№ 1010
гр. Бургас, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20232120203235 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от "Б....................." ЕООД, ЕИК ..................,
срещу Наказателно постановление № 23-2300271/07.06.2023 г., издадено от директорa на
Дирекция "Инспекция по труда - Софийска област", с което на основание чл. 416, ал. 5 от
КТ, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, на
жалбоподателя е наложена санкция в размер на 1500 лв.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от ю.к.
К.............Н......., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на
следната фактическа обстановка:
На 25.04.2023 г., служители на Инспекцията по труда извършили проверка на място
на строителен обект - Вилни сгради, находящ се в гр. София, УПИ XVIII - 3455, 3456, в кв.
№ 2, в.з. К..............., С................ I част, район П......, по плана на с. Б............. В обекта било
установено да полага труд лицето Т.......Р.......А......., като „майстор“. Работникът Т.А...
декларирал, че работи в дружеството "Б....................." от три месеца, с работно време от
1
08:00 ч. до 17:00 ч., с два почивни дни - събота и неделя, при договорено трудово
възнаграждение от 70 лв. на ден, както и че има сключен граждански договор с
работодателя "Б.....................". На 28.04.2023 г. била извършена проверка и на представени
документи, като се установило, че работодателят "Б....................." ЕООД не е уредил като
трудови правоотношенията с работника Т.......Р.......А........
За установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН от 28.04.2023 г., a
впоследствие било издадено и наказателното постановление, предмет на обжалване в
настоящото производство, с което на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а актът е
съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а НП е било издадено в 6-месечния срок, като същото е
съобразено с чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава, като самите факти правилно са подведени под посочените материалноправни
норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на отговорността на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на производството против него.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения. В конкретния случай категорично се
установява, че по време на проверката Т.А... се е намирал на работното си място -
въпросният строителен обект, където работел като строителен „майстор“. Самият той е
декларирал, че работи при жалбоподателя от три месеца, с работно време от 08:00 ч. до
17:00 ч., с два почивни дни и с трудово възнаграждение от 70 лв. на ден. В потвърждение на
това са и показанията на актосъставителя, дадени в открито съдебно заседание, като същата
заяви пред съда, че на въпросния ден лицето е било заварено да работи на строителния
обект и същият е потвърдил за наличието на въпросното трудово правоотношение с
"Б....................." ЕООД. Тези свидетелски показания изцяло се потвърждават от приложените
по делото писмени доказателства.
Настоящият състав намира, че посочените по-горе обстоятелства - длъжност, работно
време, почивни дни и трудово възнаграждение, са елементи на възникнало трудово
правоотношение между жалбоподателя и работника, което е следвало да бъде уредено със
2
сключен писмен трудов договор, а не граждански, какъвто е представен по делото.
Гражданският договор не може да регламентира възникналото между жалбоподателя, в
качеството му на работодател, и работника Т.А..., предоставящ работна сила, трудово
правоотношение. Видно от представените по делото договор за СМР от 10.07.2022 г. и
споразумение за съвместни мерки, сключени между „В...................“ ООД и „Б.....................“
ЕООД, с управител на дружествата Я..З.....В........, именно последното дружество е
изпълнител на строителния обект, а не работника Т.А.... Жалбоподателят е този, който е
поел задължението да изпълни цялостния строителен процес на обекта, включително да
осигури персонал, материали и техника, както и да „ограничи действията на своя персонал
…“, да обезопаси работния периметър, да не допуска до извършване на монтажни работи
работници, които не са преминали предварителен инструктаж (чл. 11, ал. 1, ал. 3, ал. 4, ал.
11 и ал. 12 от Договора за СМР). Всичко това е напълно достатъчно за да обоснове извод, че
реално Т.А... е изпълнявал трудова функция, която се е осъществявала на определено
работно място (въпросният строителен обект), на който изпълнител на СМР е било
дружеството-жалбоподател. Ето защо, полаганият на 25.04.2023 г. труд от Т.А... е следвало
да бъде уреден със сключен трудов договор. Следователно жалбоподателят, в качеството си
на работодател, след като не е уредил възникналото между него и работника трудово
правоотношение, съгласно изискванията на трудовото законодателство, е осъществил
състава на нарушението по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, и правилно е била ангажирана
отговорността му.
За извършеното нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, вр. чл. 414, ал. 3 от
КТ, се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. На
дружеството-жалбоподател е била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Настоящият състав счита определеният размер на наложеното на жалбоподателя наказание
от 1500 лв. за справедлив. При така установените по делото обстоятелства правилно АНО е
определил размера на наказанието в минимален размер. С така наложеното наказание ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед на изложеното, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН искането на представителя
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно и следва да се уважи. Относно размера на разноските разпоредбите на чл. 63д,
ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН предвиждат, че в полза на учреждението, чийто орган е издал НП, ако
е било защитавано от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв. Предвид извършените действия по делото,
съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лв.,
която следва да се възложи в тежест на жалбоподателя.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-2300271/07.06.2023 г., издадено
от директорa на Дирекция "Инспекция по труда - Софийска област", с което на
жалбоподателя "Б....................." ЕООД е наложена санкция в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА "Б....................." ЕООД, ЕИК .................., да заплати в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата в размер на 80 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4