№ 989
гр. **** , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100503250 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби както следва:
І. Въззивна жалба от Ц. П. К. и Н. Р. К., двамата от гр. ****, **** област, подадена
чрез процесуален представител, срещу Решение № 186/30.06.2020 год., постановено по гр.
дело № 1305/2018 год. по описа на РС-****, в частите, с които:
1) е уважен предявения от И. Д. Д. от гр. ****, **** област против двамата
въззивници отрицателен установителен иск за собственост, като е прието за установено в
отношенията между страните, че ответниците Ц. П. К. и Н. Р. К. (съпрузи) не са
собстветници на следния недвижим имот, находящ се в гр. ****, обективиран в НА № 40,
том VI, рег. № 2857, дело № 675/2009 г. по описа на нотариус А. ****, вписан в СлВп при
РС **** с № 175, том 8, дело № 1162/2009 г., вх. рег. № 2442 от 20.08.2009 г., а именно: 60
кв. м. идеални части от дворно място, съставляващо ПИ № 841 в кв. 46 по плана на гр. ****
от 1984 г., цялото с площ 240 кв. м. по документ за собственост, а по КК на гр. ****,
одобрена със заповед №РД-18-35 от 22.01.2019 г., съставляващо имот с идентификатор
12547.501.841, целият с площ от 348 кв. м.;
2) е уважен предявения от И. Д. Д. от гр. ****, **** област против двамата
въззивници иск по чл. 109 ЗС, като ответниците Ц. П. К. и Н. Р. К. са осъдени да
преустановят неоснователните действия, с които пречат на ищеца И. Д. Д. да упражнява
правото си на собственост върху имот с идентификатор 12547.501.841 по КК на гр. ****,
одобрена със заповед №РД-18-35 от 22.01.2019 г., извършени чрез строеж на допълнително
пристроена площ от 12 кв. м., означена със зелен щрих на комбинирана скица по СТЕ с вх.
№ 598/28.01.2020 г., представляваща неразделна част от решението на РС-****, към обект
„пристройка тоалетна и склад“, представляващ сграда с идентификатор 12547.501.841.3 по
КК на гр. ****, изградена в имот с идентификатор 12547.501.841 по КК, както и да
премахнат за своя сметка съответната допълнително застроена площ от 12 кв. м.
1
ІІ. Насрещна въззивна жалба от И. Д. Д. от гр. ****, **** област, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решението № 186/30.06.2020 год., постановено по гр. дело
№ 1305/2018 год. по описа на РС-****, в частта му, с която е отхвърлен предявения от И. Д.
Д. срещу Ц. П. К. и Н. Р. К. иск по чл. 109 ЗС за осъждането на ответниците да преустановят
неоснователните си действия, препятстващи упражняване правото на собственост на ищеца
върху имот с идентификатор 12547.501.841 по КК на гр. **** и да премахнат за тяхна
сметка неозначената със зелен щрих на комбинираната скица по СТЕ вх. № 598/28.01.2020
г., представляваща неразделна част решението на РС-****, част с площ от 14, 65 кв. м. от
сградата с идентификатор 12547.501.841.3 по КК, както и на допълнителна постройка,
представляваща кухня с площ от 43 кв. м.
В жалбата на ответниците по исковете Ц. П. К. и Н. Р. К. са наведени оплаквания, че
решението в атакуваните от тях части е неправилно и незаконосъобразно.
По отношение на предявения против тях отрицателен установителен иск за
собственост на 60 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор 12547.501.841 по КК на гр. ****,
неправилно е прието за неоснователно наведеното от тях възражение за придобиване на
процесните 60 кв. м. ид. части от поземления имот по кратката давност в качеството им на
добросъвестни владелци с начало на владението – сключването на договора за продажба по
нот. акт № 40/19.08.2009 год. на нотариус с район на действие района на РС-****. Оспорен е
изводът на съда, че ответниците не са добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70, ал. 1
ЗС. Твърдят, че са добросъвестни владелци, тъй като са придобили владението върху
процесните 60 кв. м. ид. части от имота въз основа на акт, годен да ги направи собственици
(договорът за покупко-продажба по нот. акт № 40/19.08.2009 год. на Девненския нотариус)
без да знаят, че праводателят им не е бил собственик, а обстоятелството, че в приложения
към преписката по нотариалното дело придобивен акт на праводателя им **** К. К.
процесните 60 кв. м. ид. части от терена не фигурират, е без значение за добросъвестността
им. Не е отчетено също, че в чл. 70, ал. 2 ЗС е установена презумпция за добросъвестност,
която не е опровергана от ищеца по надлежния процесуален ред – чрез „обратно доказване“,
което винаги трябва да е пълно.
Навеждат още, че не е обсъдено и възражението им за придобиване на процесните 60
кв. м. ид. части от имота по давност, въз основа на осъществявано в периода от 2009 год. до
предявяване на иска – 08.11.2018 год. владение с присъединеното владение на
праводателите им **** К. и **** К. К. за периода от 1982 год. до август 2009 год.
Твърдят също, че решението в частта му, с която е уважен предявения против двамата
ответници негаторен иск също е неправилно. Считат, че събраните по делото доказателства
не установяват при условията на пълно доказване с какво и по какъв начин частта от
постройката означена като обект „03“ от ескпертизата, която част ответниците са осъдени да
премахнат за своя сметка, пречи на ищеца да упражнява на правото си на собственост, при
условие, че извън процесните 60 кв. м. ид. части от поземления имот, ответниците са
съсобственици на 27 кв. м. ид. част от поземления имот, която сам ищецът им е продал през
2016 год. Твърдят още, че по делото не е установено при условията на пълно доказване кога
и от кого е изградена тази пристройка и че това е станало евентуално в различни времена.
От заключението на СТЕ от 27.01.2020 год. на в. л. инж. Т. Онцов е установено, че
материалът от който е изградена цялата пристройка, означена с „03“ на скицата на л. 129 от
делото на РС-**** към заключението на СТЕ от 27.01.2020 год. на в. л. инж. Р. П., е един и
същ и че вертикалната линия, която съществува може да се дължи на съществувала врата.
От това следвал извода, че ищецът не е доказал твърденията си, че постройките,
премахването на които той претендира, поради това, че му пречат да упражнява правото си
на собственост върху поземления имот, са изградени именно от двамата ответници.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от двамата ответници
части и за постановяване на друго, с което искът по чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде отхвърлен,
както и да бъде отхвърлен искът по чл. 109 ЗС в частта му относно премахването на
2
допълнително пристроена площ от 12 кв. м., към обект „пристройка тоалетна и склад“,
представляващ сграда с идентификатор 12547.501.841.3 по КК на гр. ****, подробно
описана в решението на РС-****, изградена в имот с идентификатор 12547.501.841 по КК на
гр. ****. Претендират се и разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна И. Д. Д., чрез процесуален
представител, оспорва въззивната жалба на ответниците, счита, че е неоснователна, а решението в атакуваните от тях части
– за правилно и настоява да бъде потвърдено в тези части. Оспорва и направените с въззивната жалба на ответниците
искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция. Излага съображения. Претендира присъждане на
разноски.
В насрещната въззивна жалба, подадена от ищеца по предявените искове И. Д. Д., са
наведени оплаквания, че решението в атакуваните от него части е неправилно и
незаконосъобразно. Не е съобразено, че според заключенията на двете СТЕ, изготвени от в.
л. инж. Р. П., постройката, представляваща кухня с площ от 26, 24 кв. м., означена като
обект „02 кухня“ на скицата на л. 102 от делото на РС-****, както и незащрихованата с жълт
цвят част с площ от 31, 06 кв. м. от сградата с идентификатор 12547.501.841.1 по КК на гр.
**** попадат в границите на ПИ с идентификатор 12547.501.841 по КК, при което и изводът
на първоинстанционния съд, че описаните постройки са извън имота, притежаван от ищеца
и искът по чл. 109 ЗСД за премахването им е неоснователен, са неправилни. В случая съдът
е следвало да съобрази разположението на постройките, чието премахване ищецът
претендира от ответниците, съгласно действащия план – Кадастралната карта на гр. ****, от
22.01.2019 год., а не с предходните кадастрални планове.
Неправилни и в противоречие със събраните доказателства са и изводите на съда
относно частта от 14, 65 кв. м. от постройката на площ от 26, 56 кв. м. в процесния поземлен
имот, означена като обект „03 WC+Скл.“ на комбинираната скица № 1 към заключението на
в. л. инж. Р. П. на л. 102 от делото на РС-****, като не е съобразено, че тази постройка, не се
съдържа в описанието на имота „пивница и складово помещение“ по нот. акт №
158/28.07.2006 год. на Девненския нотариус, легитимиращ праводателя на ответниците като
собственик на описания в акта имот - „пивница с площ от 40 кв. м. и складово помещение с
́
площ от 20 кв. м.“; не е съобразено също, че според заключението на в. л. инж. Р. П. за тази
постройка няма издадени строителни книжа и/или разрешения.
Твърди се също, че решението е постановено и при неизяснена фактическа обстановка
– не било изяснено с каква площ са обектите „кухня“; „ресторант и склад“ и „склад в
подстълбищното пространство“, не е изяснено и какво се включва в площта от 60 кв. м.,
сградата, описана в нот. акт № 158/2006 год. на Девненския нотариус, както и дали „склад в
подстълбищното пространство" съставлява част от описаната в нот. акт № 158/2006 год.
сграда или е обща част по предназначение.
Отправеното с насрещната въззивна жалба искане е за отмяна на решението в
обжалваните от ищеца И.Д. части и за постановяване на друго, с което искът му по чл. 109
ЗС да бъде уважен в цялост.
В писмен отговор, ответниците по насрещната въззивна жалба (ответници и по
исковете) я оспорват. Считат, че е процесуално недопустима, в евентуалност –
неоснователна.
В съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуален представител, поддържа
жалбата си и оспорва жалбата на насрещната страна.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба ищецът И. Д. Д. от гр. **** е навел следните твърдения:
Въз основа на договор за продажба, скл. с нот. акт № 12, том 6, дело № 1025/2015 год.,
3
с вх. рег. № 1858/11.06.2015 год. по описа на СлВп-**** е придобил собствеността върху
дворно място от 240 кв. м., представляващо поземлен имот с пл. № 841, кв. 46 по плана на
гр. ****, одобрен със Заповед № 239/25.01.1984 г. и Заповед № 107/18.06.2002 год., при
граници на поземления имот – ПИ с пл. № 840; ПИ с пл. № 812 и улица, ведно с построената
в поземления имот полумасивна жилищна сграда с площ от 120 кв. м. Под притежаваната от
ищеца жилищна сграда има самостоятелен приземен етаж със застроена площ от 60 кв. м.,
състоящ се от пивница със застроена площ от 40 кв. м. и склад със застроена площ от 20 кв.
м., който приземен етаж е придобит от ответниците Ц. П. К. и Н. Р. К., двамата от гр. ****,
**** област, въз основа на договор за продажба, скл. с нот. акт № 40, том VІ, рег. № 2857,
дело № 675/2009 год. на Девненски нотариус с рег. № 226, акт № 175, том 8, дело №
1162/2009 год., с вх. рег. № 2442/20.08.2009 год. по описа на СлВп-****. Ищецът твърди, че
с договора за продажба по нот. акт № 40/2009 год. на Девненския нотариус прехвърлителят
**** К. К. е прехвърлил на ответниците – купувачи и 60 кв. м. ид. части от дворно място с
площ от 240 кв. м., представляващо поземлен имот с № 841 с площ от 240 кв. м., в кв. 46 по
плана на гр. ****, без да е притежавал собственост върху терена. В нот. акт № 158, том VІІ,
рег. № 6793, дело № 789/2006 год. на Девненския нотариус, легитимиращ праводателя на
ответниците като собственик на продавания имот, не е отразено и няма данни, че същият
притежава и право на собственост върху терена – поземлен имот с пл. № 841, кв. 46 по
плана на гр. ****. След като продавачът не е бил собственик на ид. части от терена, то и
ответниците не са придобили право на собственост върху 60 кв. м. в ид. части от описания
поземлен имот.
Ищецът твърди още, че след като през 2015 г. е придобил собствеността върху
дворното място, без да знае за неоснователните претенции на ответниците върху 60 кв.м.
идеални части от дворното място, с договор за продажба, скл. с нот. акт № 101, том 9, дело
№1743/2016 г. вх. рег. № 2708 от 04.08.2016 г. по описа на СлВп при РС–****, продал на
ответниците 27 кв. м. идеални части от същото дворно място, цялото с площ 240 кв. м.
Навежда още, че ответниците са изградили в дворното място без основание и в
отклонение от строителните правила и норми допълнителни постройки – кухня и втори
склад – общо 50 кв. м. и тоалетни – 18 кв.м., за което нито ищецът като собственик, нито
неговите праводатели са давали съгласие. С изграждането на допълнителните постройки –
кухня и втори склад, долепени до съществуващата сграда с лице към улицата, напълно е
затворен достъпът му до собствения му имот – втори етаж от полумасивна жилищна сграда с
площ 120 кв. м. и по този начин му се пречи да упражнява в пълен обем правото си на
собственост както върху собствения му етаж, така и върху притежаваните от него 213 кв. м.
идеални части от дворното място, като се налага ищецът да преминава през съседния имот,
на който към настоящия момент също е собственик, за да достигне до жилището си.
Съобразно наведените твърдения са и отравените искания, уточнени с молба в
съдебното заседание, проведено на 04.02.2020 год.:
1) да се приеме за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, че ответниците Ц. П. К. и Н. Р. К., двамата от гр. ****, **** област, не са
собственици на 60 кв. м. идеални части от дворно място, съставляващо ПИ № 841 в кв. 46 по
плана на гр. **** от 1984 г., цялото с площ 240 кв. м. по документ за собственост, а по КК
на гр. ****, одобрена със заповед №РД-18-35 от 22.01.2019 г., съставляващ ПИ с
идентификатор 12547.501.841;
2) да бъдат осъдени ответниците Ц. П. К. и Н. Р. К., двамата от гр. ****, **** област,
на основание чл. 109 ЗС, да преустановят неоснователното си действие, извършено чрез
строеж на допълнителни постройки – кухня със ЗП от 43 кв. м. и постройка „втори склад и
тоалетни“ със ЗП от 26, 56 кв. м. в поземлен имот пл. № 841 в кв. 46 по плана на гр. ****,
обл. ****, както и да премахнат за своя сметка описаните постройки.
4
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответниците Ц. П. К. и Н. Р. К.,
чрез процесуален представител, оспорват исковете.
Твърдят, че процесният поземлен имот, представляващ ПИ с пл. № 841 в кв. 46 по
плана на гр. ****, е с площ по-голяма от 240 кв. м., като след извършеното през 1983 год.
разпореждане по реда на ЗСГ (отм.) с втори етаж от къща и земя от 240 кв. м., собственост
на **** К. (праводател на **** К. К.), същият и след това синът му **** К. (праводател на
двамата ответници) продължил да е собственик на останалата площ от поземления имот над
240 кв. м. до реалния и размер. Навеждат, че праводателят им **** К. К., като наследник на
́
**** К., е придобил по наследство и придобивна давност, както първия етаж от жилищната
сграда, така и поземления имот над 240 кв. м. и като собственик не е имало пречка, същият
да се разпореди с имуществото си, което е сторил през 2009 г., като продал на ответниците
земя с площ от 60 кв. м. от процесното дворно място и първия етаж от сградата на посочения
адрес. Твърдят, че от 19.08.2009 г. владеят имота за себе си – земя от 60 кв. м. и първия етаж
от двуетажната сграда. Твърдят още, че и преди 19.08.2009 год. са владяли първия етаж и ид.
част от земята в качеството на наематели на **** К., а преди него имота е държан от ПК
„Единство” гр. ****, отново като наемател на собственика **** К.. Твърдят, че дори и
праводателят им да не е могъл да им прехвърли собствеността върху 60 кв. м. ид. части от
имот с пл. № 841, кв. 46 по плана на гр. ****, ответниците са придобили собствеността
върху процесните 60 ид. части от описания поземлен имот по давност въз основа на
добросъвестно владение с начало на владението – 19.08.2009 год. до предявяване на иска, а
в евентуалност – въз основа на владение с начало на владението от 19.08.2009 год. до
предявяване на иска с присъединеното владение на праводателите им **** К. и **** К. К. за
периода от 1982 год. до 19.08.2009 год.
По тези съображения считат предявения против тях отрицателен установителен иск за
собственост за неоснователен и настояват за отхвърлянето му.
Оспорват и иска по чл. 109 ЗС. Твърдят, че сградата, включваща и постройките и
пристройките, които ищецът твърди, че му пречат да упражнява в пълен обем правото си на
собственост, са нанесени в плана на гр. **** през 1964 г., като във времето към сградата не е
изграждано абсолютно нищо и същата съществува в непроменен вид. Заявяват, че нито те,
нито праводателят им е изграждал нещо допълнително, а единствено съществуващото е
поддържано във вид, който да позволява ползването на имота като пивница, а в годините
преди това – и като стол за работниците от керамичната фабрика, с която граничи имота.
Поради факта, че нищо не е пристроявано и изграждано в годините, то не се е налагало и
искането, респективно даването на съгласие от страна на съсобствениците на сградата и на
земята. Твърдят, че от дълги години преди ищецът да придобие имота, на фасадата на
сградата откъм пл. „**** има врата, която е самостоятелен вход към втория жилищен етаж и
този вход съществува и понастоящем, при което и достъпът на собствениците на втория
етаж на сградата никога не е бил препятстван. Твърдят, че не са извършили каквито и да
било неоснователни действия или незаконни строежи, така че да се налага премахването им.
Навеждат още, че ищецът сезирал и общината като компетентен орган, осъществяващ
контрол по незаконното строителство и след извършена проверка е установено, че няма
незаконно извършено строителство относно твърдяните обекти.
По тези съображения считат, че предявения против тях иск по чл. 109 ЗС е
неоснователен и настояват за отхвърлянето му. Претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на странтие, прие за установено следното от фактическа страна:
С к. н. а. № 35/21.11.1974 год., том І, дело № 70/1974 год. на Девненския нотариус
**** К. е признат за собственик по давност на следния недвижим имот: Двуетажна къща и
стопанска (масивна) сграда, построени в дворно място, застроено и незастроено от 240 кв.
м., находящо се в чертите на с. ****, при съседи: улица; керамична фабрика; **** ****,
5
съставляващо имот с пл. № 631, кв. 49 по плана на с. ****.
С договор за продажба, скл. с нот. акт № 14/06.05.1983 год., том ІІ, нот. дело №
2141/1983 год. на Девненския нотариус по реда на чл. 20 и сл. от ЗСГ (отм.) **** К. е
продал на Р**** и ****, следния недвижим имот: дворно място с пространство 240 кв. м.,
образуващо имот пл. № 631, кв. 49 по плана на гр. ****, **** окръг, при граници: улица;
**** и от две страни керамична фабрика, заедно с втория жилищен етаж от построената в
имота двуетажна сграда.
С договор за прождажба, скл. с нот. акт № 83, том І, нот. дело № 518/1990 год. на
Девненския нотариус Р**** и ****, са продали на **** и **** следния недвижим имот:
дворно място с площ 240 кв.м., включено в парцел пл. № 841, кв. 46 по плана на гр. ****,
при граници: улица; **** и от две страни керамична фабрика, ведно с построуеното в
същото дворно място полумасивно жилище и подобрения.
От Удостоверение № 7/27.04.2004 г., издадено от Община ****, е видно, че строеж
„Пивница“ със застроена площ 128 кв. м., е построен през 1982 г. в ПИ № 841, кв. 46 по
плана на гр. ****, попадащ в УПИ I-812, съгласно клетвена декларация от 27.04.2004 г. като
строежът е бил допустим по действащия ПУП и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването му.
С к. н. а. № 158/27.07.2006 год., том VІІ, рег. № 6793, дело № 789/2006 год. на
нотариус № 226 с район на действие района на РС–****, издаден въз основа на писмени
доказателства, **** К. К. е признат за собственик по наследяване на следния недвижим
имот: приземен етаж със застроена площ от 60 кв. м., състоящ се от пивница с площ от 40 кв.
м. и складово помещение с площ 20 кв. м., от двуетажна сграда, находяща се в гр. ****, общ.
****, обл. ****, изградена в поземлен имот, записан по регулационния план на града като
имот с пл. № 841 в кв. 46, с площ от 240 кв. м., при граници и съседи: имот пл.- № 840; имот
пл. № 812 – керамичен цех; улица, вуедно с прилежащите ид. части от общите части на
сградата.
С договор за продажба, скл. с нот. акт № 40/19.08.2009 год., том VІ, рег. № 2857, дело
№ 675/2009 год. на нотариус № 226 с район на действие района на РС-****, **** К. К. е
продал на Ц. П. К. (в брак към момента на продажбата с Н. Р. К.) следния недвижим имот:
дворно място с площ от 60 кв. м., представляващо ид. част от дворно място с площ от 240 кв.
м., представляващо поземлен имот с пл. № 841 с площ от 240 кв. м. в кв. 46, заедно с
построените в приземен етаж сгради с обща застроена площ от 60 кв. м., включващи
търговски обект с площ от 40 кв. м., представляващ пивница, кухненски бокс и складово
помещение и търговски обуект с площ от 20 кв. м., състоящ се от складово помещение, при
граници и съседи: имот с пл. № 812; имот с пл. № 840 и улица. В нот. акт е описано, че при
сключването на договора за продажба и извършването на нот. акт от нотариуса са
представени и нот. акт № 158, том VІІ, дело № 789, рег. № 6793/27.07.2006 год. (т. е., титула
за собственот на продавача, легитимиращ го като собственик на продавания имот), след
което нот. акт е подписан от страните и от нотариуса.
С договор за покупо-продажба, скл. с нот. акт № 11410.06.2015 год., том III, рег. №
183, дело № 364/2015 г. по описа на нотариус с № 226 с район на действие района на РС-
****, **** и С**** са продали на И. Д. Д., следния недвижим имот: дворно място с площ
240 кв. м., представляващо поземлен имот с пл. № 841 в кв. 46, заедно с построената в имота
полумасивна жилищна сграда с площ от 120 кв. м., при граници: улица; улица; улица.
Съгласно удостоверение № 2118/1 от 04.11.2019 г. и удостоверение №2119/1 от
04.11.2019 г., издадени от община ****, имената **** и ****, както и имената С**** и ****
са имена на едни и същи лица.
С договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 51/03.08.2016 год., том ІV, рег. №
1466, дело № 399/201 год. по описа на нотариус с № 226 с район на действие района на РС-
6
****, ищецът И. Д. Д. е продал на ответника Ц. П. К. (в брак към момента на продажбата с
ответницата Н. Р. К.) следния недвижим имот, находящ се в гр. ****, обл. ****: 27 кв. м.
идеални части от дворно място, цялото с площ 240 кв. м., представляващо ПИ с пл. № 841 в
кв. 46, при граници: ПИ пл. № 812; ПИ пл. № 840 и улица.
С к. н. а. № 103/23.08.2018 год., том III, рег. № 1473, дело № 395/2018 г. по описа на
нотариус с № 226 с район на действие района на РС-****, Ц. П. К. и Н. Р. К. са признати за
собственици по давностно владение на следния недвижим имот: 88 кв. м. идеални части от
приземен етаж, целият с площ 148 кв. м., представляващ търговски обект, състоящ се от
пивница, кухня и две складови помещения, в двуетажна сграда, построена в имот с № 841,
кв. 46 по плана на гр. ****, при граници и съседи на парцела: ПИ № 812; ПИ № 840; улица.
От заключенията на първоначалната и допълнителната съдебно-технически
експертизи, съответно с вх. № 8335 от 29.10.2019 г. (л. 98-103 от делото на РС-****) и с вх.
№ 598 от 28.01.2020 г. (л. 127-130 от делото на РС-****), кредитирани от съда като
обективни и безпристрастни и от изявленията на вещото лице инж. Р. П. в съдебно
заседание, се установява следното: Съгласно одобрената със Заповед № РД-18-35 от
22.01.2019 г. КК и КР за гр. ****, процесното дворно място представлява имот с
идентификатор 12574.501.841, целият с площ по КК от 348 кв.м., очертан с черен цвят на
комбинирана скица № 1 към заключението (л. 102 от делото на РС-****). По кадастрален и
регулационен план, одобрен със заповед № 771/28.02.1964 г., имота с идентификатор
12574.501.841 по КК обхваща имоти с пл. № 631 в кв. 49 с площ 241 кв. м., записан в
разписния лист към плана на **** К. и част от имот с пл. № 630 в кв. 49 с площ 124 кв. м.,
записан в разписния лист към плана на **** **** – очертани със син цвят на комбинирана
скица № 1 към СТЕ от 29.10.2019 г. Закупеният от ищеца с договора по нот. акт № 114/2015
год. имот е показан с жълт щрих на комбинираната скица № 1 към заключението от
29.10.2019 год. На мястото на показаната на същата комбинирана скица сграда „02“, която
понастоящем е кухня към ресторант, със застроена площ от 26, 26 кв. м. и е отразена в КК
като обект с идентификатор 12574.501.841.2, към 1965 г. е съществувала едноетажна
паянтова постройка, отразена в плана от 1964 год. със сигнатура „ПС“ (в синьо); тази
постройка не попада в границите на имот с пл. № 841, кв. 46 по КП от 1984 год., попълнен
със Заповед № 107/2002 год., ограден с червени линии на цитираната скица. На мястото на
сградата с идентификатор 12547.501.841.1 (сега ресторант на партерния етаж със ЗП 96, 64
кв. м. и жилищна сграда на втория етаж със ЗП 96, 64 кв. м.), към 1964 г. е съществувала
двуетажна масивна жилищна сграда (отбелязана със сигнатура 2МЖ) и двуетажна масивна
стопанска постройка (отбелязана със сигнатура 2МС), на мястото на сграда с идентификатор
12547.501.841.3 (сега масивна тоалетна и склад със ЗП 25, 46 кв. м. към ресторант), към 1964
год. е съществувала паянтова стопанска постройка (отбелязана със сигнатура ПС и площ 11,
32 кв.м.). По КРП, одобрен със заповед № 239/25.01.1984 г. и разписен лист към нето,
попълнен със Заповед №107/18.06.2002 г., имот с идентификатор 12547.501.841 по КК,
целият с площ 348 кв. м., обхваща и имот 841 в кв. 46, целият с площ 284 кв. м. по
аналитични данни, а по документ за собственост – 240 кв. м., очертан с червен цвят на
комбинирана скица към СТЕ от 29.10.2019 г. Установява се още, че защрихованата в жълт
цвят част от обекта „01 РЕСТОРАНТ И СКЛАД“ със ЗП 96, 40 кв. м., представляващ първи
етаж от сградата с идентификатор 12547.501.841.1 и защрихованият в жълт цвят обект „03
WC + СКЛ.“, представляващ сграда с идентификатор 12547.501.841.3 са съответно със ЗП
65, 58 кв. м. и 25, 29 кв. м. Според вещото лице Удостоверението № 7 от 27.04.2004 г. на
Община **** се отнася за обектите „склад“ със застроена площ 22, 38 кв. м. (показан на
скицата на л. 129 от делото на РС-****); търговска зала, кухня и старата паянтова стопанска
сграда по плана от 1964 г. и 1984 г., като не обхваща наличния проход към вътрешен двор и
втори етаж, както и обозначената на комбинирана скица към допълнителната СТЕ вх. № 598
от 28.01.2020 г. със зелен цвят площ от 12 кв. м., представляваща разширение на старата
паянтова стопанска сграда по плана от 1964 г. и от 1984 г. Като видимо ново строителство
вещото лице посочва сградата с идентификатор 12574.501.841.3 по КК, която сега е масивна
тоалетна и склад към ресторант, означена като обект „03“ на скицата на 102 от делото на
7
РС-****, а по предходните планове е отразена като едноетажна паянтова постройка със
застроена площ от 16 кв. м. Според вещото лице изграждането е започнало след 2006 год. За
ресторанта, както и за складовото помещение под стълбите (означено като склад на скицата
на л. 102 от първоинстанционното дело), достъпът се осъществява откъм главната улица и
площада; за тоалетната и склада (обект „03“ на скицата на л. 102 от делото на РС-****)
достъпът се осъществява през търговската зала на ресторанта; до втория етаж на сградата
съществува свободен достъп, както откъм улицата, така и откъм дворното място. За
дворното място достъпът е възможен единствено през входа за жилищната сграда, който е
със средна широчина 1, 30 м. – на комбинираната скица № 1 на л. 102 от делото на РС-****,
съществуващият вход е показан с черни пунктирани линии.
В съдебното заседание на 26.11.2019 го. в. л. инж. Р. П. е обяснило, че запупеният от
ищеца имот с договора по нот. акт № 114/2015 год. е отразен неправилно (погрешно) в КК,
тъй като имот с идентификатор 12574.501.841 по КК, включва и част от съседен имот – част
от бившия имот с пл. № 630 по плана от 1964 год., съответно – част от имот с пл. № 812 по
плана от 1984 год. Лицето на имота на ищеца с пл. № 841, кв. 46 по плана от 1984 год,
попълнен през 2002 год., при действието на който план е сключен и договорът по нот. акт №
114/2015, представлява единствено и само двуетажната масивна сграда, която на първия
етаж е търговската зала на ресторант, а над нея е втори етаж, който е жилище. В площта на
обекта от 96, 40 кв. м. , означен на комбинираната скица № 1 на л. 102 от делото на РС-****
като „ресторант и склад със ЗП 96, 40 кв. м., попада, респ. е включена част от търговската
зала (залата на ресторанта), защото сградата на ресторанта „продължава“ на запад и в друг
имот – в означението в синьо „2МС“ на комбинираната скица. „Кухня 02“ и частта от
сградата на ресторанта, която не е защрихована в жълто и е означена със син надпис „2МС“
на комбинираната скица № 1 към заключението от 29.10.2019 год. са извън имота на ищеца
– имот с пл. № 841, кв. 46 по плана от 1984 год., попълнен през 2002 год., а според
отразяването им в КК попадат в ПИ с идентификатор 12574.501.841.
В същият смисъл са и поясненията на в. л. инж. Р. П., направени в съдебното
заседание във въззивната инстанция. Експертът посочва, че границата на имота с пл. № 841,
кв. 46 по плана от 1984 год., попълнен през 2002 год., е по линията т. 1 - т. 2 на скицата на л.
129 от делото на РС-****, при което част от търговската зала на ресторанта (частта, която не
е защрихована в жълти щрихи), както и обектът „Кухня“ на същата скица са извън имот с
пл. № 841, кв. 46 по плана от 1984 год., попълнен през 2002 год. Потвърждава, че при
отразяването на имот с пл. № 841, кв. 46 по плана от 1984 год., попълнен през 2002 год., в
одобрената през 2019 год. Кадастрална карта на гр. **** е допусната грешка.
От заключението на съдебно-техническа експертиза вх. № 597 от 27.01.2020 г. (л. 122-
125 от делото на РС-****), кредитирано от съда като обективно и безпристрастно и от
изявленията на вещото лице инж. Т. онцов в съдебтно заседание се установява следното:
Точната година на построяване на сградата, обозначена на СТЕ вх.№8335 от 29.10.2019 г.
като обект „03 WC+СКЛ.“ не може да се определи; в първоначалния си вид тя е построена
през 60-те години на миналия век и понастоящем е с променена геометрия, застроената и
́
площ е нараснала от 14, 65 кв. м. до 26, 56 кв. м., която промяна със сигурност е извършена
след 1984 г., най-вероятно преди около десетина години, когато старата постройка е
преустроена в тоалетен възел и склад и е добила сегашния си вид, съгласно отразеното на
приложената към заключението схема на разпределението на помещенията на сградата,
съставляваща обект с идентификатор 12574.501.841.3 по КК на гр. ****.
По делото са разпитани две групи свидетели: ****, без родство и дела със страните,
ангажиран от ищеца и **** и ****, двамата без родство и дела със страните, ангажирани от
ответниците.
В показанията на свидетеля **** (праводател на праводателите на ищеца) не се
съдържат относими към предмета на споровете факти, показанията му са неконкретни,
объркани, противоречиви, неинформативни, поради което и въз основа на тях съдът не гради
8
никакви фактически изводи.
Съвкупно от показанията на свидетелите **** и ****, се установява, че в миналото
първият етаж от сградата е била столова за работниците от намиращата се в съседство
Керамична фабрика, по-късно е превърнат в пивница (кръчма). Ответникът Ц.К. стопанисва
кръчмата като личен стопанин от около 1982 год., а към 2008 год. я е купил. В периода 1973
– 1986 год. втория етаж от сградата се е ползвал от МВР.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По отрицателния установителен иск за собственост съдът приема следното:
При предявен отрицателен установителен иск за собственост в тежест на ответника по
иска е да установи правото си на собственост върху спорната вещ, придобито въз основа на
някой от предвидените в закона придобивни способи. В това производство ответникът е
длъжен да изчерпи всички свои възражения, въз основа на които твърди, че е собственик на
вещта, респ. на ид. част от същата и което право на собственост ищецът отрича с
предявения иск. Непредявените възражения, респ. незаявените придобивни способи,
основани на факти, осъществили се до приключването на устните състезания, след които
решението по отрицателния установителен иск влиза в сила, се преклудират.
В случая ответниците твърдят, че са придобили собствеността върху процесните 60
кв. м. ид. части от дворното място, съставляващо ПИ № 841 в кв. 46 по плана на гр. **** от
1984 г., цялото с площ 240 кв. м. по документ за собственост, а по КК на гр. ****, одобрена
със заповед №РД-18-35 от 22.01.2019 г., съставляващо имот с идентификатор 12547.501.841,
целият с площ от 348 кв. м., въз основа на договора за продажба, скл. с нот. акт № 40/2009
год. на Девненския нотариус, а праводателят им **** К. К. е придобил по наследство от
своя наследодател **** К. процесните 60 кв. м. ид. части от описания поземлен имот.
Установено е по делото, че с к. н. а. № 35/21.11.1974 год. на Девненския нотариус
**** К. е признат за собственик по давност на следния недвижим имот: Двуетажна къща и
стопанска (масивна) сграда, построени в дворно място, застроено и незастроено от 240 кв.
м., находящо се в чертите на с. ****, при съседи: улица; керамична фабрика; **** ****,
съставляващо имот с пл. № 631, кв. 49 по плана на с. ****. С договора по нот. акт № 14/1983
год. **** К. е продал на Р**** и ****, следния недвижим имот: дворно място с
пространство 240 кв. м., образуващо имот пл. № 631, кв. 49 по плана на гр. ****, **** окръг,
при граници: улица; **** и от две страни „керамична фабрика“, заедно с втория жилищен
етаж от построената в имота двуетажна сграда. По делото няма никакви доказателства,
установяващи, че бившият имот с пл. № 631, кв. 49 по плана на гр. **** от 1964 год. (при
действието на който план е издаден к. н. а. № 35/1974 год. и е сключен и договорът по нот.
акт № 14/1983 год.) е бил с по-голяма площ. Отделно от това площта на един поземлен имот
не е негов решаващ индивидуализиращ признак, поради което и дори и да се приеме, че
поземленият имот, на който **** К. е бил признат за собственик по давност, е с по-голяма
площ, то от съдържанието на договора за продажба, скл. с нот. акт № 14/1983 год., следва
извода, че К. К. се е разпоредил с цялото дворно място, на което е бил собственик, т. е.,
разпоредил се е с целия обем права, които е притежавал върху терена. След извършената
разпоредителна сделка праводателят на праводателя на ответниците е запазил собствеността
си единствено върху първия етаж от сградата без права върху терена, което му придава
качеството на суперфициарен собственик на първия етаж от построената в поземления имот
двуетажна масивна сграда. При това положение след смъртта на **** К. въз основа на
наследствено правоприемство **** К. К. – праводател на ответниците – е придобил
единствено собствеността върху първия етаж от двуетажната масивна сграда, но не и права
върху терена, в който е построена. В този смисъл е и издаденият к. н. а. № 158/27.07.2006
год.
По изложените съображения и съобразно принципа, че никой не може да прехвърли
9
другиму права, които няма, с договора за продажба по нот. акт № 40/19.08.2009 год.
ответниците са придобили в режим на СИО собствеността върху първия етаж от процесната
двуетажна сграда, но не и върху описаните в акта 60 кв. м. ид. части от терена.
По възражението на ответниците, че са придобили собствеността върху процесните
60 кв. м. в ид. части от имот с пл. № 841, кв. 46 по плана на гр. ****, въз основа на кратката
давност с начало на владението – 19.08.2009 год., съдът приема следното:
Възражението е неоснователно. В случая при сключването на договора за продажба с
нот. акт № 40/19.08.2009 год. купувачът – ответникът Ц. П. К. – няма качеството
добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, доколкото при сключването на
договора продавачът **** К. К. се е легитимирал като собственик на продавания имот с к. н.
а. № 158/27.07.2006 год., с който както се посочи, **** К. К. е признат за собственик на
първия етаж от двуетажната сграда, но не и върху терена и със съдържанието на който
констативен нотариален акт купувачът е бил запознат, видно от съдържащото се в нот. акт
№ 40/19.08.2009 год. удостоверително изявление на нотариуса относно това обстоятелство.
С оглед на това още при възникването на основанието, т. е., при сключване на договора за
продажба, купувачът е бил недобросъвестен, поради което и не е могъл да придобие
собствеността върху процесните ид. части от терена по кратката придобивна давност. А от
19.08.2009 год. до предявяване на иска на 08.11.2018 год. не е изтекъл предвидения в закона
десетгодишен давностен срок за придобиване по давност на процесните 60 кв. м. ид. части
въз основа на обикновено (недобросъвестно) владение.
По възражението на ответниците, че са придобили собствеността върху процесните
60 кв. м. в ид. части от имот с пл. № 841, кв. 46 по плана на гр. ****, въз основа на владение
за периода от 19.08.2009 год. до предявяване на иска с присъединеното владение на
праводателите им **** К. и **** К. К. за периода от 1982 год. до 19.08.2009 год., съдът
приема следното:
Възражението е неоснователно. В периода от 1974 год. до 06.05.1983 год.
праводателят на ответниците **** К. е осъществявал фактическа власт върху целия имот
(терен и сграда) в упражение на правото си на собственост. Със сключване на договора за
продажба по нот. акт № 14/1983 год. праводателят на ответниците **** К. е останал
суперфициарен собственик на първия етаж от сградата, поради което и упражняваната от
него, а след смъртта му – и от неговия универсален правоприемник **** К. К. фактическа
власт върху терена, не е владение, а „квазивладение“, тъй като съгласно чл. 64, ал. 1 ЗС
суперфициарният собственик може да се ползва от земята само доколкото това е
необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. В тази насока
е и к. н. а. № № 158/27.07.2006 год., с който **** К. К. е признат за собственик по
наследяване от **** К. на първия етаж от двуетажната сграда, но не и върху терена. Т. е., в
периода 1982 год. до 19.08.2009 год. праводателите на ответниците не са осъществявали
владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, върху терена.
По тези съображения съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск е
основателнен и подлежи на уважаване.
Първоинстанционното решение в тази част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По иска по чл. 109 ЗС съдът приема следното:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право.
Негаторният иск е средство за правна защита на собственика, срещу всяко
неоснователно действие (бездействие) или създадено състояние, което му пречи да
упражнява своето право според предназначението на имота си или в съответствие с обема на
10
това право. Материално легитимиран да отговаря по иска по чл. 109 ЗС е и лице, което
поддържа създадено от друг противоправно състояние, с което смущава упражняването на
правото на собственост на ищеца върху неговата вещ или му пречи да го упражнява в пълен
обем.
Установено е по делото, че обектът, означен като „кухня 02“ на комбинираната скица
към заключението на СТЕ с вх. № 598/27.01.2020 год. на л. 129 от делото на РС-****, чието
премахване ищецът претендира, е извън имота на ищеца – в тази насока е заключението на
СТЕ от 29.10.2019 год. и обясненията на в. л. Р. П. в съдебно заседание, при което и искът
по чл. 109 ЗС за премахването и е неоснователен. Обстоятелството, че в одобрената през
́
2019 год. КК на гр. **** гореописаната постройка „кухня“ е отразена като обект с
идентификатор 12547.501.841.2 и попада в ПИ с идентификатор 12547.501.841 не
обосновава различен извод, тъй като е установено, че при отразяването в КК на придобития
от ищеца имот е допусната грешка съобразно изложеното по – горе, а с влизането в сила на
заповедта за одобряване на кадастралната карта не се създават, нито се отнемат права.
Първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлен иска по чл. 109 ЗС в
частта за премахването на гореописаната постройка, съставляваща обект с идентификатор
12547.501.841.2 по КК на гр. ****, е правилно и следва да бъде потвърдено в тази част.
По отношение на постройката означена като обект „03 WC+СКЛ.“ на комбинираната
скица към заключението на СТЕ с вх. № 598/27.01.2020 год. на л. 129 от делото на РС-****,
с площ от 26, 56 кв. м., чието премахване ищецът претендира, по делото не са ангажирани
никакви доказателства, от които да се установи, че тази постройка пречи на ищеца да
упражнява в пълен обем правото си на собственост върху имота – жилище на втори етаж от
построената в поземления имот двуетажна масивна сграда, ведно с 213 / 240 ид. части от
собствеността върху терена – или пък смущава упражняването на правото му на собственост
върху гореописания имот. Обстоятелството дали тази постройка е законно изградена или не
е без значение, а е от значение дали постройката смущава ищеца при упражняване на
правото му на собственост върху неговия имот или му пречи да упражнява това право в
пълен обем, каквото в случая не е установено. Обстоятелството от кого е била изградена
тази постройка също е без значение, тъй като, както се посочи по – горе, материално
легитимиран да отговаря по иска по чл. 109 ЗС е и лице, което поддържа създадено от друг
правен субект противоправно състояние, с което смущава упражняването на правото на
собственост на ищеца върху неговата вещ или му пречи да го упражнява в пълен обем.
По тези съображения предявеният иск по чл. 109 ЗС е изцяло неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
Първоинстанционното решение в частта, с която ответниците Ц. П. К. и Н. Р. К. са
осъдени да преустановят неоснователните действия, с които пречат на ищеца И. Д. Д. да
упражнява правото си на собственост върху имот с идентификатор 12547.501.841 по КК на
гр. ****, одобрена със заповед №РД-18-35 от 22.01.2019 г., извършени чрез строеж на
допълнително пристроена площ от 12 кв. м., означена със зелен щрих на комбинирана скица
по СТЕ с вх. № 598/28.01.2020 г., представляваща неразделна част от решението на РС-****,
към обект „пристройка тоалетна и склад“, представляващ сграда с идентификатор
12547.501.841.3 по КК на гр. ****, изградена в имот с идентификатор 12547.501.841 по КК,
както и да премахнат за своя сметка съответната допълнително застроена площ от 12 кв. м.,
следва да се отмени и да се постанови друго, с което искът по чл. 109 ЗС в посочената част
да се отхвърли. В частта му, с която е отхвърлен предявения от И. Д. Д. срещу Ц. П. К. и Н.
Р. К. иск по чл. 109 ЗС за осъждането на ответниците да преустановят неоснователните си
действия, препятстващи упражняване правото на собственост на ищеца върху имот с
идентификатор 12547.501.841 по КК на гр. **** и да премахнат за тяхна сметка
неозначената със зелен щрих на комбинираната скица по СТЕ вх. № 598/28.01.2020 г.,
представляваща неразделна част решението на РС-****, част с площ от 14, 65 кв. м. от
11
сградата с идентификатор 12547.501.841.3 по КК, решението е правилно и следва да бъде
потвърдено в тази част.
Съобразно изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в
полза на ищеца И. Д. Д. следва да се присъдят разноски за двете инстанции в общ размер на
1187, 50 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Съобразно изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в
полза на ответниците Ц. П. К. и Н. Р. К. следва да се присъдят разноски за двете инстанции
в общ размер на 1285, 50 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 186/30.06.2020 год., постановено по гр. дело №
1305/2018 год. по описа на РС-****, В ЧАСТИТЕ, с които:
1) е уважен предявения от И. Д. Д. от гр. ****, **** област против Ц. П. К. и Н. Р. К.,
двамата от гр. ****, **** област отрицателен установителен иск за собственост и е прието за
установено в отношенията между страните, че ответниците Ц. П. К. и Н. Р. К. (съпрузи) не
са собстветници на следния недвижим имот, находящ се в гр. ****, обективиран в НА № 40,
том VI, рег. № 2857, дело № 675/2009 г. по описа на нотариус А. ****, вписан в СлВп при
РС **** с № 175, том 8, дело № 1162/2009 г., вх. рег. № 2442 от 20.08.2009 г., а именно: 60
кв. м. идеални части от дворно място, съставляващо ПИ № 841 в кв. 46 по плана на гр. ****
от 1984 г., цялото с площ 240 кв. м. по документ за собственост, а по КК на гр. ****,
одобрена със заповед №РД-18-35 от 22.01.2019 г., съставляващо имот с идентификатор
12547.501.841, с площ по КК от 348 кв. м.;
2) е отхвърлен предявения от И. Д. Д. от гр. ****, **** област срещу Ц. П. К. и Н. Р.
К., двамата от гр. ****, **** област, иск по чл. 109 ЗС в частта му за осъждането на
ответниците да преустановят неоснователните си действия, препятстващи упражняване
правото на собственост на ищеца върху имот с идентификатор 12547.501.841 по КК на гр.
**** и да премахнат за своя сметка неозначената със зелен щрих на комбинираната скица
по СТЕ вх. № 598/28.01.2020 г., представляваща неразделна част решението на РС-****,
част с площ от 14, 65 кв. м. от сградата с идентификатор 12547.501.841.3 по КК, както и на
допълнителна постройка, представляваща кухня със ЗП от 43 кв. м., съставляваща обект с
идентификатор 12547.501.841.2 по КК на гр. ****;
ОТМЕНЯ Решение № 186/30.06.2020 год., постановено по гр. дело № 1305/2018 год.
по описа на РС-****, В ЧАСТТА МУ, с която ответниците Ц. П. К. ЕГН ********** и Н. Р.
К. EГН **********, двамата от гр. ****, **** област, са осъдени да преустановят
неоснователните действия, с които пречат на ищеца И. Д. Д. ЕГН ********** от гр. ****,
**** област, да упражнява правото си на собственост върху имот с идентификатор
12547.501.841 по КК на гр. ****, одобрена със заповед №РД-18-35 от 22.01.2019 г.,
извършени чрез строеж на допълнително пристроена площ от 12 кв. м., означена със зелен
щрих на комбинирана скица по СТЕ с вх. № 598/28.01.2020 г., представляваща неразделна
част от решението на РС-****, към обект „пристройка тоалетна и склад“, представляващ
сграда с идентификатор 12547.501.841.3 по КК на гр. ****, изградена в имот с
идентификатор 12547.501.841 по КК и да премахнат за своя сметка гореописаната
допълнително застроена площ от 12 кв. м., на основание чл. 109 ЗС, както и в частта му за
разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
12
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. Д. ЕГН ********** от гр. ****, **** област, ул. ****
срещу Ц. П. К. ЕГН ********** и Н. Р. К. ЕГН **********, двамата от гр. ****, ****
област, ул. **** иск с правно основание чл. 109 ЗС в частта му за осъждането на
ответниците да преустановят неоснователните си действия, препятстващи упражняване
правото на собственост на ищеца върху поземлен имот с идентификатор 12547.501.841 по
КК на гр. ****, одобрена със заповед №РД-18-35 от 22.01.2019 г., извършени чрез строеж на
допълнително пристроена площ от 12 кв. м., означена със зелен щрих на комбинирана скица
по СТЕ с вх. № 598/28.01.2020 г., представляваща неразделна част от решението на РС-****,
към обект „пристройка тоалетна и склад“, представляващ сграда с идентификатор
12547.501.841.3 по КК на гр. ****, изградена в имот с идентификатор 12547.501.841 по КК,
както и да премахнат за своя сметка гореописаната допълнително застроена площ от 12 кв.
м. от постройката с идентификатор 12547.501.841.3 по КК на гр. ****;
ОСЪЖДА Ц. П. К. ЕГН ********** и Н. Р. К. ЕГН **********, двамата от гр. ****,
**** област, ул. **** да заплатят на И. Д. Д. ЕГН ********** от гр. ****, **** област, ул.
****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1187, 50 лева (хиляда сто осемдесет и седем
лева и 50 ст.) – разноски за двете инстанции, съразмерно на уважената част от исковете;
ОСЪЖДА И. Д. Д. ЕГН ********** от гр. ****, **** област, ул. **** да заплати на Ц.
П. К. ЕГН ********** и Н. Р. К. ЕГН **********, двамата от гр. ****, **** област, ул.
****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1285, 50 лева (хиляда двеста осемдесет и пет
лева и 50 ст.) – разноски за двете инстанции, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13