№ 19540
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110112540 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Т.” АД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно
обективно съединени установителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 2426,51 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. ..., за периода от 01.05.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
27.04.2022г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 252,55 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 2426,51 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2019г. – 13.04.2022г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 51,16 лв. – представляващо
възнагражедние за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. ..., за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г., ведно със
законната лихва от 27.04.2022г. до окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 9,10 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 51,16
лв. за периода 01.07.2019г. – 13.04.2022г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. ..., тъй като ответникът се явява
собственик на имота за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за
задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите
условия.
1
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответникът Л. С.. Същият не оспорва
исковете нито по основание, нито по размер, представя доказателства за плащане. Моли да
не бъде осъждан да заплати разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от Молба-декларация от 12.02.2001г. и Нотариален акт от 20.03.2015г., а също
и безспорно между страните е, че ответникът е собственик на 5/6 от топлоснабдения имот и
съответно притежава качеството „потребител/клиент“ на топлинна енергия по смисъла
чл.153 ал.1 от ЗЕ.
Също така като безспорно между страните е изведено, а и е видно от извлеченията от
сметки и съобщения към фактури, че ответникът за процесния период е потребил
посоченото количество и стойността на топлинна енергия.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване са изведени обстоятелствата, че
ищецът е доставил на адреса на процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. възлиза на сумата от 2426,51 лева, че услугата за
дялово разпределение на топлинна енергия е била осъществявана от "Техем сървисис"
ЕООД и същата възлиза на сумата от 51,16 лева за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г., че
размерите на лихвата за забава по претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД възлизат на
претендираните от ищеца с исковата молба суми.
Като безспорно е изведено още, че в хода на съдебното производство на 08.06.2023г.,
видно от платежно нареждане, приложено към отговора на исковата молба, ответникът е
заплатил сумата от 2742 лв.
Съгласно чл. 235 ГПК съдът следва да съобрази обстоятелствата, настъпили в хода на
процеса, включително и погасяването на задълженията.
Вземанията на топлофикация по предявените искове са както следва: За топлинна
енергия - 2426,51 лв., обезщетение за забава в/у сумата -252,55 лв., законна лихва за период
от датата на депозиране на заявлението на 27.04.2022г. до окончателното изплащане на
08.06.2023г., изчислена с лихвен калкулатор в размер на 290,22 лв., за дялово разпределение
- 51,16 лв., обезщетение за забава в/у сумата - 9,10 лв., законна лихва за период от датата на
депозиране на заявлението на 27.04.2022г. до окончателното изплащане на 08.06.2023г.,
изчислена с лихвен калкулатор в размер на 6,11 лв. или общо 3035,65 лв.
Съгласно чл. 76 ЗЗД Този, който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
2
Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата,
погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Следва да се спомене, че в случая не се погасяват първи поред разноските по делото,
тъй като отговорността по чл. 78 ГПК не възниква до влизане в сила на решението, т.е.
вземането не е ликвидно и изискуемо.
След като ответникът не е посочил поредността на погасяване на задълженията си
следва първо да се погасят сумите, дължими за законна и мораторна лихва, след което по-
обременителното задължение, т.е. по-голямото по размер. С оглед горното съдът намира, че
вземанията за лихва са погасени в пълен размер, докато вземанията за топлинна енергия до
размер от 242,49 лв., а за дялово разпределение остават непогасени в пълен размер от 51,16
лв. Върху тези вземания, тъй като не са били погасени с плащането от 08.06.2023г., следва
да се присъди и законна лихва от 08.06.2023г. до датата на плащането им.
Относно разноските: Ищецът претендира заплащане на разноски, дължими на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, тъй като исковете се отхвърлят не поради неоснователност, а
погасяване чрез плащане в хода на процеса, за който ответника е дал повод да бъде заведен.
Разноските на ищеца по делото са както следва: част от ДТ в заповедното -51,17 /л.
10/, ДТ в исковото производство- 181,32 /л. 48/ и сумата от 100,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в исковото и част от юрисконсултско възнаграждение за заповедното - 41,67
лв., определени от съда в минимален размер на осн. чл. 25 НЗПП, или общо 374,16 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Л. Л. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ..., дължи на „Т.“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на
управление: гр. ..., заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 20.07.2022г. по ч.гр.д. № 22154/2022г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми
състав, както следва:
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 242,49 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. ..., за периода от 01.05.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 08.06.2023г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 242,49 лв. до пълния
предявен размер от 2426,51 лв., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ;
3
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 51,16 лв. – представляващо възнагражедние за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – в гр. ..., за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
08.06.2023г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на
управление: гр. ... установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, че Л. Л. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ..., дължи на „Т.“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на
управление: гр. ... заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 20.07.2022г. по ч.гр.д. № 22154/2022г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми
състав, както следва:
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 252,55 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 2426,51 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2019г. – 13.04.2022г., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ;
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 9,10 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 51,16 лв. за периода
01.07.2019г. – 13.04.2022г., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ;
ОСЪЖДА Л. Л. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ..., ДА ЗАПЛАТИ на „Т.“ ЕАД с
ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. ... на основание чл.78 ал.1 от ГПК
разноските по делото в размер на 374,16 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4