РЕШЕНИЕ
№ 632
гр. Варна, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110111235 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена искова молба, с която е предявен от П. ИВ.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, срещу *, със седалище и адрес на управление: гр. *,
осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата сумата от 7 144,60 лв.
/седем хиляди сто четиридесет и четири лева и шестдесет стотинки/, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
действителната стойност на увредения до степен „тотална щета“ лек автомобил марка
„Хюндай Галопер", с per. № *, собственост на ищцата в размер на 7 000 лв. и платените от
ищцата суми за пътна помощ във връзка със събитието, съгласно Фактура №
**********/24.07.2017 г., в размер на 144,60 лв. с ДДС, които вреди са настъпили в резултат
на реализирано на 22.07.2017 г. в гр. Варна, ПТП по вина на водача на л.а. марка „Ауди 80-
Авант", с per. № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, на основание чл. 432 КЗ, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на настъпване на събитието /22.07.2017 г./ до окончателното погасяване на
задължението.
В съдебно заседание е допуснато увеличение размера на предявения иск до сумата от
10 344,60 лв., от които 10 200 лв. за възстановяване щетите по автомобила и 144,60 лв. за
платената пътна помощ.
В исковата молба ищцата П. ИВ. Д. твърди, че на 22.07.2017 г. около 18,10 ч. лицето
* е пътувал в посока от КК „Златни пясъци“ към гр. Варна с лек автомобил марка „Хюндай
Галопер", с per. № *. Сочи, че водачът на автомобила е управлявал МПС по главен път 1-9,
който е част от републиканската пътна мрежа на Република България. При наближаване на
пътен възел „Долна Трака" се е движил в лявата лента от платното за движение. След като
навлязъл непосредствено в пътния възел видял, че в дясно от ул. „Втора" без да се съобрази
с наличието на пътен знак Б2 (Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство) е
преминал в главния път л.а. „Ауди 80 - Авант" с ДК № *, управляван от АЛ. М. АЛ. ЕГН
**********. След като е навлязъл в главния път А. е възприел, че движещия се по пътя с
предимство л.а. „Хюндай- Галопер" е твърде близо до него, което е породило опасение, че
1
ще настъпи вероятно сблъсък между двата автомобила и А. е взел решение да спре
управляваното от него МПС. В този момент автомобила „Ауди 80" се е намирал напречно
спрян на пътното платно в близост до лентата за завиване в обратна посока. По този начин
на спиране той е заел пространството от лявата лента на платното, в която се е движил
лекият автомобил „Хюндай"-Галопер с per. № *. При така създадената ситуация л.а.
„Хюндай - Галопер" се е явил пряко засечен от л.а. „Ауди-80" при което водачът му
Владимир Димитров е бил принуден да вземе бързо решение за предприемане на спасителна
маневра, с което да предотврати пряк сблъсък между двете МПС. Трафикът на движение по
главния път е бил интензивен и съседната дясна лента е била заета от автомобили, от което
се прави заключението, че единственото празно пространство без наличие на препятствия е
движение в ляво, което е било предприето и извършено от *. Отклонил автомобила в ляво
от лентата за движение при което МПС е преминало през участъка за подхождане и завиване
в обратна посока, навлязло е в тревната площ между двете платна за движение на главния
път, пресякъл е платното за насрещно движение в посока от гр. Варна към К.К. „Зл. Пясъци"
и се е блъснал в бетонната ограда на намиращия се до пътя недвижим имот. Излага, че за
настъпилото ПТП е съставен протокол с пострадали лица № 1891/22.07.2017 г. от мл.
инспектор * в Пето РУ „Зл. Пясъци" при ОД на МВР - Варна, в който АЛ. М. АЛ. ЕГН *,
управляващ МПС - лек автомобил „АУДИ 80" с per. №Т *, е посочен като виновния водач за
същото. Ищцата твърди, че е собственик на „Хюндай"-Галопер с per. № *. Сочи, че за
допуснатото ПТП на АЛ. М. АЛ. е съставен АУАН № 778661/22.07.2017 г. по описа на Пето
РУ „Зл. Пясъци" при ОД на МВР - Варна и му е наложено административно наказание -
„ГЛОБА" в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДП с НП № 17-0460-
424/22.08.2017 г на Началник РУ 05 Зл. Пясъци. Твърди, че лекият автомобил „АУДИ 80" с
per. № *, управляван от АЛ. М. АЛ. ЕГН ********** е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност" със застрахователна полица сер. GA № 59168465 от ЗК „*" АД,
ЕИК *, със срок на действие от 16.11.2016 г. до 15.11.2017 г., която полица е действаща към
датата на ПТП - видно от протокола за ПТП. Излага, че като собственик на лекия автомобил
„Хюндай"- Галопер с per. № * е подала искане за изплащане на застрахователно
обезщетение до ЗК „Бул Инс" за нанесените имуществени вреди върху автомобила. Сочи, че
въпреки описа на щетите от застрахователя, подадените многократно документи към
ответника, дружеството отказва да заплати обезщетение за нанесените имуществени вреди
върху собствения и лек автомобил „Хюндай"- Галопер с per. № *. Счита, че от извършения
́
оглед на МПС и проведената частна АТОЕ е установено, че сумата необходима за да бъде
пуснат отново в съответната техническа изправност лек автомобил „Хюндай"-Галопер с per.
№ * съгласно изискванията на ЗДП е в размер на 17 784.60 лв. Тъй като ремонта на това
МПС се оказва икономически нецелесъобразен и в съчетание със значителната възраст на
МПС и настъпилата естествена амортизация не би било редно да се възстановява. Поради
тази причина МПС следва да се репарира по Методиката за определяне на справедлива
пазарна стойност по сравнителен метод. Като съгласно приложената към исковата молба
АТОЕ справедливата пазарна стойност на процесния автомобил към дата 19.12.2017 г. е 7
000 лв. Твърди, че към настоящия момент застрахователното обезщетение не и е заплатено,
́
поради което и за нея се поражда правото да претендира същото от ответника. Моли за
уважаване на иска и присъждане на разноски.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД подава отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно отношение към датата на събитието. Оспорва описания механизъм на
ПТП, вината и противоправното деяние на АЛ. М. АЛ., описани в представения констативен
протокол. Оспорва причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и деянието.
Твърди съпричиняване в значителен размер. Излага, че в дружеството е образувана
преписка по щетата, която е определена като тотална, като ищцата не е представила
документ удостоверяващ прекратяването регистрацията на автомобила и удостоверение от
КАТ, поради което и не и е определено застрахователно обезщетение. Оспорва предявения
́
иск по размер, като счита, че същият е значително завишен и не отговаря на действителната
стойност на щетите. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
2
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба.
С молба преди съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От представеното свидетелство за регистрация на лек автомобил „Хюндай"-Галопер с
per. № * се установява, че като собственик на автомобила е вписана ищцата П. ИВ. Д..
От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1891 от
07.09.2018 г. съставен от * /дежурен ПТП при ОД на МВР/ се установява, че на 22.07.2017 г.
е настъпило ПТП между водач на лек автомобил Ауди 80 с рег.№ *, управляван от водача
А.А. и лек автомобил „Хюндай"-Галопер с per. № *, управляван от водача * и *. Като
пострадали лица са записани *, * Д. и *. В протокола са описани причините за ПТП, като
виновен за същото е посочен водача А.А., на който му е съставен АУАН № 778661 от
22.07.2017 г. Представен е и самият акт, от който се установява, че А.А. виновно е нарушил
чл. 50а от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № 17-0460-
000424 от 22.08.2017 г., с което му е наложено административно наказание глоба за това, че
на 22.07.2017 г. около 18:10 ч. в Община Варна на път Първи клас № ГП-I9 като водач на
лек автомобил Ауди 80 Авант 2.0 Е с рег. № * на пътен възел „Долна трака“ от ул. „2-ра“ и
главен път I9 управлява лек автомобил след като навлиза в кръстовището като не се е
убедил, че няма да възпрепятства останалите участници в насрещното движение с
действията си, като е навлязъл в кръстовището при разрешаващ сигнал на светофара, без да
се съобрази, че обстановката в кръстовището ще го принуди да спре в кръстовището или да
възпрепятства напречното движение, с което е причинил ПТП е виновно е нарушил чл. 50А
от ЗДвП. Постановлението е връчено на нарушителя и няма данни да е било обжалвано.
От представената Фактура № ********** от 24.07.2017 г. се установява, че ищцата е
заплатила сумата от 144,60 лв. за пътна помощ на автомобила „Хюндай"-Галопер с per. № *
и свързаните с това дейности.
От останалите писмени доказателства (представени от ищцата и включени в
застрахователната преписка) се установява, че ищцата е подала претенция за изплащане на
обезщетение по претърпените от нея щети по процесния автомобил „Хюндай"-Галопер с per.
№ *, извършен е оглед и опис на щетите от застрахователя. Водена е кореспонденция между
страните, но не се е стигнало до изплащане на застрахователно обезщетение.
Представена е частна експертиза, с която е направена оценка на щетите по процесния
автомобил, но същата не обвързва съда.
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно авхо-техническа
и оценителна експертиза се установява, че уврежданията по процесния автомобил
съответстват на описаните от застрахователя в опис-заключение по процесната щета.
Общият размер на причинените вреди вещото лице остойностява на 18 112,77 лв., която
сума е и стойността за възстановяване на автомобила и пускането му в движение. Средната
пазарна стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие е 10 200 лв. По
отношение на механизма за настъпване на ПТП вещото лице посочва, че реалният и
възможен механизъм е навлизане на превозно средство в траекторията на движение на
друго превозно средство, водачът на което с цел да избегне произшествие се отклонява
наляво, излиза от платното за движение и настъпва удар с крайпътен обект. Не е възможно
да се извърши мащабна скица с нанесени на нея пътна маркировка и пътни знаци, както и
разположението на превозните средства. Не са налице обективни данни за установяване
скоростта на движение на превозните средства преди и в момента на произшествието. По
отношение на автомобила е налице тотална щета, доколкото стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. Неувредените
детайли по автомобила са на стойност 816 лв., като същият е възможно да бъде изкупен на
цена от 491,40 лв.
3
От показанията на разпитания по делото свидетел А.А. /водачът на автомобил
„АУДИ 80" с per. №*, който е извършил произшествието на 22.07.2017 г./ се установява, че
не помни с подробности точно какво се е случило. През лятото през деня се е спускал към
бул. Левски и се е включил в движението, след което е станало произшествието. Между
неговият автомобил и останалите автомобили не е имало сблъсък. Не е обжалвал
съставеното му наказателно постановление. Не знае дали е могъл да предотврати
катастрофата. Трябвало е да изчака преди да се включи в движението. Спрял е на знака
„Стоп“.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
За успешното провеждане на иска ищцата е следвало да докаже наличието на
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента
на увреждането (не се спори между страните), както и осъществяването на елементите от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние
(механизма на настъпване на ПТП), виновно причинено от водача на л.а. „Ауди 80-Авант", с
per. № * от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените
имуществени вреди в правната сфера на ищцата, в заявения размер. В тежест на ответника е
било да докаже, че определил и е заплатил застрахователно обезщетение съответно на
действителната стойност за възстановяване на претърпените от ищцата имуществени вреди,
както и възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
Между страните няма спор, че е налице валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите за л.а. марка л.а. марка „Ауди 80-Авант", с
per. № *, валидна към датата на ПТП, настъпило на 22.07.2017 г. в град Варна; че ищцата е
уведомила застрахователя за събитието, както и че по повод застрахователното събитие е
образувана преписка по щетите.
Установява се по делото механизмът за настъпване на ПТП и причинната връзка
между произшествието и настъпилите вреди. За тях съдът прави извод от съставения
протокол за пострадали лица, съставените АУАН и НП, допуснатата експертиза и
показанията на свидетеля А., който е причинил произшествието. Видно от тези
доказателства водачът на лек автомобил „Ауди 80-Авант", с per. № *- А.А. е виновен за
настъпването на ПТП, което е довело до увреждането на процесния лек автомобил
„Хюндай"-Галопер с per. № *собственост на ищцата. Виновният водач А. е навлязъл
неправомерно в пътното платно, с което е принудил водачът Димитров да отклони
движението си, с което се е получил сблъсък и са причинени щети по автомобила. По
делото не се събраха никакви доказателства за наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на процесния автомобил. Възражението на ответника в тази
връзка е неоснователно.
Налице е причинна връзка между извършеното деяние и претърпените вреди, като са
налице и останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
В този смисъл съдът приема, че основният въпрос по делото е какъв е размерът на
застрахователното обезщетение за претърпените от ищцата вреди.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал.2 КЗ
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Установява се от заключението на вещото лице, че в случая е налице т.нар. „тотална
4
щета“, доколкото увреждането на автомобила е такова, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. В тази връзка
ремонтът на увредената вещ е икономически необоснован (нецелесъобразен) и дължимото
застрахователно обезщетение следва да се определи по средната пазарна цена на погиналата
вещ.
В случая от заключението на вещото лице се установява, че пазарната стойност на
автомобила към датата на увреждането е 10 200 лв. В тази хипотеза, доколкото е налице
тотална щета ремонтът на автомобила на стойност 18 112,77 лв. е необоснован. Дължимото
застрахователно обезщетение следва да се определи съобразно реално претърпените вреди,
които са в размера на 10 200 лв. за възстановяване на автомобила и сумата от 144,60 лв. за
сторените разходи за пътна помощ, които съставляват претърпени вреди в пряка причинна
връзка със застрахователното събитие. Няма данни за продажбата на автомобила за скрап,
поради което и обезщетението не следва да се редуцира с посочената от вещото лице сума,
доколкото не съществува сигурност дали автомобилът ще бъде изкупен и ищцата ще се
обогати неоснователно.
С оглед на горните мотиви, предявеният иск за изплащане на застрахователно
обезщетение е основателен и следва да се уважи изцяло.
По отношение на претендираната законна лихва от датата на настъпване на
събитието до окончателното изплащане, съдът намира следното: Разпоредбата на чл. 390 КЗ
предвижда, че изплащането на обезщетение по този ред при тотална щета е обусловено от
представяне на удостоверение за прекратена регистрация на МПС. Задължението е въведено
ex lege, т. е. не е в зависимост от ОУ на отделния застраховател. Инициирането на
административна процедура не е поставено в зависимост и от това дали застрахователят е
изискал документ за дерегистрация или не. Предприемането на тази процедура е в
правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в негова тежест е представянето
на предвидените в закона доказателства с оглед интереса му от поставяне на длъжника в
забава. /В този смисъл е постановената непроменена практика на ВКС, изразена в Решение
№ 44/2015 г. по т.д № 775/2014 г., I т.о; Решение № 59/2015 г. по т.д. № 1256/2014 г., II т.о. и
др./ В настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС /талон/,
обезщетение за чието увреждане е предмет на спора, не е депозирано и не се твърди.
Представянето на такова доказателство няма отношение към дължимостта на
застрахователното обезщетение, но е релевантно към изпадане на застрахователя в забава в
зависимост от момента, в който това задължение е изпълнено от потребителя на
застрахователна услуга. Не е спорно по делото, че задължението по чл. 390 КЗ не е
изпълнено от потребителя, поради което и искът за присъждане на мораторна лихва е
неоснователен за периода преди изпълнението на това условие. Въпреки направеното
своевременно възражение от ответника с отговора на исковата молба, ищецът не е
ангажирал доказателства и не е изразил становище относно изпълнение на това изискване.
Същевременно, по делото липсват доказателства застрахователят недобросъвестно да е
попречил за настъпване на дерегистрацията на МПС, с цел да се освободи от заплащане на
претендираното обезщетение, поради което и последиците на чл. 25 ЗЗД не намират
приложение. Освен това, извод за тотална щета би могъл да бъде направен единствено в
хода на исковото производство и въз основа на установените суми за възстановяване на
щетите. Не е налице забава на кредитора. С оглед на горното и доколкото вземането за
лихва има акцесорен характер спрямо главния дълг, обезщетението за забава - законната
лихва, следва да се присъди, считано от датата на представяне пред застрахователя на
доказателства за настъпване на обстоятелствата по чл. 390 КЗ.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата сторените по делото разноски в общ размер от 568,78 лв., за които са
представени доказателства за плащане, които включват сумите от 413,78 лв. държавна такса,
150 лв. депозит за вещо лице и 5 лв. за съдебно удостоверение. Съдът определя
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата по реда на чл. 38 ЗА в размер на
850 лв., която сума следва да се възложи в тежест на ответника. Възражението на ответника
5
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „*“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на П. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 10 344,60 лв. /десет
хиляди триста шестдесет и четири лева и шестдесет стотинки/, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
действителната стойност на увредения до степен „тотална щета“ лек автомобил марка
„Хюндай Галопер", с per. № *, собственост на ищцата в размер на 10 200 лв. и платените от
ищцата суми за пътна помощ във връзка със събитието, съгласно Фактура №
**********/24.07.2017 г., в размер на 144,60 лв. с ДДС, които вреди са настъпили в резултат
на реализирано на 22.07.2017 г. в гр. Варна, ПТП по вина на водача на л.а. марка „Ауди 80-
Авант", с per. № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от представяне на
удостоверение от ищеца за прекратена регистрация на МПС, на основание чл. 432, вр.чл.
390 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „*“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на П. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 568,78 лв. /петстотин
шестдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща сторени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „*“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. А.Х. Д. - ВАК, с адрес на кантората: гр. *, сумата от 850 лв. /осемстотин
и петдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ, на основание чл. 38 ЗА.
Присъдените с решението суми в полза на ищцата могат да бъдат заплатени чрез
пощенски запис.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6