№ 388
гр. София, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е в закрито заседание на двадесет и
четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100507447 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба, с вх. № 3923 от 10.06.2021 г. в СГС, и вх. № 15252/22.04.2021
г., по изп.дело № 20218580400454 по описа на ЧСИ У.Д., подадена от длъжника А.Н., срещу
постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.№
8027/21.03.2021 г., по изп.д.№ 20218580400454, с което ЧСИ У.Д. приема за събиране
разноски по изпълнението в общ размер на 306,66 лв., от които сумата в размер на 52,50 лв.-
разноски по изпълнителното дело и сумата от 254,16 лв.-такси по Тарифата на ЧСИ.
Жалбоподателят оспорва приетите за събиране разноски по изпълнението, като моли
съда да редуцира същите до минимално определените размери съгласно Тарифата към
ЗЧСИ. Сочи, че същите са в размер на 50% от главницата, която е 713,89 лв. При условията
на евентуалност моли съда да редуцира на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК до минимално
определения размер по реда на чл. 37 от ЗПП юрк.възнаграждение, тъй като твърди, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Взискателят по изпълнителното дело – „Т.С.“ ЕАД не е представил в срока по чл.
236, ал. 3 ГПК писмени възражения.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви ЧСИ У.Д., е изложил
съображения за недопустимост на жалбата, а при условията на евентуалност и за
неоснователност на подадената жалба.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана
страна на 20.04.2021 г., видно от пощенското клеймо върху плика и е насочена срещу
извършени от съдебен изпълнител действия, касаещи разноските по изпълнението, които
попадат в обхвата на чл.435 ал. 2, т. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Непроизнасянето на ЧСИ по разноските при постъпила жалба не води недопустимост на
1
жалбата, тъй като разпоредбата на 435, ал. 2, т. 7 ГПК не въвежда такова изискване за
допустимост на същата.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, съобрази мотивите на ЧСИ и
се запозна с копието от приложеното изпълнително дело, прие следното:
Изпълнителното дело № 20218580400454 по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на
КЧСИ, е образувано по молба от 22.04.2021 г. на взискателя „Т.С.“ ЕАД въз основа на
Изпълнителен лист от 25.01.2021г., издаден по гр.дело № 39816/2012г. по описа на CPC, 53
състав, срещу длъжника А.А.Н. и Н.Е.Н. и двамата от гр.София, за разделно заплащане на
описаните в изп. лист суми, както и такси и разноски в изп. производство. С молбата за
образуване на изпълнителното дело, взискателят е възложил и правомощия по чл.18 ал.1 от
ЗЧСИ.
С процесната жалба се атакува постановление за разноски по Изпълнително дело №:
20218580400454, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 8027/21.03.2021г.
до длъжника А.А.Н. /връчена на 07.04.2021г./. В покана за доброволно изпълнение са
включени дължимите по изп. дело разноски за юрисконсултско възнаграждение на
взискателя по чл.78 ал.8 ТПК в минимален размер от 50,00 лв. В тази връзка следва да се
отбележи, че Конституционният съд на Р. България се произнесе с Решение № 10 от
29.09.2016г. по конституционно дело № 3/2016г., с което беше отхвърлено искането на
Омбудсмана на Р. България за обявяване за противоконституционна разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК за дължимостта на юрисконсултско възнаграждение. Последва промяна в самата
разпоредба. С ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г. беше изменена нормата на гражданско процесуалния
кодекс, като се предвиди, че размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да се
определя не както беше до момента съобразно минималните размери по Наредбата, а по
Закона за правната помощ. На основание чл. 37 от ЗПП е приета Наредба за заплащане на
правната помощ, определяща размера на възнагражденията, които са в пъти по-ниско от
размерите, определени в Наредбата. Присъдени са и разноски за такси по ТАРИФА ЗА
ТАКСИТЕ И РАЗНОСКИТЕ КЪМ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ,
както разноски в размер на 2.50 лева за държавна така за издаване на изп. лист. разноските.
Посочената в поканата сума от 254.16 лева с ДДС е за такси по ТТР към ЗЧСИ, съответно по
т.1 24,00 лв. с ДДС, четири такси по т.3 общо 24,00 лв. с ДДС, три такси по т. 5 – общо 72,00
лв., две такси по т. 9 – общо 36,00 лв. и по т. 31 – 6,20 лв. за справка в регистър БНБ и
справка в НБД „Население, от Тарифата които са в твърд размер, като от представеното
копие на изпълнителното дело се установява, че същите са извършени. Правилно е
изчислена и пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Изложено налага извод за неоснователност на жалбата.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от длъжника А.А.Н., жалба, с вх. № 3923
от 10.06.2021 г. в СГС, и вх. № 15252/22.04.2021 г., по изп.дело № 20218580400454 по описа
на ЧСИ У.Д., срещу постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно
изпълнение изх.№ 8027/21.03.2021 г., по изп.д.№ 20218580400454, с което ЧСИ У.Д. приема
за събиране разноски по изпълнението в общ размер на 306,66 лв., от които сумата в размер
на 52,50 лв.-разноски по изпълнителното дело и сумата от 254,16 лв.-такси по Тарифата на
ЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване – арг. 437, ал. 4 ГПК.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3