РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 24.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и шести април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 10256
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от В.Б.Л. против ЗЕАД „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.
Ищецът твърди, че на 23.05.2016 г. около
14.15 часа се движел с велосипеда си в гр. Разлог на ул. „Гоце Д.“, когато на
входа на паркинга на склад за хранителни стоки „Вит Маркет“ е бил ударен от лек
автомобил „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ********, управляван от Г.В.Л., който при завой наляво не е пропуснал
движещият се в същата посока велосипедист. Твърди, че при удара паднал тежко и
получил сериозни телесни наранявания – закрито счупване на бедрената шийка на
дясната тазобедрена става. Извършена била операция, като му била поставена
еднопротеза. Твърди, че през възстановителния период изпитвал силни болки, била
му необходима чужда помощ и поддържа, че не е настъпило пълно възстановяване на
здравословното му състояние към настоящия момент. Твърди, че е направил разходи за лечението си
в общ размер на 603,15 лева. Твърди, че собственикът на лек автомобил „Опел“,
модел „Зафира“ с рег. № ******** бил сключил застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество с
полица № BG********, валидна към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Твърди, че при ответника е образувана
преписка по щета № **********/2017 г., но получил отказ за плащане на
застрахователно обезщетение. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата
от 150 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди и сумата от 603,15 лева, ведно със законната лихва от 25.01.2017 до
окончателното й плащане. Претендира на
правените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът ЗЕАД „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД в
отговора на исковата молба не оспорва, че е страна по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с полица № BG********. Въвежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че
велосипедистът се е движил с несъобразена скорост, без изправна спирачна
уредба, както и че не се е движел по пътния банкет от дясно на посоката на
движение и е навлязъл в частта от пътната лента, заемана от автомобила,
пресякъл е траекторията на движение и е предизвикал произшествието. Оспорва
настъпването на твърдяните вреди, както и размерът на претендираното
обезщетение. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по
делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Г.В.Л., приетия по делото Констативен
протокол № 169/23.05.2016 г. и заключение на съдебна-автотехническа експертиза се
установява, че на 23.05.2016 г. в гр.
Разлог лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ********, управляван от Г.В.Л.
*** с посока към гр. Банско. Когато достигнал до разклонението за магазин „Вит
Маркет“, намиращо се вляво спрямо посоката на движение, водачът на автомобила
предприел маневра „завой наляво“ за навлизане
в паркинга на магазина. Скоростта на автомобила към този момент е била
около 19 км/ч. В същото време велосипедистът В.Б.Л. ***, но се движел в лентата за насрещно движение (тази
предназначена за движение от гр. Банско към гр. Разлог) със скорост от около 15
км/ч. Установява се, че в момента, в който лекият автомобил навлиза в лентата
за насрещно движение, за да извърши маневра
завой на ляво разстоянието, на което се е намирал до удара, е било 7,02 метра, а на велосипедиста 5,55 метра.
Времето на двамата участници до удара било 1,33 секунди, поради което и двамата
не са имали техническа възможност да преустановят движението си. Установява се,
че е последвал приплъзващ удар между тях в областта на задна лява врата на
автомобила и предното колело на велосипеда, при което велосипедистът е паднал
надясно. Вещото лице дава заключение, че от техническа гледна точка ПТП е било
предотвратимо, ако водачът на лекия автомобил, преди да предприеме маневрата
завой наляво за навлизане в крайпътна територия се е съобразил с посоката на
движещия се от лявата му страна велосипедист, а водачът на велосипеда – ако не
се е движел в лентата за насрещно движение срещу посоката на движение на ППС от
гр. Банско към гр. Разлог.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 23.05.2016
г. ищецът В.Б.Л. е получил закрито субкапитално счупване на шийката на дясната
бедрена кост. Вещото лице установява, че фрактурата на ищеца е била сложна по
вид и трудна за лечение, тъй като е получил разкъсване на ануларната артерия,
която кръвоснабдява главата на бедрената кост. Установява се, че това неминуемо
води до смачкване на бедрената глава за къс период от време, прогресивно
увеличаване на интензивността на болките, скъсяване на крака и невъзможност да
се стъпва на него. Установява се, че е налице причинно-следствена връзка между
установеното травматично увреждане и ПТП, както и че на ищеца е проведено
оперативно лечение, като на 25.05.2016 г. тазобедрената става е подменена с
ендопротеза. Лечебният и възстановителният период са продължили 4 месеца.
Вещото лице дава заключение, че ищецът е търпял болки и страдания през първите
два месеца и през първия месец на рехабилитацията – болките са били с
по-интензивен характер, като са били локализирани в меките тъкани (седалищната
мускулатура). След този период ищецът е търпял болки при обща преумора на
десния крак, както и при настъпили резки промени на времето. Наред с болките,
през първите четири месеца пострадалият трудно се е придвижвал с помощта на
патерици и с частично натоварване на десния крак. Експертът установява, че към
настоящия момент състоянието на пострадалия е стабилизирано, като лечението е
преминало в обичайния срок за ортопедичната практика при такъв вид фрактури,
като няма данни за негативни последици и усложнения в състоянието. Вещото лице
установява, че към настоящия момент ищецът се придвижва самостоятелно, по
желание с помощни средства и накуцваща (щадяща) походка надясно. Установява се,
че разходите за лечение са в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и те
не се покриват от НЗОК.
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са събрани и
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Светла Владимирова Бележкова –
дъщеря на ищеца. В показанията си свидетелката установява, че узнала за
произшествието от майка си. Видяла баща си за пръв път в болницата в Разлог.
Бил в много тежко състояние – легнал, имал сълзи в очите, болял го таза. Имал
рани на лицето и по ръката. Бил уплашен. Направили му снимка. Лежал две седмици
в болницата в Благоевград. Оказало се, че трябва да му се смени ставата. Не
можел да става и трябвало да има придружител. Направена му била операция, след
която останал още 10 дни в болницата. Започнал леко раздвижване и рахабилитация.
След като се прибрал в къщи и свидетелката и майка й се грижели за него, а той
бил на легло. Около месец два не можел да се обслужва. Първо бил с проходилка,
после с две патерици около месец два, след това махнали едната по нареждане на
лекарите. Заявява, че и към настоящия момента баща й не се чувства добре. Не
може да ходи нормално. Имал видима промяна в походката, накуцвал. Изпитвал
затруднения при клякане при сядане. Махнал помощните средства четири месеца
след произшествието. Към настоящия момент ползвал бастун, когато не се чувствал
сигурен да ходи. Преди бил здрав, подел на нивата с колело, но след случилото
се спрял да кара колело След произшествието станал по нервен и сънят му се
развалил. Преживявал случката по негов си начин.
Не се спори по делото, че между ЗЕАД
„Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД и собственика лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ********
е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № BG********, по силата на която застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
Установява се, че на 23.05.2017 г.
застрахователното дружество е отказало изплащане на застрахователно обезщетение
за причинените неимуществени и имуществени вреди.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което ищецът В.Б.Л.
е получил увреждания – закрито
субкапитално счупване на шийката на дясната бедрена кост. Установява се, че
отговорност за настъпилото ПТП носи водачът на лекия автомобил, тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от Закона за движение по пътищата при
завой наляво за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж,
паркинг, бензиностанция и други подобни е бил длъжен да пропусне пътните
преводни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска. В
конкретния случай, Г.В.Л. е предприел именно маневра завой наляво към крайпътна
територия, като не е пропуснал движещият се от лявата му страна велосипедист. Механизмът
на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по
делото писмени доказателства, събраните по делото гласни доказателства и
приетите медицинска и автотехническа експертизи. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното.
Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които
изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното
ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ********
е съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден техния
размер, както с оглед събраните по делото доказателства, така и с оглед
направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането възстановяването е
продължило около 4 месеца след ПТП. От значение е обстоятелството, че е имало
оперативно лечение – ендопротезиране, което е предотвратило влошаване на
здравословното състояние на ищеца, както и че към настоящия момент има налице
промяна в походката на пострадалия, както и невъзстановяване на движенията му в
пълен обем. От значение за възстановяването на ищеца също така има значение и
възрастта му, която предполага по продължителен период на възстановяване. С
оглед на изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените
вреди е в размер на 40 000 лева.
Установява
се от представените по делото писмени доказателства и заключението на съдебно –
медицинската експертиза, че ищецът е направил разходи за лечение в
претендирания размер, както и причинно-следствената връзка с настъпилото
застрахователно събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване в няколко насоки. От една страна, че пострадалият се
е движел с несъобразена скорост, с неизправни спирачки, както и че при ляв
завой не е подал сигнал за предприетата маневра, както и че велосипедистът не
се е движел в десния банкет по посока на движението. С оглед разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е било да установи, че към момента
на настъпване на застрахователното събитие пострадалото лице е извършило
противоправни действия и бездействия, които са допринесли за настъпване на
вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата, когато няма специално предназначена за тях пътна лента
или алея, водачите на мотопеди, велосипеди и други немоторни превозни средства
може да използват за движение разположения отдясно по посоката на движението им
пътен банкет, ако той е годен за това и ако това не пречи на другите участници
в движението. Освен това, съгласно чл. 18, ал. 1 от закона водачът на
бавнодвижещо се пътно превозно средство задължително се движи в най-дясната
пътна лента, освен при завиване или заобикаляне. От събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът като велосипедист се е движел в лентата
за насрещно движение, т.е. в лявата лента по посока на движението му. Не се
установява да е променял посоката си на движение, поради което неоснователно се
явява твърдението на ответника, че не е сигнализирал за това. От приетото по
делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че
нарушението на правилата за движение от страна на велосипедиста е една от
причините за настъпване на вредоносния резултат. Следва обаче
при преценка на приноса на двамата водачи за настъпване на ПТП да се има
предвид, че водачът на лекият автомобил е имал задължение да пропусне всички
движещи се по пътя, който напуска превозни средства, като законът не държи
сметка за това дали тяхното движение съответства на правилата. В този смисъл
приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат следва да бъде определен до размер от 1/4 или
дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено до размер от 30000 лева, а за
имуществени вреди до 452,36 лева.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.
Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва
е дължима от по-късен момента, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от
Кодекса за застраховането застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл.
496, ал. 1 за произнасяне на
застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно
обезщетение. В конкретния случай, застрахователят е отказал плащане на
застрахователното обезщетение с писмо от 23.05.2017 г., като това е датата, от
която дължи и лихва за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 110
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 2608
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се явява неоснователно с оглед на обстоятелството, че
адвокатското възнаграждение уговорено и платено от ответника е под минимума,
определен в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1218,09
лева, представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.
Не са налице основания за
определяне на адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, тъй като по делото не е представен договор за правна защита и
съдействие, с който да е уговорено предоставяне на безплатна правна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането ЗЕАД „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД, ЕИК – ********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на В.Б.Л., ЕГН-**********,*** сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – закрито
субкапитално счупване на шийката на дясната бедрена кост, както и сумата от 452,36 лева (четиристотин петдесет и два лева и тридесет и шест ст.) –
имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, причинено
на 23.05.2016 г. от Г.В.Л., водач на лек
автомобил „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ********, застрахован със застрахователна
полица № BG********, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 23.05.2017 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 30 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди до предявения размер от 150 000 лева, както
и за разликата над сумата от 452,36 лева до предявения размер от 603,15 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗЕАД „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД, ЕИК – ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Б.Л., ЕГН-**********,*** сумата от 110 (сто и десет)
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В.Б.Л., ЕГН-**********,*** да заплати на ЗЕАД „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД, ЕИК – ********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 2608 (две хиляди шестстотин и осем) лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗЕАД „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД, ЕИК – ********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1218,09 лева (хиляда двеста и осемнадесет лева и девет ст.),
представляващи дължима държавна такса.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: