Решение по дело №4752/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1579
Дата: 18 септември 2018 г. (в сила от 13 октомври 2018 г.)
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20185330204752
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

1579

 

гр. Пловдив, 18.09.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - XXIV наказателен състав в публично заседание на тринадесети септември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

                      

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

 

при секретаря: Виолина Шивачева,

като разгледа АНД №4752/2018 г. по описа на ПРС, XXIV наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 5150/07.06.2018 г. от 07.06.2018, издадено от Г.В.С.– Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция пътна инфраструктура с което на М.С.М., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 1000.00 /хиляда / лева на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „А” от Закона за пътищата.

  С жалбата се  прави искане за отмяна на наказателното постановление, като се сочи че същото е незаконосъобразно, необосновано и издадено при нарушение на процесуалните правила, излагат се аргументи, че водачът  на тежкотоварното моторно превозно средство не е от кръга на лицата, които носят административно-наказателна отговорност, излагат се аргументи за липса на задължение за издаване на разрешение за ползването на пътя в конкретния случай.

 Жалбоподателят М.М.,  редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание, не се представлява.

         Въззиваемата страна – Агенция Пътна инфраструктура се представлява от юрк.В., която иска да се потвърди наказателното постановление като законосъобразно и правилно.

  Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

 Жалбоподателят М.М. работел като ** на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона в „Пътища Пловдив” АД. На 10.05.2018 г. в 13.00 часа на път II – 86, км 6+400, на 500 м. след светофара за кв.Коматево в посока гр.Асеновград-гр.Пазарджик, проверяващите органи при Агенция "Пътна инфраструктура"- гр. София спрели за проверка четириосно МПС марка "Ман", модел "ТГС", с рег. **, представляващо тежко ППС по смисъла на чл. 3 от Наредбата № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Установило се, че водач на автомобила е жалбоподателят М.С.М.. След направени измервания от контролните органи посредством техническо средство – електронна везна DFW-КR № 118844 и ролетка № Р05 последните установили, както следва: 1. При разстояние 1.40 м сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 26.095 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал.1, т.5 буква "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Водачът на тежкотоварния автомобил не представил разрешение издадено от администрацията управляваща пътя - Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София, за дейности от специалното ползване на пътя.  За констатираното на М. бил съставен АУАН, който същият подписал без възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление.

             Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, оправомощителна заповед, пълномощно, кантарна бележка, заявление за последваща проверка на средства за измерване със списък на регистрация за последващи проверки, удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване, свидетелство за калибриране, трудов договор, копие от регистрационен талон част II на МПС,  както и от свидетелските показания на актосъставителя С.П., които съдът кредитира като логични, последователни и непрориворечиви.

Съдебния състав счита, че няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на наказателното постановление. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, установена е безспорно фактическата обстановка.

В съставения АУАН са посочени обстоятелствата, при които е осъществено административното нарушение и законовите норми, които са били нарушени. Безспорно е изяснено, че деянието се е изразило в това, че към дата 10.05.201 г. в 13.00 часа на път II – 86 км 6+400, на 500 м. след светофара за кв.Коматево в посока гр.Асеновград-гр.Пазарджик от проверяващите органи при Агенция "Пътна инфраструктура"- гр. София се установява, че жалбоподателят е управлявал четириосно МПС марка "Ман", модел "ТГС", с рег. **, представялващо тежко ППС по смисъла на чл. 3 от Наредбата № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Жалбоподателят е управлявал гореописаното МПС без разрешение, издадено от администрацията управляваща пътя- Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София, за дейности от специалното ползване на пътя. След направени измервания от контролните органи посредством техническо средство – електронна везна DFW-КR № 118844 и ролетка № Р05 последните установили, както следва: 1. При разстояние 1.40 м сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 26.095 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал.1, т.5 буква "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. При тези установени факти законосъобразно наказващият орган е пристъпил към определяне на административното наказание. Според състава на съда правилно е извършено установяването на тежестта на моторното превозно средство, използването за това измерване на този тип измервателно средство е допустимо и с използването му не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

По отношение на излаганите аргументи за липса на пасивна процесуална легитимация на жалбоподателя и на аргумента, че спрямо него не е следвало да се съставя АУАН и да се издава наказателно постановление, то съдът счита, че тези аргументи са неоснователни. Според чл.26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП  "За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: т. 1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства". Неизпълнението на това задължение е въздигнато в състав на административно нарушение с новелата на чл. 53, ал. 1 от ЗП. Съгласно посочената норма "Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: 2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя..." В санкционната норма на чл.53, ал.1 от ЗП, е предвидено наказанието да се налага на три отделни категории физически лица: нарушители на разпоредбите чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви „в” и „г”, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 от ЗП; извършващите движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя; и лица, които наредят да бъде извършено движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Без всякакво съмнение жалбоподателят М. е от кръга на субектите на нарушението, още повече, че в мотивите на НП е посочено, че същият осъществява движение на извънгабаритно превозно средство без разрешение, а с оглед коментираната по-горе норма на чл.53, ал.1 от ЗП, водачът е измежду административнонаказателно отговорните лица в това му качество. С нормата на чл.26, ал.3 от ЗП  е установена възможността за издаване на разрешение за използване на пътищата за дейностите посочени в чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗП. Според  § 1, т. 8 от ДР към ЗП "Специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: ....". В Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства са регламентиранити допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета, както и условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване. Според дефиницията възведена в § 1, т. 1 от ДР от Наредбата - "извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. Явно, налице са алтернативно предвидени предпоставки при чието изпълнение ППС се квалифицира като извънгабаритно. В този смисъл всяко тежко ППС е и извънгабаритно.

 По отношение на наложената глоба съдът счита, че определянето на същата в минимален размер е справедливо и съответно на тежестта на нарушението.

Същевременно не би могло да се счете, че случаят е маловажен, доколкото същият не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на такива нарушения.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

                  

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 5150/07.06.2018 г. от 07.06.2018, издадено от Г.В.С.– Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция пътна инфраструктура с което на М.С.М., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 1000.00 /хиляда / лева на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „А” от Закона за пътищата.

  Решението  не е окончателно и подлежи на обжалва пред Административен съд Пловдив от страните  в 14-дневен срок  от получаване на съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

                                                          

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.