РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1599
гр.Пловдив, 20 . 09 . 2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на първи септември през две хиляди
двадесет и втора година в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 648/2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
А.П.Д.,***
представляван от адв. Г.Ч.,
обжалва Отказ за регистрация на обект „лично стопанство“, с.Храбрино, община Родопи с изх.№
276/09.02.2022г., издаден от Директора на Областна дирекция по безопасност на
храните – гр.Пловдив /ОДБХ/, по заявление с вх.№ ЗЖ-95/02.02.2022г.
Становища на
страните :
- Жалбоподателят поддържа нарушение на
чл.59 ал.2 т.7 АПК – в уведомлението изх.№ 276/09.02.2022г. на Директора на
ОДБХ – Пловдив не е указано, че заявителят има право на жалба, нито срок за
упражняване на това право, нито орган, пред който може да бъде обжалван отказа.
Счита се, че отказът за регистрация е нищожен и се твърди, че е постановен в
противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административно-производствените
правила.
Аргумент
за нищожност на отказа е липсата на форма. Твърди се отсъствие на фактически и
правни основания и мотивирано произнасяне, изискуемо от чл.137 ал.17 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/. Липсата на реквизити по см. на чл.59
ал.2 АПК се счита за съществено и обуславящо нищожност.
Посочено е, че при подаване на
заявление за регистрация, както и при извършване на проверка на място, г-н Д. е
представил служебна бележка, издадена на 17.10.1981г., според което през 1981г.
поради липса на дворно място му е предоставено правото да отглежда животни и да
направи стопанска постройка под пътя срещу къщата, в която живее в с.Храбрино,
в ската в коритото на реката. Представил е и договор от 01.10.2021г. с д-р З.М.,
вписан в регистъра на ОДБХ-Пловдив с рег.№ 16-92-193 и в регистъра на БВС
обл.Пловдив за осъществяване на ветеринарномедицинска практика.
Административният орган не е изложил мотиви защо счита, че тези документи не
доказват предоставяне на право на ползване на земята и спазване на изискванията
за отглеждане на животни, а единствено декларативно е посочил като основание за
отказа „не са представени документи, доказващи правото на ползване”. Счита се,
че с това е нарушено изискването на чл.137 ал.17 ЗВМД – отказът за регистрация
да бъде мотивиран. Поддържа се и нарушение на чл.35 АПК, тъй като предвид
представената служебна бележка, административният орган не е изискал информация
от областна администрация – Пловдив дали са издавани актове, с които да е
отнемано, респект. да е констатирано отнемането на предоставеното право през
1981г. Твърди се незаконосъобразност на протокола, на чиито констатации се
основава отказа за регистрация – неправилно е констатирано, че г-н Д. не
разполага с документ, удостоверяващ право да ползва имот държавна собственост. Заявено
е, че това право нееднократно е признавано от различни представители на
властите през годините – с Протокол от 09.09.1999г. Регионална инспекция –
Пловдив при проверка е признала наличието на валидно разрешение за ползване на
място, като единствено са дадени предписания за почистване на изхвърлена торова
маса, съобразени от жалбоподателя. В случая липсват предявени срещу оспорващото
лице претенции от собственика на земята /държавата/ чрез представител, на
когото е делегирана компетентност за управление и разпореждане с недвижими
имоти – държавна собственост, с каквато компетентност не разполага ОДБХ. Липсва
решение на компетентен орган, с което това право да е отречено и не са
предявявани претенции от областен управител – Пловдив. Предвид това е
недопустимо в рамките на настоящото производство да се повдигат и/или
разрешават спорове за материално право по отношение недвижими имоти – държавна
собственост. Поискано е отказа да бъде обявен за нищожен, респект. отменен като
незаконосъобразен.
В ход по същество адв.Л. поддържа
основателност на жалбата с позоваване на трайно установено фактическо положение
във вр. със служебната бележка от 1981г. и наличието на трайно установена
практика на ЕСПЧ във вр. с легитимното очакване на жалбоподателя да се ползва
от фактическото му право, по силата на което е възникнало право да изгради
постройка и да я ползва за целите на отглеждане на животни. Претендирани са за
присъждане разноски по представен списък.
В
писмено становище по същество адв.Ч. поддържа
съображенията от жалбата и твърдението за трайно фактическо положение,
установено и признавано от администрацията многократно, в лицето на различни
органи през годините. Счита, че независимо дали се касае за държавен терен или
не, за г-н Д. е налице легитимно очакване, че ще се ползва от притежанията си,
в това число и от учредените му и неоспорени през годините права. В тази вр. за
жалбоподателя е налице имуществен интерес, свързан с учреденото му право на
ползване, който представлява „притежание” по см. на чл.1 Протокол № 1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, която норма се
прилага за притежания – реални и съществуващи за дадено лице. Посочено е, че
квалифицирането на дадено „очакване” като „легитимно” е възможно, когато за
последното има по-конкретно естество от обикновено очакване и се основава за
законова разпоредба или правен акт, отнасящ се и засягащ имуществен интерес. С
позоваване на правилата в чл.1 на Протокол № 1 е заявено, че намесата трябва да
отговаря на определени критерии – да е съобразена с принципа за
законосъобразност и да преследва легитимна цел, чрез средства, разумно
пропорционални на преследваната цел и всяка намеса на публичен орган в мирното
ползване на „притежания” следва да защитава легитимен обществен интерес. В тази
вр. не са изтъкнати належащи обществени нужди или нарушени обществени интереси,
в резултат от упражняването на правата на жалбоподателя. Предвид това, намесата
в правата му, обективирана чрез обжалвания отказ е диспропорционална и
прекомерна. В случая не са спазени изискванията на Конвенцията и ако г-н Д.
бъде лишен от признатите до момента права, ще се окаже в изключително
затруднено състояние и ще е несправедливо злепоставен, тъй като не са изложени
аргументи, налагащи коригиране на ситуацията в полза на обществен интерес,
както и други причини за драстична промяна до степен на отричане на предходен
правопораждащ акт.
- Ответникът Директор на ОДБХ – Пловдив се
представлява от гл.юрисконсулт Ц.Б. и оспорва жалбата с искане за отхвърлянето
й като неоснователна. Счита уведомление изх.№ 276/09.02.2022г. на Директора на
ОДБХ-Пловдив, с което е отказана регистрация на животновъден обект на
жалбоподателя, за законосъобразен административен акт. С позоваване на
събраните по делото доказателства се поддържа липса на документ за собственост
и право на ползване, представляващи императивно изискване на ЗВМД за
притежаване на животновъден обект в РБългария. Поискано е присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
- Окръжна
прокуратура-Пловдив не участва по делото.
1. Обжалваният
отказ за регистрация по заявление вх.№
ЗЖ-95/02.02.2022г. е обективиран в писмено уведомление на Директора на ОДБХ – Пловдив изх.№ 276 от 09.02.2022г., получено на 24.02.2022г. с известие за доставяне /л.30/. Жалбата е подадена на 10.03.2022г., пощенски плик на л.7. Отказът за
регистрация е неблагоприятен административен акт, обжалван в 14 дн.срок от
получаване на съобщението. В уведомлението – отказ не е посочен срок за
обжалване и орган, пред когото може да бъде обжалван актът, поради което
оспорването може да бъде осъществено в срока по
чл.140 ал.1 АПК
/"Удължаване
сроковете за обжалване при нередовно съобщаване" - когато в
административният акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред
кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване
по този дял се удължава на два месеца“/. Липсата на указания в тази насока са
предпоставката за удължаване на срока за оспорване без да повлияват върху
законосъобразност на акта – отсъствието на реквизити по чл.59 ал.2 т.7 АПК в
съдържанието на акта не представлява съществено нарушение, самостоятелно
обосноваващо извод за незаконосъобразност на административния акт.
Жалбата
е допустима поради подаването й от адресат на неблагоприятен административен
акт - отказ, подлежащ на съдебно оспорване, осъществено в 14дн. срок от
получаване на съобщение за издаване на акта – в хипотезата на чл.140 ал.1 АПК.
2. Характерът на акта – писмено уведомление
на Директора на ОДБХ - Пловдив се преценява въз основа качеството на
жалбоподателя – заявител за регистрация на животновъден обект – лично
стопанство /л.25/ във вр. със съдържанието и последиците на обжалваното
уведомление. Наименованието на акта не е определящо при квалифицирането за
индивидуален административен акт, тъй като от значение за тази квалификация са
съдържанието и последиците му. Уведомлението - отказ е подписано от Директора
на ОДБХ – Пловдив, компетентен административен орган по см. на чл.137 ал.17
ЗВМД : „В срок до три работни дни от представяне на становището по ал. 15 или
на протокола по ал. 16 директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в
регистъра по ал. 6 и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва
регистрацията, когато обектът не отговаря на изискванията, определени в
съответната наредба по ал. 10.”. Авторство не е оспорено и не е налице хипотеза
на заместване.
Административният акт е наименуван
„уведомление”, но същевременно съдържа отказ за регистрация по заявление вх.№
ЗЖ-95/02.02.2022г., подадено от жалбоподателя. Налице е неблагоприятен
административен акт – отказ и преценката за законосъобразност не обхваща
наименованието на акта. Неоснователно се поддържа нищожност поради липса на
форма – отказът за регистрация е основан на протокол от 08.02.2022г. за
извършена проверка от гл.инспектор отдел „Здравеопазване на животните” при
ОДБХ-Пловдив и кмета на с.Храбрино, като съдържа ясно волеизявление за отказ на
регистрация по конкретно заявление и е посочено становището на комисия,
назначена със заповед № ЗЖ-56/04.02.2022г. на директора – комисията счела, че
регистрацията на личното стопанство е незаконосъобразна, тъй като същото е
разположено върху имот, който е държавна собственост и не са представени
документи, доказващи правото на ползване. Волята на административния орган да откаже регистрация на животновъден
обект – лично стопанство е ясна. В писменото уведомление изрично е отразен
вх.номер на заявлението и дори без позоваване на факта на образувано административно
производство, органът недвусмислено е изразил воля за отказ да удовлетвори
искането.
Писменото уведомление не съдържа
конкретно правно основание, но се съобрази, че проверката за законосъобразност
на административния акт обхваща правни и фактически основания за издаване с
приоритет на второпосочените. Мотивите на административния акт могат да
предхождат същия като се съдържат в друг документ от административната
преписка, но не е допустимо допълване на фактически основания в съдебната фаза
при оспорването му. По отношение мотивите като фактически основания, съдебната
практика възприема, че може да се съдържат и в документи или актове от
административната преписка, на които органът се е позовал, в която хипотеза
попада разглеждания случай /вкл. е допустимо излагането на мотивите за даден
административен акт да бъдат отделно от него, но в рамките на административната
преписка, Решение № 590 от 2017г. по адм.д.№ 8276/2016г., ВАС; ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС/.
Уведомлението съдържа информация за
проверка, документирана в протокол от 08.02.2022г. и становище на комисия,
назначена със заповед на административния орган във вр. с постъпилото заявление
на жалбоподателя. Дали приетата от органа фактическа установеност е основание
за отказ е в обхвата на проверката за обоснованост и законосъобразност на
административния акт и от значение е наличието на ясно основание – не са
представени документи, доказващи правото на ползване по отношение личното
стопанство, разположено върху имот държавна собственост.
3. Данни от преписката и
доказателства, събрани в съдебното производство : Със заявление вх.№
ЗЖ-95/02.02.2022г. /л.25/, подадено чрез кметски наместник на с.Храбрино до
директора на ОДБХ-Пловдив, А.Д. заявил желание за регистриране на животновъден
обект – лично стопанство по реда на чл.137 ал.11 ЗВМД, предназначен за
отглеждане на 4 кози и 3 ярета /дребен рогат добитък/. Съгл. чл.137 ал.11 ЗВМД
: „Животновъдните обекти – лични стопанства, за отглеждане на селскостопански
животни подлежат на регистрация в ОДБХ, на чиято територия се намира обектът.”.
Посочен е адрес на обекта – с.Храбрино и е декларирано, че заявителят има
документ за собственост или друг документ, доказващ правото на ползване или
владение на обекта или на имота, върху който е разположен обектът. Текстът на
декларацията по отношение документ за собственост или друг документ, доказващ
право на ползване или владение на обекта или на имота, върху който е разположен
обектът, се съдържа в образец от заявлението /чл.137 ал.12, ал.13 ЗВМД : „За регистрация
по ал. 11 собственикът или ползвателят на обекта подава до директора на ОДБХ
заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ.; Заявлението
за регистрация се подава чрез кмета или кметския наместник, като за всяко
заявление се издава входящ номер.”/.
Заявлението е било допустимо за
разглеждане, предвид адрес на обекта на територията на област Пловдив и е
издадена Заповед № ЗЖ-56/04.02.2022г. от директора на ОДБХ-Пловдив, на
основание чл.137 ал.14 ЗВМД : „В 7-дневен срок от получаване на заявленията по
ал. 13 директорът на ОДБХ със заповед определя комисия за извършване на
проверка на личните стопанства за спазване на изискванията на съответната
наредба по ал. 10. В състава на комисията се включват официален ветеринарен
лекар или оправомощено от директора на ОДБХ лице с ветеринарномедицинско
образование, кметът или кметският наместник или оправомощено от него лице.”.
Директорът на ОДБХ-Пловдив е определил комисия в състав – д-р Е.Н., гл.инспектор
отдел ЗЖ и кмет на с.Храбрино или упълномощено от него лице в 14-дн.срок да
извърши проверка на обекта по заявлението на жалбоподателя за съответствие с
ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение
към тях и в 7 дн.срок от приключване на проверката комисията да представи
становище с предложение за регистрация или отказ, вкл. комисията да определи
GPS координатите на обекта, л.26. Комисията съставила Констативен протокол от
08.02.2022г. от проверка /л.27 и сл./, подписан от д-р Н. и кмета на с.Храбрино,
като в графа „Забележка” е отразено, че комисията счита, че животновъдния обект
не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания и не може да се издаде
удостоверение за регистрация съгл. чл.137 ЗВД. В протокола е отразено, че на
08.02.2022г. е извършена физическа проверка в с.Храбрино, при която се
установило, че А.Д. не представил документ за собственост или документ за
правото на ползване на имота, в който иска да регистрира лично стопанство – вписано
е, че по данни от входирани жалби с вх.№№ 521/10.01.2022г. и 4380/03.11.2021г.
към ОДБХ-Пловдив и на общински служители, имотът, в който лицето иска да
регистрира лично стопанство е държавна собственост, поради което комисията
счела за незаконосъобразна регистрацията на лично стопанство в държавен имот
без договор за право на ползване.
Към жалбата е приложена служебна
бележка от 17.10.1981г. /л.5/ със следното съдържание, подписана от кмет на
с.Храбрино : „Кметство Храбрино, дава настоящата бележка на А.П.Д. в уверение
на това, че поради липсата на дворно място и желанието им да гледат животни им
разрешава да направят стопанска постройка под пътя срещу къщата им в ската в
коритото на реката. Настоящата да послужи където е необходимо.”.
Доказателствените искания в жалбата са
уважени и ответникът бе задължен да представи допълнителни писмени
доказателства /л.13/. В протокол от 09.09.1999г., изготвен от длъжностни лица
при РИОСВ-Пловдив /л.32/ са документирани данни от проверка по сигнал за
отглеждане на животни и изсичане на дървесна растителност в с.Храбрино – в
протокола е отразена служебната бележка от кмета на с.Храбрино, с която според
текста в протокола е разрешено „ползването на общинско място” и са дадени
предписания за почистване на изхвърлената до стопанската постройка торова маса.
Договор № 8 от 01.10.2021г. е сключен до 31.12.2016г. – чл.2 ал.1, което
несъответствие е техническа грешка с оглед останалите документи. В договора А.Д.
е страна – възложител – собственик / ползвател на животновъден обект /§ 1 т.49
от Закона за животновъдството /ЗЖ/ - 49. (Нова - ДВ, бр. 26 от 2010 г.)
"Собственик на животновъден обект" е физическо лице, едноличен
търговец или юридическо лице, което притежава документи, доказващи
собствеността и/или правото на ползване върху обекта./, като животновъдният
обект е с рег.№ 4111-00 /§1 т.
45 ЗЖ (Нова - ДВ, бр. 26
от 2010 г.) "Животновъден обект" е всяко териториално обособено
място, на което се отглеждат селскостопански животни./. Не бе изяснено в хода
на делото на какъв документ се основава посоченият номер. Изпълнител по
договора е д-р З.М., който следва да предоставя ветеринарномедицински услуги по
отношение на животните, отглеждани в животновъдния обект на възложителя.
Ответникът допълни преписката с
отразените в констативния протокол от 08.02.2022г. – жалби и документи. СГКК –
Пловдив бе служебно задължена да представи извадка от КККР на с.Храбрино по
отношение ПИ 77373.501.424 /л.46/. Ответникът представи доклад от 21.02.2022г.,
съставен по сигнал от 15.02.2022г. и протокол от 18.02.2022г., като отказът е
от 09.02.2022г., поради което описаните в доклада и съпътстващата го
документация факти и обстоятелства /л.54 и сл./ не са относими към обжалвания
акт. Представено е искането от 03.11.2021г. – отразено в протокола от проверка
по заявлението от 08.02.2022г. В искането до кмета на с.Храбрино от лицето А.Н.
посочено, че имотът, в който се отглеждат животните е държавна публична
собственост и е приложена справка от КАИС на АГКК /л.55 и сл.; л.81/. В друг
сигнал /от м.01.2022г., л.67/ А.Н. се е позовал на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване,
проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около
водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около
водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични,
питейни и хигиенни нужди /чл.11, чл.14, чл.16 и др./ с твърдение, че
вододайната зона е публична държавна собственост, в която не е възможно
отглеждане на животни. По искането е извършена проверка с предписание за
регистриране на лично стопанство /л.63/.
Служебната бележка от 17.10.1981г е
част от преписката /л.31/ и от допълнително представените доказателства /л.64/.
В жалбата е посочено, че служебната бележка е представена от А.Д., без да е
конкретизирано на коя дата и в кое производство, предвид данни за издадено
предписание и съставен АУАН – за проверка относно изискването на чл.137 ал.15
пр.2-ро ЗВМД. Служебната бележка е представена с възражение против АУАН /
18.02.2022г. /л.68 гръб/, което е с вх.номер в ОДБХ – Пловдив от 28.02.2022г.
/след издаване на отказа/. В качеството на свидетел – гл.инспектор при
ОДБХ-Пловдив, Е.Н. заяви, че служебната бележка е представена от А.Д. по време
на проверката на обекта. При представянето й в хода на административното
производство по заявлението за регистрация, по което е издаден оспорения отказ,
следва, че административният орган не е приел, че същата доказва право на
собственост или на ползване върху мястото или върху имота, върху който е
разположен обектът. В писмено становище процесуалният представител на ответника
поддържа, че служебната бележка от 17.10.1981г. не индивидуализира конкретен
имот и не замества документ за собственост или право на ползване на даден
обект, л.74.
В извадката от КАИС е означен имота, в
който се отглеждат животни, л.81 – ПИ 77373.501.424 е държавна публична
собственост по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-295/08.12.2020г. В извадка от
КР за ПИ 77373.501.424 и ситуационен план – извлечение от КК на с.Храбрино за
ПИ 77373.501.424 /ПИ 424/, представени от СГКК-Пловдив /л.89 и сл./ е отразено,
че ПИ 424 /л.91 гръб/ е територия, заета от води и водни обекти с НТП водно
течение, река, държавна публична собственост. В представено от жалбоподателя
удостоверение от Кмета на община Родопи /л.102/, е посочено, че при съпоставка
между служебната бележка от 17.10.1981г., картен материал от КККР на
с.Храбрино, одобрени със заповед № РД-18-295/08.12.2020г. и въз основа на
проверка на място, е установено, че към настоящ момент ПИ 424 е държавна
публична собственост и в същия има изградена от дървени летви стопанска барака,
в която се отглеждат селскостопански животни и не е открит друг документ,
указващ мястото, на което на г-н Д. е било предоставено право на ползване,
съгласно удостоверяване в служебна бележка от 17.10.1981г.
Показания на разпитаните по делото
свидетели /съдебно заседание от 20.06.2022г./ : - В.Д. /съпруга на
жалбоподателя/ потвърди, че
служебната бележка е издадена от кметството по тяхна молба поради отглеждане на
животни от баща й. Постройката била от някъде 80-те години. От тогава мястото
не е променяно. Заявено бе, че постройката е декларирана, но без да са
представени доказателства за това по делото. Св. посочи, че мястото било на
частни собственици, възстановено, които нямали против за отглеждането на
животни – в съдебното производство не са представени доказателства за
собственост на имота от страна на частни лица. Св. заяви още, че към 2020г.
научили, че обектът е закрит, прекратен и тогава тръгнали да го регистрират по
закон – не са представени по делото доказателства за прекратяване на обекта под
форма на административен акт от 2020г., както и не се твърди такъв да е
обжалван.; - Свидетел Пл.Д. /син на жалбоподателя/ заяви, че обектът е от дядо
му, но родителите му „лично писмено нищо не са имали”. Свидетелите са от
обхвата на чл.172 ГПК, но показанията
им не противоречат на твърденията в жалбата, като в показанията на съпругата и
сина на жалбоподателя не се поддържа да са имали документ за ползване на
мястото, различен от служебната бележка от 1981г.; - Свидетел Е.Н. /член на
комисията, определена от директора на ОДБХ-Пловдив за проверка по заявлението
за регистрация/ потвърди данните за сигнали от лицето А.Н. и проверките на
място, във вр. с които са издадени предписание и АУАН. Заяви, че по справка от
информационната система на дирекцията на конкретното място няма регистрация на
животновъден обект. При проверка по заявлението за регистрация са идентифицирали
обекта чрез извадка от кадастралната карта, приложена към жалбите до ОДБХ и с
общински служители, вкл. собственикът на животните е завел проверяващите до
имота. При проверката А.Д. не представил документ за собственост или право на
ползване. Свидетелят заяви, че по време на проверката А.Д. представил
служебната бележка, но в същата не фигурира номер на имот, което е важно.; -
Свидетел А.Ч. потвърди участието си в проверката на 08.02.2022г. като кмет и
член на комисията, при която не е получен документ за собственост на мястото.
Заявено бе, че обектът е от 40 години на същото място. Знаел, че А. го е
обитавал. Показанията на свидетелите – длъжностни лица не противоречат на
документацията от преписката.
4. Според събраните по делото
доказателства, служебната бележка от 17.10.1981г. е представена в хода на
проверката на място, извършена от назначената комисия. Изводът на комисията е
документиран в протокола от 08.02.2022г. и изцяло възприет от директора на ОДБХ
– Пловдив. Документацията от преписката не обосновава извод за допуснати в хода
на производството съществени нарушения, ограничили права на адресата на
административния акт. В случая доказателствената стойност на бележката от
1981г. е отречена от административния орган, което касае произнасянето му по
същество във вр. със заявлението за регистрация.
Преписката не съдържа доказателства за
спазено изискването на чл. 137 ал.
4, респект. чл.137 ал.16 ЗМВД – за предписание за отстраняване на
констатирани от комисията нарушения на ветеринарномедицинските изисквания, но
св. Н. /член на комисията/ заяви, че служебната бележка е представена по време
на проверката и друг документ не е представен. При конкретните факти следва, че
са представени документи във вр. с декларираното в заявлението за регистрация и
не е налице пропуск в документацията на заявителя.
Спорът касае квалифицирането на
документ – служебна бележка от страна на административния орган и последицата
от това за заявителя. В хипотеза на нарушение на посочените норми или на
правилото на чл. 30 ал. 1
и 2 АПК,
то не е съществено, тъй като жалбоподателят не поддържа, че има друг документ
за собственост или за ползване, както и не представи такъв в съдебното
производство, което означава, че дори при пропуск, административният акт не би
могъл да бъде с друго съдържание.
Съгласно чл.
137 ал.1 т.1 ЗВМД : /Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013г., бр. 17 от 2018г., в
сила от 23.02.2018г., доп., бр. 13 от 2020г., в сила от 14.02.2020г., изм., бр. 71 от 2020г./ Собствениците или
ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични
стопанства, подават заявление за регистрация по образец до директора на
съответната ОДБХ. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен
път при условията и по реда на чл. 5
и 22 от Закона
за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.
Към заявлението се прилагат: 1. /изм. – ДВ, бр. 71 от 2020 г./ копие от документ за собственост или друг
документ, доказващ правото на ползване или владение на обекта, или на имота,
върху който е разположен обектът;. В
случая заявлението е за регистрация на животновъден обект – лично стопанство по
реда на чл.137 ал.11 ЗВМД и съгл. чл.137 ал.12 с.з. – заявлението се подава по
образец. Подаденото заявление е по образец, съдържащ деклариране на изброени
обстоятелства, като т.1 – „имам документ за собственост или друг документ,
доказващ правото на ползване или владение на обекта, или на имота, върху който
е разположен обектът”; т.2 – „ми е известно, че съгласно Наредба № 44 от
20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти…”.
По см. на §1 т.55а ДР ЗМВД : „(Нова – ДВ, бр. 13 от 2020г., в сила от
14.02.2020г.) "Лично стопанство" е животновъден обект по смисъла на Закона за животновъдството.”,
като според §1 т. 45 от ДР на Закона за животновъдството
(Нова - ДВ, бр. 26 от 2010г.) "Животновъден обект" е всяко
териториално обособено място, на което се отглеждат селскостопански животни,
независимо от чл.2 от Наредба № 44 от 20.04.2006г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, регламентиращ
изграждане на животновъдните обекти. Основавайки се на заявеното желание
за регистриране на животновъден обект – лично стопанство, следва, че заявителят
дължи представяне на документ за собственост или ползване на териториално
обособено място, на което се отглеждат селскостопански животни. Такъв документ
не е представен от жалбоподателя, а служебната бележка от 1981г. удостоверява разрешение
да се направи стопанска постройка – според конкретното й съдържание, макар и за
целите на отглеждане на стопански животни. Констатацията от 1999г. на
РИОСВ-Пловдив за разрешено ползване на общинско място не обвързва компетентния
орган при разглеждане на заявлението от 2022г., при което е дължима проверка за
съответствие на заявление и представена с него или допълнително документация с
изискванията на закона, действащ към момента на подаване на заявлението и
произнасянето по него. В тази вр. дори служебната бележка да удостоверява право
на построяване на стопанската постройка, респект. собственост върху постройката
и да е била достатъчен документ, удостоверяващ правото да се отглеждат животни
по реда на отм. Закон за ветеринарномедицинската дейност и отм. с него Закон за ветеринарното дело, същата е
преценявана по изискванията на действащия ЗВМД. Посоченото е относимо и спрямо
нормата на чл.137 ал.1 т.1 ЗВМД преди изм. с ДВ бр.71 от 2020г. - “копие от
документ за собственост или право на ползване на обекта;“, в случай, че под
„обект“ се е имало предвид постройката, а не цитираната по-горе дефиниция за
лично стопанство с препратка към животновъден обект по см. на §1 т. 45 от ДР на Закона за животновъдството.
Не е оспорен
от жалбоподателя доказан по делото факт – мястото на отглеждане на животните е
публична държавна собственост. Същата не може да се придобива по давност съгл.
чл.86 от Закона за собствеността /„Не може да се придобие по давност вещ, която
е публична държавна или общинска собственост.”/. Извлеченията от КР и КК
потвърждават, че ПИ 424 е публична държавна собственост, като според чл.68 ал.4
от Закона за държавната собственост /ЗДС/ – „Не се съставят актове за държавна
собственост за временните постройки, пътната мрежа, коритата на реки и дерета,
освен ако в специален закон е предвидено друго.”. А дори да се изисква
съставяне на акт за държавна собственост, същият съгл. чл.5 ал.3 ЗДС – няма
правопораждащо действие и ПИ 424 е публична държавна собственост по силата на
закона – чл.2 ал.2 т.1 ЗДС вр. с чл.11 т.1, чл.17 ал.1 от Закона за водите.
От друга
страна, съгл. чл.137 ал.1 т.1 ЗВМД изискването е за копие от документ за собственост или
друг документ, доказващ правото на ползване или владение на обекта, или на
имота, върху който е разположен обектът, което съответства на текста от
заявлението в декларативната му част. В
тази вр., дори да бъде прието, че служебната бележка от 1981г. удостоверява
предоставено право за изграждане на стопанска постройка за отглеждане на
животни ведно с право на ползване на мястото около нея /без посочена площ и
номер на имота/ и може да бъде квалифицирана на документ за право на ползване
или владение на обекта, или на имота, върху който е разположен обектът,
административният орган има право да прецени доказателствената стойност на
документа. Преценката не е идентична с оспорване на придобито право или
оспорване на материално право, каквито правомощия административният орган няма,
а и в съдебното административно производство не подлежат на разглеждане и
разрешаване материалноправни спорове. В конкретния случай правото на ползване
или владение е отречено с аргумент от доказаното право на публична държавна
собственост върху ПИ 424, отсъствието на който номер или предходен в служебната
бележка, не е повлияло на възможността мястото /имотът/ да бъде идентифициран
посредством други източници на информация.
В случая основанието за отказ е посочено в писменото уведомление /акта/ и
според конкретиката на фактите произтича от липсата на правно основание за
предоставяне на правото за построяване на стопанската постройка, което да е
отразено в служебната бележка, както и за правото на ползване на мястото.
Документът – служебна бележка не би могъл да бъде квалифициран за официален
поради отсъствието на правно основание за издаването му. Макар
административният орган да не е изложил съображения за отричане
доказателствената стойност на служебната бележка, волеизявлението ясно сочи на
възприет приоритет на доказания вид собственост върху мястото. От значение е
крайният извод, отразен в отказа. В противен случай би следвало
административният орган да зачита всички документи, удостоверяващи предоставени
права, но без наличие на основание за предоставянето им.
При разглеждане на заявлението
административният орган не е обвързан от констатациите на други органи, поради
което посоченото в протокола на РИОСВ -Пловдив по отношение последиците от
служебната бележка не променя извода за наличие на основание за отказа. Не бяха
представени доказателства за „прекратяване на обекта” във вр. с показанията на
съпругата на жалбоподателя като свидетел, за да бъде възприето твърдението за
зачитане на служебната бележка от други административни органи. Законът за
общинската собственост и Законът за държавната собственост са в сила от 1996г.
и ПИ 424 е държавна публична собственост, предвид което стопанската постройка
не би могла да бъде търпим обект по см. на §16 ПР ЗУТ, доколкото мястото е било
едно и също и представлява скат в коритото на реката. По тази причина не са
приложими и нормите за застрояване на земеделски земи, както и §4 ПЗР ЗСПЗЗ /за
което право не са представени доказателства/.
Вярно е, че фактическото положение
съществува дълъг период от време и според кмета на с.Храбрино – от 40 години.
Това не означава, че фактическото състояние оправдава легитимно очакване за
ползване на права, тъй като случаят не касае съществуващо фактическо положение,
за което отсъства изискуем документ, който може да бъде, но не е издаден, а
касае съществуващо фактическо положение, за което не би могъл да бъде издаден съответния
документ, считано от влизане в сила на законите за общинската и държавната
собственост /ЗОС и ЗДС/. Съпругата на жалбоподателя заяви, че мястото е било
възстановена собственост на физически лица, за което не са представени
документи и към момента е налице доказателственото действие на чл.5 ал.2 ЗКИР.
Принципът на правна сигурност е общ
принцип на правото на Съюза, който цели да се осигури предвидимост на правните положения и отношения,
свързани с правото на Съюза. За тази цел действително е особено важно
институциите да зачитат неизменяемостта на приетите от тях актове, засягащи
правното и материално положение на субектите на правото, така че институциите
да могат да променят тези актове само при съблюдаване на правилата за
компетентност и процедурните правила. Случаят не касае незачитане на
неизменяемост на приетите от институции актове, засягащи правното и материално
положение на субекта на правото, тъй като считано от 1996г. с влизане в сила на
ЗДС, имотът, в който е изградена стопанската постройка за отглеждане на
животни, е публична държавна собственост, която се ползва при ограничителен
режим. Зачитането на принципа на правната сигурност изисква също институциите
на Съюза по принцип да избягват непоследователността, която би могла да
възникне при прилагане на различните разпоредби от правото на Съюза, като в
случая с влизане в сила на ЗДС правото на собственост възниква по силата на
закона и не е налице посочената непоследователност. Административният орган е
основал отказа на установен факт, доказан в съдебното производство. Преценката
за доказателственото действие на служебната бележка от 1981г. е преценено
спрямо действащите закони, относими към момента на подаване и разглеждане на
искането. По същество се поддържа, че квалифицирането
на дадено „очакване” като „легитимно”, е възможно, когато за последното има
по-конкретно естество от обикновено очакване и се основава за законова
разпоредба или правен акт, отнасящ се и засягащ имуществен интерес, но както бе
посочено - служебната
бележка от 1981г. не е основана на действаща към 1981г. норма и отсъства правно
основание за предоставяне на правото за построяване на стопанската постройка,
което да е отразено в служебната бележка, както и за правото на ползване на
мястото. Тоест, не би могло да бъде прието, че случаят касае „легитимно
очакване”, произтичащо от служебната бележка.
По изложените съображения жалбата се
приема за неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на А.П.Д.,*** против
Отказ за регистрация на обект „лично стопанство“,
с.Храбрино, община Родопи с изх.№ 276/09.02.2022г., издаден от Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Пловдив, по заявление с вх.№
ЗЖ-95/02.02.2022г.
Осъжда А.П.Д.,***, ЕГН **********
*** – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Решението може да се
обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
Административен съдия :