О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……./…..09.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело
№ 1329 по описа за
за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата
молба ищецът В.И.Н. е поискал на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде
освободен от такси и разноски по производството, тъй като не разполага със
средства да за заплащането им.
Към исковата
молбата е приложена декларация за имуществено състояние по чл. 83, ал. 2, т. 2
от ГПК от 24.08.2018 г. От същите се установява, че ищецът притежава 1/6
идеална част от къща с двор, находяща се в гр. Варна, ул. „Поп Костадин Дъновски” № 18. От декларацията се установява още, че
ищецът не притежава МПС, както и не притежава дялове, акции и облигации в
търговски дружества, не получава дивиденти, не осигурява издръжка на
непълнолетни деца. Посочено е, че не получава месечен доход от трудови
възнаграждения в РБ, не упражнява дейност като ЕТ. Единственият доход, който е
получава е пенсия в размер на 450,00 лв. месечно. Не притежава парични влогове.
За да се
произнесе по искането съдът съобрази, че дължимата държавна такса е в размер на
3200,00 лв.
Съдът след като
взе предвид горните обстоятелства, намира, че е налице хипотезата на чл. 83, ал.
2 от ГПК, поради което ищецът следва да бъде освободена от внасяне на такси и
разноски по производството, тъй като същият няма достатъчно средства да ги
плати.
С оглед всичко
гореизложено молбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.
С исковата
молба е направено и искане за спиране на производството, на основание чл. 229,
ал. 1 от ГПК, до приключване на воденото във връзка с процесното
ПТП ДП № 448/2016 г. по описа на Сектор „ПП” при ОДМВР – гр. Варна, пр.пр. №
14756/2016 г. по описа на РП – Варна. Искането следва да бъде квалифицирано
като такова по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което следва да бъде
оставено без уважение. Посоченият текст от закона допуска спиране в случаите,
когато в същия или в друг съд се разглежда дело, изходът от което ще е от значение
за разрешаване на спора по настоящото производство. В тези случаи спирането е
необходимо, за да може съдът да се съобрази със силата на присъдено нещо на
решението по преюдициалното производство или със
задължителната сила по чл. 300 от ГПК на присъдата по наказателното
производство. В конкретния случай не е налице съдебно производство в посочения
смисъл, поради което и не са налице предпоставките за спиране по чл. 229, ал.
1, т. 4 от ГПК. Воденото предварително производство не се приравнява на съдебно
производство по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и не е задължително след
приключване на тази фаза наказателното производство да премине в съдебна
такава.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА ищеца В.И.Н. с ЕГН **********, с адрес:
***, от внасяне на такси и разноски по производството, на основание чл. 83,
ал. 2 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
спиране на настоящото производство до приключване на воденото във връзка с процесното ПТП ДП № 448/2016 г. по описа на Сектор „ПП” при
ОДМВР – гр. Варна, пр.пр. № 14756/2016 г. по описа на РП – Варна, на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: