РЕШЕНИЕ
№ 538
гр. Бургас, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното отПламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20242100500618 по описа за 2024 година
Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба с вх.№ 9713/05.03.2024г.,предявена от П. Г. С. с ЕГН ********** от
***,чрез адвокат Ж.Нейчев от АК Бургас с адрес: гр.Бургас,ул.“Васил Левски“№16,ет.3,офис
316, срещу Решение № 296/13.02.2024г. по гр.д.№ 894/2022г. по описа на РС-Бургас, в
частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди над присъдените такива от 4700
лева до претендираните 15 000 лева. Във въззивната жалба се изтъква, че БРС направил
обоснован и коректен от фактическа и правна страна анализ на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства, като е намерил за неоснователно и
необосновано едно от основните възражения на ответното дружество-това за съпричиняване
на вредоносния резултат в следствие неправомерно поведение на ищеца преди ПТП и е
приел, че единствената причина за ПТП, респ. за причинените на С. телесни повреди е
поведението на виновния водач-С. Т. В. ЕГН **********, управлявал МВП с ДКМ
№*******. Във въззивната жалба се твърди, че е неправилен и необоснован правния извод
на съда относно определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, като
съображенията на въззивника за това са следните:БРС дал вяра на цитирано в мотивите на
решението съдебно-медицинско удостоверение,което нямало характера на доказателствено
средство по реда на ГПК относно вида и срока на възстановяване на телесната повреда. Без
да са били ангажирани доказателства,съдът възприел,че оздравителният процес се забавил с
до 2 месеца заради това, че ищецът С. отказал да бъде опериран.Въззивникът намира, че
този правен извод бил необоснован и изолиран от фактите по делото,тъй като от една страна
районният съд приел, че няма съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, а в същото
време незаконосъобразно вредите се вменявали в тежест/вина на ищеца,което било
недопустимо и незаконосъобразно.Изтъква, че ищецът не бил длъжен да изтъква причините,
поради които не е направена операцията,но намира за коректно да отбележи, че липсата на
свободни парични средства на момента е оказала влияние при вземане на решението за
1
отказ от операция, още повече,че според ищеца му е било съобщено,че здравната каса не
покривала подобен род медицински услуги .Въззивникът изтъква, че фактът на
освобождаване на ищеца от болница, след като е подписал отказ от операция,сочел на
извод,че подобна операция не е безплатна,тъй като в противен случай би се оказало,че
медицинското лице не е изпълнил задълженията си след като не е направило
операцията.Крайният извод на въззивника в сочената насока е,че обстоятелството: дали
операцията се е заплащала или не, е обстоятелство, което следва да е извън кръга на
фактите, подлежащи на обсъждане при определяне размера на обезщетението, в каквато
насока била и практиката на ВС-ВКС,цитирана от първоинстанционния съд в
решението.Моли постановяване на решение, с което ответното дружество бъде осъдено да
заплати претендираното обезщетение за неимуществени вреди, ведно с разноските по делото
и лихвите от датата на увреждането; моли за даване на възможност за представяне на
медицински доказателства в подкрепа на твърденията си.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№
16374/18.04.2024г., с който въззиваемият „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1172, район „Изгрев", ж.к. „Дианабад", бул. „Д-р Г. М.
Димитров”, № 1, представлявано заедно от Тодор Тодорински и Бисер Г. Иванов, двамата в
качеството си на Изпълнителни директори на дружеството („ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве
АД”),предявен от пълномощник юрисконсулт Мануел Михайлов, с който оспорва изцяло
въззивната жалба като неоснователна и необоснована, намира първоинстанционното
решение за правилно, законосъобразно и обосновано.Изтъква, че дружеството е извършило
заплащане на сумата за неимуществени вреди, определени от районният съд на 4700лева,
като е заплатило и сумата от 1144,54 лв. законна лихва за периода от 14.02.2022 г. до
19.03.2024 г. (дата на окончателното плащане) и 611 лв. съдебно- деловодни разноски,
съгласно диспозитива на първоинстанционното съдебно решение/общо 6105,34 лева.Намира
за неоснователни оплакванията на въззивника за неправилност и необоснованост на
решението в обжалваната част.Сочи, че ищецът е следвало да докаже наличието и
интензитета на претърпените болки и страдания, както и причинно-следствената им връзка с
увреждащото събитие, докато по делото било безспорно установено, че ищецът П. С. сам
е отказала извършването на оперативно лечение в деня на настъпване на вредоносното
събитие и това довело до удължаване на оздравителния период на ищеца с около 2 месеца.
Намира, че след като ищецът е потърсил лекарска помощ в частна болница (общоизвестен
факт за „Бургасмед“), то същият е следвало да предполага, че ще дължи заплащане на
някаква такса за извършената услуга,поради което и с оглед непредприемане на
операция,респ. с ненавременно предприетите мерки по намаляване на вредите от деликта,
пострадалото лице е допринесло само за настъпване на по-големи по обем вреди.Моли
потвърждаване на решението и присъждане на разноски в размерна 300 лева за адв.
възнаграждение.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД вр. чл. 432,ал.1 от КЗ.
Производството пред БРС е образувано по искова молба на ищеца В. срещу ЗД
„Далл Богг: Живот и здраве“ с искане за постановяване на съдебно решение, с което
ответното дружество бъде осъдено да му заплати сумата от 6 000 лева, представляваща
частичен иск от сумата от 12000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
ищеца в резултат на ПТП от 09.11.2021 година, причинено от застрахован със застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от
причиняване на вредите, както и за присъждане на разноски, направени по водене на делото.
Ищецът посочва, че освен материални щети на лекия му автомобил, претърпял и контузия
на лявата ръка,но не бил хоспитализиран, тъй като нямало фрактура на горния ляв
крайник.Била му поставена гипсова лента за срок от 14 дни и получил болничен лист за 1
2
месец, до 12.12.2021 година. Използвал болкоуспокояващи лекарства за облекчаване на
силните болки;не можел да ползва лявата си ръка, поради което за елементарни действия в
ежедневието му помагали близките му.Върнал се на работа, но практически бил безполезен,
тъй като не можел да работи и да използва ръката си.Едва от края на месец декември 2021
година започнал постепенно да се възстановява,като след преглед лекар му казал, че пълното
възстановяване ще настъпи между 6 - 12 месеца от травмата.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът с писмен отговор оспорва предявения
иск по основание и размер,като намира претендираното обезщетение за прекомерно по
размер ;оспорва механизмът на ПТП; заявява възражение за съпричиняване от ищеца В. с
твърденията за това, че ищецът се е движил със скорост над допустимата и поради липса на
безспорни данни за това, че ищецът е бил с поставен предпазен колан. Оспорва твърденията
за продължителността на възстановителния период.
БРС в съдебно заседание е приел направено от ищеца изменение на иска под
формата на увеличение на размера му на 15 000 лв.С решението си е приел за основателен
иска, като е преценил, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, , че телесните увреждания са довели до невъзможност ищеца да се движи нормално
и да осъществява функции с лявата си ръка, както и до болки и страдания и невъзможност за
поне от около 2 месеца да полага труд като мебелист.В същото време е отчел
обстоятелството, че не са причинени вреди, водещи до осакатяване или трайни загрозявания
и че ищецът е отказал да бъде опериран, поради което и оздравителния процес се е забавил с
до 2 месеца.При тези обстоятелства и на основание чл.52 ЗЗД е определил обезщетение в
размер на 5000 лева, от които е приспаднал заплатеното от застрахователя преди
предявяване на иска обезщетение от 300 лева и е присъдил 4700 лева обезщетение за
неимуществени вреди, които ищецът следва да получи от ответното дружество.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена от
първостепенния съд обективно, всестранно и пълно, като съдът е обсъдил събраните по
делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации.
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства,
че лицето С. В. е управлявал по време на процесното пътно-транспортно произшествие
МПС с рег.№*******,за който е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника ЗД „Далл Богг: Живот и здраве“ с период на валидност 06.08.2021г. до 05.08.2022
г. От приложените по делото и анализирани от районния съд материали по досъдебно
производство №ЗМ 86-2022 г. по описа на ІV-то РУ- Бургас,прекратено на
18.01.2023г.,както и от констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на
местопроизшествие се установява, че на 09.11.2021г. около 19 часа в гр. Бургас на ул.
„Тракиец“ по посока на кръстовище с ул. „Кооператор“ се движил управлявания от лицето
С. В. автомобил с рег.№*******.Установява се, че ул. „Кооператор“ бил пътя с
предимство, като при движението си по ул. „Тракиец“ С. В. не се съобразил с пътен знак
„Б2“, даващ предимство на движещите се на пътя превозни средства, поради което засякъл
движещия се по това време по ул. „Кооператор“ лек автомобил с рег. №*******, управляван
от ищеца П. С.. Лекият автомобил се движил със скорост от 40 км/ч. при разрешени 50 км/ч.
В резултат на това настъпило и ПТП между двата автомобила, при което пострадал ищецът
П. С..
По делото са приложени и приети като писмени доказателства копия от
медицинската документация относно извършените медицински прегледи, изследвания и
последващо лечение на ищеца П. С. за периода 11.11.2021 г. до 12.11.2021 г., включително
амбулаторен лист от извършен на 09.11.2021 г. преглед, фиш от спешна медицинска помощ,
рентгенови изследвания, диагноститично - лечебен план, ЕКГ, анамнеза, общ статус, както и
епикриза от отделения „Ортопедия и травматология“ към МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД. От
същите се установява, че е налице оток и ищеца изпитва болка в лявата лакътна става,
болка над акромиона, слабост на екстенцията, а при пасимна флексия болката се
увеличавала.Лицето П. С. отказало оперативно лечение, като бил изписан без изменения с
предписана медикаментозна терапия.
3
От прието от районния съд съдебномедицинско удостоверение е видно, че при
преглед на П. С. е констатирано наличие на болка и оток в лява лакътна става, като болката
се усилвала при пасивна флексия и при опит за активна екстензия, които увреждания му
причинили трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за срок от около 30 дни.
Получените наранявания отговаряли да са причинени по време и начин, както се съобщава
от пострадалия от действието на или върху твърди тъпи предмети, каквито били частите
вътре в автомобила при непосредственото му привеждане от движение в покой.
От неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, извършена възоснова
на наличните данни по материалите по делото от вещото лице д-р Параско Парасков се
установява, че травмата на ищеца П. С. в резултат на настъпилото ПТП била в резултат от
директен удар в областта на лакътя в твърд тъп предмет вътре в автомобила, като тя може да
се получи и при поставен предпазен колан. Вещото лице сочи, че травмата била в пряка
причинна връзка с настъпилото произшествие. Причинено било затруднение на движението
на ръката, което отзвучава в рамките на около три месеца при обичаен ход на оздравителния
процес.В открито съдебно заседание пред БРС вещото лице Парасков е заявило, че срокът на
възстановяване е тримесечен, ако се направи операция, като целта на всяка операция е да се
възстанови травмата на мускулите.Според вещото лице, след като ищецът е отказал
операция,срокът за възстановяване се е удължил поне с още два месеца.
Пред районния съд са разпитани двама свидетели:Д. С.-бивша съпруга на ищеца и
Д. С.-без родство, чиито показания,ценени в съвкупност със събраните по делото писмени
доказателства и съдебно-медицинска експертиза, както и внимателно анализирани и
съпоставени помежду им, установяват, че след травмата от ПТП-то лакътят на ищеца С. се
отекъл и се надул,той не можел да прави нищо с ръката си, боляла го и взимал
обезболяващи,след болничният отпуск започнал да ходи на работа, но ръката го боляла,
била подута и не можел да работи , като поне един месец след болничния ищецът не бил
ефективен на работа; възстановявал се близо два месеца или повече след инцидента.
Спорът между страните,пренесен пред настоящата инстанция, е досежно
размерът на обезщетението за неимуществени вреди, в каквато насока са оплакванията на
въззивника в жалбата му и касаят обстоятелството: налице ли е поведение на ищеца по
повод избора му на лечение на травмата, което поведение да е в пряка причинно –
следствена връзка с обема,интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания вследствие на травмата; респ.- това му поведение следва ли да се отчита от съда
при определяне размера на обезщетението за нуеимуществени вреди.
От медицинска документация по делото и заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза следва извода, че лечението на травматичните
увреждания от злополуката е можело да се извърши по два метода: оперативен и
неоперативен път.
По делото няма убедителни и категорични доказателства, от които да се установява:
при наличие на два метода за лечение на травмата кой от тях в конкретния случай в най-
голяма степен се явява подходящ и наложителен. Действително, в случай на нараняване
пострадалият следва да се грижи за своето лекуване. Невъзможно е обаче да се определи,
дори хипотетично, дали възстановителният период след едно сравнително опасно и
болезнено лекуване чрез операция би бил по-кратък от лечение без операция.Този въпрос не
е възможно да се разреши само възоснова на чисто медицински съображения, а трябва да се
изхожда по-скоро от гледището на пострадалия, като се държи сметка за естественото
колебание пред опасностите на операцията и нейната болезненост/ вж. Решение №
97/26.05.2015г. по гр.д.№ 5783/2014г. на ВКС, ІІІ-то г.о./.
Следователно, че при липса на убедителни и категорични доказателства по
делото,които да обосновават извод за спешност,необходимост и наложителност
единствено от операционно лечение на травмата и в резултат на което операционно
лечение значително да се ускорява оздравителния процес на пострадалия и то при липса,
респ. минимални рискови последици за същия от операцията ,не би могло отказът на
пострадалия от операционно лечение да има отношение към обстоятелствата, относими
4
към размера на обезщетението за неимуществени вреди.Това е така, тъй като обратният
извод означава да се възприеме, че е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
който извод обаче не може да почива на предположения и хипотези.
По изложените съображения, отчитайки обстоятелствата, релевантни за
размера на обезщетението каквито са: възрастта на пострадалия, механизма на реализиране
на произшествието и преживения от това стрес,естеството и тежестта на получената травма,
особеностите и продължителността на лечебния и на възстановителния процес, интензитета
и времето на проявление на понесените по повод на травмата болки и страдания,
причинения дискомфорт вследствие невъзможността ищецът да си служи с травмираната
лява ръка,решаващият извод на въззивният съд е, че ищецът има право на обезщетение в по-
висок размер от присъдения с първоинстанционното решение,като определя такъв в размера
от 6000 лева,като над този размер до претендирания от 15000 лева първоинстанционното
решение следва да се потвърди.
На основание чл.81 ГПК и с оглед изхода по спора в полза на въззивника следва
да се присъдят разноски в размер на заплатена д.т. от 26 лева и адвокатско възнаграждение
от 550 лева.Искане за разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, не по-малък
от 300 лева, е заявен и от въззиваемия в писмения отговор на въззивната жалба, като съдът
констатира, че отговорът на въззивната жалба е подаден от въззиваемото дружество чрез
юрисконсулт Мануел Михайлов, а процесуалното представителство в проведеното с.з. е
осъществено от адвокат Димчо Тодоров, който не представя доказателства за извършени
разходи от въззиваемото дружество за адвокатско възнаграждение.При тази фактическа
обстановка съдът намира, че разноските за въззиваемия за подадения писмен отговор от
юрисконсулт са в размер на 150 лева и следва да се възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО Решение № 296/13.02.2024г. по гр.д.№ 894/2022г. по описа
на РС-Бургас, в частта му, с която се отхвърля иска на П. Г. С. против ЗАД "ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, за сумата над присъдените 4700 лв. до размера от 6000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди поради травматични
увреждания,причинени при ПТП на 09.11.2021г. в гр.Бургас по вина на водач на МПС,
чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е
ответникът ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, район „Изгрев", ж.к. „Дианабад", бул. „Д-р Г. М.
Димитров”, № 1 да заплати на П. Г. С. с ЕГН ********** от ***, сумата над присъдените
4700 лв. до размера от 6000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди поради травматични увреждания,причинени при ПТП на 09.11.2021г.
в гр.Бургас по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска
5
отговорност“ към датата на събитието е ответникът ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве"
АД,ведно със законната лихва от датата на увреждането-09.11.2021г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1172, район „Изгрев", ж.к. „Дианабад", бул. „Д-р Г. М. Димитров”, № 1, да заплати на П.
Г. С. с ЕГН ********** от ***, съдебно –деловодни разноски в общ размер от 576 лева.
ОСЪЖДА П. Г. С. с ЕГН ********** от ***, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, район
„Изгрев", ж.к. „Дианабад", бул. „Д-р Г. М. Димитров”, № 1, съдебно-деловодни разноски в
размер на 150 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от
съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6