Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ІV касационен състав,
в открито заседание на пети ноември 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
Й. ДИМОВ
при секретаря ДЕНИЦА КРЪСТЕВА,
с участието на прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 1956 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.217, ал.2, изр. трето и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/
вр. чл.63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на РД“Автомобилна администрация“ Варна, срещу Решение № 1059/20.07.2020г. постановено от ВРС по нахд № 501/2020г..
Касаторът, в
касационната жалба моли за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с
който да бъде потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
39-0000215 / 19.12.2019г. на Началника на Областен отдел на „Автомобилна администрация“ Силистра /ново
наименование РД „Автомобилна администрация“ Силистра /.
Ответникът по
касационната жалба, в писмен отговор
и молба с.д. № 13497/02.11.2020г. чрез процесуален представител изразява
становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от
надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата
представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по
препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет
на проверка в настоящото производство е Решение № 1059/20.07.2020г. постановено от ВРС по нахд № 501/2020г.
С оспореният съдебен акт е отменено НП № 39-0000215 / 19.12.2019г. на Началника на Областен отдел на „Автомобилна
администрация“ Силистра /ново наименование РД „Автомобилна администрация“
Силистра/ , с което на „
Е**-2012“ ЕООД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000лв. на
основание чл.96, ал.1, т.1, предл.последно от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/.
За да
постанови оспорения съдебен акт, районният съд е приел следната фактическа обстановка:
„Е** – 2012“ ЕООД е изпълнявало
целогодишно курсове по автобусна линия гр. Дулово – гр. Варна с час на тръгване
от Автогара Дулово в 07:15 часа и пристигане в Автогара Варна в 10:00 часа и по
автобусна линия гр. Варна – гр. Дулово с час на тръгване от Автогара Варна в
15:30 часа и пристигане в Автогара Дулово в 18:10 часа. На 27.09.2019 г.
дружеството „Е** – 2012“ ЕООД извършило курсовете по автобусна линия гр. Дулово
– гр. Варна и гр. Варна – гр. Дулово с автобус от категория М3, марка „Ивеко
Мого“ с рег. № СС **** АР, собственост на Е.Р.Ш. Моторното превозно средство не
било включено в лиценз ЕО № 10053 за превоз на пътници, издаден на името на
дружеството „Е** – 2012“ ЕООД.
На 21.11.2019 г. инспектор в ОО
„Автомобилна администрация“ гр. Силистра извършил комплексна проверка на
дружеството „Е** – 2012“ ЕООД, като констатирал, при проверката на пътен лист №
ВА 075904/27.09.2019 г. и тахографски лист от 27.09.2019 г., че превозът по
автобусната линия гр. Варна – гр. Дулово е бил извършен на дата 27.09.2019 г. от
превозно средство, което не е включено в лиценз на ЕО № 10053 за превоз на
пътници, издаден на името на дружеството „Е** – 2012“ ЕООД.
Направен е извод, че дружеството –
превозвач „Е** – 2012“ ЕООД е извършило административно нарушение на
разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 1, предл. последно от ЗАвП и на 21.11.2019 г.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/.
В предвидения в разпоредбата на чл.
44, ал. 1 от ЗАНН срок, не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН,
като на 19.12.2019 г. Началник
отдел на
Областен отдел на „Автомобилна администрация“ Силистра /ново наименование РД
„Автомобилна администрация“ Силистра /, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал
наказателно постановление, с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 1, предл.
последно от ЗАвП, наложил на дружеството „Е** – 2012“ ЕООД административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.
Въззивният съд констатирал, че
АУАН и НП са съставен/издаден от компетентни органи при спазване на
законоустановената форма и в законоустановения срок и извел извод, че НП е
валиден акт, годен за съдебна проверка. Въззивният съд посочил, че в НП има
несъответствие между приетото от АНО място и час на извършване на нарушението,
както и, че АНО е дал неправилна квалификация на деянието по чл. 96, ал. 1, т.
1, предл. последно от ЗАвП вместо по чл. 96, ал.1, т.1, предл.второ от ЗАвП и
отменил НП.
При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира,
че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на дадените му от закона правомощия.
Фактическата обстановка установена от
решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на
административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства.
При правилно установени факти въззивният съд
е достигнал до неправилен извод, за допуснати нарушения от АНО при издаване на
НП, състоящи се в неправилно посочване на час и място на извършване на
нарушението. Пред въззивния съд не е било спорно, че дружеството на
27.09.2020г. е извършило транспорт по линия гр.Дулово – гр.Варна и гр.Варна –
гр.Дулово с превозно средство, което не е било включено в лиценз на ЕО№10053 за
превоз на пътници, издаден на „Е** - 2012“ЕООД. Не е било спорно и, че в
09.57ч. на 27.09.2020г. превозното средство е влязло в гара Варна.
Административнонаказателната отговорност на
дружеството е ангажирана за това, че на посочената в НП дата е извършен превоз
с моторно превозно средство, което не е включено в лиценз на Общността на
дружеството. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП трябва да съдържа описание на нарушението, датата
и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
на доказателствата, които го потвърждават. Анализът на тази разпоредба влече
извод, че за установяване на конкретно нарушение в НП не е необходимо да бъде
посочен и конкретен час на извършването му. В НП са вписани дата и място на
извършване на нарушението, което изпълнява изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Дружеството не оспорва установените в НП
факти. Не е релевиран довод и не са представени доказателства, че МПС, с което
е извършен транспорта е вписано в регистъра воден при ИА АА към лиценза на ЕО.
Налага се извод за съставомерност на нарушението.
Касационната инстанция намира за правилен
извода на въззивния съд, че посочената в НП разпоредба – чл.96, ал.1, т.1,
предл.последно от ЗАвП визира различна форма на изпълнителното деяние от
описаната в НП и, че правилната
квалификация на нарушението е по чл.96, ал.1, т.1, предл. второ от ЗАвП .
Неправилен е изводът на въззивния съд, че дадената неправилна квалификация
определя и незаконосъобразност на НП, влечаща отмяната му. Дадената неправилна
квалификация на нарушението не се отразява на правото на защита на наказаното
лице, тъй като то следва да проведе защита срещу фактическите установявания на
АНО. Деянието описано в НП е в степен, че наказаното лице да разбере за какво
нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Както вече
беше посочено, защита срещу фактическите установявания на АНО не е проведена.
При постановяване
на настоящия съдебен акт, касационната инстанция съобрази разпоредбата на чл.
63, ал.1 от ЗАНН, съгласно която районния съд може да потвърди, измени или отмени НП, но не и да го върне на
наказващия орган за нова произнасяне,
респективно той не е контролно-отменителна инстанция , а инстанция по
същество.
В производството пред тази
въззивната инстанция по аргумент на чл.84 от ЗАНН са приложими правилата на НПК. Съгласно чл. 337, ал.1, т.2 от
посочения кодекс въззивният съд може да приложи
закона за същото, еднакво или по-леко престъпление. Районният съд е въззивна
съдебна инстанция при обжалване на НП,
тъй като има за предмет на проверка правораздавателен акт на административнонаказателна
юрисдикция. Няма спор в практиката, че в случаите, които изискват
правоприлагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление
без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, какъвто е
настоящия случай, не съществува необходимост от изменение на обвинението по
реда на чл. 287 от НПК, като съдът разполага с процесуална възможност да приложи съответния материален закон непосредствено с присъдата си. С
крайния си съдебен акт въззивният съд може да извърши преквалифициране на
деянието при липсата на промяна в установените юридически факти с прилагане на
закона за същото, еднаквото или по-леко наказуемото престъпление.
Законодателят е
предвидил правна възможност за прилагане на закона за същото, еднаквото или
по-леко наказуемото престъпление от
съдебния орган не само гарантирайки законосъобразност, но и за да осигури бързина
на правораздаването . Подобен подход цели срочно постигане на целите на
специалната и генерална превенция. Съдът е длъжен да даде правилната правна
квалификация на всяко едно правонарушение, преследвайки легитимната цел да бъде
санкционирано всяко неспазване на
установения правов ред в страната.
В разпоредбата на
чл.96, ал.1, т.1 от ЗДвП е уреден вида и размера на административното наказание
за различните форми на изпълнителните деяния на нарушението. Констатира се от разпоредбата на чл.96, ал.1, т.1 от
ЗАвП, че двете нарушения по предл. второ и по предл. последно се наказват с
идентично по размер административно наказание-„глоба“. Това налага извод,
че въззивната, а и касационната инстанция могат да извършат преквалификация на
посочената като нарушена разпоредба в НП в хода на въззивното и в касационното
производство.
Съгласно разпоредбата
на чл. 218, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН касационната инстанция е
длъжна служебно да следи за съответствие на обжалваното решение с материалния
закон, което предполага извод за задължителна инстанционна съдебна проверка за
правилната правна квалификация на деянието. С изричното предписание на чл. 63,
ал.1 от ЗАНН е предоставено правомощие на районния съд да измени наказателното
постановление , което не означава единствено и само намаляване по размер на
административното наказание, а и възможност да даде различна правна
квалификация на нарушението от дадената в НП.
В обобщение при извършения инстанционен съдебен контрол се установи
неправилност на обжалваното съдебно решение поради погрешно тълкуване и прилагане закона и в тази връзка обжалваното
решение подлежи на отмяна и вместо него следва да се измени НП като бъде
посочен правилният текст на нарушената разпоредба, а именно чл.96, ал.1, т.1,
предл.второ от ЗАвП.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд
– Варна,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1059/20.07.2020г. постановено от ВРС по нахд № 501/2020г.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
39-0000215 / 19.12.2019г. на Началника на Областен отдел на „Автомобилна администрация“ Силистра /ново
наименование РД „Автомобилна администрация“ Силистра /, с което на „ Е**-2012“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000лв. на основание чл.96, ал.1, т.1, предл.последно от Закона за
автомобилните превози, като изменя правната квалификация на нарушението на
чл.96, ал.1, т.1, предл.второ от Закона за автомобилните превози.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.