№ 1382
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20231100902003 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.409 КЗ за
заплащане на сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение по
имуществена застраховка „каско”, сключена с полица № 440123211001486, за
вредите, настъпили на върху застрахованото имущество – товарен автомобил
марка Мерцедес, модел Спринтер, с регистрационен номер № ******* на
14.01.2023 г. поради настъпило ПТП по път № 4444 извън населената част на
Мезьоходеш в посока от Батоня към Мезьохедеш, Унгария, на жп прелез на
кръстовището на път № 4444 / 65 км+240 м/ и жп линия № 121 между
застрахованото ППС и пътнически влак № 37015 пътуващ от Мезьохедеш към
Камарашпуста, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
27.10.2023 г., както и обезщетение за забавено плащане в размер на 947,56 лв.
за период на забава 06.09.2023 г. до датата на исковата молба.
Твърденията на ищеца са, че товарен автомобил марка Мерцедес, модел
Спринтер, с регистрационен номер № *******, е застрахован по договор за
автомобилна застраховка „ каско +“ , като в срока на застрахователно
покритие застрахованото имущество е увредено, тъй като при пътуване в
Унгария на жп прелез, обозначен със светлинна сигнализация поради
заслепяване от слънцето и липсата на видимост по посоката, от която
приближавал влак, водачът не възприел нито светлинния сигнал, нито
приближаването на влака и навлязъл на жп релсите, където се ударил във
влака. Ответникът отказал изплащането на застрахователно обезщетение.
Ответникът оспорва исковете, като не оспорва сключването на
застрахователен договор и настъпването на повреди в резултат на описаното в
1
исковата молба ПТП, но счита, че е налице изключен риск, тъй като
произшествието е причинено поради груба небрежност на водача, управлявал
застрахования товарен автомобил. Евентуално оспорва размера на вредите,
като твърди, че е налице тотална щета, но действителната стойност на
застрахованото имущество е по-малка от застрахователната сума. Оспорва да
е налице забава от негова страна, тъй като при тотална щета условие за
изплащане на обезщетението е дерегистрацията на превозното средство, за
каквато липсват доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за застраховка с
ответника, както и че в срока на действието му е настъпило застрахователно
събитие, покрит риск по договора, вследствие на което върху застрахованото
имущество са нанесени вреди, конкретното им изражение и стойност, че е
поканил ответника да заплати застрахователно обезщетение, както и че е
дерегистрирал застрахованото превозно средство.
Не са спорни обстоятелствата относно сключването на договор за
застраховка между страните, както и обстоятелството, че на 14.01.2023 г. е
настъпило ПТП по път № 4444, извън населената част на Мезьоходеш в
посока от Батоня към Мезьохедеш, Унгария, на жп прелез на кръстовището на
път № 4444 / 65 км+240 м/ и жп линия № 121 между застрахованото ППС и
пътнически влак № 37015 пътуващ от Мезьохедеш към Камарашпуста, при
което са нанесени вреди на товарния автомобил, които са в степен, обуславяща
извода за настъпила „тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ, както и че
застрахованото ППС не е дерегистрирано.
Спорни по делото са въпросите дали настъпването на ПТП е във връзка с
поведение на водача на застрахованото превозно средство, което може да се
квалифицира като „груба небрежност“, както и размера на вредите.
Съгласно уговорките в Общите условия, при които е сключен
застрахователния договор между страните, а именно клаузата на т.9.1.8 от
Раздел 9 „ Общи изключения“, застрахователят не предоставя застрахователно
покритие за щети, настъпили в резултат на умишлени действия или груба
небрежност на застрахования, членове на неговото семейство, лица, живеещи
с него в едно домакинство, негови работници или служители, лица, работещи
под негов контрол, независимо дали са били упълномощени да управляват,
ремонтират, охраняват МПС или лица, на които застрахованият е предоставил
МПС за ползване по договор, като ответникът се позовава именно на
основания за приложението на тази клауза, която изключва отговорността му
за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди, които не оспорва да са
настъпили, макар и да оспорва размера им.
Гражданските закони не съдържат легална дефиниция за понятието
„груба небрежност“, макар и да уреждат последиците във връзка с него, но
правната теория и съдебната практика са изяснили съдържанието му, като
2
приемат, че се касае за степен на небрежност, разбирана не със съдържанието
за формите на вина по наказателното право, а съпоставима с грижата,
дължима от добрия стопанин, като за груба небрежност се приема поведение,
което е в отклонение от усилията, които и най-небрежният би положил при
същите условия и обстоятелства, т.е. за изключително висока степен на
нехайност и немарливост, като субективното съзнаване на последиците от
това поведение е без правно значение /решение № 184/2016 г. по т. д. №
3092/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. №
387/2010 г., на ВКС, IV г. о., решение № 18/2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на
ВКС, III г.о., решение № 33/2018 г. по гр. д. № 2292/2017 г. на ВКС, III г.о.,
определение № 244/21.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г. на ВКС, II т.о./,
включително се приема, че изключително тежките нарушения на правилата за
движение по пътищата, също представляват проява на груба небрежност
/решение № 50118/27.03.2023 г. по т.д.№ 1457/21г. на ВКС, I т.о./
Фактите по настъпване на произшествието, във връзка с което се
претендира заплащане на застрахователно обезщетение, се установяват от
показанията на разпитания по делото свидетел Т.Т., който е управлявал
застрахованото МПС при настъпването му. Според тези показания водачът Т.
изпълнявал курс от Румъния към Чехия, като избрал маршрут през Унгария
поради по-малката му натовареност, който маршрут му бил познат, тъй като
преминавал поне 4-5 пъти по него преди това. След навлизане в територията
на Унгария през границата с Румъния при Турну и в близост до тази граница
пътят преминавал последователно през два жп прелеза, които се намират на
разстояние от около 300 метра един от друг, които прелези са неохраняеми и
имат светлинна сигнализация /светофар/, като изпълнението на релсовия път
не предполага необходимост от спиране, а обичайно водачите само намалявали
скоростта, които изявления съдът приема да касаят неравностите на пътя в
резултат от пресичането му с релсите. Водачът Т. преминал през първия
прелез без да спира, а само намалил, като се разминал с автомобили движещи
се насреща му и идващи от втория прелез, а при приближаването на втория
прелез възприел и по посоката си на движение вече преминали през втория
прелез коли, като на самия прелез нямало спрели или преминаващи коли.
Водачът управлявал превозното средство при затворени прозорци, със
слънчеви очила, поради светещото откъм посоката, от която идва /зад гърба
му/ силно слънце, което блестяло в страничните му огледала и в сигналната
уредба на прелеза. На самия прелез отляво на посоката на движение на Т.
имало редица от храсти и дървета със значителна височина, които пречели на
видимостта към релсовия път в посоката, в която се намирали. Водачът
възприел сигнализацията да излъчва бяла светлина, не чул шум и при
приближаване на прелеза намалил скоростта от 80 км/ч на 50 км/ч, като
„буквално почти до линията“ възприел идващ отляво влак, състоящ се от две
съчленени мотриси. Т. съобщава да е натиснал спирачката, но не му стигнала
секунда да избегне удара и се ударил в края на задното /второто/ вагонче,
като предницата на застрахования товарен бус била смачкана напълно и
3
превозното средство не можело да се движи повече на собствен ход.
При тези факти съдът приема, че поведението на водача, комуто е било
възложено управлението на застрахования при ответника товарен автомобил,
при настъпване на ПТП следва да се квалифицира именно като груба
небрежност, поради което и отговорността на ответника не може да бъде
ангажирана за настъпилите вреди. При установените неблагоприятни условия
за интензивно слънцегреене върху светлинната сигнализация, което по
правилата на логиката влияе пряко и несъмнено върху възприятието изобщо
на сигнала и на цвета му и при наличието на визуални препятствия, които
пречат на водача да възприеме релсовия път като свободен в едната му
посока, минималното усилие, което следва да положи всеки водач, е да намали
скоростта до степен, която да му позволи да възприеме достатъчно рано,
продължително и сигурно както цвета на светлинния сигнал, така и
липсата/движението на влаковата композиция. Вместо това от движение със
скорост от 80 км/ч и при знание за наближаващ втори прелез, който водачът от
предишен опит знае, че съществува и е неохраняем, намаляването до скорост
от 50 км/ч на неясно разстояние преди прелеза по никакъв начин не му
позволило да възприеме нито светлинния сигнал от достатъчна близост и със
сигурност, нито липсата/наличието на опасност от движение по релсовия път,
като субективното му усещане за цвета на сигнала е без значение с оглед
обективните условия. Самият факт, че ударът е настъпил в крайната задната
част на влаковата композиция, която е била от два елемента, сочи влакът вече
да е бил навлязъл на прелеза, при достигането му от товарния автомобил, като
показанията за липсата на шум, който закономерно и естествено се
произвежда с достатъчен интензитет при движение на влакове по релсов път,
което движение е съпроводено и от вибрации, дори и при предположение за
достоверността им, са обясними единствено с изключително висока скорост на
движение на застрахования автомобил, която не е позволила възприемането
им поради липса на достатъчно време до сблъсъка. Както сам водачът сочи
„само секунда“ не му достигнала, за да избегне сблъсъка, като този резултат е
в причинна връзка единствено с проявена от него изключителна нехайност и
самонадеяност, тъй като и най-небрежният водач знае, че при неблагоприятни
за възприятията му условия следва да си осигури по-голяма възможност за
реакция чрез влияние върху факторите, които са под негов контрол, в случая
скоростта, а при скорост от 80 км/ч превозното средство изминава 22,22
м/сек, съответно при 50 км/ч - 13,89 метра в секунда, съответно движение с
такава скорост не позволява своевременна и адекватна реакция при опасност.
По изложените съображения предявеният иска за заплащане на
застрахователно обезщетение, както и обусловения от него иск за обезщетение
за забавено плащане, следва да се отхвърлят, като е безпредметно да се
обсъждат доказателствата във връзка с размера на вредите и дерегистрацията
на автомобила.
Право на разноски при този изход от спора има ответникът, комуто
следва да се присъдят разноски от 350 лв. за депозит за експертиза и 150 лв. за
4
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж.Т. БГ ООД , ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.Костинборд, ул******* срещу ДЗИ – Общо
застраховане ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.******* искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.409 КЗ
за заплащане на сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение по
имуществена застраховка „каско”, сключена с полица № 440123211001486, за
вредите, настъпили на върху застрахованото имущество – товарен автомобил
марка Мерцедес, модел Спринтер, с регистрационен номер № ******* на
14.01.2023 г. поради настъпило ПТП по път № 4444 извън населената част на
Мезьоходеш в посока от Батоня към Мезьохедеш, Унгария, на жп прелез на
кръстовището на път № 4444 / 65 км+240 м/ и жп линия № 121 между
застрахованото ППС и пътнически влак № 37015 пътуващ от Мезьохедеш към
Камарашпуста, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
27.10.2023 г., както и за обезщетение за забавено плащане в размер на 947,56
лв. за период на забава 06.09.2023 г. до датата на исковата молба.
ОСЪЖДА Ж.Т. БГ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.Костинборд, ул******* да заплати на ДЗИ – Общо
застраховане ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.******* на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в
размер на 500 лв. за депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5