Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 03.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на тринадесети
март две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №16 589 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск от С.М.Д.
срещу О.Д.****–Варна с правно
основание чл.178,ал.1,т.3 вр.чл.187,ал.6 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 846.47 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 122 часа за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1.143, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
15.10.2019г. до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че през периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г е полагал труд като младши
инспектор Звено А.*****“, което на структурно подчинение към О.Д.****–Варна на 12- часови смени при сумирано
изчисляване на работното време. Сочи, че продължителността на работното време е
регламентирана в чл.187 ЗМВР, като съгласно ал.1 на този член, тя е с
продължителност 8 часа дневно и 40 седмично при 5-дневна работна седмица.
Излага, че от 14.10.2016г. съгласно чл.187,ал.3 ЗМВР работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8;12 или 24- часови смени служители се изчислява сумирано за тримесечен период,
като съгласно ал.5, т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за отчетен период.
Преди датата 14.10.2016г. работното време се изчислявало ежемесечно, като и при
двата варианта възнаграждението за положен труд се дължало в месеца следващ
месеца на полагането на труд съгласно чл.33,ал.1 от Наредба №776/29.07.2016г.
на Министъра на вътрешните работи.
До
началото на април 2015г. имало изрична разпоредба за преобразуването на нощния
труд при изчисляване на работно време, но след въвеждането на нова наредба
относно работното време, тази методика останала неуредена със специална норма и
следвало да се прилага общата такава. Съгласно чл.9,ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Излага, че при съобразяване на
разпоредбата на чл.140 КТ за
нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна работна
седмица – до 35 часа и през нощта до 7 часа, коефициентът следвало да се
определи като нормалната продължителност на 8 часов дневен труд се раздели на
нормалната продължителност от 7 часа на нощен труд или 1.143. Твърди, че
заплащането на нощния труд след преобразуването му е уредено с две различни
правни норми на чл.8 и чл.9 от НСОРЗ, като двете плащания се дължат кумулативно
и независимо едно от друго. Това било пряко следствие на факта, че служителите
на МВР през нощта полагат 8 часа нощен труд, който е по дълъг от нормалния
7-часов такъв. Излага, че ЗМВР също е
разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179. Разликата между номиналния брой часове нощен
труд за тримесечен отчетен период и умножаването им с коефициент 1.143 се
явявала своеобразен извънреден труд, за който следвало да се прилага
съответната часова ставка.
Съобразно
изложеното претенцията е формирана за положен общо 1800 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 2057.40 часа и след преизчисление на нощния към
дневния труд води до извънреден труд от 257.40 часа.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
е депозирал отговор на исковата
молба, в който е изразено становище за
неоснователност на исковете.
Не се оспорва се
през процесния период ищеца е заемал
длъжността „младши автоконтрольор“ в група ОДПКПД към сектор „Пътна полиция“.
Излага се, че
приложимият закон, уреждащ служебното правоотношение на ищеца е ЗМВР, който бил
специален по отношение на ЗДСл и КТ.
Ищецът предвид заеманата от него длъжност в процесния период работил на 12
–часови смени, определени в Заповед
№365 з-15/04.01.2017г. по чл.142,ал.1,
т.1 ЗМВР и §86 ПЗР на ЗИД на ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.187,ал.9 ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители с е определяло с Наредба на министъра на вътрешните работи. Такива
били Наредба №8121 з-592/25.05.2015г., отменена с Решение на ВАС по ад. Д.
5450/2016г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г., в които текстовете на
чл.3,ал.3 били идентични и гласяли, че при работата на смени е възможно полагане
на труд и през нощта между 22.00 и 06.00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В нормите и на двете наредби липсвала разпоредба,
регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен. Твърди се също, че НСОРЗ
е неприложима за държавните служители –полицейски органи, чиито статут е
определен със специален закон ЗМВР. В случая не се касаело за празнота в
нормативната наредба, която да можела да обоснове препращане по аналогия, тъй
като в процесния период действали последователно подзаконови нормативни актове
– наредби, издадени от министъра на вътрешните работи,в които изрично
съществувал разпоредба, че за всеки
отработен час през нощта се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лева. Следвало да се има предвид и Писмо
№94-НН-198/29.08.2011г. на МТСП относно увеличаване заплащането на нощния труд
при сумарно изчисляване на работното време,в което било посочено, че при
преизчисляване на дневния и нощния труд се създава неточно разбиране за
наличието на извънреден труд. Твърди се,
че О.***на МВР е заплащала ежемесечно на ищеца възнаграждение
за положен нощен труд и ако нощният труд
се преизчисли и прехвърли в дневен щяло да се получи дублиране. Твърди се, че
трудът положен между 22.00- 6.00 часа следва да бъде отчетен само като нощен, а
не да се трансформира в дневен.
В условията на
евентуалност се оспорват изчисленията на положените от ищеца нощни смени и
оттам положените часове нощен труд.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За уважаване на предявения иск ищецът
следва да установи при условията на главно и пълно доказване наличието на
служебно правоотношение с ответника, полагането на извънреден труд в процесния период и размера на
претендираното възнаграждение.
От представената кадрова справка се
установява, че в процесния период ищецът
е заемал последователно следните длъжности : от 15.04.2015г. – старши полицай в
група „*****“ /*****/ на сектор „СПС“ към отдел „*****“ и от 31.08.2018г. –
младши автоконтрольор I степен АСКПД в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „*****“
при ОД на МВР-Варна.
По делото са
представени справка за въведени болнични листо и вида на обезщетение за
временна неработоспособност и копия на
преводни документи за плащане на ищеца на основно и допълнителни възнаграждения
за полагания от него труд в процесните периоди, които не са оспорени по
констатации от страните.
Съгласно заключението на изготвената по
делото, приета от съда, и неоспорена от страните ССЕ се установява, че в периода 07.08.2017г. до 30.09.2019г. ищецът е отработил 5264 часа в т.ч. 462 броя
по 12 часови смени и отработени часове извън графика 87 часа. Стойността на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд след приравняване на
нощните часове към дневни е в размер на 846.47 лева за общо 122 часа приравнен
на извънреден труд.
Спорният по делото въпрос
е дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен труд, така както
претендира ищеца, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултата от изчислението да се
счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
Брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгласно чл.176 ЗМВР, като
чл.178,ал.1,т.3 е предвидено
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.
Според нормата на чл.187,
ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период от 23.12.2014г. до
30.11.2017г. са действали последователно Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г., издавани от Министъра на
вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични и според тях при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба №8121з-407 изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. Наредба
№8121з-407 е отменена с приемането на Наредба №8121з-592 издадена от министъра
на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.
и отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №5450/2016 г.,
влязло в сила от датата на постановяването му. В периода от отмяната на Наредба
№8121з-407 (11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-779
(02.08.2016г.) отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт
основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент
1.143, тъй като е била приложима Наредба №8121з-407. В Наредба №8121з-592
/обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва норма, която да
съответства на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143, което води до празнота в уредбата,
поради което съдът намира, че е приложима Наредба за структурата и организацията
на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007г./. В чл.9, ал.2 от цитираната наредба се предвижда при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който възлиза на 1.143.
Предвид заключението на
вещото лице, че извънреден труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с
коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца за процесния период и с оглед на изложените съображения съдът
намира претенцията на ищеца за основателна.
По
разноските :
В полза на ищеца
следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение,
на основание чл.78,ал.1 ГПК.
На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответника се следват
разноски за частично оттеглените
претенции за периодите октомври-декември 2018г. и април-юни 2019г., по
които производството по делото е прекратено. Съобразно чл.23,т.1 НЗПП и
материалния интерес по прекратените претенции на отвтеника следва да се присъди
сумата от 27.69 лева за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78,ал.8 ГПК.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати следващите се държавни такси по делото в размер на 50 лева за уважения иск и сумата
от 200 лева, за изплатения от бюджета на съда депозит за ССчЕ.
Воден от горното съд :
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА О.Д.****– Варна с адрес гр.******* да заплати на С.М.Д., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 846.47/осемстотин
четиридесет и шест лева и четиридесет и седем ст./ лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.–30.09.2019г., получен в резултат на
преизчисление на положения нощен труд от ищеца в дневен с коефицент 1.143,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 15.10.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР.
ОСЪЖДА О.Д.****– Варна с адрес гр.******* да заплати на С.М.Д., ЕГН: ********** с адрес *** сумата
от 300/триста/ лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.М.Д., ЕГН: **********
с адрес *** да заплати на О.Д.****– Варна с адрес
гр.******* сумата
от 27.69 лева /двадесет и седем лева и шестдесет и девет ст. / лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА О.Д.****– Варна с адрес гр.******* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 250/двеста
и петдесет /лева, представляваща държавна такса и депозит за вещо лице, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: