Р Е Ш
Е Н И Е
Номер Година 2019 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На двадесет и пети септември Година две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 3786 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 2559864, издаден от ОДМВР- Варна, с който на Д.И.И. е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева на осн.
чл.182 ал.2 т.6 от ЗДП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на Д.И.И. срещу
електронен фиш серия К № 2559864, с който му е наложено административно
наказание ГЛОБА.
Жалбата е
допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
В жалбата
се сочи, че въззивинкът не е управлявал автомобила и
с отказа да бъде приета декларация, в която посочва лицето, на което е
предоставил управлението на автомобила, съществено е нарушено правото му на
защита. Сочи се, че по делото липсват каквито и да било доказателства относно
собственика на МПС. Липсват доказателства, че са поставени пътни знаци или
друга схема , от която да се установи наличие на обозначение, че в обхвата на
пътя се осъществява видеоконтрол. Формулира се искане за отмяна на ЕФ.
В с. з. жалбата се поддържа чрез
процесуален представител.
По същество се поддържат доводите
за отмяна на наказателното постановление, изложени с жалбата.
Представител на органа, издал
електронния фиш, не се явява и не е изразил становище по жалбата.
След преценка на доказателствата
по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На
11.05.2018г. около 22.36 часа в обл. Варна, по път „Е-70“ от Летище Варна в
посока към гр. Варна бил управляван л.а. „БМВ 523 И“ с рег. № В4512ВН. При
управлението на автомобила в района на бензиностанция „Петрол“ , автомобила се
движел със скорост на движение над максимално допустимата от 80 км/ч.
В района на бензиностанцията била
поставена и функционирала мобилна система за контрол „TFR1-М“.
Автомобила преминал покрай
функциониращата радарна установка и техническото средство отчело неговата
скорост на движение като такава от 177 км/ч, като осъществило и заснемане на
автомобила. Бил приспаднат и толеранс от 3 км/ч, като наказуемата скорост
възлязла на 172 км/ч.
Тъй като максимално допустимата
скорост била 80 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на лекия
автомобил след приспадане на толеранс била 172 км/ч, лицето, управлявало
автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш.
След установяване на собственика
на автомобила – Л. Н. С., бил издаден електронен фиш серия К № 2062293, в
обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение. Посочена
била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.2 от
ЗДП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно основание за
налагането му – чл.182 ал.2 т.6 от ЗДП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с
доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило засичане
на скоростта и заснемане.
В декларация по чл. 189 ал.5 от
ЗДП собственика на автомобила посочил, че лицето, управлявало го при извършване
на нарушението е въззивникът И.. Електронен фиш серия К № 2062293 бил анулиран
и бил издаден нов електронен фиш серия К № 2559864, срещу въззивника И..
От своя страна въззивника И. подал
декларация по чл.189 ал.5 от ЗДП, в която посочил трето лице като такова, управлявало
автомобила, но декларацията не била възприета.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени
доказателства- снимков материал от техническото средство, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на техническо
средство или система, декларации по чл.189 ал.5 от ЗДП; разписка за връчване на
ЕФ и др.
За да се произнесе по жалбата,
съдът взе предвид следното:
Съдът, предвид вмененото му
задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш констатира, че
същият е съставен при спазване на
изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП ,
като в същия е посочена териториалната
структура на МВР – ОДВМР - Варна, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
По отношение авторството на деянието, доколкото в
срока за посочване на данни за лицето , управлявало автомобила са наведени
възражения и е конкретизирано такова лице – въззивника И., съдът приема, че
безспорно е установено, че това е лицето, подлежащо на санкциониране.
Обстоятелството, че въззивника е подал декларация по
чл.189 ал.5 от ЗДП не разколебава такъв извод, доколкото собственикът на
превозното средство , който е надлежното лице по смисъла на чл.189 ал.5 от ЗДП
е предоставил в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението,
и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
След получаване на електронния фиш
от въззивника И. собственика на автомобила не е предоставял последваща
декларация, касаеща промяна на лицето, управлявало автомобила, поради което и
правилно е била ангажирана отговорността на И..
От приложените по
административно-наказателната преписка доказателства досежно техническото
средство с което е установено нарушението е видно че системата установила
нарушението – мобилна система за контрол „TFR1-М“ е одобрен тип средство за измерване и
отговаря на метрологичните изисквания.
Събраните по делото доказателства
се безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват
фактическа обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган.
При правилно установена фактическа
обстановка и правилна правна квалификация на нарушението, правилно е бил
определен размера на административното наказание.
Що се отнася до наведените доводи
за отмяна на електронният фиш, същите не се споделят от съда предвид на
следното:
В жалбата се сочи, че от
субективна страна не е установен водачът на автомобила.
Съдът не споделя подобна позиция,
доколкото правилно, след надлежно деклариране от собственика на автомобила е
бил санкциониран въззивника И..
Счита се, че липсват
доказателства, че са поставени пътни знаци или друга схема , от която да се
установи наличие на обозначение, че в обхвата на пътя се осъществява
видеоконтрол.
Доколкото електронния фиш съдържа
императивно предвидените реквизити по чл.189 ал.4 от ЗДП, като в същия са
посочени данни относно териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за
доброволното й заплащане, същия категорично отговаря на изискванията на закона.
Съобразно чл.189 ал.8 от ЗДП са ангажирани
доказателства относно участъка от пътя с
описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на
скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на
автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка. В този смисъл и са ангажирани всички възможни
доказателства относно нарушението, изискуеми от ЗДП, като липсва изискване за
обозначаване с пътен знак, че контрола за спазване на правилата за движение се
осъществява с техническо средство за видео наблюдение с определен териториален
обхват.
След проверка на издаденото
наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери,
че следва да потвърди електронният фиш като правилен и законосъобразен.
Водим от
горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :