Р Е Ш
Е Н И Е
№ 02.04.2018
г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На двадесет и шести март 2018 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия
Петрова
ЧЛЕНОВЕ: Бисера Максимова
Йоана Вангелова
Секретар Милка Тончева
като разгледа докладваното от Б.Максимова
В. т. д. № 24 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 201 от 01.11.2017 година,
постановено по гр. д. 456/2017 година по описа на ПРС, съдът е отхвърлил
предявените от НАП с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор Галя Димитрова, действаща чрез Л.К. -
началник отдел “Частни държавни вземания”, дирекция „Държавни вземания” срещу
ОБЩИНА ПОПОВО с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от д-р Людмил Веселинов - кмет, искове за признаване за установено
по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 12 750 лв.
/дванадесет хиляди седемстотин и петдесет лева/ — главница и сумата от 833.74
лв. /осемстотин тридесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/ - лихва за
периода 30.04.2015 г. - 21.12.2015 г., на основание чл. 18.3 от Общите условия
към договора от 21.10.2009 г., ведно с лихва за забава върху главницата,
считано от 21.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението в размер на
законната лихва съгласно чл. 18.3 от ОУ към договора от 21.10.2009 г. - всички
представляващи задължения, установени с Акт № 76/21.12.2015 г. за установяване
на частно държавно вземане, произтичащо от Договор за безвъзмездна финансова
помощ № BG161PO001/1.4-02/2008/009, сключен на 21.10.2009 г. между МРРБ - като
договарящ орган по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г. и
Община Попово — като бенефициент, за финансиране на изпълнението на проект с
регистрационен № BG161PO001/1.4-02/2008/017 и наименование на проекта
„Интегрирано подобряване и възстановяване на взаимосвързани елементи и
съоръжения на физическата инфраструктура на градската среда на Попово за
постигане на устойчиво развитие, екологично равновесие и социално включване, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК № 884/23.12.2016 г. по ч.гр.д. №876/2016 г. на
РС-Попово.
Постъпила е въззивна жалба от
Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ),
представлявано от министъра на РРБ, чрез процесуалния представител Борислав
Цветанов, юрисконсулт в МРРБ, срещу така посоченото съдебно решение, в която се
излага следното:
Според въззивника изводите на
решаващия състав за липса на нарушение при възлагането на обществената поръчка
от страна на бенефициента са неправилни. Съдът превратно е интерпретирал
нормата на чл. 15, ал. 6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП от 2004 г . -
отм.) във връзка с чл.1, ал. 2, т. 3, чл. 3, ал. 1 и § 2 от ПЗР на Наредбата за
възлагане на малки обществени поръчки - отм. (НВМОП). Въззивникът счита, че
съдът неоснователно е приел, че провеждането на две отделни процедури по избор
на изпълнител на услугите, имащи идентичен предмет (одиторски услуги) не е било
продиктувано с цел възложителя да избегне процедурата по провеждане на открит
конкурс, а е било продиктувано от съобразяване с препоръките на управляващия
орган по ОПОС за временно спиране на дейността по възлагане на обществени
поръчки по тази програма. Договорите, с които са възложени одиторски услуги, са
сключени на 04.11.2010 г. и 17.12.2010
г. Обстоятелството, че има препоръка от един от управляващите органи за
временно преустановяване на възлагане на обществените поръчки по никакъв начин
в конкретната фактическа обстановка, според въззивника, не може да санира
противоправното поведение на възложителя.
Твърди се още, че съдът неправилно е
приел за формално несъответствие, разминаването на правните субекти, участници
в процедурата по избор на изпълнител и при самото възлагане на обществената
поръчка. Според въззивника възлагането на обществена поръчка на субект, който
не е участвал в процедурата за подбор, е закононарушение на чл. 2, ал. 1, т. 2
от НВМОП.
Въз основа на тези основни аргументи
Министерство на регионалното развитие и благоустройството моли въззивния съд да
отмени изцяло атакуваното решение, с което са отхвърлени предявените от НАП
искове и да постанови решение, с което да признае исковете за основателни, като
претендират и направените разноски в двете инстанции.
Към така описаната въззивна жалба, подадена
от третото лице-помагач в процеса, се присъединява ищецът – НАП – София, чрез
пълномощника Ралица Цветкова, главен експерт по приходите в отдел “Частни
държавни вземания” на дирекция „Държавни вземания” (пълномощно №
222/11.05.2017г.) с подаване на писмено становище, в което се моли съдът да
отмени като неправилно решение № 201 от 01.11.2017 г., постановено по гр. д. №
456/2017 г., по описа на Районен съд Попово, поради изложените във въззивната
жалба на МРРБ аргументи и да постанови ново, с което да уважи предявения иск за
признаване съществуването на вземане по ДБФП № BG161PO001/1.4-02/2008/009 от
21.10.2009 г. срещу Община Попово, БУЛСТАТ *********, присъдено с изпълнителен
лист от 29.12.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 876/2016г. по описа на Районен
съд, гр. Попово, в общ размер на 13 583.74 лева, от които 12 750.00 лева -
главница, 833.74 лева - лихва за периода от 30.04.2015 г. до 21.12.2015 г.,
както и лихва за забава върху главницата, считано от 21.12.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението в размер на законната лихва съгласно
чл. 18.3 от Общите условия към договора, както и направените разноски от НАП -
298.29 лева - заплатена държавна такса и 500 лева претендирано пред PC Попово юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с
чл. 13, ал. 2 и чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По така подадената въззивна жалба е
постъпил писмен отговор от Община Попово, гр. Попово, ул. „Ал. Стамболийски“ №
1, чрез процесуалния им пълномощник адв. З.О.,***, в който се излага следното:
Искът на НАП се основава на твърдения,
че Община Попово е допуснала „нередност“ като е нарушила чл.15, ал.6 от ЗОП
(отм.), НВМОП (отм.) и чл.89 от Регламент № 1605/2002 г. на Съвета от 25.6.2002
г. при сключването на 17.12.2010 г. на договор №
BG161РО001/1.4-02/2008/009-U-10 с „Одитинг Си гарант“ ООД. Неоснователни са
възраженията на МРРБ срещу приетото в мотивите на обжалваното решение, че
Община Попово не е извършила нарушение на чл.15, ал.6 от ЗОП (отм.), във връзка
с чл.1, ал.2, т.З, чл.З, ал.1 и §2 от НВМОП (отм.). Чл.15, ал.6 от ЗОП (отм.)
забранява разделянето на обществената поръчка с цел заобикаляне прилагането на
закона, т.е. субективната страна на нарушението на тази разпоредба се изразява
в пряк умисъл на дееца. С разделянето на предмета на обществената поръчка на
части той цели да заобиколи реда за възлагането й, определен със закона въз
основа на прогнозната стойност на обществената поръчка към датата на решението
за откриване на процедурата за възлагането й - чл.15, ал.1 от ЗОП (отм.), а не
към датата на сключването на договора за изпълнение на обществената поръка,
както се домогва да внуши въззивника в жалбата си. От приетите по делото
доказателства се установява, че към датата на решението за откриване на
процедурата за възлагане на обществената поръчка за финансов одит на разходите
по проекта, финансиран по ОПРР - 22.02.2010 г., прогнозата е, че през 2010 г.
Община Попово ще възложи само една обществена поръчка с предмет „финансов одит“
на средства по договор за безвъзмездна финансова помощ, а именно по проекта,
финансиран по ОПРР, защото към тази дата изпълнението на другия проект,
финансиран по ОПОС, е спряно четири месеца по-рано с писмо изх. № 91-00-866/29.10.2009
г. на зам.-министъра на околната среда и водите. Възобновяването на
изпълнението на този проект е направено на 16.03.2010 г., т.е. почти един месец
след като на 22.02.2010 г. е била открита процедурата за възлагане на
обществената поръчка за финансов одит на разходите по проекта, финансиран по
ОПРР. По делото не са събрани доказателства, че към 22.02.2010 г. Община Попово
е знаела, че възобновяването на изпълнението на проекта по ОПОС ще бъде
направено през 2010 г. Въззиваемата страна твърди, че към 22.02.2010 г.
прогнозната стойност на обществените поръчки на Община Попово за 2010 г. с
предмет „финансов одит“ не е 88 000 лева, както се домогва да внуши въззивника
в жалбата си, а е 42 500 лева, която стойност обуславя избор на изпълнител чрез
събиране на три оферти - чл.2, ал.1, т.2 от НВМОП, а не чрез открит конкурс.
Според въззиваемата страна правилен и
в съответствие с чл.2, т.7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 г. е изводът на
Поповския районен съд, че за да бъде наложена финансова корекция е нужно не
само формалното извършване на нарушение - в случая на ЗОП, но и това нарушение
да има за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз
като отчете неоправдан разход. Обоснован и правилен е извода на Поповския
районен съд, че сключването на договора за финансов одит с „Одитинг Си Гарант“
ООД, вместо лично с управителя на това дружество Нели Иванова Нейкова, е
формално нарушение, което не обосновава наличието на нередност, тъй като
договорът е сключен за същата услуга и за точно същата цена, която е предложена
от Нели Нейкова - 42 500 лева без ДДС.
В постъпилия от Община Попово писмен
отговор се излагат и съображения, че по своята правна природа претендираното
вземане за финансова корекция в размер на 12 750 лева представлява обезщетение
за неизпълнение на договор - в случая на Договора за безвъзмездна финансова
помощ № BG161P0001/1.4- 02/2008/009. Според чл.111, б. „б“ от ЗЗД вземанията за
такова обезщетение се погасяват с тригодишна давност. Според твърденията в
исковата молба неизпълнението на посочения договор, заради което ищецът
претендира срещу Община Попово вземане от 12 750 лева, е извършено най-късно на
17.12.2010 г. - датата на сключването на договора с „Одитиг Си Гарант“ ООД.
Следователно, това вземане е погасено по давност на 17.12.2013 г. - повече от
три години преди предявяването на исковата молба по настоящото дело на
21.12.2016 г.
Предвид изложеното въззиваемата страна
моли съда да потвърди решение № 201/01.11.2017 г. по гр.д. №456/2017 г. на
Поповския районен съд, както и да осъди Министерството на регионалното развитие
и благоустройството да плати на Община Попово сторените от нея разноски във
въззивното производство
Страните нямат доказателствени
искания.
В съдебно заседание въззивниците не
изпращат представител. Постъпили са писмени становища, с които се поддържа
въззивната жалба.
В съдебно заседание ответната страна
се представлява от адвокат С. О. – САК, който моли съда да потвърди обжалвания
съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Съдът, след като констатира, че жалбата
е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери
изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Пред ПРС е предявен установителен иск с правно
основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено
вземането на ищеца – НАП-София по АЧДВ
Акт № 76/21.12.2015 година за сумата от 13 583.74 лева, от които 12 750 лева –
главница и 833.74 лева - лихва за забава за периода от 30.04.2015 г. до
21.12.2015 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 417 от ГПК.
Фактите по спора са установени както
следва:
На 21.10.2009 г. между
Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) като
Договарящ орган, от една страна, и Община Попово като бенефициент е сключен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с регистрационен №
BG161PО001/1.4-02/2008/009 за финансиране на изпълнението на проект с
регистрационен № BG161PО001/1.4- 02/2008/017 и наименование на проекта
„Интегрирано подобряване и възстановяване на взаимосвързани елементи и
съоръжения на физическата инфраструктура на градската среда на Попово за
постигане на устойчиво развитие, екологично равновесие и социално включване“.
Във връзка с отчитане на разходите от
изпълнението на този договор при прогноза за 2010 година Община Попово да
сключи един договор за възлагане на одиторски услуги, през тази 2010 година Община
Попово сключва два договора за възлагане на одиторски услеги, а именно:
На 04.11.2010 година въз основа на
заповед от 17.08.2010 година на възложителя и проведена малка обществена
поръчка по реда на действащата НВМОП Община Попово е сключила договор с „Финанс
одит консулт 2002“ ООД, съгласно който Община Попово възлага, а изпълнителят
приема да извърши одиторски процедури за проверка на разходите по договор №
58111-С040-231/29.12.2008 година по проект „Подобряване на водоснабдителната и
канализационната мрежа на гр. Попово“ по ОП „Околна среда“ при възнаграждение
от 45500 лева без ДДС при крайна дата за изпълнение – крайната дата на договора
за финансиране между Община Попово и МОСВ.
Заповедта за представяне на три
ценови оферти съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от НВМОП /отм./ е от 17.08.2010
година, а договорът за възлагане е сключен на 04.10.2010 година.
На 17.12.2010 година въз основа на от
22.02.2010 година и проведена малка обществена поръчка по реда на действащата
НВМОП Община Попово е сключила договор с „Одитинг Си Гарант“ ООД, гр. Русе, с
управител Н И Н, а именно Договор BG161PO001/1.4-02/2008/009-U-10
от 17.12.2010 г. , с който Община Попово възлага на дружеството чрез
регистрирания одитор Н И Н да извърши процедури за проверка на разходите по
Договор № BG161PO001/1.4-02/2008/009
при възнаграждение в размер на 42500 лева без включен ДДС и съгласно техническо
задание като периодът на изпълнение е съгласно указанията за изпълнение на
проекта или до 24 месеца от стартиране на проекта в съответствие с проектното
предложение.
Заповедта на възложителя за
представяне на три ценови оферти съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от НВМОП /отм./ е
от 22.02.2010 година, а договорът за възлагане е сключен на 17.12.2010 година.
Договорът е сключен с търговското дружество „Одитинг Си Гарант“ ООД, гр. Русе с
управител Н И Н. Търговското дружество не е подавало оферта за участие в
процедурата. Такава е подадена от Н И Н като физическо лице, регистриран
одитор.
Общата стойност по двата договора е за
възлагане на одиторски услеги за сума в размер на 88000 лева без ДДС.
С писмо изх. № 99-00-6-9481(4)
от 14.04.2015 г. от МРРБ до кмета на Община Попово относно информация по
получен сигнал с per. № 1272 от Регистъра на сигналите за нередности, Община
Попово била уведомена за наложена финансова корекция по договор №
BG161Р0001/1.4-02/2008/009 в размер на 12 750 лева. Мотивите за наложената
финансова корекция са в две насоки:
1. Предвид общата стойност на двата
договора от 88 000 лева без ДДС и праговете по чл. 1, ал. 2, т. 3 от НВМОП
(отм.), възложителят следвало да проведе открит конкурс по НВМОП (отм.), за да
сключи договор № BG 161 РО 001/1.4-02/2008/009-U-10 за одит на проекта по ОПРР.
Като не сторил това, възложителят извършил нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗОП,
във връзка с чл. 1, ал. 2, т. 3, чл. 3, ал. 1 и § 2 от НВМОП (отм.).
2. При извършена проверка на
проведената процедура по чл. 2, ал. 1, т. 2 от НВМОП (отм.) - събиране на три
оферти, която предшествала сключването на договор № BG 161 Р0001
/1.4-02/2008/009-U-10/17.12.2010 г. „Извършване на процедури за проверка на
разходите по проекта (одит на проекта)“, с изпълнител „Одитинг Си Гарант“ ООД,
на стойност 42 500 лева без ДДС, било установено, че договорът е сключен неправомерно
с посочения изпълнител, тъй като дружеството не е участвало с оферта, а такава
е представена от управителя на това дружество, но в качеството му на физическо
лице-регистириран одитор.
Поради това било констатирано
нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗОП и на чл. 89 от Регламент 1605/2002 на Съвета
от 25.06.2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на
Европейските общности, отменен с чл. 102 от Регламент 966/2012 г. на
Европейския парламент и Съвета.
Стартирана била процедура по чл. 13
от Методологията за определяне на финансови корекции, които се прилагат спрямо
разходите, свързани с изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от
структурните инструменти на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство, приета с ПМС №
134/2010 г., изменена с ПМС 162/2014г. (МОФК).
На 20.03.2015 г. било проведено
изслушване на Община Попово по реда на чл. 13, ал. 1, т. 5-7 от МОФК, като
възраженията на бенефициента не били приети за основателни.
Процедурата по администриране на
сигнал за нередност per. № 1272 от Регистъра на сигналите за нередности била
приключила с установяване на следната реална съвкупност от нарушения:
- нередност
по т. 2 от категория 1 - незаконосъобразно разделяне на поръчки;
- нередност
по т. 1 от категория 1 - липса на публикуване на обявление.
Във връзка с констатираната нередност
била наложена финансова корекция в размер на 25% от разходите по сключения
договор с изпълнител „Одитинг Си Гарант“ ООД, с per. №
BG161Р0001/1.4-02/2008/009-U-10 от 17.12.2010 г., възлизаща на 12 750 лева с
включен ДДС.
С писмо
изх. № 99-00-6-2318/14.05.2015 г. от МРРБ, преписката на Община Попово била
предадена на НАП за събиране на частното държавно вземане. Задължението на
Община Попово било установено с акт № 76/21.12.2015 г. за установяване на
частно държавно вземане, издаден от директора на дирекция „Държавни вземания”
на НАП и получен от бенефициента на 30.12.2015 година. Въз основа на акта, на
01.12.2016 година /дата на пощенското клеймо/, било подадено заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК в Районен съд - Попово. Образувано било ч. гр. д. № 876/2016 г. по описа на
Районен съд - Попово и е издадена заповед № 884 от 23.12.2016 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист от 29.12.2016 година. По молба на НАП изх. № 04-16-28/15 от 28.03.2017 г.
било образувано изпълнително дело № 263/2017 г. по описа на Частен съдебен
изпълнител Анелия Загорова, per. № 769, с район на действие Окръжен съд, гр.
Търговище. Община Попово подала възражение по чл. 414 от ГПК, поради което ищецът
е предявил настоящия иск за признаване за установено, че Община Попово дължи на
НАП сумата от 12 750 лева - главница, ведно с лихвата за забава върху
главницата, считано от 21.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението
в размер на законната лихва съгласно чл. 18.3 от Общите условия към договора от
21.10.2009 година и сумата от 833.74 лева-лихва за периода от 30.04.2015 г. до
21.12.2015 г.
Основният спор по делото е дали са
били налице условията за налагане на финансова корекция в посочения размер –
налице ли са били сочените от ищеца нарушения в областта на възлагане на
обществените поръчки, които да са обусловили налагане на финансова корекция,
евентуално – дори и да са възникнали вземания на НАП в тази насока, погасени ли
са по давност или не.
От
правна гледна точка съдът съобрази следното:
Държавата дължи да осигури
правомерно използване на средства, получени при изпълнение на сключени договори
по проекти, съфинансирани от Структурни фондове, кохезионния фонд на ЕС, ЕЗФРСР
и ЕФРФ от общата програма „Солидарност и управление на миграционни процеси“,
както и всички други средства, общи на Европейския съюз или на Държавата Р
България.
Един от основните принципи на ЕС е
развитието на вътрешния пазар. Конкурентноспособността е част от развитието на
вътрешния пазар и е споделена между ЕС и държавите членки компетентност – чл. 4
ДФЕС. В този смисъл Р България дължи лоялно сътрудничество и израз на това
лоялно сътрудничество са всички действия, които способстват за развитие на
вътрешния пазар, в частност конкурентноспособността. Част от тези принципи и в тяхно приложение са правилата за обществените
поръчки. Доколкото има в тази област също споделена компетентност между
държавите членки и ЕС, трябва да се приеме, че се прилагат правилата,
произтичащи от правото на ЕС и правилата, приети от държавите членки.
В тази връзка е приета Методология
за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при
възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти,
съфинансирани от структурните фондове, кохезионния фонд на ЕС, ЕЗФСР, ЕФРФОП, с
ПМС 134/2010 г. Методологията е само
израз на посоченото вече задължение на държавата, произтичащо директно от
Правото на ЕС. Тя е приета с Постановление на Министерски съвет № 134 от
05.07.2010 г. Впоследствие е изменяна и допълвана. Понастоящем е приет Закон за
управление средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ДВ
бр. 101 от 22.12.2015 г.). С § 8, ал. 3 вр. ал. 2 от ПЗР на този закон, за
програмен период 2007 – 2013 г. се прилагат разпоредбите на нормативните
актове, които са действали до приемането му, а за период 2014 – 2020 г. се
прилагат същите нормативни актове, доколкото не му противоречат .
Предвид нормата на чл. 13, ал. 3 и 4
от Методологията при установени нарушения на неправомерно разходване на
предоставени от европейските структурни фондове средства, управляващият орган
може, ако помощта е изплатена, да предприеме незабавни действия за събиране на
сумите след изпращане на покана или на основание ал. 6 от чл. 13 да прихване
дължимите суми от последващи плащания, да упражни правата по дадени обезпечения
от бенефициента или да уведоми НАП да
предприеме действия по принудително изпълнение.
Извън приетата Методология, следва да се има
предвид, че в случая е налице пряко действие по силата на регламент 1303 от
2013 г. на Европейския парламент и Съвета в сила от 21.12.2013 г съгласно чл.
154 от същия регламент от датата на публикуването му, който отменя регламент
1083 от 2006 г. на Съвета от 11.7.2006 г. по силата на чл. 288 от ДФЕС.
Съгласно този регламент управителният орган, а
преди това и по силата регламент 1083/06 г. на Съвета, определен от съответната
държава членка отговаря за управлението и изпълнение на оперативна програма.
Чрез управителния орган държавата–членка изпълнява задълженията си да разследва
нередностите, които засягат естеството на условията за изпълнението или
контрола на операциите или оперативните програми, както и да извършва
необходимите финансови корекции във връзка с оперативните програми. Корекциите
се състоят в анулиране на всички или на част от публичния принос за
оперативната програма. При отсъствие на норми, част от Правото на Европейския
съюз, които да изискват следването на определена процедура, останалите,
оторизирани от регламента органи, се осъществява по процесуалните правила,
предвидени в националния закон. Съгласно чл. 143 пар. 2 от регламент 1303/2013
г. „Държавите-членки извършват необходимите финансови корекции във връзка с
отделните или системни нередности, установени в операциите или в оперативните
програми. Финансовите корекции се изразяват в отмяната на всички или на част от
публичния принос за дадена операция или оперативна програма.“ Съгласно
определението на чл. 2, т . 36 и 38 от регламент 1303/2006 г. на Парламента
„нередност“ означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното
право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или
бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските
структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход
в бюджета на Съюза.
В Решение на Съда на ЕС (пети състав)
от 26 май 2016 година по „Преюдициално запитване — Защита на финансовите
интереси на Европейския съюз — Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 — Европейски
фонд за регионално развитие (ЕФРР) — Регламент (ЕО) № 1083/2006 — Възлагане на
поръчка от получателя на средствата, действащ като възлагащ орган, с цел
осъществяване на субсидираната дейност — Понятие за нередност — Критерий за
„нарушаване на правото на Съюза“ — Процедури за възлагане на обществени поръчки
в противоречие с националното законодателство — Естество на приетите от
държавите членки финансови корекции — Административни мерки или санкции“,
постановено по съединени дела C‑260/14 и
C‑261/14, се отбелязва следното:
Регламент № 2988/95 установява общи правила
за контрол и налагане на санкции с цел защита на финансовите интереси на Съюза.
Възстановяването на неправилно използваните средства трябва да се извърши въз
основа на други разпоредби, а именно, когато това е необходимо, въз основа на
секторните разпоредби. Тези секторни разпоредби се уреждат от Регламент №
1083/2006.
Член 98, параграф 2, първа алинея,
второ изречение от Регламент № 1083/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че в
случая, в който финансовите корекции от страна на държавите членки се прилагат
във връзка с разходи, съфинансирани от структурните фондове при неспазване на
разпоредбите в областта на възлагането на обществени поръчки, те съставляват
административни мерки по смисъла на член 4 от Регламент № 2988/95.
Съдът на ЕС многократно е уточнявал,
че задължението за връщането на облага, недължимо получена чрез нередност, не
представлява санкция, а просто последица от установяването, че условията,
необходими за получаване на облагата, произтичаща от правната уредба на Съюза,
не са били спазени, като по този начин получената облага се оказва недължима
(вж. в този смисъл решения от 4 юни 2009 г., Pometon, C‑158/08,
EU:C:2009:349, т. 28, от 17 септември
2014 г., Cruz & Companhia, C‑341/13,
EU:C:2014:2230, т. 45 и цитираната съдебна практика,
както и от
18 декември 2014 г.,
Somvao, C‑599/13, EU:C:2014:2462, т.
36). Обстоятелството, че
абсолютната стойност на
сумата за възстановяване може в
конкретния случай да
не съвпада напълно
с действително претърпяната
от структурните фондове загуба, не може да постави този извод под съмнение.
Възлагането на поръчки, които са
сключени в държавите членки за сметка на държавата, регионалните или местните
органи и други публичноправни организации, се извършва при съблюдаване на
принципите на Договора, и по-специално на принципите на свободно движение на
стоки, свобода на установяване и свободно предоставяне на услуги, както и на
принципите, произтичащи от тях, като принципа на равнопоставеност, принципа на
недискриминация, принципа на взаимно признаване, принципа на пропорционалност и
принципа на прозрачност.
В настоящия случай съдът приема,
че при неправилно обявена обществена поръчка чрез разделянето й на две малки
поръчки е нарушена процедурата за възлагане на обществена поръчка за одиторски
услуги по обсъждания договор, като се ограничава и кръгът на участниците, което
действие е дискриминационно и не позволява осъществяване на свободата на
конкуренцията, принцип, пряко произтичащ от ДФЕС. Ето защо следва да се приеме,
че нарушаването на конкурентноспособността е нарушение на правото на ЕС и нередовност
по смисъла на чл. 2 т. 7 от регламент 1083/06 на Съвета и на регламент 1303/06.
Нарушението на правото на ЕС не изисква непременно вреда, която е конкретно
оценима. Нарушението е вредоносно за нарушаване правилата на конкуренцията и на
одитния орган е предоставена компетентност да го оцени чрез съответната
финансова корекция.
В случая ответната община
оспорва наличието на елемент от фактическия състав за налагане на финансовите
корекции, а именно – дали има настъпила вреда. Нарушението на правото на ЕС,
изразено чрез извършените от Община Попово нарушения, а именно: разделяне на обществена поръчка за възлагане
на одиторски услуги и сключване на договор за възлагане със субект, който не е
участвал в процедурата, са нарушения на правото на ЕС и не изискват непременно
вреда, която е конкретно оценима. Финансовата корекция представлява санкция за
причинено нарушение, а не обезщетение за причинена вреда. Санкцията е
необходима, допустима и пропорционална, тя има генерален, а не конкретен
характер.
Неоснователни са възраженията на ответната община, че за да може да се
приеме, че е налице нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки
при разделяне на същите, би следвало производството да установи наличие на
умисъл разделянето да е в резултат на определена цел – да се избегнат праговете
за възлагане на обществена поръчка. Възраженията са неоснователни, защото не е важна
суективаната страна при извършване на нарушението- без значение е дали
нарушението се извършва умишлено или поради незнание на нормативната уредба.
Нарушението е факт, пораждащ съответни правни последици, включително чрез
налагане на финансова корекция съгласно правото на ЕС. Не може да се приеме за
основателно и направеното възражение, че за част от проекта е било спряно
финансирането. Видно от двата договори, с които е възложено осъществяване на
одит, същите имат едно по-продължително действие, свързано с цялостното
изпълнение на проекта. Не става дума за една еднократна услуга, която се
реализира в рамките на няколко месеца, за да се приеме, че спирането на
финансирането на една част от проекта за срок от 4 месеца, е било оправдана
причина за разделяне на обществените поръчки.
Настоящият въззивен състав приема, че
вземането на НАП по издадения акт №
76/21.12.2015 г. за установяване на частно държавно вземане, издаден от
директора на дирекция „Държавни вземания” на НАП, съществува в посочения размер
- наложената финансова корекция е в размер на 25% от разходите по сключения
договор с изпълнител „Одитинг Си Гарант“ ООД, с per. №
BG161Р0001/1.4-02/2008/009-U-10 от 17.12.2010 г., и възлиза на 12 750 лева с включен ДДС.
Вземането не е погасено по давност. Същото не представлява неустойка, а
недължимо получена облага. Последното плащане по договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ с регистрационен № BG161P0001/1.4-02/2008/009 за
финансиране на изпълнението на проект с регистрационен №
BG161Р0001/1.4-02/2008/017 и наименование на проекта „Интегрирано подобряване и
възстановяване на взаимосвързани елементи и съоръжения на физическата
инфраструктура на градската среда на Попово за постигане на устойчиво развитие,
екологично равновесие и социално включване“ е от 07.11.2013 г. В случая, с оглед характелра на търсената сума,
давностният срок е 5-годишен и не е изтекъл към момента на подаване на
заявлението в съда за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК.
С оглед основателността на главната
претенция, следва да се уважи и акцесорната такава за лихви за забава. Следва
да се присъдят разноски в полза на ищеца в заповедното и в исковото
производство. На третото лице-помагач разноски не се дължат.
Като е стигнал до обратния правен
извод ПРС е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и
да се постанови ново по съществото на спора като бъде уважена предявената
претенция.
Водим от горното, съдът, на основание
чл.271 от ГПК
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение
№ 201 от 01.11.2017 година, постановено по гр. д. 456/2017 година по описа на
ПРС, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Попово с БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от Людмил Веселинов – кмет,
че Националната агенция по приходите с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от изпълнителния директор Галя Димитрова,
действаща чрез Л.К. - началник отдел “Частни държавни вземания”, дирекция
„Държавни вземания”, има вземане от
Община Попово с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от Людмил Веселинов – кмет, за сумата от 12 750 лв. /дванадесет хиляди седемстотин и петдесет лева/ —
главница и сумата от 833.74 лв.
/осемстотин тридесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/ - лихва за забава
за периода 30.04.2015 г. - 21.12.2015 г., на основание чл. 18.3 от Общите
условия към договора от 21.10.2009 г., ведно с лихва за забава върху
главницата, считано от 21.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението,
представляващи задължения, установени с Акт № 76/21.12.2015 г. за установяване
на частно държавно вземане, произтичащо от Договор за безвъзмездна финансова
помощ № BG161PO001/1.4-02/2008/009, сключен на 21.10.2009 г. между МРРБ - като
договарящ орган по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г. и
Община Попово — като бенефициент, за финансиране на изпълнението на проект с
регистрационен № BG161PO001/1.4-02/2008/017 и наименование на проекта
„Интегрирано подобряване и възстановяване на взаимосвързани елементи и
съоръжения на физическата инфраструктура на градската среда на Попово за
постигане на устойчиво развитие, екологично равновесие и социално включване, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК № 884/23.12.2016 г. по ч.гр.д. №876/2016 г. на
РС-Попово, на основание чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА
Община Попово с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от Людмил Веселинов – кмет, да заплати на Националната агенция
по приходите с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор Галя Димитрова, действаща чрез Л.К. -
началник отдел “Частни държавни вземания”, дирекция „Държавни вземания”,
направените в заповедното производство разноски в размер на 995.04 лева.
ОСЪЖДА
Община Попово с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от Людмил Веселинов – кмет, да заплати на Националната агенция
по приходите с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор Галя Димитрова, действаща чрез Л.К. -
началник отдел “Частни държавни вземания”, дирекция „Държавни вземания”,
направените в исковото производство разноски – 298.29 лева внесена държавна такса и 500 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на
МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО с адрес гр. София,
ул. “Св. Св. Кирил и Методий 17-19 като трето лице - помагач на страната на
ищеца.
Решението подлежи на касационно обжалване в
месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд само
при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.