Мотиви
към Присъда № 69 от 16.10.2017г. по н.ч.х.д.№ 76/2016г. описа на ДРС
Производството по
делото е образувано по частна жалба от К.Х.А., ЕГН: ********** срещу :
Д.Е.А. *** за извършени на
19.12.2015г. в с. С. престъпления срещу
неприкосновеността на жилището, собствеността и личността на К.Х.А. по чл. 170, ал. 1 и ал. 4 от НК,
чл. 216, ал. 4 и чл. 146, ал. 1 от НК, и
В.Д.Ж., за извършени на
19.12.2015г. в с. С. престъпления срещу
неприкосновеността на жилището, собствеността и личността на К.Х.А. престъпления по чл. 170, ал. 1 и
ал. 4 от НК, чл. 216, ал. 4 и чл. 146, ал. 1 от НК.
С протоколно
определение от 12.04.2016г. / л. 103, 104 от делото/, съдът на основание чл.
289, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 4, т. 4 от НПК прекрати образуваното срещу Д.Е.А.
наказателното производство за извършено от него престъпление на 19.12.2015г. в
с. С. по чл. 170, ал. 1, т. 4 и по чл. 216, ал. 4 от НК, поради оттегляне на
тъжбата в тази част.
Срещу подсъдимия А. е предявен от ЧТ
и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск в размер
на 1000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на квалифицираното
в тъжбата деяние по чл. 146, ал. 1 от НК срещу личността на ЧТ. Приети са за
съвместно разглеждане и предявените от ЧТ срещу подсъдимия В.Д.Ж. граждански
искове в размер на 300лв. – обезщетение за нанесените на ЧТ неимуществени вреди
от деянието, квалифицирано в ЧТ по чл. 216, ал. 4 и в размер на 1000лв. –
обезщетение за нанесени неимуществени вреди на ЧТ с квалифицираното с тъжбата
деяние по чл. 146, ал. 1 от НК.
В хода на съдебното следствие, на
12.09.2016г. с протоколно определение, съдът на основание чл. 287, ал. 7 от НПК
прекрати съдебното производство по делото по повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия В.Д.Ж. по чл. 170, ал. 1 и ал. 4 от НПК, тъй като се събраха
категорични гласни доказателства, обосноваващи извода за евентуално извършено
от него престъпление от общ характер по чл. 170, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание,
повереникът на частния тъжител пледира: подсъдимият Д.А. да бъде признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК срещу личността на
тъжителя с изискване за изплащане на обезщетение в размер на 1000лв., а
подсъдимият В.Ж. за извършени престъпления по чл. 216, ал. 4 от НК и по чл.
146, ал. 1 от НК.
Защитникът на
подсъдимите пледира за постановяване на оправдателна присъда, поради
недоказаност на повдигнатите с частната тъжба обвинения.
Двамата подсъдими
отказват да дават обяснения. В хода на съдебните прения заявяват, че се
придържат към казаното от адвоката им, а на дадената последна дума – молят да бъдат
оправдани.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 19.12.2015г. подсъдимият
Д.Е.А. поканил приятели и роднини в къщата си, находяща се в с. С., съседна с
дома на ЧТ К.Х.А. и св. А.Д.Д., с която живеел на семейни начала. ЧТ и св. Д.
не били поканени на празненството и си легнали. Около 00.30часа на 20.12.2015г.
св. Д. и ЧТ се събудили от шум и докато станат, три лица влезли в дома им. В
показанията си св. Д. заявява: „ Бяха В. и Д. влязоха в къщи и още един имаше,
но него не го познавам. „ Св. Д. и ЧТ извели трите лица извън дома си и се
обадили на дъщеря си – св. Г. Д., която живеела със св. А. Р. М. също в с. С..
Като разбрали за случилото се, св. Д. и св. М. отишли до дома на ЧТ. Св. М. забелязал,
че прозореца и вратата на къщата били счупени. След около 10 минути двамата
подсъдими започнали да псуват ЧТ. В
00.44ч. на 20.12.2015г. ЧТ се обадил на НС 112 и подал сигнал, който в 00.49ч.
бил прехвърлен на дежурен ОДЧ при ОД на МВР – Д.. При посещението на адреса, св.
И.А. и М.С. - дежурни полицейски служители във Второ РУ гр. Д. не установили
конфликт, агресия или следи от насилие, поради което св. А. съставил единствено
Протокол за предупреждение на подсъдимия Д.А..
Разпитани в
качеството на свидетели Д.Д., И. И., Д. Д., Д. А., Н. А., А.Д. и А. С.
категорично отричат на 20.12.2015г. да са възприели пряк конфликт между ЧТ и
подсъдимите и дават противоречиви показания за причините и часа на посещението
на полицейските служители. Св. В.Ш. заявява, че не е присъствал на конфликт
между страните на 20.12.2015г., а св. М.Х. *** и св. Х.Х. / полицейски служител
във Второ РУ гр. Д. твърдят, че не са разглеждали жалби, подадено от страните
за процесния инцидент.
Видно е от
заключението на изготвената в хода на съдебното следствие ССчЕ, че стойността
на унищожените движими вещи, собственост на ЧТ възлиза на 17.67лв.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от: показанията на св. А.
М., А.Д., Г. Д., И.А. и М.С.; справка от Д „ НС 112-МВР”, РЦ 112-Варна,
Протокол за предупреждение на подсъдимия Д.А., изготвен от св. И.А. на
20.12.2015г. и изготвената ССчЕ. Съдът изцяло кредитира посочените
доказателства, като обективни и еднопосочни. При постановяване на Присъдата си,
съдът не даде вяра на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на Д.Д.,
И. И., Д. Д., Д. А., Н. А., А.Д. и А. С., тъй като противоречат на данните,
съдържащи се в справката от НС 112 и показанията на полицейските служители –
свидетелите А. и С., както и на останалите, кредитирани от съда гласни
доказателства.
При така изяснената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Относно повдигнатото частно
обвинение срещу подсъдимия В.Ж. за извършено престъпление по чл. 216, ал. 4 от НК:
Престъплението по чл.
216, ал. 4 от НК е резултатно, като самите обществено-опасни последици са
очертани чрез формите на изпълнителното деяние – унищожаване или повреждане. И
двете се изразяват в пряко и непосредствено физическо въздействие върху вещта,
упражнено от дееца, така че тя вече не може да служи за предназначението си. В
процесния случай по безспорен начин се установи единствено предмета на
вмененото престъпление – движими вещи, собственост на ЧТ на стойност 17.67лв.,
представляващи стъкла на прозорец и врата. Не се събраха доказателства,
съставомерният резултат да е в пряка причинно-следствена връзка с поведението
на подсъдимия. Обстоятелството, че св. Д. е възприела три лица, влезли в дома й
в тъмната част на денонощието, между които и подсъдимия Ж. не води до извода,
че именно той умишлено е унищожил горепосочените вещи, собственост на ЧТ. В
хода на съдебното следствие не се събраха нито гласни доказателства, нито
веществени доказателства или доказателствени средства, установяващи
съпричастността на подсъдимия към настъпилия вредоносен резултат, поради което
съдът приема, че обвинението в тази част остана недоказано.
По повдигнатите
обвинения за извършени престъпления от двамата подсъдими по чл. 146, ал. 1 от НК:
Срещу подсъдимия В.Д.Ж. - за това,
че на 19.12.2015г. в с. С. казал нещо унизително за честта и достойнството на ЧТ
в негово присъствие – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК и
Срещу подсъдимия Д.Е.А. - за това,
че на 19.12.2015г. в с. С. казал нещо унизително за честта и достойнството на ЧТ
в негово присъствие – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
Съгласно практиката
на ВКС на РБ фактическите
обстоятелства, при които се извършва престъплението, трябва задължително да са
посочени в обстоятелствената част на обвинението. С предявения фактически
състав се конкретизира времето, мястото и начинът на извършване на
престъплението. Въз основа на тези констатации тъжителят прави извода за
наличие на престъпление, представя доказателства за установяването на твърдения
фактически състав и иска признаване подсъдимите за виновни. За да упражнят
ефективно правото си на защита, подсъдимите трябва да знаят в какво са обвинени.
Всяко съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението следва да
се поиска по съответния процесуален ред от страната, която го повдига и
поддържа, и да се допусне от съда. /Решение
№ 508 от 15.09.1992 г. по н. о. х. д. № 538/1992 г., 2 н. о./. От друга страна
за съществено се приема изменението, когато установените на съдебното
следствие нови обстоятелства изменят фактическия състав на описаните в
обвинението деяния, за които подсъдимите са били предадени на съд /
Тълкувателно решение № 57 от 04.12.1984 г. по н. д. № 43/1984 г., ОСНК/.
Съдът от своя страна следва да се произнесе
по събраните по делото факти в рамките на внесената с тъжбата обстоятелствена
част на обвиненията и правна квалификация на деянията и може сам да я изменя с
присъдата само при фактически основания да приеме квалификация за същите,
еднакви или по-леко наказуеми престъпления от тези, внесени с тъжбата, при това
без съществено изменение на обстоятелствената част. Когато фактите по делото се
отличават съществено от тези в обстоятелствената част на тъжбата само ЧТ е
оправомощен от закона да я измени.
В процесния случай, св. А.Д.
твърди: „...това стана в полунощ 1 часа през нощта, ние спяхме. Чухме шум и те
влязоха да го удрят, както спи. „ / л. 164 /. Разпитана повторно, същата
потвърждава, че това е станало след полунощ, т.е. на 20.12.2015г. / л.208 /.
Св. А. М. твърди, че ЧТ се обадил в 1-2 часа през нощта. / л. 162-163 /. Св. Г.
Д. също потвърждава, че ЧТ се е обадил в 01.00ч. през нощта. Видно е от
приложената справка на л. 122, че на 20.12.2015г. в 00.44часа е било прието
обаждане от ЧТ, което в 00.49часа е предадено на дежурен ОДЧ при ОДМВР Д..
Предвид гореизложеното, съдът
приема, че не се събраха доказателства за съставомерни по чл. 146, ал. 1 от НК
действия нито на подсъдимия Ж., нито на подсъдимия А., извършени на
19.12.2015г.
При така установената в хода на
съдебното следствие различна фактическа обстановка с тази описана в
повдигнатите с тъжбата обвинения, не бе направено искане за изменение на
обвинението, поради съществено изменение на обстоятелствената му част.
Предвид горните съждения и тъй като е
недопустимо за първи път с присъдата да се вмени на подсъдимите фактически
състав на престъпления, който не е бил предявен по съответния ред и по който не
са се защитавали, съдът оправда и двамата подсъдими по повдигнатите им
обвинения за извършени на 19.12.2015г. престъпления по чл. 146, ал. 1 от НК.
Съдът, след като призна подсъдимия Д.А.
за невинен по повдигнатото му с тъжбата обвинение по чл. 146, ал. 1 от НК,
отхвърли и предявеният от страна на тъжителя К.А. граждански иск в размер на 1 000
лв., съставляващ претендирано обезщетение за причинени с деянието неимуществени
вреди, като го намери за неоснователен и недоказан.
Като призна подсъдимия Ж. за невинен по
повдигнатото му с тъжбата обвинение по чл. 146, ал. 1 от НК, отхвърли и
предявеният от страна на ЧТ К.А. граждански иск в размер на 1 000 лв.,
съставляващ претендирано обезщетение за причинени с деянието неимуществени
вреди, като го намери за неоснователен и недоказан. След като призна подсъдимия
Ж. за невинен и по повдигнатото му обвинение по чл. 216, ал. 4 от НК, съдът отхвърли
и предявеният от страна на ЧТ К.А. граждански иск в размер на 300 лв.,
съставляващ претендирано обезщетение за причинени с деянието неимуществени
вреди, като го намери за неоснователен и недоказан.
С
оглед обстоятелството, че съдът оправда подсъдимия Д.А. по повдигнатото му
обвинение, на основание чл. 190, ал. 1, пр. последно от НПК възложи на ЧТ
сторените от подсъдимия разноски в размер на 400лв., представляващи адвокатско
възнаграждение на редовно упълномощен защитник.
По горните съображения съдът
постанови Присъдата си.
Председател:
/ М. Кирчева
/