Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
24.07.2020 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
24.06.2020 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В открито съдебно заседание и следния
състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
и при участието
на |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил
|
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Делчева
от Окръжна прокуратура
- Кърджали |
|
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
41 |
по описа за |
2020 |
година |
||||||
|
|
|||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба
от М.М.О., с посочен
адрес: ***, подадена против Решение №39 от 31.01.2020 год.,
постановено по
АНД
№1334/2019 год.
по описа на Кърджалийския
районен съд, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на
глоба серия *** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
установено с автоматизирано техническо средство.
В жалбата касаторът заявява, че не е доволен от Решение №39
от 31.01.2020 год., постановено по АНД №1334/2019 год. по
описа на Кърджалийския
районен съд,
като счита, че решението е постановено в нарушение на закона и е необосновано.
В жалбата излага съображения, като обяснява, че на датата 22.12.2018 год.,
когато е бил застен с техническо средство за превишена
скорост, като впоследствие пространно обяснява, че на 25.08.2018 год. закарал
лекия си автомобил на ремонт в ***, ***, и че впоследствие забелязал, че
стрелката на скоростомера не работи и че при последващо посещение при същия автомонтьор, последният му
обяснил, че е възможно, при свалянето на скоростната кутия да е го е
откачил/вероятно се има предвид скоростомера/. По-натакък в жалбата пространно са разяснени извършените и
съответно, неизвършените ремонтни работи от автомонтьора, платените от касатора суми и др. подобни, като накрая, с жалбата касаторът иска да бъде призован на съд и след като докаже
основателността на претенциите си, съдът да постанови решение, с което да отмени
обжалваното от него решение на Районен съд - Кърджали.
Редовно призован за съдебното заседание, касаторът
М.М.О. ***, се явява лично, като заявявау
че поддържа подадената жалба и моли да съдът
да отмени решението на Районен
съд – Кърджали, както и да бъде
отменена наложената му глоба.
Твърди, че проблемът с автомобила му все още
бил наличен и това
можело
да се докаже и че бил подал две жалби,
съответно до РП – Кърджали и до ОП – Кърджали, но не
било взето отношение
срещу лицето и от страна на
полицията.
Ответникът по касация - Областна
дирекция на МВР
- Кърджали, редовно призован, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна,
като сочи, че извършеното нарушение на
разпоредбата на чл.21, ал.1
от ЗДвП е било установено посредством техническо средство и че са били съобразени
изискванията на чл.189,
ал.4 от ЗДвП и на Наредбата, която
урежда реда за използването на такива технически
средства. Счита, че не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна
на постановеното съдебно решение и издадения ЕФ, поради което предлага да бъде оставено
в сила решението на Районен съд
– Кърджали, като правилно и законосъобразно.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав,
като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото,
за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
От изложеното в жалбата може да се изведе, че релевираното от касатора касационно
основание е неправилно приложение на
материалният закон, което отговаря на касационното основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК -
нарушение на закона.
Разгледана
по същество, касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение №39
от 31.01.2020 год., постановено по АНД №1334/2019 год.,
Кърджалийският районен съд
е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия *** №***,
издаден от ОДМВР
– Кърджали,
с който, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, на М.М.О., с посочен адрес: ***,
с ЕГН **********, е наложено наказание „глоба”, в размер на 50.00/петдесет/
лева, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо
средство, на 22.10.2018 год., в *** часа, в ***,
на ул.„***”, до ***, в посока на движение от ***
към ***, извършено с МПС - лек автомобил, марка „Форд Ескорт”, с
Рег. №***.
За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от
фактическа страна, че на 22.12.2018 год., в град Кърджали, се осъществявал
видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение със стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни
превозни средства, с вградено разпознаване на номера, ARH CAM S1 с фабр.№***, като същият
бил позициониран в ***, на ул.„***”,
където действащото ограничение на скоростта било 50 км/ч. за населено място. В
15:31 часа на 22.12.2018 год. бил заснет движещ се по ул.„***”, в посока от ***
към ***, лек автомобил „Форд Ескорт”, с рег.№***, със скорост 67 км/ч., при
ограничение от 50 км/час. След обработване на информацията от заснемането бил
издаден атакувания електронен фиш, в който, като нарушител било вписано името
на М.М.О. в графа собственик, на когото е
регистрирано МПС/ползвател. В описателната част на електронния фиш било вписано
движение с установена скорост от 67 км/ч. - превишаване със 17 км/ч.,
съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което, на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, на жалбодателя е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 50 лева.
Горната фактическа обстановка съдът е приел за установена от приложените по
делото писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства - Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или
Система на датата 22.12.2018 год.; разпечатка на Клип от 22.12.2018 год., в
който е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационният му номер,
датата и точния час на нарушението, номера на техническото средство; Справка за
собственост на МПС, видно от която собственик на лек автомобил „Форд Ескорт”, с
рег.№***, е жалбодателят М.М.О.;
Списък от 24.01.2018 год. на служители от сектор ПП при ОД МВР - Кърджали, на
които е проведено обучение със СПУКС; Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №***; Справка *** №*** от *** год.
на БИМ; Писмо №*** от *** год.; Протокол от проверка №*** от
*** год., от който се установява по безспорен
начин техническата годност на използваното
в случая техническо средство; Справка за нарушител/водач на
жалбоподателя; Разписка за връчен електронен фиш от *** год.;
Заповед №*** от *** год. на директора на ОДМВР – Кърджали.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, от правна страна районният съд
е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът е посочил, че разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на
водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да
превишават в населено място скоростта от 50 км/ч. и че видно от атакувания
електронен фиш, мястото на нарушението е в град Кърджали и тъй като в настоящия
случай е отчетено превишаване на допустимата скорост за движение в населено
място със 17 км/ч., е приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба”, в размер на 50
лева, за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място,
ако превишаването е от 11 до 20 км/час и следователно, деянието, за което е
реализирана отговорността на жалбодателя, е обявено
от закона за наказуемо с административно наказание. Съдът е отбелязъл
също, че посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч., тъй като административнонаказващият
орган е отчел възможната грешка на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5
от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 год. на МВР, във вр. с чл.755
от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен
контрол. На следващо място е
приел, че обосновано, в електронния фиш
името на М.М.О. е посочено като нарушител, в качеството на собственик, на когото е
регистрирано моторното превозно средство, доколкото същият не е декларирал по
установения ред друго лице да е извършило нарушението и че жалбодателят
попада в кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП и затова следва да отговаря за
извършеното нарушение, отразено в електронния фиш.
При извършената служебна проверка районният съд не е констатирал в хода на административнонаказателното производство да са допуснати
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да
съставляват основание за отмяна на атакувания акт, като е посочил, че нарушението
е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., в която са
уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Посочил е също, че по
делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС
протокол по чл.10,
ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., съгласно одобреното
приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и други
обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на
издадения електронен фиш и че при издаването на фиша са спазени изискванията на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, като са посочени: териториалната структура на МВР, на чиято територия
е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката,
начините за
доброволното й заплащане,
както и че пълно е описано и самото нарушение и мястото на извършването му. Съдът
е приел, че нарушението и мястото на извършването му е безспорно установено от
приложената по делото разпечатка на Клип от 22.12.2018 год., тъй като по силата
на чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния
процеси че посоченият клип,
съпоставен с другите приобщени по делото доказателства, установява, че
автомобилът „Форд Ескорт”, с рег.№***, се е движил с наказуема скорост 67 км/ч.
на посочените в електронния фиш дата, час и място. По теми съображения районният съд е извел и окончателния си
извод, че обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден.
При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо,
като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, срещу електронен фиш
за налагане на глоба, който подлежи на
съдебен контрол, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта
на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящият състав на
касационната инстанция намира за правилни и обосновани
и в пълна степен споделя изводите на районния съд, за това, че оспореният
електронен фиш е издаден при правилно приложение на материалния закон и при липса
на допуснати нарушения на процесуалните правила, т.е. че са изпълнени изискванията на на чл.189, ал.4 от ЗДвП и
на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи и съответно, че не са констатирани процесуални
нарушения, които да са допуснати при издаването му от административнонаказващия орган.
Съдът намира за
абсолютно неоснователни изложените твърдения в
касационната жалба, за неизправност на скоростомера
на управлявания от касатора М.О. лек автомобил, което,
всъщност, било причина за несъобразяване от негова страна на ограничението на
скоростта на движение, като такива твърдения са били изложени и в жалбата до първоинстанционния съд. В тази връзка съдът в настоящия
състав намира за нужно единствено да посочи, че, меко казано, е недопустимо да
се управлява МПС – в случая лек автомобил, в продължение на почти четири месеца
– според твърденита в жалбата - от 25.08.2018 год. до
22.12.2018 год., с неизправен скоростомер, т.е. скоростомер, който по никакъв начин не отчита скоростта на
движение на автомобила, било то поради откачено жило или по друга причина. Касаторът М.О., обаче, според твърденията му в касационната
жалба, е сторил именно това и поради тази причина не е успял да съобрази
скоростта на движение на управлявания от него, в населено място, лек автомобил,
на посочената дата, час и място, когато е установено нарушението с
автоматизираното техническо средство. Тези обстоятелства, разбира се, по
никакъв начин не могат да оневинят нарушителя, а още по-малко пък могат да
бъдат някакво основание за отмяна на обжалвания електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство. Доколкото в касационната жалба няма изложени други доводи и твърдения
за незаконосъобразност на обжалваното решение, то съдът няма и какво повече да
обсъжда в мотивите на настоящото решение.
При това положение, предвид всичко изложено по-горе, се налага крайния извод,
че касационната жалба, подадена от М.М.О., с
посочен адрес: ***, с изложените в нея оплаквания
и доводи, се явява неоснователна и недоказана и че обжалваният електронен фиш за налагане
на глоба серия *** №*** на ОДМВР - Кърджали, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство, е законосъобразно и правилно издаден, без допуснати нарушения на
правилата, регламентиращи издаването на електронни фишове и след като го е
потвърдил с обжалваното решение като законосъобразно издаден, районният съд е
постановил едно материално законосъобразно решение, постановено при правилно
приложение на материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и при правилна преценка на събраните по делото доказателства, поради
което и с решението по настоящото дело, същото следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/ от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №39
от 31.01.2020 год., постановено по АНД №1334/2019 год.
№258
от 09.07.2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.