Р Е Ш Е Н И Е
№............. /
12.03.2020г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХХХІІІ-ти
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на 14.02.2020г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 14824 по описа на ВРС за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „М.Д.“ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ж.С.Ж.,
чрез пълномощника му адв. К.Д.Т.– АК Варна, срещу „ЕРП
СЕВЕР"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
Тауърс - Г, ***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищцовото следната сума, за която е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №7623/2019г. по описа на ВРС: сумата от 5233,10лв./пет хиляди двеста тридесет и три
лева и десет стотинки/, платена на 27.07.2018г. от „С.-3“ ООД, при първоначална
липса на основание стойност за коригирана потребена
ел.енергия на обект с абонатен № *** и клиентски № ***, с адрес на потребление – ***, с титуляр на
партидата „С. -3“ ООД, ЕИК: ***, за периода от 11.02.2018г. до 11.05.2018г., за което е издадена фактура
№**********/16.05.2018г., като вземането е прехвърлено на заявителя с Договор
за цесия от 08.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 17.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция
на следните фактически твърдения: В исковата
молба се твърди, че вземането произтича
от следните обстоятелства: платена на
27.07.2018 г. от „С.-3“ ООД, при първоначална липса на основание стойност за
коригирана потребена ел.енергия на обект с абонатен №***
и клиентски №***, с адрес на потребление – ***, с титуляр на партидата „С. -3“
ООД, ЕИК:***, за периода от 11.02.2018г.
до 11.05.2018г., за което е издадена фактура №**********/16.05.2018 г.,
като вземането е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия от 08.01.2019 г.
Ищецът твърди, че подал заявление по
чл.410 ГПК за процесните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В
законоустановения срок длъжникът възразил, поради което за
ищеца се е породил правният интерес да предяви
настоящия иск.
Твърди още, че узнал за извършена
от „Енерго
– про мрежи” АД
проверка на измервателния уред,
обслужващ
имот, находящ се в обект с абонатен №*** и клиентски №***, с адрес на
потребление – ***, с титуляр на партидата „С. -3“ ООД, ЕИК:***, при
която проверка било констатирано
неправомерно вмешателство. Във връзка с проверката бил съставен протокол
и била извършена корекция на потребената
от абоната електроенергия, като на потребителя била начислена сумата 5233,10 лв. –стойност на коригирана
ел. енергия за периода 11.02.2018г.
– 11.05.2018г.
С договор
за цесия от 08.01.2019г. титулярът по
партидата, който бил платил исковата
сума по - рано, прехвърлил на ищеца вземането
си за връщането
й, с което последният встъпил в правата на абоната срещу
ответното дружество.
Ищецът
твърди и че липсва правно основание
за заплащане на исковата сума
и излага съображения
за това.
По
същество моли за уважаване на
исковете и присъждане на разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника, с който оспорва иска като
допустим, но неоснователен. Заплатената
сума, се сочи, че представлява стойността на ползвана от абоната електрическа
енергия и поради това е платена на годно правно основание -
съществуващо между страните облигационно правоотношение по доставка на
електрическа енергия, в което цедентът се явява потребител
на такава.
Налице е правно основание за
възникването на оспорваното материално право, а именно вземането на „Енерго - Про Продажби" АД
към абоната за потребена електрическа се дължи на
основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.38, ал.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ и чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ.
Корекционна процедура е изцяло
законосъобразна, като при извършването й е спазен редът по чл. 34, чл. 37 и чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да
извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени като е осъществен правопораждащият фактически състав:
От служители на „Е.С." АД, е
извършена проверка на техническо средство за измерване на електрическа енергия,
като резултатите от проверката са обективирани в
Констативен протокол., подписан от служители на дружеството и двама свидетели.
От съставения констативен протокол за извършена проверка на средството за
търговско измерване, се установява, че е налице неправомерно вмешателство, в
резултат на което до потребителя е преминавала електрическа енергия, която не е
била отчитана от средство за търговско измерване.
Във връзка с направените
констатации, „Е.С." АД съставя Справка за корекция при неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на ел.енергия, като с оглед изчисленията
извършени в Справката за корекция ответното дружество издава фактура с което е
определена цената на електрическата енергия, потребена.
Тоест процесната
фактура е издадена след като надлежно е установено неизмерване на преминаващата
електрическа енергия през проверения електромер, което е в резултат на
неизпълнение на договорните задължения на ползвателя чрез осъществено
въздействие върху схемата на свързване на СТИ към ел.разпределителната мрежа,
както и, че в резултат на това същият е ползвал доставена му електрическа
енергия, която не е отчитана, съответно не е заплатена. Съгласно чл. 17 от
Общите условия на ДПЕЕ на „Енерго - Про Продажби" АД потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в тези Общи условия
Ответното дружество изпраща
съобщения до ищеца, с които уведомява за извършената проверка и съставените
Констативен протокол и Фактура.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,
съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело на ВРС, по същото дело на
осн.чл.410 ГПК е
издадена в полза на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение за процесните суми.
Между страните не се спори, че титулярят по партидата на
спорния обект и ответника са били съконтрагенти по
договор за доставка на ел. енергия, които са уредени при ОУ ДПЕЕЕМ, както и
че на посочената дата е била извършена проверка на имота на абоната, въз основа
на констатациите от която е коригирана сметката на потребителя с процесните суми.
Безспорно е още, че титулярят по партидата на спорния обект е заплатил на
ответника исковата сума. Безспорно е и сключването на договор за цесия между
потребителя и ищцовото дружество.
Посочените обстоятелства са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване, на основание чл. 146, т.3 и т.4 ГПК.
От представения констативен
протокол се установява, че на 11.05.2018г. длъжностни лица на „ЕРП Север”, са извършили техническа проверка на СТИ, находящо се в обект с абонатен №*** и
клиентски №***, с адрес на потребление – ***, с титуляр на партидата „С. -3“
ООД, ЕИК:***. Отразено е още, че при проверката е констатирано
следното: че е налице неправомерно
вмешателство, в резултат на което до потребителя е преминавала електрическа
енергия, която не е била отчитана от средство за търговско измерване.
Протоколът носи подпис на един от съдружниците на титуляра на
партидата.
Представена е фактура №**********/16.05.2018г., в която се посочва като дължима от абоната сумата 5233,10лв. – стойност на коригирана ел.
енергия за
периода 11.02.2018г.
– 11.05.2018г. за обект, находящ се в ***, с абонатен
№*** и клиентски №***.
Видно от справка за корекция на
неточно измерванa ел.енергия, съставена по реда чл.48, ал.1, т.2Б от ПИКЕЕ и на
основание констатациите, отразени в горепосочения протокол, корекцията е извършена за период
11.02.2018г. – 11.05.2018г. за обект, находящ се в ***, с абонатен
№*** и клиентски №***.
От заключението на експерта по назначената
СТЕ, което съдът възприема като обективно и обосновано, се установява,
че поради констатирано при проверката
вмешателство, не е била измервана консумирана енергия. Според
сведенията на в.лице, дадени в с.з., не би могло да се установи началният момент
на вмешателството в ел.схема.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея
нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
предявения иск се свързва с доказване от ищеца на следните обстоятелства: че между цедента – абонат и ищеца е бил
сключен валиден договор за цесия,
по силата на който на
ищеца е било прехвърлено спорното вземане; че цесията е била
съобщена на ответника; че преди цесията цедента
– абонат е заплатил на ответника исковата
сума.
В процесуална тежест на ответника е да докаже пълно и
главно следните обстоятелства: основанието и размера на вземането си –
законосъобразността и правилността на корекцията
на сметката на абоната, съобразно приложимата за нея законодателна уредба, както и дължимостта на начислената сума.
В настоящия случай не се спори, че праводателят на ищеца е
потребител
на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ; че процесният обект е част от
електропреносната
мрежа; че с ответника са в договорни отношения за доставка на
електрическа енергия, уредени при публично обявени ОУ; че е сключен договор за цесия в полза на
ищеца, за спорното вземане; че ответникът е уведомен за нея; че исковата сума е
платена от абоната на ответника.
Спорът е по корекционното
основание на вземането и по процедурата за установяване на неговите
предпоставки, като по тях съдът приема
следното:
По корекционната процедура: Възможността за едностранно коригиране на сметките на потребителите за минал
период, по процедурите на ОУ ДПЕЕЕМ, е отречена със последователна и
задължителна съдилищата практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – Решение №79/11.05.2011г. на ВКС по т.д.
№582/2010г.; Решение №189/11.04.2011г. на ВКС по т.д. №39/2010г. вр. ТР №1/2010г. ОСТК ВКС и др., при това без значение от
характера на потребителя – ФЛ или ЮЛ (Решение №29/15.07.2011г. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д. №225/2010г.).
В ДВ, бр. 98 от
12.11.2013г. са обнародвани Правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ). Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение
на делегирани с разпоредбите на чл.21,
ал.1 ЗЕ и чл.83, ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия,
съобразно чл.2, ал.1 вр. чл.11 и чл.12 ЗНА Правилата
съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона,
с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната
възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при
стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5, ал.4 КРБ и
чл.14 ЗНА, материалноправните норми имат действие
занапред, ако друго не е изрично предвидено, каквото „друго” предвиждане липсва
в ПИККЕ. Следователно разпоредбите на ПИККЕ следва да се отчитат за корекционни процедури с начална дата след 16.11.2013г.
Поради това и с оглед въведения корекционен
период разпоредбите на ПИКЕЕ (обн., ДВ,
бр. 98 от 12.11.2013г.) следва да се вземат предвид.
Но с решение №1500/06.02.2017г. по адм.д.
№2385/2016г. на петчленен състав на ВАС, са отменени ПИКЕЕ, с изключение на
чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51, само доколкото жалбата конкретно срещу тях била
оттеглена от жалбоподателя. По силата на чл.195, ал.1 АПК отмяната на
нормативния административен акт действа спрямо всички, но след обнародването в
държавен вестник, тоест само занапред. Ето защо в случая нормативите на ПИКЕЕ
следва да бъдат съобразени, но само тези, които са останали действащи след
влизане в сила на цитираното решение на ВАС, доколкото процесната
контролна проверка е извършена след въпросното решение.
В допълнение, с решение
№2315/21.02.2018г. по адм. д. №3879/2017г. на ВАС, са
отменени и останалите действащи след решение №1500/06.02.2017г.
по адм.д. №2385/2016г. на ВАС текстове от ПИКЕЕ –
чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Аналогичността му с
влязлото в сила решение от 2017г. е показателна по въпроса за основаните на
ПИКЕЕ вземания на разпределителните дружества, след решението от 2017г. А
впрочем с решение №13691/08.11.2018г. по адм. дело №4785/2018г. на 5-членен състав на ВАС, е потвърдено отменителното
за ПИКЕЕ решение на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени вече и в цялост.
В конкретния случай установеното неправомерно присъединяване, на което се позовава ответника, е извършено чрез техническа проверка на място на измервателната система /средството за търговско измерване/, по силата на чл. 44 ал.1 от ПИКЕЕ – т.е. извън проверките по чл. 43
и проверките за редовен отчет. Съгласно чл.47 ал.1 - При извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. Предвид отмяната на разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, към която пряко препраща чл.48 относно реда за установяване на несъответствието и чл. 44 ал. 1 ПИКЕЕ, и в която е регламентиран начина на обективиране на проверката, а именно чрез съставянето на констативния протокол като предпоставка за извършване на корекционната процедура, последната е незаконосъобразна и като такава не е основание за ангажиране отговорността на потребителя.Същия може да бъде ползван единствено като частен документ, който макар и подписан от абоната, не може да доведе до основание за служебна корекция по правилата на чл.48 от ПИКЕЕ.По
делото не е проведено пълно и главно доказване на друго основание,
породило твърдяното право в полза на
ответника, да получи и задържи платената сума.
Спори се по делото и относно валидността на сключения договор за цесия.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно възражението на ответника за недействителност на договора за
цесия, поради липса на предмет. Предмет на договор за цесия може да бъде
всякакво вземане – парично или не и произтичащо както от договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне могат да
бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по
давност по силата на свободата на договаряне. По аргумент от чл.226 ГПК,
договорът за цесия може да има за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането
да е прехвърлимо, каквото процесното
безспорно е. В този смисъл, вземането, произтичащо от правилата за
неоснователно обогатяване е годен предмет на договор за цесия. Доколкото е
налице първоначална липса на основание, вземането по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД,
съобразно дадените задължителни указания с т.7 от Постановление №1 от 28.V.1979г. по гр. д. № 1/79
г., Пленум на ВС, е изискуемо от момента на престацията.
От този момент възниква и е определено основанието за връщане на даденото,
както и размера на сумата, идентичен на даденото. Поради изложеното, към датата
на прехвърляне на вземането цедента е имал
съществуващо вземане към ответника.
В приетия по делото договор за цесия, прехвърленото вземане към ответника,
което преминава към новия кредитор, е конкретно определено, чрез подробно
индивидуализиране с посочване имената на длъжника, сумата, периода и обекта, за
които е начислена и по коя фактура.
В заключение по изложените
съображения съдът намира,
че по делото не се
установи по надлежен начин наличието на основание и законосъобразност на извършеното „начисляване” на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от ответната по иска страна, че процесна сума му се
следва. Предявеният
иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 55, ал. 1, пр.
І от ЗЗД, се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските: Предвид изхода на спора
и представените доказателства, на ищеца се следват 104.66лв. (държавна такса) и 600.00лв.
(адв. хонорар).
На осн. ТР №4/18.06.2014г.,
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
и за присъдените разноски в заповедното производство – 104,66лв. (държавна
такса) и 420.00лв. (адв. хонорар).
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 ГПК, в отношенията между страните, че „ЕРП СЕВЕР"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
Тауърс - Г, ***, дължи на „М.Д.“ЕООД, ЕИК *** и седалище и адрес на управление
***, сумата от 5233,10лв./пет хиляди двеста
тридесет и три лева и десет стотинки/ – платена
без основание стойност на коригирана
ел. енергия
за периода от 11.02.2018г. – 11.05.2018г.
за
обект, находящ се в ***, с абонатен №*** и клиентски №***, ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 17.01.2019г. до
окончателното й изплащане, която главница е цедирана от „С. -3“ ООД, ЕИК:***, в полза на ищеца с договор
за цесия от 08.01.2019г.
и за която
сума е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №737 на ВРС за 2019г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 „ЕРП
СЕВЕР"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
Тауърс - Г, ***, да заплати на „М.Д.“ЕООД, ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, сумата
704,66лв. – разноски в исковото производство пред ВРС, формирана
като сбор от следните суми: 104.66лв.
(държавна такса) и 600.00лв. (адв. хонорар).
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 „ЕРП
СЕВЕР"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
Тауърс - Г, ***, да заплати на „М.Д.“ЕООД, ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, сумата
524.66лв. – дължими разноски в заповедното производство, на осн.
ТР №4/18.06.2014г., явяващи се сбор от следните суми: 104,66лв. (държавна
такса) и 420.00лв. (адв. хонорар).
РЕШЕНИЕТО в подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
Препис от настоящето
решение да се връчи на страните,
заедно със съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: