Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, ……………………..
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, Х въззивен състав, в открито заседание на десети декември,
две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
СТАНИСЛАВ
СЕДЕФЧЕВ
с участието на секретаря Б. Г. и в присъствието на прокурора А. Малиганова,
като разгледа докладваното от съдията Атанасов ВОХД 4304/15г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на
защитника на подс. И.И.В. срещу присъда от 07.05.2014 г. по НОХД № 20231/2013 г.
по описа на СРС, НК, 16 състав, с която същият подсъдим е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и
му е наложено наказание пробация с пробационни мерки задължителна регистрация
по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от две години,
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно за две
поредни години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от две
години.
В жалбата се излагат
доводи за неправилност на обжалваната присъда, както и за допуснати съществени
процесуални нарушения при постановяването й. Предлага се присъдата да бъде
отменена и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново
разглеждане, алтернативно – да бъде постановена оправдателна въззивна присъда
или да бъде намален размера на наложеното на подсъдимия наказание, като бъде
приложена нормата на чл. 55 от НК.
В съдебно заседание защитникът на подс. И.В.
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че подсъдимият следва
да бъде оправдан, поради негодност на акта за установяване на административно
нарушение, като алтернативно излага доводи и за липса на мотиви към обжалваната
присъда, като основание за отмяна на същата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно моли и да
бъде намален размера на наложеното на подсъдимия наказание.
Представителят на СГП счита жалбата за неоснователна и пледира присъдата да
бъде потвърдена, като правилна и
справедлива.
Подсъдимият И.В. моли да бъде намален размера на наложеното му наказание.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства,
взе предвид разпоредбите на закона и доводите на страните, извърши цялостна
проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК,
намери за установено следното:
За да постанови
обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел за установено, че на 17.11.2013 г., около 19.30 часа, след като
употребил алкохол, подсъдимият И.И.В. ***. Лекият автомобил бил „Рено Туинго” с
peг. № ********, и се движел от ул. „Кирил Дрангов” към ул. „Хан Кубрат”.
Подсъдимият бил спрян за проверка със светлинен и звуков сигнал от служители на
02 РУП -СДВР И. Б.Ц. и И.Х.Т.. При спирането на автомобила, водачът имал
съмнително поведение и лъхал на алкохол. Поради това му била извършена и
проверка с техническо средство „Алкомер 931”, с фабр. № 2243404. Уредът отчел
положителен резултат - 1,64 на хиляда алкохол в кръвта на обвиняемия. За
констатираното нарушение на водачът бил съставен АУАН № 432540/17.11.2013г. и
му бил издаден талон за медицинско изследване № 0389907. Видно от приложения
талон за медицинско изследване и отразяването, направено от д-р Тодорова, в
присъствието на свидетеля И.Х.Т., подсъдимият В. отказал да даде кръвна проба
за изследване.
Районният съд е посочил, че от приложената справка
със снети данни от техническото средство „Алкомер 931”, с фабр. № 2243404 се
установява, че резултатът на подсъдимия е констатиран в 20.36 часа. Първоинстанционният
съд се е позовал и на приобщената по делото докладна записка, изготвена от Р.С.,
на л. 6 от ДП, според която описаното техническо средство „Алкомер 931”, с
фабр. № 2243404 не е променен към зимно часово време, поради което и пробата
реално е извършена в 19.36 часа, тъй като апаратът е бил настроен на лятно
часово време.
Първоинстанционният съд е посочил и че от приложеното
по делото извлечение от лаборатория за проверка на средства за измерване се
установява, че техническото средство „Алкомер 931”, с фабр. № 2243404 е
преминало периодична проверка на 14.08.2013 г., която е със срок на валидност
шест месеца.
За да приеме за установена така изложената
фактическа обстановка, първоинстанционният съд е кредитирал показанията на
свидетелите – полицейски служители И.Т. и И. Ц., които е посочил, че кредитира
изцяло. Макар и да не е посочил това изрично в мотивите към присъдата си, явно
е че първоинстанционният съд е формирал доказателствени изводи и въз основа на
горепосочените писмени доказателства, които взаимно се допълват с посочените
гласни доказателствени източници. И въззивният съдебен състав намира, че
обсъдени в съвкупност, всички събрани по делото доказателства установяват по
еднопосочен и категоричен начин обстоятелствата – предмет на установяване по
делото, с оглед на повдигнатото обвинение: управлението от страна на подсъдимия
на посочения в обвинителния акт автомобил, спирането на същия за полицейска
проверка, установяването с техническото средство на употребата на алкохол и
последвалият отказ от страна на подсъдимия да даде кръвна проба.
Неоснователни и неотносими са доводите на защитата
за негодност на акта за установяване на административно нарушение – същите биха
имали отношение към евентуално ангажиране на административно-наказателната
отговорност на подсъдимия, но не и за настоящето производство, което има за предмет
повдигнато наказателно обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Неоснователни са и доводите на защитата за
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви към
първоинстанционната присъда, в които да е направен доказателствен анализ –
макар и лаконични, мотивите към обжалваната присъда позволяват на подсъдимия да
разбере защо е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да се защитава
адекватно.
При така установената и
от въззивния съдебен състав фактическа обстановка правилни се явяват правните
изводи, формирани от първата инстанция, че от обективна и субективна страна подсъдимият
И.И.В. е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, за
което е обвинен от СРП.
От обективна страна подсъдимият И.В. е управлявал
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 1,64 на хиляда.
Тази концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена по предвидения
ред в чл. 6, пр. 3 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства, с оглед отказа на подс. В. да даде кръв за химическо
изследване. Отказът е удостоверен по надлежен ред.
От субективна страна съдът счита, че деянието е
извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на своето поведение, въпреки което е предприел управление на автомобил, след
като е бил употребил алкохол.
За така извършеното от подс. И.В. престъпление по
чл. 343б ал. 1 от НК първоинстанционният съд е определил наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, като е заменил предвиденото
наказание лишаване от свобода с пробация. При липсата на съответен протест
настоящият въззивен съдебен състав не може да ревизира приложението на чл. 55
от НК. Към отчетените от първата инстанция смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства настоящият съдебен състав отчита и ново такова, а
именно изтеклият прекомерен срок от постановяване на първоинстанционната
присъда до администрирането на делото до въззивната инстанция, срок с
продължителност почти една година и половина. При така продължилото неразумно
дълго престояване на делото в първата инстанция след постановяване на присъдата
настоящият въззивен съдебен състав намира, че следва да бъде намален размера на
наложеното на подсъдимия наказание, като бъде намален срока на задължителните
пробационни мерки на една година, следва да бъде отменена пробационната мярка
безвъзмезден труд в полза на обществото и следва да бъде намален на една година
срока на наказанието лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС.
Като не установи допуснати от първоинстанционния съд
съществени процесуални нарушения, настоящият съдебен състав счита, че
обжалваната присъда следва да бъде изменена в посочения смисъл.
Водим от горното и на
основание чл.334, т.3 от НПК, СГС, Х въззивен състав
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Присъда от 7.05.2014
г. по НОХД № 20231/2013 г. на Софийски районен съд, НК, 16 състав, като
НАМАЛЯВА наложеното на подс. И.И.В. наказание пробация с пробационни мерки:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС от две години НА ЕДНА ГОДИНА с
периодичност два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ от
две години НА ЕДНА ГОДИНА, като НАМАЛЯВА и наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС от две години НА ЕДНА ГОДИНА.
ОТМЕНЯ наложената
пробационна мярка безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа
годишно за две поредни години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата й част.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО
И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.