през периода от 28.02.2008 г. до 01.03.2010 г., при условията на продължавано престъпление, да е затаил истина в писмени декларации, както следва :

- в декларация образец № 2 за имуществото и доходите на държавен служител от ГД „ИН" от 28.02.2008 г., като не декларирал, че на 04.06.2007 г., чрез покупко-продажба по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 130, том V, рег. № 4537, дело № 659 от 2007 г. на Найда Тодорова — нотариус с район на действие Районен съд - Ловеч, рег.№ 481 на Нотариалната камара, придобил недвижим имот - урегулиран поземлен имот, находящ се в с.Скобелево, Ловешка област, с площ от 1 000 кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда, стопанска постройка и навес, както и че на 04.07.2007 г., чрез покупко-продажба по Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 2, том V, рег.№ 3333, дело № 820 от 04.07.2007 г. на Велин Майсторов — нотариус с район на действие Районен съд гр.Девня, рег. № 465 на Нотариалната камара, придобил недвижим имот — апартамент № 4, находящ се в гр.Девня, кв.„Повеляново», ул.„Боровец", бл.№ 10, вх.А, със застроена площ от 64,92 кв.м., заедно с прилежащите му избено помещение с полезна площ от 9,76 кв.м. и 0,0611 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинско дворно място;

- в декларация за имуществото и доходите на държавен служител от ГД „ИН" от 06.03.2009 г., като не декларирал, че на 04.06.2007 г., чрез покупко-продажба по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 130, том V, рег. № 4537, дело № 659 от 2007 г. на Найда Тодорова — нотариус с район на действие Районен съд гр.Ловеч, рег.481 на Нотариалната камара, придобил недвижим имот — урегулира поземлен имот, находящ се в с.Скобелево, Ловешка област, с площ 1 000 кв.м., заедно с построените в имота стопанска постройка и навес;

- в декларация образец № 2 за имуществото и доходите на държавен служител от ГД „ИН" от 01.03.2010 г., като не декларирал, че 04.06.2007 г. чрез покупко-продажба по Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 130, том V, рег. № 4537, дело № 659 от 2007 г. на Найда Тодорова — нотариус с район на действие Районен съд гр.Ловеч, рег.№ 481 на Нотариалната камара, придобил недвижим имот — урегулиран поземлен имот, находящ се в с.Скобелево, Ловешка област, с площ от 1 000 кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда, стопанска постройка и навес, които по силата на закон — чл.20 ал.4 от Закон за изпълнение на наказанията /отм. ДВ бр.25/2009г./, във връзка с чл.187 от Закона за МВР, чл.19, ал.2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, във връзка с чл.187 от Закона за МВР, във връзка с чл.29 от Закона за държавния служител, се дават пред орган на властта — Министъра на правосъдието, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства — че притежава посочените недвижими имоти - престъпление по чл.313, във връзка с чл.26, ал.1 от НК и го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

 

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по дознание № 77/2011 г. по описа на ОД на МВР Ловеч.

 

Решението може да се обжалва и протестира в петнадесетдневен срок от съобщението за обвиняемия и за прокурора пред Ловешки окръжен съд.

                        

   

 

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :