Р Е Ш Е Н И Е
№ 751/07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание на девети
ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 675 по
описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 73, ал. 4 от
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове (ЗУСЕСИФ) във вр. с § 70 от ПЗР на ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 20а от ЗПЗП.
Делото е образувано по жалба на ЕТ
„Михаела – Л. Танева“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Област:
Пазарджик, Община: Батак, гр. Батак, ул. „Димитър Чучлев“, № 14, представлявано
от Л. Танева, против Решение за налагане на финансова корекция №
13/312/02832/3/01/04/02, изх. № 01-6500/8447#22 от 31.05.2023 г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Решението е оспорено като неправилно,
издадено в противоречие с материалноправните разпоредби, при допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при
несъответствие с целта на закона. По същество се твърди, че решението не е
мотивирано и в него не са посочени относимите и действащи към момента правни
основания за издаването му. Изложени са и съображения, че административният
орган не е обсъдил наведените от жалбоподателя възражения. Възразява се и срещу
констатацията на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) за допуснато неизпълнение на
задълженията, произтичащи от Договора за предоставяне на финансова помощ.
Твърди се наличие на форсмажорни обстоятелства по смисъла на параграф 1, т. 27
от Допълнителните разпоредби на Наредба № 29 от 11.08.2018 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Подкрепа за създаване на микропредприятия“ от Програмата за развитие на
селските райони“, които са довели до невъзможност за изпълнение на заложените в
бизнес плана цели.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. Н., която поддържа жалбата. Моли
да бъде отменено процесното решение за налагане на финансова корекция по
съображенията изложени в жалбата. Претендира разноски.
Ответникът – Изпълнителният директор на
Държавен фонд „Земеделие“ редовно призован, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. Оспорва жалбата с писмено становище вх. № 7756/27.09.2023
г., чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Пенчева. Моли се съдът да
постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пазарджик, след
като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна с приетите по
делото доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:
На
03.10.2014 година между ЕТ „Михаела – Л. Танева“, в качеството си на ползвател
и Държавен фонд „Земеделие“ е сключен Договор № 13/312/02832 от 03.10.2014 г.
за предоставяне на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и
развитие на микропреприятия” от Програма за развитие на селските райони (ПРСР)
2007-2013 г. Уговорен е размер на помощта от 389 436,93 лв. за изпълнение на
проект № 13/312/02832 от 29.05.2013 г. и срок на инвестицията до 15.09.2015 г. Съгласно
разпоредбата на т. 4.18 от договора, ползвателят е длъжен да спазва одобрения
проект за срок от 5 години от сключване на договора. С Анекс № 1 от 29.05.2015
г., е уговорен размер на помощта от 389 408,12 лв., а на 09.10.2015 г. от ДФЗ е
оторизирана сума в общ размер от 388 829,88 лева.
По
повод изпълнението на проекта, със Заповед № 373995/17.06.2019 г. е назначена
проверка от страна на ДФЗ. При извършената проверка на място, в периода
24.06.2019 г. – 27.06.2019 г., е констатирано неизпълнение на поетите
задължения с Договор № 13/312/02832, а именно: 1. неизпълнение на залегнали в
бизнес – плана показатели относно приходите за три години /2016 г., 2017 г. и
2018 г./ - реализираните приходи за трите години представляват 10.51 % от
заложените в бизнес – плана; 2. неизпълнение на заложените в бизнес-плана
параметри относно устойчива заетост за посочените три години, а именно:
разкриване на 4 работни места /1 управленски персонал, 1 административен
персонал и 2 производствен персонал/. Наети били само двама работника.
Предвид
констатациите от проверката, с писмо с изх. № 01-6500/8447 от 23.10.2019 г.,
ДФЗ-РА е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1
от АПК. Последвало е и издаването на АУПДВ № 13/312/02832/3/01/04/01, от
03.09.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Същият
бил отменен с Решение № 293 от 08.04.2021 г. постановено по административно
дело № 1264/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, оставено в
сила с Решение № 3564 от 13.04.2022 г. по адм. д. № 7607/2021 на Върховния
административен съд. За да отмени посочения АУПДВ, съдът е приел, че неправилно
административният орган е издал акт за установяване на публично държавно
вземане, като е следвало вместо това да издаде решение за налагане на финансова
корекция.
С
оглед дадените от съда указания, административният орган е инициирал процедура
по налагане на финансова корекция по смисъла на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Изпратил е
до ЕТ „Михаела – Л. Танева“ писмо изх. № 01-6500/8447#20 от 03.10.2022 г. за започнатото производство по
налагане на финансова корекция. В указания срок от страна на бенефициента са
депозирани възражения вх. № 01-6500/8447#21 от 24.10.2022 г. с представени доказателства за наличие
на форсмажорни обстоятелства. Последвало е издаването на процесното решение за
налагане на финансова корекция № 13/312/02832/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/8447#22 от 31.05.2023 г. Същото е връчено на жалбоподателя на
06.06.2023 г. Жалба до Административен съд – Пазарджик е депозирана на
16.06.2023 г.
За
да наложи финансовата корекция, административният орган е приел, че в
представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали
финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим,
сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. Одобрените
показатели били както следва: годишни приходи от нощувка в двойна стая в размер
на 192 000,00 лв. за 2016 г.; 192 000,00 лв. за 2017 г. и 192 000,00 лв. за
2018 г. и разкрити 4 работни места - 1 управленски, 1 административен и 2
производствен персонал. Прието е с решението, че показателите не били
постигнати, тъй като за финансовата 2016 година са установени приходи от
нощувка в двойна стая в размер на 21 465,44 лв.; за финансовата 2017 година са
установени приходи от нощувка в двойна стая в размер на 23 787,04 лв., а за
финансовата 2018 година са установени приходи от нощувка в двойна стая в размер
на 15 256,86 лв., което съставлява среден размер на изпълнение на приходите по бизнес
плана за годината 10,51 %. Съответно 50 % за разкриване на работните места,
доколкото се установява наемане само на две лица за всяка от годините 2016 г.,
2017 г. и 2018 г.
По
делото са приети като доказателства документите, приобщени към
административната преписка по издаването на оспорения акт, както и допълнително
представени такива от страна на жалбоподателя с възраженията по чл. 73, ал. 2
от ЗУСЕСИФ и жалбата.
Доказателствата
представени от жалбоподателя са свързани с твърдение за наличие на форсмажорни
обстоятелства по смисъла на параграф 1, т. 27 от Допълнителните разпоредби на
Наредба № 29 от 11.08.2018 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване на
микропредприятия“ от ПРСР, които изключителни обстоятелства жалбоподателят
твърди, че са довели до невъзможност за изпълнение на заложените в бизнес плана
цели.
Представено
е Удостоверение № 30-00-52-001/06.11.2019 г., от което е видно, че на
територията на Община Пещера, в посока летовището Св. Константин има множество
свлачища. Тези свлачища засягат пътния участък на общински път РАZ
1181 — Дорково-Костандово- лет. „Св. Константин“ — гр.
Пещера, Община Пещера, Област Пазарджик. Констатира се, че този път, по който
са свлачищата е основната и главна пътна артерия за достъп, от която и да е
точка до активите - недвижими имоти, предмет на инвестицията на жалбоподателя.
Видно е, че свлачищата са налични от края на 2014 година. Разрешенията за
строеж за укрепване на този пътен участък са от месец март 2017 г. и месец юли
2017 г., а разрешенията за ползване са издадени съответно през януари и декември
2018 г. и месец август 2019 г. Тоест от приетите по делото доказателства е
видно, че по основния пътен участък за достъп до вилите на жалбоподателя, обект
на инвестицията, е налично свлачище. Местността, в която се намират къщите е
била много трудно достъпна до лятото на 2019 г., което покрива и процесния
период, за който е наложена финансовата корекция.
Представено
и прието е и Удостоверение с изх. № У-91/08.11.2019 г. на „Водоснабдяване и
Канализация Батак“ ЕООД, от което е видно, че от 2016 г. и до момента на
представяне на писменото доказателство пред административния орган, е имало
аварии в захранващия местността „Дъното“ (където се намират къщите) водопровод,
което е довело до многократни спирания и пускания в района и конкретно на
вилните сгради и до „замътваност“ на водата. Работата по аварийните ремонти
също е довело до спиране на водоснабдяването до вилните сгради за настаняване и
замътване на водата, тъй като и няма друг алтернативен водоизточник в района. Изложени
са твърдения в тази връзка от страна на жалбоподателя, че това от своя страна е
довело до множество оплаквания на гостите на къщите и съответно до техния отлив,
доколкото липсата на водоснабдяване, постоянното прекъсване на водоснабдяването
в комбинацията с течаща мътна вода било довело до неминуем отлив на гостите.
По
искане на ответника по делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза,
заключението по която съдът кредитира в пълна степен като ясно, обективно и
изготвено от компетентно лице. В заключението си вещото лице е приело, че в
представения го делото бизнес план са залегнали прогнозни показатели за приходи
от субсидираната дейност в част IV „Финансово- икономически статус“, „Приходи“,
таблица 2 „Производствена и търговска програма: /стр. 92 от делото/: За всяка
една от годините в прогнозирания 10 годишен период са заложени по 192 000 лева
приходи от нощувки. В хода на проверката, извършена от вещото лице се установило,
че:
• За 2016 г. са отчетени общо 21 465,44 лева
приходи при заложени в бизнес плана 192 000 лева, което представлява 11,18%
изпълнение.
• За 2017 г. са отчетени общо 23 787,04 лева
приходи при заложени в бизнес плана 192 000 лева, което представлява 12,39 %
изпълнение.
• За 2018 г. са отчетени 15 256,00 лева при
преизчислен план за същия период 192 000 лева, което представлява 7,95 %
изпълнение
Според
вещото лице, общо изпълнението на този показател за периода 2016 г.- 2018 г.,
изчислено като средно аритметична величина, възлиза на 10,51%.
В
заключението е посочено също, че съответно за всяка една от годините в
прогнозирания 10 годишен период са заложени по 4 лица, които следва да се
осигуряват с цел постигане на устойчива заетост - в таблица 5 „Разходи за
заплати и социални осигуровки" в част IV „Финансово-икономически статус“,
„Приходи“ на приложения бизнес план.
В
хода на проверката, извършена от вещото лице, същото е установило, че:
• За 2016 г. са отчетени 2 осигурени лица при
заложени в бизнес плана 4 лица, което представлява 50% изпълнение.
• За 2017 г. са отчетени 2 осигурени лица при
заложени в бизнес плана 4 лица, което представлява 50% изпълнение.
• За 2018 г. са отчетени 2 осигурени лица при
заложени в бизнес плана 4 лица, което представлява 50% изпълнение.
Предвид
това вещото лице е заключило, че общо изпълнението на този показател за периода
2016 г. - 2018 г., изчислено като средно аритметична величина, възлиза на 50%.
В
съдебно заседание вещото лице потвърждава, че представеният бизнес план е за 10
годишен период, като констатациите на ДФЗ и проверката на експертизата касаят
единствено първите три години от изпълнението.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата
е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен
интерес от оспорването, и се явява допустима.
Разгледана
по същество същата е основателна.
Административен
съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по
делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с
разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното:
Настоящият състав намира,
че следва изрично да се посочи, че в Държавен вестник, бр. 51 от 01.07.2022 г.
е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИД на ЗУСЕСИФ),
с § 1 на който наименованието на закона се изменя на Закон за управление на
средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно
§ 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, до приключването на програмите за програмен период 2014-2020
г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ),
разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето
действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по
отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски
съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този
закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 – 2020
г., съгласно § 71, ал. 2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а съгласно § 73 законът влиза в
сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. В този смисъл същите
правила ще намерят приложение и по отношение на програмния период 2007-2013.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед горното,
приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр.
52 от 09.06.2020 г., при посочване на новото му наименование, в сила от
01.07.2022 г.
При проверката за
законосъобразност на оспореното решение за налагане на финансова корекция,
предмет на настоящото производство, касаеща компетентността на неговия издател,
съдът намира, че процесният административен акт е издаден от материално и
териториално компетентен административен орган. Предмет на съдебен контрол е
Решение за налагане на финансова корекция № 13/312/02832/3/01/04/02, изх. №
01-6500/8447#22 от 31.05.2023 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“. Със същото на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както и на основание чл.
46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и
развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013 г. и предвид вляло в законна сила Решение № 3564 от
13.04.2022 г., постановено по адм. д. № 7607/2021 г. на Върховния
административен съд на жалбоподателя е наложена финансова корекция в
окончателен размер на 388 829,88 лева, представляваща 100 % от получената
субсидия по Договор № 13/312/02832 от 03.10.2014 г.
В случая безспорно се
установява, че договорът за отпускане на финансова помощ е подписан на
основание чл. 31, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. Съгласно чл. 46, ал.1 от
Наредба № 29/11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява
свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ,
РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва
върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Отделно
от това, в случая процедурата по налагане на финансова корекция се е развила
при действието на ЗУСЕСИФ, като съгласно § 4, ал. 1 от ДР към ЗУСЕСИФ, за
Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление,
контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на
земеделието, храните и горите и от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна
агенция, като това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските
производители и в актовете по неговото прилагане. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ изпълнява
функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за
акредитация, а съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 10 от ЗПЗП (в приложимата редакция),
в това си качество фондът администрира нередности по Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г. и по Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 година. По силата на чл. 20а, ал. 1 от
ЗПЗП, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, е изпълнителен
директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи дейността и я
представлява. С ал. 5 на тази разпоредба (в приложимата редакция), е
регламентирано правомощието на изпълнителния директор да издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава
пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове. В нормата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП (в
приложимата редакция) е регламентирано, че дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ, поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на
финансова корекция по чл.70, ал. 1, т. 1 – 9 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от
същия закон. Въз основа на цитираните по-горе разпоредби, изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие“ има качеството на „ръководител на
управляващия орган“ по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, по отношение на
процесната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 година. Поради това и следва да се приеме, че решението за
налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган. В горния смисъл
Решение № 9227 от 03.10.2023 г., постановено по адм.д. № 5283/2023 г. по описа
на Върховния административен съд.
Оспорваният акт е издаден в
изисканата от закона писмена форма, като от формална страна съдържа както
фактически, така и правни основания в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК
във вр. с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Описани са всички обстоятелства възприети
като относими от страна на органа за налагането на финансовата корекция -
съдържание констатации при проверка на място, възражението на бенефициента и
направените от административния орган заключения относно фактическата
обстановка. Административният орган е обсъдил направените от страна на
бенефициента възражения (стр. 6-7 от акта), като е изложил и мотиви защо
отхвърля възраженията.
В тази връзка следва да се
отбележи, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя, че наведените от
него възражения не са надлежно разгледани и обсъдени.
При налагане на финансовата
корекция са спазени и административно-производствените правила. След
установяване необходимостта от провеждане на процедура по чл. 73 от ЗУСЕСИФ,
съгласно окончателно съдебно решение, административният орган е уведомил
бенефициента с Писмо изх. № 01-6500/8447#20
от 03.10.2022 г., като съобразно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ му е предоставил
възможност да изложи подробни възражения в двуседмичен срок. Едва след
получаване на Възражение вх. № 01-6500/8447#21
от 24.10.2022 г., административният
орган е издал оспореното решение за налагане на финансова корекция. Т.е.
спазена е предвидената специална процедура, предхождаща налагането на финансова
корекция. Предвид изложеното, правото на защита на жалбоподателя не е
ограничено и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила предвидени в нарочната процедура по чл. 73 от ЗУСЕСИФ, които да
обосновават незаконосъобразност на постановеното решение в тази насока.
По отношение на правилното
приложение на закона, настоящият състав намира следното: За да бъде сключен
процесният договор от 2014 г., жалбоподателят е представил бизнес план със
заложени прогнозни приходи и брой лица, които е предполагал, че ще бъдат
ангажирани в изпълнението. Предмет на договора е било изграждането на къща за
гости за селски туризъм, състояща се от няколко вили в местност
„Дъното-Компанията“ гр. Батак, община Батак, обл. Пазарджик, при очаквана
средна заетост на къщите 54-55 %. Към бизнес плана са представени индикативни,
т.е. прогнозни, стойности на очакваните приходи за 10 години, като тези
прогнози са били заложени към 2013 г., когато се е осъществило и
кандидатстването за финансиране. Договорът е сключен на 03.10.2014 г., като
срокът за изпълнението на самата инвестиция на строежа, е бил до 15.09.2015 г.
Съответно по аргумент от чл. 4.18 от договора, одобреният проект следва да бъде
спазван за срок от 5 години от сключване на договора или до 04.10.2019 г.,
както е възприето и от проверяващите от ДФЗ в протокола за проверка от 2019 г.
(л. 134 от делото).
По делото не е спорно, че
инвестицията предмет на договора е изпълнена. Наложената финансова корекция е
на основание неизпълнение на заложените показатели по представения бизнес план
за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
Установява се по делото в
тази връзка, че непосредственото след сключване на договора по пътната мрежа,
даваща възможност за достъп до къщата за гости, са се развили свлачищни процеси
и се е образувало свлачище. В тази връзка още пред административния орган е
представено удостоверение № 30-00-52-001/06.11.2019 г., от което е видно, че на
територията на Община Пещера, в посока летовището Св. Константин има множество
свлачища. Същото не е оспорено от административния орган в рамките на съдебното
производство. Констатира се, че тези свлачища засягат пътния участък на
общински път PAZ 1181 — Дорково-Костандово-лет. „Св. Константин“ — гр. Пещера,
Община Пещера, Област Пазарджик, който е и основната и главна пътна артерия за
достъп, от която и да е точка до активите - недвижими имоти, предмет на
инвестицията, като свлачищата са налични от края на 2014 година. Тоест след
подаване на проекта с бизнес плана и след сключване на договор за финансова
подкрепа. Разрешенията за строеж за укрепване на този пътен участък - 3 на брой
са издадени, както следва: едно през месец март 2017 г., и две през месец юли
2017 г., а разрешенията за ползване са издадени съответно през януари и
декември 2018 г. и месец август 2019 г., което е удостоверено в съдебния процес
с официални документи, също неоспорени от ответната страна.
Във връзка с тези доказани
обстоятелства, може да се направи обоснован извод, че това от своя страна е
довело до отлив на туристи, тъй като местността, в която се намират къщите е
била трудно достъпна до лятото на 2019 г., която е и последваща година за
периода на наложената финансова корекция (2016 г. – 2018 г.).
Свлачищата са природно
бедствие и представляват „непреодолима сила“ или т.нар. „форсмажорно
обстоятелство“ по смисъла на Наредба № 29 от 11.08.2018 г. и по смисъла на
българското законодателство като цяло, което видно от представените официални
документи е възникнало след сключване на договора, непредвидимо е и създава
причинна връзка между невъзможността за изпълнение на поставените в бизнес
плана цели. Наличието на това природно бедствие е причина за отлив па туристи,
поради невъзможността на туристите да имат достъп по главния път до къщите, предмет
на инвестиция.
Освен това, видно от Удостоверение
с изх. № У-91/08.11.2019 г. на „Водоснабдяване и Канализация Батак“ ЕООД, от
2016 г. и до момента на издаване на удостоверението, е имало аварии във водопровод,
захранващ местността Дъното (където се намират къщите), което е довело до
многократни спирания и пускания в района и конкретно на вилните сгради и до
„замътваност“ на водата. Работата по аварийните ремонти също е довела до
спиране на водоснабдяването до вилните сгради за настаняване и замътване на
водата, тъй като и няма друг алтернативен водоизточник в района. За това
обстоятелство също може да се направи обоснован извод за причина за отлив на
туристи, доколкото същото се подкрепя и от изложеното от жалбоподателя за множество
оплаквания от страна на гостите на къщата. Предвид това авариите във
водопреносната мрежа за процесния период 2016-2019 г. също се явяват
„форсмажорно обстоятелство“, по смисъла на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и по
българското законодателство, тъй като са непредвидени за жалбоподателя и са
извън неговите обективни възможности за въздействие.
Предвид това, приложение ще
следва да намери разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г.,
съобразно която страните по договора не отговарят за неизпълнение на
задълженията, в случай че неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства
по смисъла на § 1, т. 27 и при спазване на условията по този член. От това
следва и, че тежест от налагане на финансова корекция за неизпълнение на
индикаторите за този период не следва да бъде понасяна от жалбоподателя. Като
не е съобразил разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г.,
административният орган е издал решение за налагане на финансова корекция в
нарушение на материалния закон.
На следващо място следва да
се отбележи, че съгласно чл. 16 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., кандидатите
представят бизнес план по образец за период не по-малък от 5 години, като бизнес
планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за
период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години.
В контекста на горните
установявания, касаещи обективна невъзможност за предоставяне на качествен
туристически продукт на туристите, предвид липсата на лесен и безопасен достъп
до къщата за гости (налични свлачища) и липсата на редовно водоснабдяване с
чиста вода, то нелогично е налагането на финансова корекция за период на
изпълнение от 3 години, при представен бизнес план за 10 години. В случая
безспорно се установява, че предмет на подпомагане е изграждането на къща за
гости, състояща се от няколко вили, т.е. финансира се СМР, за което се оценява
жизнеспособност на проекта за дълъг период – от 10 години. Установява се, че за
първите три години са били налице форсмажорни обстоятелства препятстващи
изпълнението на бизнес плана в заложения обем, но липсва оценка дали
изпълнението е наваксано в последващия период от 7 години. Проверка е била
извършена през юни 2019 г., решение за налагане на финансова корекция е
издадено през 2023 г. Тоест липсва пропорционалност на наложената санкция за
три годишен период при горните установявания за обективна невъзможност, спрямо
оставащия 7 годишен период, за който е представен бизнес плана.
Не на последно място следва
да се има предвид, че съгласно чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 за
определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и
рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за
морско дело и рибарство, и отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета,
„нередност“ означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното
право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или
бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските
структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход
в бюджета на Съюза.
Идентична по съдържание е и
дефиницията на „нередност“ в член 2, точка 7 на общия за процесния програмен
период Регламент № 1083/2006. И двете дефиниции визират нарушение на
законодателството на Съюза. В съответствие с Решение от 26 май 2016, Neamt,
С-260/14 и С-261/14, EU: C: 2016: 360, т. 43 и 44 на Съда на Европейския съюз „понятието
„нередност“ в член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006, както и в член 1,
параграф 2 от Регламент № 2988/95 трябва да се тълкува като отнасящо се и до
нарушение на националноправни разпоредби, приложими по отношение на
подкрепяните от структурните фондове операции.“ Следователно, за да е налице
нередност трябва да е нарушена конкретна разпоредба на правото – на
националното или на Съюза.
Съответно, всяко нарушение,
за да бъде доказано, трябва органът да посочи конкретната правна норма и
фактите, които счита, че доказват установения в хипотезата на правната норма
релевантен юридически факт. Административният орган следва да посочи конкретни
нарушения при изпълнението на сключения договор, които попадат в хипотезата на
също така конкретна правна норма.
Съответно, съгласно чл. 70,
ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ (в приложимата редакция съобразно § 70 от ПЗР на
ЗУСЕФСУ), която е и цитирана като правно основание в процесното решение за
налагане на финансова корекция,
финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или
частично чрез извършване на финансова корекция на следните основания: за
неизпълнение на одобрени индикатори. В контекста на гореизложените, не се
установява наличието заложени индикатори, които да не са изпълнени в цялост, при
наличието на обективни причини. В оспореното решение не е изяснено и ясно коя
правна норма е нарушена, доколкото посочения в решението за налагане на
финансова корекция като нарушен чл. 16 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., е част
от Раздел IV „Изисквания към проектите“ и предвижда изискванията спрямо
проектите за кандидатстване, т.е. за тяхната допустимост, а не за изпълнението
им.
При
постановяване на решението за налагане на финансовата корекция не е спазена и
целта на закона с оглед законосъобразното разходване на средствата от ЕСИФ и
съхраняване интересите на Съюза, предвид факта, че средствата от ЕСИФ се
предоставят за законосъобразно ползване от бенефициентите с цел постигане на
благоприятни обществени резултати за членовете на Общността, като санкциониране
е предвидено единствено в случаите на констатирани нередности. Такава в случая не
се установява.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
оспореното решение на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ е неправилно и незаконосъобразно, а
подадената срещу него жалба е основателна.
Предвид изхода на делото и направеното
своевременно искане от пълномощника на жалбоподателя, ответникът ще следва да бъде
осъден да му заплати разноски по делото в размер на 2350 лева, от които 650
лева адвокатко възнаграждение, което е съобразено с материалния интерес по
делото и разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и 1700 лева държавна такса.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
второ от АПК, Административен съд – Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Михаела – Л.
Танева“, ЕИК ********* Решение за налагане на финансова корекция №
13/312/02832/3/01/04/02, изх. № 01-6500/8447#22 от 31.05.2023 г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на ЕТ „Михаела – Л.
Танева“ е наложена финансова корекция в размер на 388 829,88 лева.
ОСЪЖДА
Държавен фонд
„Земеделие“ да заплати ЕТ „Михаела – Л. Танева“, ЕИК ********* сумата в размер
на 2350 (две хиляди триста и петдесет) лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: