№ 101
гр. Благоевград, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20211200501012 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от
„К.“, Е. против решение № 502556/14.07.2021 г., постановено по гр.д. 1047 по
описа за 2020 г. на РС-Разлог.
Жалбоподателят сочи, че решението е незаконосъобразно.
Представената и приета като доказателство фактура, след като не е оспорена
от ответната страна, съставлява доказателство за наличието на търговски
правоотношения – твърдените за ищеца сделки, по силата на които
ответникът е приел извършените в негова полза доставки на продадените му
стоки, срещу което в негова тежест е възникнало задължението да плати
дължимата по тях продажна цена. Въпреки доказателствената тежест, която
носи ответникът, той не е представил доказателства, че е изпълнил точно и в
срок паричното си задължение към ищеца. Затова моли решението да се
отмени и се уважи иска.
Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че
фактурата, не е годно доказателство за установяване на твърдяния факт, като
се има предвид, че вземането по процесната фактура е оспорено още с
отговора.
1
БлОС счита жалбата за допустима – подадена е от лице с
правен интерес, в предвидения в закона срок срещу подлежащ на атакуване
съдебен акт.
Постановеното решение от РС, с което е отхвърлен
предявения иск от „К.“, Е. против „К., О. за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 3 906, 84 лв., представляваща
незаплатена сума по фактура 283/27.12.2019 г., е допустимо. Постановено е
по реда на чл. 422 ГПК след подаден иск в едномесечния срок от
уведомяването на ищеца от съда за подаденото възражение от длъжника
срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 488 по
описа за 2020 г. на РС-Разлог за процесната сума.
За произнасяне по доводите в жалбата БлОС съобрази тезите
на страните, представената фактура и закона поради което счита следното:
Ищецът лаконично твърди в исковата молба по отношение на
фактите, въз основа на които предявява иска, че е издал фактура №
283/27.12.2019 г. за сумата 3 906, 84 лв. за доставен дървен материал,
подробно описан от позиция 1 до позиция 3, с получател ответника.
Допълнил е, че вземането е изискуемо с неплащане на падежа, без да посочва
кога е падежа й, както и че е изпратена покана за доброволно изпълнение,
каквато обаче по делото няма.
За доказване на твърденията си представя самата фактура №
283/27.12.2019 г. Видно от фактурата за доставчик и вписан ищецът - „К.“, Е.,
за получател ответникът - „К., О. като в графата наименование на стоката е
посочено в три позиции смърч съотв. 30/49, 18/29 и 14/17, съответните
количества, единичната цена и общата стойност по трите позиции, респ.
сумирането им и ДДС, или общата сума за плащане посочена във фактурата
възлиза на исковата сума от 3 906,84 лв.
Съдът счита, че въз основа единствено и само на фактурата не
може да се направи категоричен извод че между страните по делото е
сключен договор за продажба, в изпълнение на който ищецът е доставил на
ответника, посочената във фактурата стока.
Ищецът сочи, че фактурата е подписана, от ответника, но
видно от съответната графа същата не съдържа подпис. В графата
„получател“ е посочено писмено „В. К.“, като ищецът не уточнява кой е
2
попълнил графата. Според чл. 180 ГПК частните документи, подписани от
лицата, които са ги издали съставляват доказателство, че изявленията, които
се съдържат в тях са направени от тези лица. В случая фактурата не съдържа
подпис за получател и следователно няма подписан документ, които да
доказва, че е налице изявление на ответника за получаване на стоката. Не
само, че не е налице такова изявление, но липсват доказателства,
установяващи сключване на договор за продажба между страните, като
сключването би се установило с факта на приемане на стоката от ответника
при получаването й, предвид, че във фактурата е индивидуализирана стоката
като е посочена и цената й. Следователно не се доказва да е сключен договор
за продажба по см. на чл. 318във вр. с чл. 286 ТЗ в изпълнение на който
стоката да е доставена на ответника, а той да не е изпълнил вмененото му от
закона с чл. 327 ТЗ задължение на купувач да плати цената. Ето защо довода
в жалбата за несъобразяване от РС на наличието на подписана от ответника
фактура е несъстоятелен.
Извода за неоснователност на иска не се влияе от
поддържаното от ищеца, че ответникът не е оспорил фактурата като
документ. Действително не се установи фактурата като документ да е
оспорена от ответника, като видно от отговора на исковата молба, ответникът
е оспорил обстоятелствата от исковата молба, което не е идентично на
оспорване на документа, който ги установява. Но липсата на такова
оспорване на документа в настоящия казус би имало значение, ако документа,
в случая фактурата бе подписана от получателя, а тя не е. Ето защо БЛОС
счита за несъстоятелен довода в жалбата, поради което атакуваното с нея
решение като законосъобразно следва да се потвърди.
Водим от изложеното БлОС
РЕШИ:
Потвърждава изцяло решение № 502556/14.07.2021 г., постановено по гр.д.
1047 по описа за 2020 г. на РС-Разлог., с което е отхвърлен предявения
установителен иск за сумата от 3 906,84 лв., за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 2476/21.06.2020 г., по ч.гр.д. № 488 по описа за
2020 г. на РС-Разлог.
Решението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4