М
О Т И
В И
Към
присъда по НОХД № 23/2016г. на КРС – ІV н.с.
Районна прокуратура–К. е
повдигнала обвинение против подсъдимия:
Д.И.Т., роден на ***г***, *****
/реабилитиран/, ЕГН **********
ЗА
ТОВА, ЧЕ:
за периода от м.август
2013г. до м.декември 2015г., включително в гр.С., обл.П., след като е осъден с
влязло в законна сила на 28.02.2011г. Решение №81/28.02.2011г. по гр.д.№249/2011г. по
описа на Районен съд – гр.К., да издържа свои низходящ – детето си И.Д.Т., ЕГН:**********,
родено от брака му с Н.Л.Ч., ЕГН:**********,***, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно: 29 /двадесет
и девет/ месечни вноски по 60,00 /шестдесет/ лева на обща стойност 1740.00
/хиляда седемстотин и четиридесет/ лева – престъпление по чл.183,
ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителя на РП – К. поддържа обвинението както по отношение на фактите,
така и по отношение на правната квалификация. Сочи, че събраните в хода на
досъдебното производство доказателства съответстват напълно на събраните от
съда в хода на съдебното следствие. Счита, че при индивидуализацията на
наказанието, за подсъдимия следва да се отчете като отегчаващо вината
обстоятелство предишното му осъждане. Заявява, че макар и реабилитиран за това
осъждане, то следва да се отчете като лоши характеристични данни. Твърди, че
подсъдимият съзнателно не е изпълнил задължението си по решение №81/28.02.2011
г. по гр.д. №249/2011 г. на КРС да издържа детето си И.Д.Т.. Сочи, че като
смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат положените усилия
от страна на подсъдимия за заплащане, макар и частично на издръжката,
осъществяването на някакви лични контакти с детето си, както и младата му
възраст. Поради това счита, че наказанието следва да бъде определено при баланс
между смекчаващите и отегчаващите вината отговорността обстоятелства. Пледира,
че най-справедливо се явява наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 6
месеца, изпълнението на което следва да се отложи с 4-годишен изпитателен срок,
тъй като са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК. Заявява, че ефективно изтърпяване на наказанието не е необходимо за
постигане целите по линия на индивидуалната и генералната превенция, още
повече, че подсъдимият е в трудоспособна възраст и ефективно изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ би му попречило да изпълнява съвестно и в
пълнота не само задължението си за издръжка спрямо детето си И.Т., но и
семейните си задължения по настоящия си брак, който той има. Моли съда да осъди
подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
Подсъдимият Д.И.Т. се признава за
виновен по така повдигнатото му обвинение и заявява, че съжалява за извършеното.
В последната си дума моли съда за
налагане на наказание „пробация“.
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Д.И.Т. не е осъждан
/реабилитиран е/.
На 15.12.2002г. подсъдимият Д.И.Т. и
свидетеля Н.Л.Ч. сключили граждански брак. На ***г. се родил синът им – И.Д.Т..
С Решение №81 по гр.дело №249/2011г. на Районен съд – К., влязло в законна сила на
28.02.2011г., гражданският брак между подсъдимия и свидетелката Ч. е прекратен.
Упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на
майката Ч.. Подсъдимия Т. е осъден да заплаща на малолетното си дете И.Д.Т.,
чрез неговата майка и законна представителка, ежемесечна издръжка в размер на
60 лева.
След влизане в сила на съдебното решение
подсъдимият и св.Ч. се уговорили сумата по издръжката да се превежда по сметка
на св.Ч. в ***. Въпреки съдебното решение обаче подсъдимия не заплащал редовно
и периодично дължимата издръжка. До месец декември 2015г. същият лично или чрез
настоящата си съпруга Т.Р.Г. заплатил следните суми на св.Ч.:
През 2011г. подсъдимият заплатил на ръка
на св.Ч. сумата от 600 лева.
На 26.07.2012г. подсъдимият превел по
сметка на св.Ч. в *** сумата от 100 лева. Като основание за превода подсъдимият
посочил „захранване на сметка“.
На 15.12.2012г. подсъдимият превел по
сметка на св.Ч. в *** сумата от 50 лева. Като основание за превода подсъдимият
посочил „вноска“.
На 16.04.2013г. подсъдимият превел по
сметка на св.Ч. в *** сумата от 50 лева. Като основание за превода подсъдимият
посочил „касов превод“.
На 26.03.2014г. подсъдимият превел по
сметка на св.Ч. в *** сумата от 50 лева. Като основание за превода подсъдимият
посочил „захранване на сметка“.
На 25.04.2014г. подсъдимият превел по
сметка на св.Ч. в *** сумата от 50 лева. Като основание за превода подсъдимият
посочил „захранване на сметка“.
На 27.05.2014г. подсъдимият превел по
сметка на св.Ч. в *** сумата от 50 лева. Като основание за превода подсъдимият
посочил „захранване на сметка“.
На 28.07.2014г. подсъдимият превел по
сметка на св.Ч. в *** сумата от 100 лева. Като основание за превода подсъдимият
посочил „захранване на сметка“.
На 02.09.2014г. подсъдимият превел по
сметка на св.Ч. в *** сумата от 80 лева. Като основание за превода подсъдимият
посочил „захранване на сметка“.
На 02.10.2014г. подсъдимият превел по
сметка на св.Ч. в *** сумата от 50 лева. Като основание за превода подсъдимият
посочил „захранване на сметка“.
На 15.12.2014г. подсъдимият превел по
сметка на св.Ч. в *** сумата от 50 лева. Като основание за превода подсъдимият
посочил „захранване на сметка“.
На 09.02.2015г. подсъдимият превел по
сметка на св.Ч. в *** сумата от 50 лева. Като основание за превода подсъдимият
посочил „захранване на сметка“.
На 13.03.2015г. подсъдимият превел по
сметка на св.Ч. в *** сумата от 50 лева. Като основание за превода подсъдимият
посочил „захранване на сметка“.
На 15.04.2015г. подсъдимият превел по
сметка на св.Ч. в *** сумата от 60 лева. Като основание за превода подсъдимият
посочил „издръжка“, без да е пояснено за кой месец се отнася сумата.
На 13.05.2015г. съпругата на подсъдимия
– Т.Р.Г. превела по сметка на св.Ч. в *** сумата от 60 лева. Като основание за
превода е посочила „захранване на сметка“.
На 10.06.2015г. съпругата на подсъдимия
– Т.Р.Г. превела по сметка на св.Ч. в *** сумата от 60 лева. Като основание за
превода е посочила „захранване на сметка“.
На 09.01.2015г. срещу подсъдимия Д.И.Т.
е издаден изпълнителен лист за заплащане на издръжка в размер на 60 лева на
малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител – Н.Л. Тенева.
На 03.09.2015г. съпругата на подсъдимия
– Т.Р.Г. превела по сметка на св.Ч. в *** сумата от 120 лева. Като основание за
превода е посочила „захранване на сметка“.
На 04.09.2015г. св.Ч. подала жалба до РП
– К. срещу бившия си съпруг по повод нередовното изплащане на присъдената
издръжка. В жалбата св.Ч. описала подробно сумите, които са й били предадени
или преведени от момента на влизане в сила на съдебното решение до момента на
подаване на жалбата.
На 06.10.2015г. съпругата на подсъдимия
– Т.Р.Г. превела по сметка на св.Ч. в *** сумата от 60 лева. Като основание за
превода е посочила „детска издръжка м.09.15г.“
На 28.10.2015г. съпругата на подсъдимия
– Т.Р.Г. превела по сметка на св.Ч. в *** сумата от 60 лева. Като основание за
превода подсъдимият посочил „издръжка м.10.15г.“.
През инкриминирания период подсъдимият е
работил на трудов договор във фирма „Т.“ за периода 21.01.2014г. – 20.09.2014г.
Към 23.09.2015г. на името на подсъдимия са регистрирани два леки автомобила –
л.а. марка „***“, модел „***“ с рег.№*** и л.а. марка „***“, модел „605“ с
рег.№***. В Съдебно изпълнителна служба на Районен съд – гр.К. срещу подсъдимия
е образувано изпълнително дело №166/2015г. с взискател Н.Ч. и длъжник –
подсъдимия Д. Т..
Видно от заключението на назначената в
досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че вноските
от датата на влизане в сила на Решение №81/28.02.2011г. на РС – К. до момента
на изготвяне на експертизата – 21.11.2015г. са общо 58 броя и са в общ размер
на 3422.14 лева. За същия период Д.И. Т. е предал на ръка и превел по сметка на
Н.Л.Ч. по повод постановеното решение от влизането му в сила до датата на
изготвяне на експертизата общо сумата от 1750.00 лева. Вещото лице е приело, че
размерът на неиздължените месечни вноски от страна на Д. Т. от датата на
влизане на съдебното решение в сила до момента на изготвяне на експертизата е в
общ размер на 1672,14 лева по периоди, както следва: 1 брой частична вноска за
периода 01.08.2013г. – 31.08.2013г., като са останали дължими – 52,14 лева и 27
броя пълни месечни вноски за месечна издръжка в общ размер на 1620.00 лева за
периода от 01.09.2013г. до 30.11.2015г.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, както следва:
обясненията на
подсъдимия Д.И.Т., депозирани при проведеното съдебно заседание;
показанията на
свидетеля Н.Л.Ч., депозирани в хода на проведеното съдебно следствие,
заключението
на съдебно-счетоводната експертиза от досъдебното производство, прочетено по
реда на чл.282 от НПК;
справката за
съдимост на подсъдимия и удостоверение от РП – К. за изтърпяно наказание, приети
като писмени доказателства в хода на съдебното следствие по реда на чл.107,
ал.2 от НПК;
протоколите и
другите документи, приложени към досъдебното производство и имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото (жалба от 04.09.2015г.; копие от
Решение на РС – К.; копие от изпълнителен лист; копие от удостоверение за раждане;
характеристична справка; справка от Агенция по вписванията; справка от Централна база – КАТ; справка то
РД НАП – П.; справки от банкови извлечения; справка от ДСИ при РС – К.; справка
АИС БДС; характеристична справка), прочетени и приети реда на чл.283 от НПК.
Всички посочени
доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са налице
съществени противоречия между тях, които да касаят обстоятелства и факти от
съставомерен характер, поради което не се налага поотделното им обсъждане.
Изчисленията на съда показват,
че периодът от постановяване на решението на Районен съд – гр.К. до месец
декември 2015г. съдържа 59 месеца, за който подсъдимия Д.Т. дължи ежемесечно по
60 лева издръжка, или общата дължима сума от подсъдимия за този период е 3540
лева. В този период подсъдимият Т. лично или чрез съпругата си Теодора Гъделева
е платил и превел на свидетеля Ч. сумата общо от 1750 лева. С тази сума е
погасено частично задължението на подсъдимия Т.. Съгласно разпоредбата на
чл.76, изр.3-то от ЗЗД настоящия състав на съда приема, че подсъдимия Т. със
заплащането на по-голямата част от тази сума е изплатил най-старите си и
същевременно най-обременителните задължения, тъй като в повечето от платежните
нареждания не е посочено (заявено) за кой месец точно се погасяват задълженията
за издръжка.
В две от платежните
нареждания, с които са превеждани сумите за издръжка на св.Ч., обаче е
посочено, че се заплаща издръжка за точно определени месеци – септември и
октомври 2015г. При тези данни съдът намира, че в тези случай е налице
хипотезата на чл.76 изр.1-во от ЗЗД и подсъдимият е погасил задълженията си
именно за посочените два месеца.
С оглед на това съдът
намира, че в инкриминирания период от месец август 2013г. до месец декември
2015г., съдържащ 29 месеца, следва да не
се включва сумата за месеците септември и октомври 2015г., тъй като сумите за
издръжката за тези два месеца са заплатени. Поради това съдът призна подсъдимия
за невинен по отношение обвинението за това, че не е изпълнил задължението си
за заплащане на издръжка за разликата от 27 до 29 месечни вноски за месеците
септември и октомври 2015г. и за разликата от 1620.00 лева до 1740.00 лева, и
го оправда по обвинението в тази му част.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установената фактическа
обстановка съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че
подсъдимият Д.И.Т. за периода от м.август 2013г. до
м.декември 2015г., включително в гр.С., обл.П., след като е осъден с влязло в
законна сила на 28.02.2011г. Решение №81/28.02.2011г. по гр.д.№249/2011г. по
описа на Районен съд – гр.К., да издържа свои низходящ – малолетния си син И.Д.Т.,
ЕГН:**********, роден от брака му с Н.Л.Ч., ЕГН:**********,***, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно: 27 /двадесет и седем/ месечни
вноски по 60,00 /шестдесет/ лева на обща стойност 1620.00 /хиляда шестотин и
двадесет/ лева, с което свое
деяние той е осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.183, ал.1 от НК.
Касае се за деяние,
извършено от подсъдимия чрез бездействие в продължение на повече от два
месеца – не е изпълнил задължението си да издържа свой низходящ в размер
на повече от две месечни вноски. Задължението за активно действие на
подсъдимия е произтичало от съдебния акт по гр.д.№81/2011г. по описа на
Районен съд – гр.К., както и нормата на чл. 143, ал. 2 от СК.
С оглед заплатените през
процесния период вноски конкретно за месеците септември и октомври 2015г. съдът
призна за невинен и оправда подсъдимия за разликата от 27 до 29 месечни вноски,
касаеща тези два месеца, както и за разликата от 1620.00 лева до 1740.00 лева.
За да признае
обвиняемия за виновен в извършването на описаното по-горе престъпление, съдът
прие, че той е извършил деянието си при пряк умисъл – съзнавал е неговия
обществено опасен характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и е искал настъпването им.
Подсъдимият е знаел, че е осъден с влязъл в сила
съдебен акт да издържа своя син /низходящ/, но въпреки това съзнателно и
целенасочено чрез бездействие не е изпълнявал задълженията си.
За да приеме, че към момента на
извършване на деянието по настоящото дело подсъдимия е реабилитиран съдът
съобрази, че същият е осъждан с определение за одобряване на споразумение по
НОХД №130/2008г. на РС – Първомай, с което му е наложено наказание „пробация“.
На 02.02.2009г. това наказание е изтърпяно, а от тогава до момента на
извършване на деянието по настоящото дело е
изтекъл срок, по-дълъг от предвидения в чл.86, ал.1, т.2 от НК
тригодишен срок за реабилитация, следователно към момента на извършване на
престъплението по настоящото дело подсъдимия се явява реабилитиран по право.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът взе предвид:
-
принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в
чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специална превенция, визирани
в чл.36 от НК;
- предвидените в закона при условията на
алтернативност наказания за престъплението по чл.183, ал.1 от НК – „лишаване от
свобода“ до една година или „пробация“;
- изразеното от подсъдимия критично
отношение към извършеното и съжаление за стореното, направеното самопризнание,
младата му възраст, частично извършените плащания на присъдената издръжка,
които съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства;
-
лоши характеристични данни, поради наличие на предишно осъждане, за което
същият е реабилитиран, което съдът отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелство;
- разпоредбата на чл.57 от НК, съгласно
която когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за
извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече
наказания, съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание, като се
ръководи от разпоредбите на чл.54 от НК.
Водим
от изложеното, съдът намира, че най-подходящото по вид наказание на подсъдимия Д.Т.
за извършеното престъпление по чл.183, ал.1 от НК е по-лекото от двете алтернативно предвидени в този текст, поради което и съгласно чл.57, ал.1, вр. чл.54
от НК му определи наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните
пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, включваща явяване и
подписване пред пробационен служител с периодичност два пъти седмично;
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
С оглед изхода на делото, съдът присъди
в тежест на подсъдимия направените по делото разноски в досъдебното
производство в размер на 52,74 лева, за съдебно-стокова експертиза.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И.П.