МОТИВИ
към присъда № 11/22.05.2020 г. по н.о.х.д. № 256
по описа на Добричкия районен съд за 2020 г.
На
24.02.2020 г. Районна прокуратура – Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия
районен съд обвинителен акт по досъдебно производство № 898/2018 г. по описа на
Първо РУ на МВР – Добрич, по който на същата дата е било образувано
производство пред първа инстанция срещу А.Й.И. ***, за извършено престъпление от
общ характер, наказуемо по чл. 183, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено,
че А.Й.И. в периода от месец януари 2018 г. до месец
януари 2020 г. включително, в гр. Добрич, след като е бил осъден с влязло в
сила на 26.01.2018 г. решение № 29 от 10.01.2018 г. по гр. дело № 3475/2017 г. по
описа на Районен съд – Добрич, да издържа свой низходящ – малолетния си син Е.А.И. с ЕГН **********, роден на ***
г., чрез неговата майка и законен представител С.И.А., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 25
/двадесет и пет/ месечни вноски по 160,00 /сто и шестдесет/ лева всяка, в общ
размер на 4000,00 лева.
Редовно призована за
разпоредителното заседание, пострадалата С.И.А., в качеството на майка и
законен представител на малолетния Е.А.И., не се явява, не депозира искане за конституиране в качеството на
частен обвинител в процеса.
В
разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в
разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК,
съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд – Добрич; Няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; На
досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и на пострадалия; Налице са основания за разглеждане на делото по
реда на глава 27 от НПК;
Няма основания делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича
резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и да се извършват съдебни следствени действия по
делегация; Не са налице основания за вземане на мярка за неотклонение или на
други мерки за процесуална принуда спрямо подсъдимия А.Й.И. и не се налага
събирането на нови доказателства, като на основание чл. 252, ал. 1 от НПК,
съдът следва да разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното
заседание.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на
основание чл. 370 от НПК изразява желание за предварително изслушване на
страните по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят на държавното обвинение заявява, че
не възразява производството да протече по реда на Глава 27 от НПК.
Съдът, като намери, че са налице условията за това и
с оглед разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с
Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК,
докладчик съдията Цветинка Пашкунова, допусна провеждането на съкратено съдебно
следствие, като след изслушване на подсъдимия констатира, че самопризнанието му
се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с
определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието
му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на Добричка районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение,
счита същото за безспорно доказано, като пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършване на вмененото му престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като
му бъде наложено наказание пробация, със следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.
По пренията защитникът на подсъдимия пледира за
налагане на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението
на което да бъде отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
По пренията подсъдимият И. заявява, че се придържа
към становището на защитника си.
На дадената му последна дума подсъдимият И. заявява,
че няма какво да каже.
След преценка на
събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни
доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Подсъдимият А.Й.И. и С.И.А. сключили
граждански брак на 09.10.2007 г. От съвместното съжителство по време на брака,
на 09.10.2007 г. се родил синът им Е.А.И..
С
Решение № 29 от 10.01.2018 г. по гражданско дело № 3475/2017 г. по описа на
Районен съд – Добрич, влязло в сила на 26.01.2018 г., гражданският брак между
двамата съпрузи бил прекратен с развод, като дълбоко е непоправимо разстроен.
Родителските права по отношение на малолетното дете Е.А.И. с ЕГН **********
били предоставени на майката, като на бащата бил определен режим на лични
контакти. Със съдебния акт подсъдимият И. бил осъден да заплаща в полза на
малолетното си дете Е.А.И., чрез неговата майка и законен представител С.И.А.,
месечна издръжка в размер на 160.00 /сто и шестдесет/ лева.
От влизането в сила на горепосочения
съдебен акт до край на месец януари 2020 г., подсъдимият А.Й.И. не извършил
никакви плащания за издръжката на детето си.
На основание изпълнителен лист от
18.01.2018 г., издаден по гр. дело № 3475/2017 г. по описа на Районен съд –
Добрич, било образувано изпълнително дело № 20183230402024/2018 г. по описа на
СИС при Районен съд – Добрич, като по изпълнителното дело не са постъпвали суми
за дължимата издръжка, като не са били представени и доказателства за
извънсъдебни плащания.
По изпълнителното дело била наложена
възбрана на недвижими имот, собственост на А.Й.И., а именно: апартамент № *,
находящ се в гр. Добрич, ***, имот с идентификатор ***със застроена площ от
44,15 кв.м., ведно с изба № 9 с площ 3,42 кв.м. и с приспадащите му се 1,344 %
идеални части от общите части на сградата.
С оглед неизплащане
на дължимата издръжка, на 13.08.2017 г., С.И.А. депозирала в Районна
прокуратура – Добрич жалба, въз основа на която след извършена предварителна
проверка било образувано и досъдебно производство.
За периода от месец
януари 2018 г. до месец януари 2020 г. включително, подсъдимият А.Й.И. останал
неиздължен към С.И.А.,
в качеството на майка и законен представител на малолетния Е.А.И. със сумата от 4000,00 /четири хиляди/ лева,
представляваща размера на 25 /двадесет и пет/ месечни вноски.
До приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд, подсъдимият А.Й.И. не е погасил задълженията си.
Съобразно представените по делото
доказателства, подсъдимият А.Й.И. не притежава други недвижими имоти, освен
описания имот, върху който е наложена възбрана, не притежава земеделски земи,
не е бил регистриран като частен земеделски стопанин или арендатор на
земеделска земя, не е бил подпомаган от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Добрич
и не е бил регистриран като безработен и търсещ работа в Дирекция „Бюро по
труда” гр. Добрич и филиалите. От изготвената от сектор “Пътна полиция” при ОД
на МВР – Добрич справка се установява, че на името на А.Й.И. няма регистрирани
пътни превозни средства.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва
от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, които съдът директно може да ползва, съобразно
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Протокол за полицейско
предупреждение от 20.08.2018 г.; Характеристични данни за лице; Справка за съдимост;
Препис от решение № 29 от 10.01.2018 г. по гр.д. № 3475/2017 г. по описа на Районен
съд – Добрич; Справка за съдимост №
662/2019 г.; Протокол от разпит на свидетеля А.; Справка от Сектор
„Пътна Полиция“ при ОД на МВР-Добрич; Справка от Агенция по вписванията;
Справка от Районен съд - Добрич с рег. № 1287/2019 г.; Справка от Областна
дирекция „Земеделие“ град Добрич; Справка от Агенция за социално
подпомагане;Справка от РЗИ; Справка от служба „СИС“ при Районен съд – Добрич;
Протокол за разпит на обвиняем; Справка за съдимост № 91/2020 г. и Справка от
служба „СИС“ при Районен съд – Добрич.
С
оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА, съдът намира следното:
Подсъдимият А.Й.И. от обективна и субективна страна е
осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като в периода от месец януари 2018 г. до месец януари 2020 г.
включително, в гр. Добрич, след като е бил осъден с влязло в сила на 26.01.2018
г. решение № 29 от 10.01.2018 г. по гр. дело № 3475/2017 г. по описа на Районен
съд – Добрич, да издържа свой низходящ – малолетния си син Е.А.И. с ЕГН **********, роден на ***
г., чрез неговата майка и законен представител С.И.А., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 25 /двадесет
и пет/ месечни вноски по 160,00 /сто и шестдесет/ лева всяка, в общ размер на
4000,00 лева.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи
на възведените престъпни състави.
От обективна страна изпълнителното деяние по чл. 183,
ал. 1 от НК се изразява в неизпълнение на задължение за даване на издръжка,
установено с влязло в сила съдебно решение, в размер на повече от две месечни
вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, издръжка се дължи от
родителя независимо дали същият е работоспособен и дали може да се издържа от
имуществото си. В настоящия случай от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че подсъдимият И. не е изпълнил задължението си спрямо
своя низходящ – детето си Е.А.И. в размер на
повече от две месечни вноски, а именно – 25 /двадесет
и пет/ месечни вноски, като общия размер на задължението възлиза на 4000,00 /четири
хиляди/ лева.
От субективна страна съдът намира, че деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Причините за извършване на деянието следва да се
търсят в ниската правна култура на подсъдимия и пълната му дезинтересираност от
съдбата на неговия низходящ.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние
и данните за личността му и установи следните обстоятелства, от значение за
отговорността на подсъдимия:
А.Й.И. е ***, ЕГН **********.
Деянието е извършено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно: чисто съдебно минало, липса на
образувани други наказателни производства, много добри характеристични данни по
местоживеене, тежкото материално положение и имотно състояние на подсъдимия,
както и проявеното критично отношение към извършеното.
Провеждането
на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК сочи, че И.
съдейства за разкриване на обективната истина, както на съдебното, така и на
досъдебното производство, което следва да се отчете като положително за
личността му обстоятелство. В настоящия случай признанието на подсъдимия по чл.
371, т. 2 от НПК следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като съставлява елемент на цялостно, обективно
проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за
своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете големия брой месечни вноски
дължима издръжка – 25 /двадесет и пет/.
Относно
вида и размера на наказанието:
Процесът
на определяне на наказанието и неговия размер не е механичен, а творчески
процес. Наказанието в наказателния процес следва да отговаря на основните принципи
/с оглед правната теория/, както и на целите на наказанието по чл. 36 и чл. 54
от НК. В този контекст, следва да се съобразят принципите на законосъобразност,
индивидуализация, както и хуманност и целесъобразност. Тези принципи се
прилагат в тяхното съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече
на целите на наказанието.
Предвидените наказания за
извършеното от подсъдимия А.Й.И. престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК са
лишаване от свобода до една година или пробация.
В
нормата на чл. 183, ал. 1 от НК законодателят
е предвидил две алтернативни наказания, за да се даде възможност на съда да
наложи на подсъдимия онова от алтернативно предвидените наказания, което
най-добре би го поправило и превъзпитало и което би съдействало да се постигнат
целите на наказанието. При определяне на наказанието при условията на чл. 57,
ал. 1 от НК, съдът, съобразявайки конкретното значение на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства, следва да определи едновременно и в рамките на един
и същ мисловно оценъчен процес както видът, така и размерът на наказанието,
като се ръководи от изискванията по чл. 36 от НК. Алтернативните наказания са
елементи от една комплексна санкция, чиито минимален размер съвпада с минимума
на най-лекото алтернативно наказание, а максималният размер с максимума на
най-тежкото алтернативно предвидено наказание. Ето защо, в зависимост от
конкретната тежест на обстоятелствата по чл. 54 от НК и съотношението между тях
е възможно и при значителен превес на смекчаващите обстоятелства да се наложи
наказание по по-тежката алтернативна санкция, ако то е най-подходящо за дееца,
с оглед целите по чл. 36 от НК.
В
настоящия случай отчитайки големия брой месечни вноски дължима издръжка – 25
/двадесет и пет/, съдът намира, че целите на генералната и специалната превенция
биха се постигнали с налагане на по-тежкото от предвидените алтернативни
наказания, а именно – наказанието лишаване от свобода.
Съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е
длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление при приложение на
разпоредбата на чл. 58а от НК в редакцията, действала към момента на извършване
на престъплението /Изм., ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г./.
Прилагайки
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца, ръководейки се от разпоредбите на Общата част
на наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1 от НК, намали така
определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия наказание лишаване
от свобода за срок от четири месеца.
Съдът
намира, че наказание лишаване от свобода в размер по-висок от определения от
съда, би било несъразмерно тежко и израз на излишна репресия с оглед постигане
целите по чл. 36, ал. 1 от НК.
Безспорно
е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на наказанието се обуславя
не от начина на осъществяване на престъпния състав, от наличието на едни или
други квалифициращи деянието обстоятелства, а от това дали се явява обществено
оправдано и целесъобразно за поправянето на подсъдимия, той действително да
изтърпи наложеното му наказание. Или при отлагането на изпълнението на
наложеното наказание, съдът трябва да се съобрази както с личните качества на
подсъдимия, така и с конкретната обществена опасност на престъплението и
най-вече с това, дали с отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
В
настоящия случай съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия
не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по вид и размер
наказание, поради което и с оглед размера на наложеното наказание – четири
месеца лишаване от свобода, както и с оглед обстоятелството, че подсъдимият не
е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното
наказание с минималния, предвиден от законодателя изпитателен срок от три
години.
Действително,
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо място целта за
индивидуалната превенция. Но това не означава, че общоопревантивния ефект на
наказанието може да се пренебрегне. Напротив, законът задължава съда да
съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и общата превенция. Като се вземе
предвид, че общата превенция поначало има определящо значение за наказанието,
очевидно е, че тя не може да се игнорира при решаване на въпроса за условното
осъждане. В настоящия случай, съдът намира, че за да се въздейства възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото, не е наложително
подсъдимият И. да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от четири
месеца.
Съдът
намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане
целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение
на останалите членове на обществото. С налагането му, подсъдимият ще има
възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще
поведението си със законоустановените порядки в обществото.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си!
Районен съдия:
/Данчо
Димитров/
Мотивите към присъдата са изготвени на 05.06.2020 г.