РЕШЕНИЕ
№ 2970
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110102347 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД от Б. Г. Б. срещу „** с искане за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5 лв., частичен иск от 33 лв., представляваща недължимо
платена сума по договор за паричен заем № 3616764 от 28.08.2019 г., ведно
със законната лихва от 16.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че между него и „** на 28.08.2019 г. е сключен договор
за паричен заем № ****** за сумата от 300 лв. В чл. 4 от договора е
уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант-
две физически лица, поръчител или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита, като при неизпълнени на това задължение
се дължала неустойка съгласно чл. 4, ал. 2 от договора. Договорът бил
нищожен поради противоречие на императивни норми на закона. В условията
на евентуалност се твърди нищожност на отделни клаузи на договора, в т. ч.
нищожна била и уговорената неустойка в чл. 4, тъй като се явявала
неравноправна клауза и се заобикаляла разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
прави уточнение на исковата претенция и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска. Сочи, че договор №3619764 от 28.08.2019 не бил
сключван между страните. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа
1
отговора на исковата молба и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Представен е и делото договор за паричен заем № ***** от 28.08.2019 г.,
сключен между „** и Б. Г. Б., по силата на който на Б. Г. Б. е предоставен
заемна сума в размер на 300 лв. за срок за погасяване на кредита 12 седмици.
Съгласно договора е уговорено сумата да бъде върната на дванадесет вноски,
като е посочен е размер на фиксирания лихвен процент по кредита в размер на
40 %, като годишния размер на разходите е посочен в размер на 49.23 %. В чл.
4 от договора е предвидено, че заемателят се задължавал в срок до три дни,
считано от датата на сключване на настоящият договор да представи на
земодателя едно от следните обезпечения: две физически лица, банкова
гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита или одобрено от
заемодателя дружество поръчител, което предоставяло гаранционни сделки.
Съгласно чл. 8 от договора при забава на плащане на някоя от погасителните
вноски, заемателят дължал на заемодателя законната лихва върху забавената
сума за всеки ден на забава.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
съдебен състав кредитира като компетентно изготвена, от която се
установява, че общо извършените плащания от Б. Г. Б. били в размер на
305.83 лв., като сумата била постъпила на 16.09.2019 г. С постъпилата сума
били погасени главница в размер на 300 лв. и възнаградителна лихва в размер
на 5.83 лв.
Настоящият състав намира, че доколкото кредитополучателят Б. Г. Б. е
физическо лице, на което с процесния договор е предоставен кредит, който не
е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, то
същият има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
а съответно заемодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП,
което обстоятелства не е и спорно между страните. С оглед на това
обстоятелство настоящият състав намира, че следва да извърши служебна
проверка за наличието на неравноправни клаузи по процесния договор за
кредит, обстоятелство, което изрично е указано на страните с доклада по
делото.
По делото е несъмнено установено, че на 28.08.2019 г. между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор
за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския
кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.
Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на
който заемодателят е предоставил парична сума от 300 лв. за срок от 12
седмици, при размер на вноската по кредита 26.27 лв., годишен процент на
разходите /ГПР/ 49.23 %. Процесният договор е сключен в писмена форма
съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11,
ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към
2
разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни
клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по
арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер
на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност,
съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая,
не са събрани доказателства, че посочените по-горе клаузи са индивидуално
уговорени, поради което съдът намира, че същите не са индивидуално
уговорени - изготвени са предварително, представянето им на заемателя от
страна на заемодателя е формално, който като потребител не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им.
По отношение на чл. 4 от процесния договор, предвиждащи предоставяне
на обезпечение настоящият състав намира, че твърденията изложени в
исковата молба макар и принципно правилни не са в състояние да доведат до
нищожност на целия договор. На първо място доколкото се касае за договор
за потребителски кредит, при констатиране на нищожност на посочената по-
горе клауза от същия, съдът е длъжен да не я прилага, но не е овластен да
изменя съдържанието им, като нищожността на клаузите относно неустойките
за договорно неизпълнение и не влече нищожност на целия договор – арг. чл.
26, ал. 4 ЗЗД. На следващо място видно от заключението по съдебно-
счетоводната експертиза по процесния договор за кредит неустойка не е била
начислявана, респективно не е била заплащана, като била заплатена сума в
размер на 300 лв. главница и възнаградителна лихва в размер на 5.83 лв. В
случая дори при констатирана нищожност на посочената по-горе клауза от
договора, то това ще доведе до нейното неприлагане, но не и до нищожност
на процесния договор.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД ищецът се позовават на изначална липса на основание на ответника да
получи описаните суми, която е специфичен белег на фактическия състав на
неоснователното обогатяване, установен в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на посочената норма изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при
самото получаване, липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго /типичен случай е
получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен това основанието
трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
3
предявяване на претенцията за реституция на даденото. Съгласно изложеното
по-горе настоящият състав прие, че процесният за договор за паричен заем №
****** от 28.08.2019 г. не се явява нищожен, като и не са начислявани и
заплащани суми за неустойка, в т. ч. и такава поради непредставяне на
обезпечение, поради което така предявения иск се явява неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на ищеца не следва да се присъждат разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдени
разноски в размер на сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Г. Б., ЕГН **********, с адрес
/административен адрес/ срещу „**, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление /административен адрес/, иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД за осъждане на „** да заплати на Б. Г. Б. сумата от 5 лв.,
частичен иск от 33 лв., представляваща недължимо платена сума по договор
за паричен заем № ****** от 28.08.2019 г., ведно със законната лихва от
16.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Б. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. „***, да
заплати на „**, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 от ГПК
сумата от 100 лв., представляваща разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4