Р Е Ш
Е Н И Е
№…………./……….05.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание проведено на седми май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Р. Дучева,
като
разгледа докладваното от съдията,
т.д.
№ 1513/2018 г., по описа на ВОС,
ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх.
№ 27991/01.10.2018 г., уточнена с молба вх. № 29508/12.10.2018 г., уточнена с
молба вх. 29508/12.10.2018 г. на Р.П.С., ЕГН **********, с местожителство ***,
с която е предявен иск за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Дж. Баучер“, № 87, представлявано от С.П.
и К.К., да заплати сумата 30000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на получени
травми при ПТП, настъпило на 02.01.2017 г., по вина на Е.Б., ЕГН **********,
при управление на л.а. „***“, ДК № ***, ведно със законната лихва считано от
датата на увреждането – 02.01.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата 278.91 лв., общ размер на имуществени вреди –
направени разходи за лечение и медикаменти, ведно със законната лихва считано
от 13.09.2018 г. до изплащането й, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ. Претендират се
сторените разноски за процесуално представителство, при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Ищцата твърди, че на 02.01.2017 г., около
12:50 ч., водачът Е.Б., управлявал л. а. „***", ДК № ***, по път III-207,
с посока на движение от с. Добротич към с. Ветрино. По същото време водачът С.С.,
управлявал л. а. „***", ДК № ***, по път I-2, с посока на движение към гр.
Варна, в който на задна лява седалка пътувала и ищцата. На кръстовището между
път III-207 и път I-2 (находящо се в с. Ветрино), водачът на л. а. „***"
нарушил правилата за движение по пътищата, като при наличието на пътен знак Б -
2, не спрял и отнел предимството на л. а. „***". За настъпилото
произшествие било образувано ДП № 1001/2017 г., по описа на РУП -Провадия, пр.
№ 21/2017 г. по описа на РП - Провадия, което било прекратено.
Отговорността на ответника се обосновава с
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”, за управлявания от Б. автомобил, обективирана в полица №
BG/02/116000652185, с период на валидност 24.02.2016 – 23.02.2017 г..
Ищцата твърди още, че след произшествието
била откарана по спешност в ЦСМП - филиал Провадия, където й била поставена
диагноза: Кръвонасядания по ляво бедро. Болезненост във врата. Поставена била
шийна яка. На 02.01.2017 г. била прегледана и в МБАЛ „Света Анна - Варна"
ЕАД, където била поставена диагноза:
Травма на главата. Травма на ляво коляно. Вследствие на главоболие, чувство за
гадене и силна болка в шията, на 26.01.2017 г. била хоспитализирана в МБАЛ „Света Марина"
ЕАД - Варна, където била поставена
диагноза: Травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния
мозък. Счупване на втори шиен прешлен. Поставена била нова шийна яка. На
09.05.2017 г. било проведено образно изследване на КТ на гръбначен стълб - шиен
отдел, при което били установени КТ данни за осификация на фрактурната ивица на
С2. Ищцата сочи, че в резултат на получените травми е изпитвала болки през
продължителен период от време и е направила разходи за лечението си, които
следва да бъдат репарирани от ответника.
В
срока по чл. 367 ГПК,
ответникът „ЗД БУЛ ИНС” АД, оспорва
предявеният иск по основание и размер. Твърди, че не е налице деликт, в който
да е пострадала ищцата и не е налице причинна връзка между произшествието и
получените травми. Излага, че от представените медицински документи се
установява, че към 09.05.2017 г. счупването на дъгата и страничния израстък на
2-ри шиен прешлен е зараснало и същото е без неврологична симптоматика. Счита
претенцията за завишена по размер като сочи, че адекватния размер възлиза на
около 15000.00 лв., за подобен род травми. Релевира възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, изразяващо се в непоставяне на
предпазен колан като пътник в лекия автомобил като по този начин се е поставила
в значителен спрямо нормалния риск.
В
срока по чл. 372 ГПК,
ищцата депозира допълнителна искова молба, в която депозирания отгтовор. В това
изложение сочи, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя и уважаване на предявения иск.
В
с.з. ищцата, чрез процесуални представители, поддържат изложените доводи и съображения.
В с.з. ответникът не изпраща представител.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
324Р-3/02.01.2017 г., съставен от дежурен ПТП при РУП – Провадия, участък
Дългопол, от който се установява, че на 02.01.2017 г., около 12:50 ч. на кръстовището на път III-207 и път I-2, в с. Ветрино е настъпило ПТП между л.а „***“,
ДК № ***, управляван от Е.Б. и л.а. „***“, ДК № ***, управляван от С.С., при
което водачът на л.а. „***“ не спазва указанията на знак Б-2 навлиза в
кръстовището и отнема предимството на л.а. „***“. Отразено е, че при
произшествието е пострадала Т. Б.а.
Представен по делото е протокол за оглед на ПТП от 02.01.2017 г. и скица
на местопроизшествието към него.
Не се спори между страните, а и се установява от представеното
Постановление от 11.05.2018 г. на РП – гр. Провадия, че е било образувано
досъдебно производство № 1001/2017 г., за настъпилото ПТП, по което на водача Е.Б.
било повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК, вр. чл. 129, ал. 1 НК, което е било
прекратено след изявление на постраладалата Р.С., в хипотезата на чл. 343, ал.
2 НК.
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК за признато и ненуждаещо се от доказване е
прието наличието на валидно, към датата на произшествието, застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „***“, ДК № ***,
обективирано в полица № BG/02/116000652185.
Представена по делото е медицинска документация, от която се установява,
че ищцата е била прегледана на 02.01.2017 г. в Спешен център на МБАЛ „Света
Анна – Варна“ АД и е назначено рентгенографско изследване.
Представени по делото са болнични листи – 7 бр., от които се установява,
че ищцата е била във временна неработоспособност за периода 09.01.2017 г. –
29.05.2017 г.
Видно е от представената Епикриза от
Клиника по неврохирургия при МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, че ищцата е била
хоспитализирана за периода 26.01.2017 г. – 29.01.2017 г., след като на
24.01.2017 г. е била транспортирана до СПО на УМБАЛ „Св. Марина“. При хоспитализацията
е поставена окончателна диагноза „Травми на нервните коренчета в шийната област
на гръбначния мозък“, с придружаващо заболяване „Счупване на втори шиен
прешлен“. Поставена е шийна яка за 6 седмици.
Представени са доказателства, л.
30-37 за закупени и заплатени от ищцата: медицинско изделие – шийна яка,
лекарствени средства, както и за извършена компютърна томография.
Представено по делото е заявление, без
посочена дата, изходящо от пълномощник на ищцата, с което е отправена писмена
застрахователна претенция спрямо ответника като е посочена и банкова сметка ***.
Не са налице данни за получаването й от ответника. На 29.01.2018 г. В резултат
на отправено искане от застрахователя, на 29.08.2018 г. е депозирано допълнително
заявление по образуваната щета № **********, с което са представени
допълнителни документи и са внесени уточнения. Видно
от представеното писмо от 12.09.2018 г., от страна на застрахователя е
постановен отказ по предявената от ищцата претенция, мотивиран с липсата на
влязъл в сила акт за установяване виновността на водача, управлявал
застрахованото МПС.
За установяване на механизма на настъпване на произшествието
и твърдяните болки и страдания, по делото е допуснато събирането на гласни
доказателства, чрез разпит на един свидетел на страната на ищцата – С.И.С.,
съпруг на ищцата, чиито показанията се ценят при отчитане на съпружеските му
отношения с ищцата и в частите, в които са резултат на непосредствени, лични
възприятия и не противоречат на останалите приети за установени факти по
делото.
По делото е назначена комбинирана съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено, е приобщено към доказателствения материал. От заключението се установява следния механизъм на ПТП: На 02.01.2017 г., около 12:50 ч., л.а. „***, управляван от Ем. Б. се движи по път 3-207 посока към кръстовището му с път I-2. При приближаването на кръстовището, игнорира изискванията на правилата за движение и поставения на около 30 м. преди това знак Б2 – „Стоп“ и стоп-линията и отнема предимството на идващият му от дясно по път I-2, л.а. „***“, управляван от С.С., който поради невъзможност да реагира на внезапно появилия се пред него автомобил, се удря челно в неговата дясна част, при което и двата автомобила се завъртат по часовниковата стрелка около вертикалните си оси и спират на местата, където са открити. От заключението се установява още, че ищцата е получила счупване в областта на напречен израстък, достигащ до страничната част на тялото на втори шиен прешлен, травма на нервните коренчета в шийна област на гръбначния мозък и контузия на главата и дясно коляно. Експерта – медик посочва, че счупването е обусловило трайно затруднение в движението на врата за период от 1.5 -2 месеца, а поради наличната травма на нервните коренчета е възможно наличие на болка в рамките на месеци и повече. При извършения преглед през м. април 2019 г. не се констатират оплаквания по повод травмата. Установява се още, че всички направени разходи от ищцата са били необходими за диагностиката и лечението й. Експертите посочват, че получените травми са в пряка връзка с произшествието и могат да бъдат получени, както при поставен колан, така и ако не е бил поставен.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен
съд, достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на
застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди.
Същевременно разпоредбата на чл. 477,
ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства. Предявеният
иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е
пряк и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с
което причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност”.
Основателността на
прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в
резултат на застрахователно събитие вреди, предполага установяването при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно
застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите
вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и размер.
Както бе посочено в приетата фактическа установеност фактът, че л.а. „***“,
ДК № ***, е бил застрахован при ответното дружество по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана в полица № BG/02/116000652185,
както и валидността й към датата на произшествието също не са предмет на спор
между страните по делото, поради което застрахователят е материалноправно
легитимирана страна по прекия иск.
Доколкото не е налице влязла в сила присъда, обвързваща гражданския съд,
настоящият състав на съда дължи произнасяне по механизма на ПТП и определяне на
лицето, виновно причинило вредоносния резултат, тези въпроси са и спорни между
страните.
Въз основа на събраните в хода на производството специални знания и
свидетелски показания, съдът приема за установен следния механизъм на ПТП: На
02.01.2017 г., около 12:50 ч., л.а. „***“, управляван от Ем. Б. се движи по път
3-207 посока към кръстовището му с път I-2. При приближаването на кръстовището, игнорира
изискванията на правилата за движение и поставения на около 30 м. преди това
знак Б2 – „Стоп“ и стоп-линията и отнема предимството на идващият му от дясно
по път I-2, л.а. „***“,
управляван от С.С., който поради невъзможност да реагира на внезапно появилия
се пред него автомобил, се удря челно в неговата дясна част, при което и двата
автомобила се завъртат по часовниковата стрелка около вертикалните си оси и
спират на местата, където са открити.
Съдът намира, че с поведението си водачът на „***“, ДК № ***, е станал
причина за настъпване на ПТП и е нарушил свои основни задължения като участник
в движението по пътищата, разписани в разпоредбите на ЗДвП, а именно да не
създава опасности за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на
хората (чл. 5, ал. 1, т. 1) и на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, е длъжен да пропусне ППС, които се движат
по пътя с предимство (чл.
50, ал. 1). В случая, водачът е
пренебрегнал и пътен знак „Б2“, императивно на водачите на ППС, че са длъжни да
спрат на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма
такава - на линията, на която е поставен знакът като преди да потеглят отново, са
длъжни да пропуснат ППС, които имат предимство.
От събраните доказателства се установява и, че това поведение е в
причинна връзка с причинените травматични увреждания на ищцата, която е
пътувала на задна лява седалка в движещият се по пътя с предимство л.а. „***“,
ДК № ***.
Макар и от страна на ответника да е било оспорено наличието на
фактическия състав на деликтната отговорност на застрахования водач, в
границите на преклузивните процесуални срокове твърдения за наличие на
изключващи вината обстоятелства или различен механизъм, при който да са
получени травмите на ищцата, не са наведени.
Въз основа на изложените мотиви в предходния абзац, съставът на ВОС
намира, че отговорността на ответника, в качеството му на застраховател на
гражданската отговорност на виновния за произшествието, водач следва да бъде
ангажирана. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната съдебна
практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от
критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието ”справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи
в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в Държавата във
връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите.
От събраните в хода на производството гласни доказателства и специални
знания се установява, че в резултат на произшествието ищцата е получила
следните травматични увреждания: счупване в областта на напречен израстък,
достигащ до страничната част на тялото на втори шиен прешлен, травма на
нервните коренчета в шийна област на гръбначния мозък и контузия на главата и
дясно коляно. Непосредствено след произшествието ищцата не помнела нищо и
споделила, че изпитва болки в главата и врата. Била транспортирана до болнично
заведение, където била прегледана, били изписани болкоуспокояващи и дунапренена
яка на врата, след което била изписана. Понесените от ищцата травматични
увреждания очевидно са били подценени, предвид установения последващ развой на
събитията. В следващите седмици ищцата продължила да се оплаква от болки във
врата, главата и виене на свят, въпреки приеманите болкоуспокояващи, но била
принудена да се върне на работа, тъй като не й бил разрешен повече отпуск за
временна нетрудоспособност. Заради продължаващите оплаквания ищцата била
пренасочена към специалист – ортопед, който я прегледал, изписал медикаменти и
не установил нищо сериозно. След посещението при ортопеда ищцата прибирайки се
в дома си припаднала, който припадък се повторил и на следваща сутрин, което
наложило транспортирането й в МБАЛ „Св. Марина“, където след обстоен преглед и
скенер се установило счупването на втори шиен прешлен. Наложило се
хоспитализиране и поставяне на обездвижваща яка. Ищцата почти не можела да
става и й било забранено да се натоварва, постоянно й се виело свят, била
обслужвана от съпруга си, който продължил да се грижи за нея и след изписването
й. Ищцата не можела да се грижи и за 2-годишното си дете. Продължила да носи
обездвижващата яка до м. май 2017 г., когато бил направен нов скенер.
Продължавала да изпитва страх от катастрофата.
Установява се още, че към м. април 2019 г., когато е извършен преглед на
ищцата, не се констатират оплаквания по повод получената травма.
При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус –
полученото увреждане на здравето, изразяващо се в телесни травми; причинените
болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по време на инцидента,
както и след това; съобразявайки възрастта на пострадалата; продължителността и
степента на претърпените болки и страдания около половин година, причинените
неудобства, свързани с ежедневното обслужване; нарушен житейски ритъм,
невъзможност да бъде полаган труд, продължаващия страх и при съобразяване с
конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се
отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие (в този смисъл е даденото разрешение в практиката на ВКС, формирана в множество
решения - Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012 г.
по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. №
916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на
ВКС, ТК, II ТО и други съдебни актове, съдът намира за справедливо претърпяните
болки и страдания да се остойностят в размер на 30000.00 лв.
От страна на ответника е релевирано възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца,
изразяващо се в неспазване на изискването за поставяне на инерционен колан.
Дългогодишната
съдебна практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия,
с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. При отсъствие на категорични
доказателства за причинно - следствена връзка между поведението на пострадалата по време на
реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението не
подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа
за справедливост по чл. 52 ЗЗД (така Р № 98/24.06.2013 г., т. д. № 596/2012 г., II ТО, Р
№ 206/12.03.2010
г., т. д. № 35/2009
г., II т. о., Р № 59/10.06.2011 г., т. д.
№ 286/2011 г., I ТО).
Съдът намира, че тази практика макар и формирана при действието на отменения
КЗ, намира приложение и при сега действащия Кодекс, доколкото касае принципни
постановки.
От събраните
в хода на производството гласни доказателства се установява, че ищцата, макар
да е била пътник на задна седалка в автомобила, е била с поставен колан.
Събраните специални знания по въпроса пък сочат, че шийната травма е резултат
на рязко движение на врата, което може да се получи, както при поставен
предпазен колан, така и ако не е бил поставен такъв.
Поради
изложеното, съдът намира, че конкретен принос на ищцата във вредоносния
резултат, който да може да бъде квалифициран като съпричиняване, не се
установява.
Следователно
предявения иск в частта за сумата 30000.00 лв., ще следва да бъде изцяло
уважен.
Що се
касае до претенцията за
заплащане на претърпени имуществени вреди в размер на 278.91 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в заплатени суми за лекарствени средства и лечение, то
същата не се оспорва от ответника, а видно и от приложените по делото писмени
документи се установява тяхното извършване. Връзката на направените разходи с
диагностиката и лечението на ищцата се установява и от събраните специални знания,
поради което и претенцията в пълния й размер следва да се уважи.
Върху уважените претенции ищцата претендира заплащане на
законната лихва. При произнасянето си съдът съобрази разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 КЗ, предвиждащи,
че в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице и се заплащат от
застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от Кодекса или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. В случая по делото са налице данни, че ищецата е предявила претенция пред
застрахователя–ответник като липсват данни за датата на получаването й от
последния. От текста на представеното допълнително заявление от 29.08.2018 г. е
видно, че същото е по повод на получено от ищцата писмо от застрахователя с
изходяща дата 30.07.2018 г. Предвид липсата на данни за по-ранно уведомяване на
застрахователя, съдът намира, че върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди се дължи законна лихва, считано от 30.07.2018 г. като за периода
02.01.2017 г. – 29.07.2018 г. искът следва да бъде отхвърлен. Върху уваженото
обезщетение за имуществени вреди се претендира законна лихва, считано от
13.09.2018 г., поради което и по този начин следва да бъде уважена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата макар и да се следват разноски,
не се присъждат предвид липсата на направени такива, в хипотезата на чл. 83,
ал. 2 ГПК.
Предвид оказаната правна помощ и процесуално представителство на ищцата
от страна на адв. Д.Н., при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, то нему се
следва възнаграждение изчислено от съда при съобразяване на чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлизащо на 1430.00 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество,
следва да бъде осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на Варненски окръжен съд, дължимата за разглеждане на делото държавна
такса в размер на 1200.00 лв., направените разноски за вещи лица – 200.00 лв.,
както и 5.00 лв., за служебното издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дж. Баучер“, №
87, представлявано от С.П. и К.К. ДА
ЗАПЛАТИ на Р.П.С., ЕГН **********, с местожителство ***, сумата 30000.00 лв. (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, в резултат на получени травми при ПТП, настъпило на 02.01.2017 г.,
по вина на Е.Б., ЕГН **********, при управление на л.а. „***“, ДК № ***, ведно
със законната лихва считано от 30.07.2018 г. до окончателното изплащане, както
и сумата 278.91 лв. (двеста седемдесет и осем лева и 91 ст.), общ размер на имуществените вреди – направени разходи за лечение и
медикаменти, от същото ПТП, ведно със законната лихва считано от 13.09.2018 г.
до изплащането й на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429 КЗ като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна
лихва, за периода 02.01.2017 г. –
29.07.2018 г.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дж. Баучер“,
№ 87, представлявано от С.П. и К.К. ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Д.Й.Н., ЕГН **********,***, сумата 1430.00 лв. (хиляда четиристотин и
тридесет лева), възнаграждение
за процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дж. Баучер“,
№ 87, представлявано от С.П. и К.К. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната
власт, сумата 1200.00 лв.
(хиляда и двеста лева), дължима държавна такса, сумата 200.00 лв. (двеста лева), възнаграждения за
вещи лица, както и сумата 5.00 лв. (пет лева), за служебното
издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: