Р Е Ш Е Н И Е
№
260164/5.11.2020г.
Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
На
трети ноември , през две хиляди и
двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Д.Христова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД №659 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна
квалификация чл. 557, ал.1, т. 2, б.А от КЗ чл.288, ал.1, т.2, б. А КЗ отм., във вр. с чл.45 от ЗЗД, по искова
молба от ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, ЕИК ***
срещу Я.Л.Я.
ЕГН ********** с адрес: ***.
Ищецът твърди, че е
изплатил по щета №110513/11.06.2015г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 2126,11 лв. за увреден при ПТП,
настъпило на 31.05.2015г. в гр. Шумен, л.а „Мерцедес " с ***, собственост
на Ф.Д.Ф.. Заявява се, че виновен за катастрофата бил ответникът Я.Л.Я., който
управлява л. а. „БМВ -325" с ДКН***, собственост на Е.К., при движение на
кръстовището между ул. „Ц.О." и ул. „П. В." при наличие на знак
Б-2, не пропуска движещия се по път с
предимство л.а. „Мерцедес" и го ударил, като причинил процесното ПТП. В
нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът управлявал
увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" към датата на ПТП. Заявява, че ответника бил поканен с РП 134/17.02.2016год.
да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е
погасило задължението си. Моли, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12
от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от КЗ да бъде осъден Я.Л.Я. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума
от 2126,11 лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета
№110513/11.0б.2015г. обезщетение ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират направените
по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прилага писмени
доказателства.
Ответникът, в законовия срок,
депозира отговор на исковата молба. В
отговора заявява, че предявения иск е допустим и основателен. Признава иска и
моли да се приеме за установено, че
дължи на Гаранционен фонд изплатеното обезщетение на пострадалия, както е
посочено в исковата молба в размер на 2126,11лв .
В първото по делото съдебно
заседание ответникът не се явява лично изпраща
процесуален представител, който поддържа отговора и заявява, че признава иска.
Ищецът, чрез процесуалния си представител в с.з. е
направил искане за произнасяне с решение по чл. 237 от ГПК, съобразно
направеното признание, като искането му е уважено.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото
искът е основателен. То има за предмет субективни права и е несъвместимо с
оспорване на иска, за разлика от признанието на факти. Съгласно ГПК,
признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Според чл. 237
от ГПК то може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на
решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца, т.е. съдът да
преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения и да постанови съдебен акт,
без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и
правни изводи по предмета на спора, като искът следва да бъде уважен така,
както е предявен. Решение при признание на иска не може да се постанови, когато
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е признато
право, с което страната не може да се разпорежда – чл.237, ал.3 от ГПК, по брачни искове – чл. 324 от ГПК, по искове за гражданско състояние – чл. 334 от ГПК и по иск за
поставяне под запрещение.В
настоящия казус между страните не се спори и от приетите по делото
доказателства се установява, че ответникът дължи на ищеца претендираната сума. Предявеният
иск е допустим, валидно е направено признание на иска, представляващо по
същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита
срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на
ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е.
претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води
до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото
признанието на иска касае право, не попадащо в хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК и не попадащо в другите предвидени в закона изключения, признато е право, с
което страната може да се разпорежда, не противоречи на закона и добрите нрави
/предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне
под запрещение/, съдът следва да го зачете, като уважи изцяло предявения иск за
сумата от 2126,11лв.
При този изход на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва в полза на ищеца да се присъдят
разноските, които са направени в размер на 106,96 лв.- заплатена държавна
такса.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Я.Л.Я.
ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Гаранционен фонд, ЕИК ***,
с адрес ***,представляван
от Б.М. и С. С., чрез адв. К. В., сумата от 2126,11лв. (две хиляди сто двадесет и шест
лева и 11 ст.),
представляваща изплатено от Гаранционен фонд по щета №110513/11.06.2015г. обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане .
ОСЪЖДА Я.Л.Я.
ЕГН ********** да заплати
на Гаранционен фонд, ЕИК ***, сумата от 85,04лв.представляваща разноски за
платена държавна такса по делото .
Решението е постановено на основание
чл. 237 ГПК, съобразно направеното признание на иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Шумен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: