№ 547
гр. Русе , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520102146 по описа за 2021 година
Предявен е иск за развод, с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищецът ЕМ. В. Т. твърди, че с ответницата сключили граждански брак
на 04.11.1995 г. в гр.Русе, от който имат едно навършило пълнолетие дете –
дъщеря им Р.Е. Т.. Твърди, че след сключването на брака заживяли в дома на
неговите родители – къща в гр.М. и брачните им отношения се развивали
нормално. Поради липса на работа и с цел осигуряване на парични средства
за издръжката на семейството, през 2002 г. ищецът заминал на работа в
Испания. Около две години след това при него заминали и съпругата му с
детето. Там живели заедно до 2014 г. Проблемите в брачните им отношения
се появили още през 2009 г., но въпреки това съпрузите продължили да
живеят заедно. Ищецът през 2014 г. останал без работа и поради влошените
им отношения с ответницата се прибрал в България. Тя останала да живее с
дъщеря им в Испания, където били и понастоящем. От тогава страните били
във фактическа раздяла, като през това време поддържали контакти
единствено заради детето им. Последно се видели преди около три години,
когато съпругата му дошла да си прибере личните вещи от дома им в гр.М..
Продължителната фактическа раздяла помежду им довела до окончателно
прекъсване на брачната им връзка. Съпрузите спрели да поддържат всякакви
1
контакти, поради което счита, че бракът им съществува само формално и
моли да бъде прекратен с развод, без съдът да се произнася по въпроса за
брачната вина.
Ответницата К. Р. Т., чрез назначения й особен представител, счита
искът за прекратяване на брака за основателен, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, без да се издирва вината на съпрузите за това.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните сключват граждански брак на 04.11.1995 г. в гр. Русе, с акт № 0803 от
същата дата на Община Русе. От брака си имат пълнолетна дъщеря.
В началото семейството живее в гр.М. в къща, собственост на родителите на
ищеца, заедно с тях. Поради оставането на Е.Т. без работа, през 2002 г. той заминава да
работи в Испания, а две години по-късно при него отиват и съпругата му с детето.
Макар с времето отношенията им да се влошават, до 2014 г. страните живеят заедно.
Когато ищецът остава без работа и поради недобрите им отношения с ответницата, се
връща сам в България и остава да живее в къщата на родителите си. През това време
само веднъж пътува до Испания, а ответницата се връща два пъти в България, като
отсяда у роднини. Съпрузите поддържат контакти помежду си само по въпроси,
свързани с дъщеря им. Преди около три години ответницата се връща и си прибира
всички лични вещи от бившето им семейно жилище в България. Оттогава двамата
преустановяват всякакви отношения помежду си и никой от тях няма желание да
заздравява брака им, като всеки от съпрузите е устроил живота си независимо от
другия.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по
делото гласни доказателства – свид.показания на брата на ищеца – Н. Т., които
потвърждават изложеното в исковата молба.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че вследствие
настъпилата между съпрузите фактическа раздяла преди около шест години,
понастоящем у тях липсва обща насоченост към благополучие на семейството. Същите
са се отчуждили един от друг, прекъснати са всякакви съпружески връзки помежду си,
предвид което настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е
необратимо. Брачната връзка е лишена от дължимото от закона и живота съдържание и
съществува само формално, предвид което следва да бъде прекратена с развод.
Липсва искане за произнасяне по брачната вина.
2
Съдът определя допълнителна държавна такса по делото в размер на 40 лв.,
която следва да бъде заплатена от страните поравно, предвид разпоредбата на чл.329,
ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между ЕМ. В. Т., с ЕГН **********
и К. Р. Т., с ЕГН **********, сключен на 04.11.1995 г. в гр.Русе, с акт № 0803 от
същата дата на Община Русе, ПОРАДИ НАСТЪПИЛО ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.
ОСЪЖДА ЕМ. В. Т., с ЕГН **********, от гр.М., общ.Русе, ул.“Р.“ 6,
да заплати по сметка на РС-Русе 20 лева допълнителна държавна такса по
делото.
ОСЪЖДА К. Р. Т., с ЕГН **********, с последен известен адрес: гр.М.,
общ.Русе, ул.“Р.“ 6, да заплати по сметка на РС-Русе 20 лева допълнителна
държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3