№ 1771
гр. Варна , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
Секретар:Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502966 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от Д.К. и
Н. В. К. и двамата с адрес гр. Варна, ул. „Брегалница“ №44 ет.5 ап.13, чрез
процесуалния им представител адв. Н. Балачев, срещу Решение
№2485/19.06.2020г. по гр.д. № 10207/19г. по описа на ВРС, 19-ти с-в, с което е
прието за установено, че въззивниците К. дължат солидарно на Н. П. Г. ЕГН
**********, с адрес в гр. Кърджали, ул. „Беласица“ №23, вх.А,ет.2, ап.3,
сумата от 25 000 лева, представляваща част от общо дължимо вземане в
размер на 35 204 лева, произтичащо от неизпълнено задължение за връщане
на получена парична сума по Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 30.04.2008г., сключен между длъжниците и кредитора Н.
П. Г., с оглед на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
28.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
410 от ГПК, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
2555/29.03.2019г. по ч.гр.д. № 4812/2019г. по описа на ВРС. В жалбата се
излага, че решението на съда е незаконосъобразно, тъй като нито в
заявлението, нито в исковата претенция е поискана сума, представляваща
левова равностойност във валута. Независимо от това, съдът в нарушение на
1
ТР №4/2015г. е служебно е ревалутирал сумата. Твърди се и че не е налице
произнасяне от съда по направеното възражение за погасяване на вземането
по давност. Моли се за отмяна на решението и постановяване на друго, с
което искът да бъде изцяло отхвърлен.
В срока по чл.263 ГПК не е депозиран отговор от въззиваемата страна
Н. П. Г..
По предмета на така предявения установителен иск се излагат
следните твърдения от страните:
В исковата молба ищецът Н.Г. сочи, че на 30.04.2008г. между
ответниците Й. Д. К. и Н. В. К., в качеството им на продавачи от една страна и
ищеца, в качеството му на купувач, от друга, е бил сключен Предварителен
договор за покупко - продажба на недвижим имот, по силата на който първите
са се задължили да продадат на Георгиев следния недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ със застроена площ 60 кв.м., трети етаж, подлежащ на
построяване в жилищна сграда и едно паркомясто, находящи се в
гр.Варна,СО "Пчелина", УПИ I с пл.сн.№494 в кв.26 по плана на СО
"Пчелина", с площ 800, кв.м., при граници: път, път, УПИ II с пл.сн.№492,
УПИ V с пл.сн.№493 и УПИ VI с пл.сн.№518, който подлежал на
конкретизация за етажност и граници с допълнителен анекс между страните,
при получаване разрешение за строеж и учредяване право на строеж за сумата
36000 евро, определена като 600 евро за един квадратен метър застроена
площ. Твърди, че на същата дата, съгласно постигнатите договорености в т.3
от Предварителния договор, в деня на подписване му, ищецът е заплатил в
брой първата вноска от договорената сума в размер на 9 000 евро,
представляващи 25 % от стойността на апартамента, а на 07.05.2008г.
заплатил и втората вноска от 9 000 евро, чрез банков превод на Н. В. К..
Останалите 50% от стойността на апартамента е следвало да заплати в брой,
при получаване на разрешение за строеж и учредяване право на строеж в
полза на ищеца. Съгласно т.5 от Предварителния договор, ответниците са се
задължили да прехвърлят на ищеца собствеността върху имота, предмет на
2
договора, като му учредят право на строеж, едновременно с учредяването
право на строеж по основния договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу проектиране, строителство и взаимно учредяване право на строеж,
датиран от 10.12.2007г. с "Варна Билдинг Груп“ ООД, да предадат имота на
купувача - ищец във вид на завършеност, съгласно основния договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу проектиране, строителство и взаимно
учредяване на право на строеж датиран от 10.12.2007. с "Варна Билдинг
Груп"ООД, като и да задължат "Варна Билдинг Груп"ООД с такъв
ангажимент. Поради неизпълнение на поетите задължения от ответниците, с
Анекс от 29.03.2013г. към Предварителния договор било постигнато
споразумение, като допълнително бил индивидуализиран имота, предмета на
договора, като следва: "АПАРТАМЕНТ №10 /десет/, находящ се в жилищна
сграда в гр.Варна, м."Пчелина" в УПИ I, с пл.сн.№494, в кв.26 по плана на СО
"Пчелина", на трети етаж, с площ 55/петдесет и пет/ кв.м., състоящ се от
входно антре, дневна с кухня, баня -тоалетна, дрешник, спалня, тераса, при
граници: стълбищна клетка, ап.9 и ап.11 и двор, както и 7.0675 %, раняващи
се на 9.45 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от
правото на строеж върху гореописаното дворно място". С подписването на
Анекса от 29.03.2013г., по т.3, страните по него признали, че купувачът -
ищец към него момент е заплатил на продавачите - общо сумата в размер на
18 000 евро. Ищецът сочи, че със същия анекс бил определен и нов срок за
извършване на прехвърлителната сделка на гореописания апартамент, а
именно до 01.04.2014г. След изтичане на срока, ответниците отново не
изпълнили поетите от тях задължения, произтичащи от договора. От
извършена справка по лице в Службата по вписвания - Кърджали, ищецът
установил, че на 21.11.2014г. правото на строеж за апартамент №10, предмет
на предварителния договор е било продадено от ответниците на Ст.П.П.
Ищецът отправил нотариална покана до ответниците, като на основание
чл.87, ал.2 от ЗЗД ги уведомил, че разваля Предварителен договор за покупко
- продажба на недвижим имот от 30.04.2008г. и допълнен с Анекс от
29.03.2013г. Поканил ги в три дневен срок от получаване на поканата да му
възстановят получената от тях сумата в размер на 18000 евро, ведно със
законната лихва върху същата за времето от 01.04.2014г. до окончателното й
изплащане или да подпишат спогодба за разсроченото й възстановяване. Тъй
като ответниците не върнали получената от тях сума в размер на 18 000 евро,
3
ищецът подал заявление по реда на чл.410 ГПК и било образувано ч.гр.д.
№4718/2018г. по описа на ВРС, респ. издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №2242/02.04.2018г., като ответниците били осъдени
солидарно да му заплатят сумата от 10 204 лв., представляваща част от сумата
от 35 204 лв. /левова равностойност на 18 000 евро/. На 27.03.2019г. подал
второ заявление пред ВРС за издаване на заповед за солидарно осъждане на
ответниците за заплащане на сумата от 25 000 лв.- остатъка от сумата от
35 204 лв. /левова равностойност на 18 000 евро./ Издадена била заповед №
2555/2019г. Длъжниците оспорили в срок издадената заповед, поради което за
ищеца се породил правен интерес да предяви настоящия установителен иск да
бъде прието за установено по отношение на ответниците, че последните
дължат солидарно на Н.Г. сумата от 12 782,25 евро с левова равностойност
25 000 лв., представляваща част от общо дължимото вземане в размер на
35 204 лв. /левова равностойност на 18 000 евро/, произтичащо от
неизпълнение на задължение за връщане на оплучената сума по
предварителния договор от 30.04.2008г. ведно със законната лихва от
подаване на заявлението 28.03.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците К., с който
предявеният иск се оспорва.. Считат, че не е ясно какъв е бил действителният
предмет на сключения между страните предварителен договор. В исковата
молба се излагали твърдения, че задължението на продавачите е било да
прехвърлят собствеността върху определен недвижим имот, а впоследствие се
говорило за учредяване на вещно право на строеж. В представения от ищеца
предварителен договор (т.7) по отношение на изпълнението /неизпълнението
на договора се препраща към „Основен договор", който обаче не е приложен.
Считат, че не става ясно и в какво се изразява неизпълнението на ответниците
- било ли е получено разрешение за строеж, било ли е учредено право на
строеж, което да не е било прехвърлено и т.н. Навеждат се доводи, че още
следва да бъде преценено дали не се касае за нищожен договор, при който
обаче връщането е дължимо в хипотезата на изначална липса на основание.
Считат, че в случая не може да се говори за неосъществено основание,
доколкото валидно правоотношение (договор), който да оправдае
имущественото разместване, съществува към момента на престирането от
4
едната страна, но поради настъпилата впоследствие невъзможност за
изпълнение този договор се разваля. Ответниците излагат, че съгласно чл. 87
ал.1ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е
сключен в писмена форма. Твърдят, че в случая, с изпратеното предизвестие
не е бил даден подходящ срок на длъжника да изпълни задължението си. В
самата, нотариална покана не са посочени каквито и да е основания, от тези
посочени в чл.87 ЗЗД, което да налага прекратяването на договора без
предизвестие, нито изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти
(доколкото предмета на договора не е излязъл от търговския оборот), нито се
касае за „фикс сделка", нито са изложени твърдения изпълнението да е
станало безполезно поради забавата. Считат че изпратеното уведомление за
прекратяване не е породяло целеното от ищеца правно действие.
Алтернативно, ответниците твърдят, че вземането е погасено по давност, и
като такова се явява не дължимо. Излагат, че искането за присъждане на сума
във валута не може да бъде претендирана, тъй като такава не е била заявена
от ищеца. Моли искът да бъде отхвърлен.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл.422
ГПК.
Същият е допустим, тъй като видно от приложеното към преписката ч.
гр. д. №4812/2019г. по описа на ВРС в полза на ищеца Георгиев е издадена
Заповед № 2555/29.03.2019г., поправена с Разпореждане №31775/19.07.2019г.,
с която е разпоредено ответниците К. да заплатят солидарно на ищеца
Георгиев сумата от 25 000 лв., представляваща част от общо дължимо
5
вземане в размер на 35 204 лв. /левова равностойност на 18 000 евро/ с оглед
неизпълнено задължение за връщане на получена парична сума по
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
30.04.2008г. Възражение е подадено от ответниците в двуседмичен срок от
получаване на заповедта. ВРС е указал на ищеца, че следва да предяви иск за
установяване на вземането си, което е и сторено в срока по чл.422 ГПК. Искът
е допустим.
По наведените в жалбата основания за обжалване на
първоинстанционното решение съставът намира следното:
Видно от представен по делото предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 30.04.2008г. с нот. заверка на подписите, рег.
№5596/07.05.2008г. на нотариус К.Д. с район в РС Кърджали, рег.№ 020 на
НК Й. Д. К. и Н. В. К. са се задължили да продадат на Н. П. Г. един
апартамент със застроена площ 60 кв.м.,трети етаж, подлежащ на построяване
в жилищна сграда и паркомясто, находящи се в гр.Варна, СО Пчелина, УПИ І
с пл.н. № 494 в кв.26 по плана на СО Пчелина, с площ от 800 кв.м. , които
подлежи на конкретизация за етажност и граници с допълнителен анекс при
получаване на разрешение за строеж за сумата от 36 000 евро ,определена
като 600 евро за един кв.м. страните са уговорили 25% от стойността на
апартамента, представляваща 9 000 евро да се плати при подписване на
договора.
Видно и от представено по делото удостоверение, издадено от Банка
ДСК ЕАД ФЦ Кърджали на 07.05.2008г. Н. П. Г. е извършил валутен превод
на стойност 9 000 евро от своя сметка към сметка на Н. В. К., с основание на
превода: „Предварителен договор за продажба на недвижим имот“.
С анекс от 29.03.2013г. страните са конкретизирали предмета на
предварителния договор, като Й. Д. К. и Н. В. К. са се задължили да продадат
на Н. П. Г. апартамент №10/десет/, находящ се в жилищна сграда в гр.Варна,
м."Пчелина" в УПИ I, с пл.сн.№494, в кв.26 по плана на СО "Пчелина", на
трети етаж, с площ 55/петдесет и пет/ кв.м., състоящ се от входно антре,
дневна с кухня, баня -тоалетна, дрешник, спалня, тераса, при граници:
6
стьлбищна клетка, ап.9 и ап.11 и двор, както и 7.0675 %, раняващи се на 9.45
кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на
строеж върху гореописаното дворно място" предвид извършени промени в
Основния договор от 10.12.2007г. с „Варна Билдинг Груп“ ООД. Посочено е,
че продавачите се задължават да прехвърлят собствеността върху имота на
купувача Георгиев след окончателното завършване на строежа и
снабдяването им с Образец- акт 16 при въвеждане на сградата в експлоатация,
но не по-късно от 01.04.2014г.
Установява се от приложения банков превод за валутни разплащания , че
на 01.04.2013г. от Н.Г. е заплатил на Н.К. още 9 000 евро.
От приложената справка по лице от цялата страна се установява, че на
21.11.2014г. Н.К. е прехвърлила чрез покупко-продажба правото на строеж
върху ап.10 на трето за спора лице Ст.П.П.
С нот. покана от 09.02.2018г. Н. П. Г. е уведомил Й. Д. К. и Н. В. К., че
разваля сключения Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 30.04.2008г., допълнен с анекс от 29.03.2013г. и прави искане да му
бъде възстановена сумата от 18 000 евро, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.04.2014г., считано от три дни от получаване на
нотариалната покана. На 20.02.2018г. нотариус К.Д. е удостоверил отказ Н.К.
да получи поканата.
Затова и предварителният договор е развален, считано от 20.02.2018г.,
доколкото на посочената дата е удостоверен отказа на ответниците да
получат изявлението за развалянето му. Считано от 24.02.2018г. /изтичането
на дадения с нотариалната показана тридневен срок/ К. дължат връщане на
полученото по разваления договор на основание чл.55 ал.1 пр. трето от ЗЗД.
Възражението за погасяване по давност е неоснователно.
Договорът, уточнен с анекс от 29.03.2013г., е бил със срок за изпълнение
не по-късно от 01.04.2014г. Респективно и от този момент започва да тече
предвидената в изречение пето на чл.87 ЗЗД петгодишна давност. Ищецът е
упражнил правото си да развали договора на 09.02.2018г., поради което и
правото му да го стори не е било погасено по давност.
7
Ответниците са били поканени да върнат полученото по договора с
развалянето му, т.е. 24.02.2018г. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 29.03.2019г., поради което и вземането на ищеца за
връщане на даденото по договора не е погасено поради изтичане на
петгодишната давност.
Възражението на въззивниците е неоснователно.
По възражението за незаконосъобразност на решението поради
неспазване на задължението от страна на съда да присъди връщане на
уговореното във валута:
Безспорно страните по договора са постигнали съгласие цената на имота
да бъде изплатена в евро- 36 000 евро. В евро- 18 000 евро на два пъти по
9 000 евро, е заплатил и ищеца Георгиев.
Съгласно Тълкувателно решение №4 от 29 април 2015 година по т.д.
№2014г. на ОСГТК съдът не може да присъди левовата равностойност на
сума, уговорена в чуждестранна валута, освен в изрично предвидените от
закона случаи.
ВКС подробно е аргументирал, че с присъждане на левовата
равностойност на паричното задължение е възможно да бъдат засегнати
значително интересите на длъжника. Затова и доколкото валутния курс е
променлива величина, тя може да се измени в периода между поемане на
задължението за плащане в определена валута и момента на неговия падеж.
Поради неговата променливост задълженията, поети в една валута, не могат
да се заместват, като се преобразуват в задължения в друга валута без
съгласие на страните по договора. Цитираното ТР предвижда, че „когато при
сключването на договора страните уговарят да получат плащане в една
валута, те са постигнали съгласие на падежа да получат плащането в същата
валута като държат сметка за принципа на номинализма и с цел да
елиминират риска в случаи на неблагоприятна промяна на обменните
курсове“. Няма законово основание да се приеме, че когато се уговаря
8
задължение в определена чуждестранна валута, страните са се съгласили да
получат на падежа нейната левова равностойност. От разпоредбата на чл.20а
ЗЗД следва, че договорът не може да бъде изменен от друго лице или орган на
власт, в т.ч. и от съда освен при наличие на основания за това, предвидени в
закона /напр.чл.307 ТЗ/. Съдът не може да присъди на ищеца дължимите по
договора суми в чуждестранна валута в лева, като определена левова
равностойност по централния курс на БНБ, защото последният не обвързва
страните по облигационното правоотношение.
В цитираното ТР изрично е посочено, че когато е предявен иск за
присъждане левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна
валута, съдът трябва да се произнесе по съществото на спора като приеме, че
е сезиран с иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума.
Когато съдът служебно присъжда вземането във валута не се нарушава
диспозитивното начало /чл.6, ал. 2 ГПК/, защото не се променя предметът на
делото - не се присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от
ищеца. Когато първоинстанционният съд признае съществуването на
претендираното в левова равностойност вземане, както е в настоящия случай,
но не изпълни служебното си задължение да го присъди във валутата, в която
е уговорено, неговото решение е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, то е неправилно и подлежи на отменяване от
въззивната инстанция. Такова решение не е недопустимо, тъй като
първоинстанционният съд не е излязъл вън от предмета на делото.
В конкретния случай начало на производството е поставено от
подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като сумата, за която е издадена заповедта е в лева, а не във
валута. Горното обаче не е основание да се приеме, че спорният предмет е
вече индивидуализиран в заповедното производство и е недопустимо той да
бъде различен в исковото такова по чл.422 ГПК. Искът по чл.422 ГПК макар и
да се явява продължение на започналото заповедно производство, има за цел
да установи между страните наличието на вземане в полза на ищеца срещу
ответника на соченото основание. Вземането е такова за стойност и
определянето му в заповедта в левова равностойност не представлява нещо
различно от претендираното от ищеца вземане във валута. Заповедта за
изпълнение не е недопустима /доколкото и решението за присъждане на
9
левова равностойност не е такова/. Правилността й не може да бъде предмет
на проверка за законосъобразност, тъй като не е подлежащ на обжалване акт.
„Исковият съд обаче може да обезсили издадения изпълнителен лист, ако
установи, че вземането не съществува или не се дължи присъденото или
присъденото не се дължи при посочените условия, както и в частта за
разноските в заповедното производство“ /така Решение № 118 от 13.04.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 5021/2015 г., IV г. о., ГК/.
При наличието на съществено нарушение на съдопроизводствените
правила въззивният съд следва да отмени първоинстанционното решение като
неправилно и да отстрани допуснатото процесуално нарушение като сам
изпълни служебните си задължения съгласно Тълкувателно решение №
4/2014 от 29.04.2015 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. дело № 4/2014 и присъди
признатото вземане във валутата, в която е уговорено и се дължи. Затова и
доколкото с решението си ВРС е приел, че ищецът има вземане към
ответниците за сумата от 25 000 лв., макар и вземането му да е за 12 778,25
евро, то решението следва да бъде отменено, като бъде прието за установено,
че се К. дължат солидарно на Георгиев сумата от 12 778,25 евро.
Макар и да се отменя решението в частта, с която дължимата сума е
определена в нейната левова равностойност, то доколкото предявеният от
ищеца установителен иск е основателен, то и разноски в полза на въззивника
не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2485/19.06.2020г. по гр.д. № 10207/19г. по описа
на ВРС, 19-ти с-в, изключая частта за разноските,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните Н. П. Г., от една страна,
10
и Й. Д. К. и Н. В. К., от друга, че Й. Д. К. ЕГН ********** и Н. В. К. ЕГН
********** и двамата с адрес в гр.Варна, ул. „Брегалница“ №44,ет.5,ап.13,
дължат солидарно на Н. П. Г. ЕГН **********, с адрес в гр. Кърджали, ул.
„Беласица“ №23, вх.А,ет.2, ап.3, сумата от 12 778,25 /дванадесет хиляди
седемстотин седемдесет и осем евро и 25 евроцента/, представляваща част
от общо дължимо вземане в размер на 18 000 евро, произтичащо от
неизпълнено задължение за връщане на получена парична сума по
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
30.04.2008г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
28.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
410 от ГПК, на осн. чл.422 ГПК вр. чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11