Р Е Ш Е Н И Е
№
260019/18.02.2021 година, гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненски апелативен съд, наказателно отделение, втори
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове: Росица Тончева
при
секретаря Соня Дичева и с участието на прокурора Милена Гамозова,
сложи за разглеждане ВНОХД №380 по описа за 2020 година, докладвано от съдия
Тончева, като при произнасянето си взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и
сл. от НПК.
С присъда №16/26.10.2020 година, постановена
по НОХД № 287/2020 година от състав на Окръжен съд-Шумен, подс.Б.Ю.А.
е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.124, ал.1, пр.1, като при
приложението на чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание от седем години
лишаване от свобода при първоначален строг режим. На същия са възложени
разноските по делото, решен е въпросът с веществените доказателства.
Присъдата се обжалва по чл.318, ал.6
от НПК от служебния защитник, с оплакване за явна несправедливост на наказанието,
определено в очевидно несъответствие със смекчаващите отговорността на подсъдимото
лице обстоятелства - неговото поведение и направеното самопризнание. Към настоящата
инстанция се отправя искане за намеса по чл.337, ал.1, т.1 от НПК.
В пренията по делото адв.И. поддържа въззивната жалба, считайки че наложеното на
подс.А. наказание следва да се прецизира в негова
полза, като се отчетат самопризнанията му, спомогнали за разкриване на
обективната истина, както и да се приложи чл.59 от НК.
По съществото на делото въззивният
прокурор заема аргументирано становище за неоснователност на въззивната жалба,
припомняйки декларативността на самопризнанието на подс.А.
в досъдебното производство и наличието на множество отегчаващи отговорността му
обстоятелства в аспекта на многократната съдимост, конфликтен характер,
изоставянето на пострадалата възрастна жена след нанесения ѝ побой. Намира,
че делото не съдържа основание за проява на по-голямо снизхождение.
В последната си дума подс.А. моли за налагане на най-лекото наказание.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата и всички материали, събрани по делото и след като прецени изцяло
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда,
намери за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е проведено
по реда на Глава ХVІІ, чл. 371, т.2 от НПК. В съдебния протокол от 26.10.2020
г. са вписани цялостното признание от подс.А. на
фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието му за да не
се събират доказателства за тези факти. При несъмненото изявление на
подсъдимото лице, първоинстанционният съд извършил дължимата преценка за подкрепеност на самопризнанието от събраните на досъдебното
производство доказателствени материали и в съответствие с чл.372, ал.4 от НПК с
нарочно определение обявил, че при постановяването на присъдата ще ползва същото,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Преценката на настоящия въззивен състав е, че процедурата по чл.372,
ал.4 от НПК е спазена, поради което няма основание да се коментират допуснати
съществени процесуални нарушения.
С
оглед на самопризнанието на подс.А. и извода за
доказателствената му обезпеченост, от фактическа страна делото следва да се
реши в пределите на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Б.Ю.А. е жител ***, физически и психически
здрав, без постоянна работа. Известен е сред съселяните си, като агресивна и
конфликтна личност, склонен към употреба на сила, към саморазправа, притежаващ
избухлив и невъздържан нрав, осъждан.
Пострадалата Т.П.Н. - на 71 години, вдовица, без деца, по
мнение на нейните познати добра по характер, с леко умствено изоставане и с
известни затруднения в домакинството след смъртта на съпруга ѝ, била
посещавана през месец април 2019 година от подсъдимия, с увещания да заживеят
на семейни начала. Първоначално жената се съпротивлявала, включително потърсила
съдействие от РУ на МВР-Велики Преслав, като по подаден от нея сигнал,
подсъдимият бил предупреден да не я притеснява.
Все
пак, от месец май 2019 година двамата заживели заедно в дома на подсъдимия в с.Нова Бяла река, ул.“Пирин“ №10.
Във
времето преди 08.07.2019 година, пострадалата общувала предимно с подсъдимия А.,
а в периода от 07.07.2019 год. до намирането ѝ в безпомощно състояние на
08.07.2019 година от св.св.Т. и Д., имала комуникация
единствено с подсъдимия.
В
течение на съвместното ѝ съжителство с подс.А.,
пострадалата се променила. По негова забрана, започнала да страни от съселяните
си, с които преди това често общувала. Външният ѝ вид също бил различен -
подсъдимият подстригал косата на жената, гримирал я и я обличал в мини поли,
като по този неприличен за възрастта ѝ начин, тя се разхождала из селото
или стояла заключена сама в къщата, когато фактическият ѝ съжител
излизал. Съседи чували вечер подсъдимият да крещи и псува в дома им, както и
звуци от удари/пляскане, вероятно от шамари. По този повод, към края на месец
юни 2019 година, пострадалата споделила пред свои съселяни, че подсъдимият
редовно я биел (ритал) без причина, като им показала и кръвонасядания
в областта на главата зад лявото ухо, около лявото око, както и странично по
гърба в областта на бъбреците.
От
началото на месец юли 2019 година подсъдимият и Т.Н. започнали за пасат част от
селските овце. Животните събирали и извеждали ежедневно около 6.30 часа сутрин,
вечер ги прибирали към 20.30-21.00 часа. Така постъпили и на 07.07.2019 година.
Пак на тази дата сутринта св.К. разговарял с
подсъдимия и пострадалата, но по-късно вечерта около 18 часа, видял само Б.А.
до нива, от която правел опити да изкара стадото.
На
07.07.2019 година, изведените на паша от подсъдимия и пострадалата животни, не
се прибрали в обичайния час. Около 21.40-22.00 часа собствениците започнали да
търсят овцете и ги открили без надзор в покрайнините на селото. Вечерта на
07.07.2019 година никой от селото не забелязал подс.А.
или пострадалата Н.. В дома им било тъмно. По-късно, около 03.30 часа на
08.07.2019 година, съседка чула шум, приличаш на затваряне на метална врата в
имота на подсъдимия, който обичайно я блъскал по такъв начин.
На
08.07.2019г. подсъдимият сам излязъл около 06.00 часа да събере овцете за паша.
Купил си кафе от св.И. и бързо тръгнал. Св М.
попитала подс.А. къде е пострадалата, на което той
отговорил че тя върви напред, но всъщност тази сутрин никой не я видял.
На 08.07.2019
година във времето между 07.30 часа и 08.00 часа, в близост до водоем край с.Нова Бяла река, св.Е.С.
забелязал подс.А. да се суети около пострадалата,
която лежала неподвижно на земята, а главата ѝ била покрита с кърпа.
Аналогични били възприятията от същата дата и време, на св.С.М..
След кратко обсъждане между двамата очевидци, св.М.
се върнал в селото преди 08.00 часа, съобщавайки на св.М.
и на други свои съселяни за видяното. Св.М. предала
информацията на съпруга си св.И., който пък около
09.30 часа уведомил за случая полицейския служител св.Т.
Т.. Последният заедно с колегата си св.Д., се отправили
към описаното място край селото, където заварили пострадалата Н. в безпомощно
състояние, с покрита с кърпа глава. Св.Д. открил
лицето на жената, повикал я по име, но тя не реагирала. В този момент към тях
приближил подс.А., носейки вода в пластмасов съд. Той
обяснил на полицаите, че пострадалата имала болки в зъб, затова пила лекарства,
които я карали да спи.
Минали
още около десетина минути, в които Н. оставала все без реакция. Тогава, по
разпореждане на полицейските служители, подсъдимият позвънил на тел.112. След
11.25 часа, на място пристигнал спешен екип. Фелдшерът св.М.,
определил пострадалата като неконтактна. Пред него подсъдимият разказал как
двамата с жената закусили, след което на нея ѝ прилошало. Уточнил, че Н.
била в това състояние от 2-3 часа, в резултат на приема на хлофазолин,
индометацин и аналгин.
Първата
мисъл на св.М. била, че жената получила инсулт. При
прегледа обаче, той констатирал кръвонасядания по
двете ѝ китки, по дясна лакътна става, в областта на лявото ухо, което го
навело на мисълта за насилие и затова попитал подсъдимия дали не е удрял
жената. Б.А. веднага отрекъл, обяснявайки произхода на травмите с паднала врата
върху пострадалата в дома им.
В
състояние на безсъзнание, Т.Н. била транспортирана до ЦСМП-Шумен, заедно с нея
в специализирания автомобил пътувал и подсъдимият.
В
ЦСМП-Шумен тя била прегледана от св. П.З.. Дадената клинична оценка била за
поражения от нееднократно нанесени травми –вероятен побой, с множество
увреждания на главния мозък, като цялостната картина обосновала насочването на
жената за лечение към ОАИЛ в МБАЛ-Шумен, където била приета с дифузна травма на
главния мозък. Въпреки проведеното лечение, Т.Н. починала на 07.08.2019 година
в 16.30 часа.
На
10.07.2019 година в реанимационни условия и в състояние на кома, пострадалата
била освидетелствана. Констатирали се множество кръвонасядания:
вдясно на главата, под челото; над дясната вежда и по горния клепач на дясното
око; по брадичката, вдясно с диаметър 6 см; по дясната гърда с диаметър 5 см; по
десния лакът с диаметър 6-7 см; на гърба на дланта на дясната ръка; по челото
над лява вежда с диаметър 6-7 см; по лявата буза с диаметър 7-8 см; на
брадичката вляво; по вътрешната повърхност на лява мишница; по двете колене, по
лявото и охлузвания с размер 4-5 см; по седалището; по задна повърхност на ляво
бедро; по гърба и лява лопатка; по задната повърхност на дясно рамо.
Освен
описаното, се установили и ожулвания двустранно на гръбначния стълб с дължина
5-10 см, ожулване по дясна част на седалището и охлузвания по шията
хоризонтално разположени с дължина 3-5 см.
Във
връзка с отразените по-горе обстоятелства, в досъдебното производство били
назначени и изготвени множество експертизи в областта на медицината, чиито
заключения са в следната насока:
1.СМЕ
(т.1, л.131), основаваща се на медицинска документация и освидетелстването на
пострадалата, извършена преди настъпването на смъртта на Т.Н.. Експертизата
установява причинени:
а)тежка
закрита ЧМТ - дифузна травма на главен мозък, ограничен кръвоизлив под твърда
мозъчна обвивка, ограничен кръвоизлив под меки мозъчни обвивки, контузии на
мозъка;
б)множество
кръвонасядания и ожулвания по главата и лицето;
в)кръвонасядания и драскотини двустранно в областта на шията;
г)множество
разнообразни по форма и големина кръвонасядания и
ожулвания в областта на гърдите, гърба, долни и горни крайници.
Заключението
на вещото лице е, че травматичните увреждания са причинени с множество удари с
или върху твърди тъпи предмети, като тези в областта на шията е възможно да се
получат и при стискане с ръце. Ударите, с давност в деня на нанасянето и
насочени в областта на главата, били със значителна сила и обусловили тежката
закрита ЧМТ. Част от останалите увреждания – тези със зеленикав оттенък по
краищата, датирали от около седмица преди момента на освидетелстването. Становището
на експертизата е, че в съвкупност травмената картина
води до постоянно общо разстройство на здравето, постоянно опасно за живота на пострадалата.
2.СМЕ
№59/2019 (т.2, л.72-79) за оглед и аутопсия на труп, установяваща, че на Т.Н.
са причинени:
а)
съчетана травма: глава-крайници:
-
тежка закрита ЧМТ от кръвонасядания на ограничена
площ на меките черепни обвивки челно слепоочно в ляво, задно теменно в ляво, в
лявата задушна област (петнисто) и в основата на тила в ляво ( петнисто). Субдурален хематом челно вляво. Малък субдурален
кръвоизлив слепоочно - теменно вляво в областта на черепната основа. Субарахноидеален кръвоизлив на ограничена площ в лявото
мозъчно полукълбо. Кконтузионни огнища в двата тилни
дяла на мозъка - базално, повече вляво;
б)
контузия на крайниците:
-
охлузване на кожата по предната страна на левия лакът.
Заключението
сочи, че непосредствената причина за смъртта на Н. е двустранна конфлуиращо-абцедираща стафилококова
бронхопневмония, намираща се в пряка причинна връзка с тежката ЧМТ, протекла
със състояние на кома и налагаща продължителна белодробна вентилация.
3.СМЕ
№12/20 година (т.2, л.82-88), установяваща директна причинна връзка между
бронхопневмонията като пряка причина за смъртта на пострадалата и тежката ЧМТ. Заключението
на тази експертиза отново разглежда двете групи травми при пострадалата, които
класифицира по следния начин:
а)
травматични увреждания от деня на получаване на тежката ЧМТ:
-в
областта на главата: кръвонасядане на челото в дясно
- над дясната вежда; кръвонасядане на вътрешната
половина на горния клепач на дясното око; дъговидна повърхностна драскотина
челно в ляво; повърхностна драскотина по върха на носа; обширно кръвонасядане по дясната буза; три кръгловати сливащи се кръвонасядания под ръба на долната челюст в дясно; кръвонасядане в ляво срединно под
ръба на долна челюст; обширно кръвонасядане на цялата
лява буза, долна челюст и шията в ляво; три хоризонтални ивицести
кръвонасядания в дясна шийна
област, разположени едно под друго с повърхностни забелвания на епидермиса в
средните им части;
-извън
областта на главата: петнисто кръгловато кръвонасядане
по дясната гърда; петнисто кръгловато кръвонасядане
по лявата гърда; охлузване на кожата под дясното коляно; обширно повърхностно
охлузване на кожата в поясната област и вертикално ожулване на кожата в лявата
седалищна област;
б)увреждания
с давност около седмица преди датата на освидетелстването.
Заключението
приема, че в пряка причинна връзка с ЧМТ са локализираните в областта на
главата травми, от които изключва кръвонасядането в
лявата слепоочно-теменна част на главата, защото е с по-голяма давност
4.СМЕ
№61/2020 година (т.2, л.95), изключваща възможността всички увреждания по
пострадалата да са предизвикани чрез падане от собствен ръст, както и смъртта
да е обусловена от заболяванията ѝ приживе.
5.СПЕ
(т.1, л.139), според която подс.А. е с нормален
интелект, не страда от душевно заболяване. В личностната структура проявява
дисхармония по типа на личностово разстройство от
смесен тип, с хистрионни, емоционално -нестабилни и диссоциални черти, която не нарушава базисните му
психологически годности. Констатира се незрял идентитет, с преобладаване на инфантилни черти и завишена
самооценка; с неясна и дифузна ценностна система, незрели с елемент на
примитивизъм, мирогледни възгледи и житейска позиция, в които на преден план са
прагматични потребности от битовото ежедневие и търсенето на удоволствени преживявания. По мнение на експертизата, вситуации, които водят до негативни последици за него,
подсъдимият е подчертано манипулативен, със защитно поведение в стил “поставяне
на колене“, склонен да минимализира своята вина и да я прехвърля на другите, да
търси причините за проблемите вън от своето поведение или като стечение на
обстоятелствата, при което той винаги е в позицията на жертва, с неспособност
за изживяване на вина и за извличане на поука от миналия опит, включително и от
наложените наказания.
Експертизата
не намира болестен механизъм на деянието и не констатира медицински критерии за
невменяемост.
Горната
фактическа обстановка е приета обосновано от първоинстанционния съд, въз основа
на самопризнанието по чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите му доказателства,
техните източници и съдебни експертизи от досъдебното производство, а именно:
показания на св.св. И., И., С., Ю., М., М., М., Т., Д., Х., Ю., И., С., М., З.,
Б., А., Г., А., К., Х., Б., Х.и Х.; протокол за оглед
на местопроизшествие, фотоалбум, протоколи за претърсване и изземване, за
доброволно предаване, за вземане на образци, за освидетелстване; заключения на
СМЕ-зи и СПЕ, свидетелство за съдимост,
характеристика, веществени доказателства, справки.
Настоящият
въззивен състав в резултат на дължима собствена доказателствена преценка споделя
изцяло крайния извод, обективиран в мотивите на решаващия съд, за подкрепеност на признанието на подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 от НПК, намирайки същия за правилен, т.к.
почива на валидно събраните в досъдебното производство доказателства, както и
на заключенията на назначените експертизи.
Накратко, с еднопосочни писмени и гласни преки
доказателства (т.1, л.85, л.31, л.125, л.127, л.129) се установява насилието и
унижението, което пострадалата преживявала преди и в съжителските си
взаимоотношения с подсъдимия. От началото на месец юли 2019 година, според
показанията на св.св.Ю. и И.
(т.1, л.40 и л.41), двамата станали пастири в селото, като с множество преки
доказателства, въведени с показанията на св.св.Х., И.,
Ю., М., М. (т.1, л.36, л.38, л.15, л.40, л.54, л.127, л.31) се установява
ежедневната им дейност по извеждане на стадото овце на паша във времето след
6.00 сутринта до около 21.00 вечерта. Няма и не може да има спор, съобразно
данните в показанията на св.св.М., К., Х. (т.1, л.31,
л.120, л.36), че на 07.07.2019 година в обичайното време пострадалата и подс.А. събрали и извели стадото за паша, но според
показанията на св.св.Х., Ю., И. М., М., И. (т.1,
л.36, л.40, л.41, л.54, л.31, л.38) вечерта животните не се прибрали. При
разпита си св.М. (т.1, л.54) навлиза в детайли, че на
07.07.2019 година около и след 22.00 часа, стадото се намирало близо до селото,
но без да се води от пострадалата и подсъдимия, уточнявайки, че по същото време
в дома на двамата не светело. Изводът, на основата на очертаната
доказателствена група е еднозначен - за времето от сутринта на 07.07.2019
година до установяване на пострадалата на 08.07.2019 година, същата не е имала
комуникация с друго лице, освен с подсъдимия.
Преки
доказателства за това, че сутринта на 08.07.2019 година подс.А.
не бил придружаван от пострадалата се релевират в
множество протоколи за разпит на свидетели (т.1, л.15, л.18, л.31, л.40).
Категорични за времето след 7.30 часа на 08.07.2019 година, са показанията на св.св.С., Ю., М., М., Т., Д. (т.1, л.19 и л.48, л.24, л.27, л.32 и л.122,
л.33, л.34), които описват състоянието на Т.Н.– безконтактна, легнала на земята
с кърпа върху главата, с видими следи от кръвонасядания
и охлузвания по горните крайници и зад лява ушна мида. Сред посочените току-що
доказателствени източници попадат и такива, които изясняват суетенето на подс.А. край Т.Н., както и версията му за нейното
състояние, включително за произхода на следите от насилие.
По-нататък,
голяма синхронна фактическа маса от преки гласни и писмени доказателства,
протокол за освидетелстване (т.1, л.86, л.32 и л.122; т.2, л.57, л.110) и
кореспондиращите им заключения на всички съдебно-медицински експертизи,
установяват травмения процес при Т.Н. към 08.07.2019
година, и причинната връзка с настъпилата смърт на жената на 07.08.2019 година.
За пълнота, същата доказателствена маса сочи несъмнено за наличието на
множество по-стари травми, свидетелстващи за упражнявано насилие от подсъдимия
върху съжителката му.
Синхронни
са заключенията на СМЕ-зи с №№12, 59 и 61 (уточнени
по-нагоре като години и местонахождение в досъдебното производство) относно съществуването
на причинно-следствената връзка между уврежданията на пострадалата, причинени
от подсъдимия в инкриминирания период и смъртния резултат.
На
база на този систематизиран доказателствен анализ, попадащ в единство със
самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК, въззивният съд се
солидаризира с извода на ШОС, че изложените от прокурора фактически твърдения в
обвинителния акт относно деянието и авторството му, са потвърдени по несъмнен
начин. Проверяваната присъда е обоснована, постановена е от първоинстанционния
съд след анализ на събраните доказателства в съответствие с принципа по чл.107,
ал.5 от НПК, направените изводи са верни. Налице са достатъчно доказателства,
които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, подробно
разписано в мотивите.
Изводът
на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал.1, т.т.
1, 2 и 3 НПК са основани на установените при спазване изискванията на
процесуалния закон фактически положения, като в съответствие с тях
законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по повдигнатото
му обвинение за престъпление по чл.124, ал.1, пр.1 от НК. По травматичната
генеза се извежда прекият умисъл на дееца за причиняване на тежка телесна
повреда на жертвата, удовлетворен чрез нанесени множество удари по главата и тялото
ѝ, създали едно относително трайно във времето физическо нарушаване
здравето й. С реализирането на изпълнителното деяние е причинен и по-отдалечен
резултат – смъртта на възрастната жена, към който подсъдимият е действал при
форма на вина несъзнавана непредпазливост. С оглед фактическите прояви на инкриминираната
деятелност не може да има спор, че у подс.А. е
съществувала най-обща представа, че осъществява неправомерно поведение, което
води до сериозни телесни увреждания, а това от своя страна го е задължавало да
предвиди и по-тежкия резултат.
Решението
си по материалното правоприлагане първоинстанционният съд е защитил с
позоваване на относима съдебна практика, допълнена от
настоящия състав и с релевантните Р 146-2001-3н.о., Р 259-2003-2н.о., Р
397-2011-2н.о.
Основният
мотив, дал повод на защитата на подсъдимия да атакува постановената присъда, е
въпросът за справедливостта на наложеното наказание. В жалбата се акцентира на направеното
самопризнание от подс.А. и поведението му, като се заема
становището за необходимост от намаляване на лишаването от свобода към
санкционния минимум по чл.124, ал.1 от НК.
Въззивният
съд, след като обсъди аргументите на защитата и след като внимателно прецени
мотивите на ШОС в относимата им част, намира
следното:
По императивното
предписание на чл.373, ал.2 от НПК за първоинстанционния съд е съществувало
задължението да приложи чл.58а от НК. При спазване на закона и указанията на ТР
2-2015-ОСНК, проверяваната инстанция внимателно изследвала смекчаващите за
подсъдимия обстоятелства, преценявайки пред какви условия е изправена за
определяне на наказанието. Подробно обоснованите мотиви за липса на предпоставките
по чл.55 от НК се споделят изцяло от настоящия състав, като с оглед на
изчерпателността на съображенията, допълнение е невъзможно, а преповтаряне –
практически ненужно.
В
условията на чл.54 от НК, релевантни за индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия са всички изложени съображения от ШОС, които въззивният състав допълва
по следния начин:
Степента
на обществена опасност на конкретното деяние е висока предвид многобройността,
тежестта, целенасочеността на нанесения побой на възрастната жена, реализиран на
безлюдно място, при съществена разлика във възрастта в полза на подсъдимия (от
значение за възможността на жертвата да се самозащити).
Законосъобразен
е изводът на ШОС, че и личността на дееца се характеризира с висока степен на
опасност предвид данните за съдимостта му и общественото възприятие за него
като агресивен и конфликтен човек, еднозначно потвърдено от поведението на
същия преди и по време на инкриминираното деяние.
Все
във връзка с индивидуализацията на наказанието, въззивният състав прави и някои
допълнения в следната насока:
Заключението
на СПЕ по делото определя личността на подсъдимия като инфантилна, с примитивен
мироглед, със скъсен емоционален резонанс, с поведенческа дезадаптация
на социално ниво, мотивиран към собствено удовлетворение. В пряка връзка с очертаните
характерови особености се намира сериозният натиск,
на който била подложена пострадалата, за да се съгласи да заживее с А..
По-нататък, изцяло за свое удовлетворение, той променил външния вид на възрастната
жена, предизвиквайки чувство на срам и унижение у нея, лишил я и от възможността за елементарни социални
контакти. На практика за около два месеца (времето на съвместното съжителство с
подсъдимия) Т.Н. била подложена на сериозен тормоз, който променил ежедневните
ѝ навици, изолирал я от съселяните, като по този начин жената дори чисто
обективно не е имала приемлив от нейна гледна точка вариант да потърси помощ.
Това
поведение на подсъдимия се развило на фона на изпълнение на наказание пробация
по вл.с. на 05.03.2019 година присъда по НОХД
№67/2019 година за престъпление, извършено от Б.А. по чл.144, ал.2 вр. ал.1 от НК на територията на местен полицейски участък.
Съпоставката между двете групи обстоятелства (за поведението на подсъдимия в
социума, в семейната среда и данните за съдимостта му) позволява убедително да
се характеризира личността на дееца, като трайно агресивна, без елементарно
уважение към правилата за обществено съжителство и към обикновените човешки
потребности на фактическата си съжителка, малтретирана и унижавана от подсъдимия
до момента на смъртта ѝ (побоят е нанесен докато жената се хранила - т.1,
л.32).
Във
въззивната жалба служебният защитник се позовава на извършеното от подсъдимия
след деянието. Доводът не е конкретен, още повече по делото няма данни подсъдимият
да е помогнал по някакъв начин на пострадалата или да е изразил навременно съжаление,
напротив, изградил е оправдателна версия, потърсил помощ на тел.112, но по
разпореждане на полицейските служители и поради същата причина, придружил Т.Н.
до ЦСМП-Шумен.
Подсъдимият
не е спомогнал своевременно разследването на престъпната деятелност в
досъдебното производство (аргумент от ТР 1-2009-ОСНК), т.к.
се е възползвал от правото си да не дава обяснения по обвинението, а
самопризнанието по чл.371, т.2 от НПК е основание за прилагане на диференцираната
процедура по Глава двадесет и седма от НПК.
В
мотивите си окръжният съд е констатирал едно смекчаващо отговорността
обстоятелство, изведено от съдържанието на последната дума на подсъдимия пред
тази инстанция, като по мнение на настоящия състав изразеното съжаление е
формално, не отразява осъзнаване на вина, съответно не сочи на започнал
поправителен процес.
В
обобщение, при висока степен на обществена опасност на деянието, висока лична
степен на обществена опасност на дееца в резултат на наличие само на отегчаващи
отговорността му обстоятелства и при отчитане на формата на смесена вина,
наложеното наказание на подсъдимия над средния размер към санкционния максимум
по чл.124, ал.1, пр.1 от НК е справедливо. Проведената редукция по чл.58а, ал.1
от НК е законосъобразна, като след нея подс.А. следва
да изтърпи наказание от седем години лишаване от свобода при първоначален строг
режим. С такова по вид и размер наказание ще се постигнат посочените в закона
цели, като в течение на пенитенциарната изолация, с
дееца ще се работи целенасочено за разграждане на противоправната му мотивация
и структуриране на нов личностен модел, в съзвучие със закона и добрите нрави.
Видът и размерът на наложената санкция са и целенасочено предупреждение към
неустойчивите членове на обществото за неотвратимостта на наказанието.
При
направената цялостна служебна проверка на делото, въззивната инстанция не
констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон. Налице е основание за приложението на чл.59, ал.1 о НК, като
се зачете времето, през което подс.Б.А. е бил
задържан.
По
изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда №16/26.10.2020 година на Окръжен съд-Шумен, постановена по НОХД
№ 287/2020 година, като на основание чл.59, ал.1 от НК ЗАЧИТА времето, през
което Б.Ю.А. е бил задържан.
Решението
подлежи на касационна проверка пред ВКС, в 15 дневен срок от получаването на
съобщението от страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.