Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен,11.12.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 06.12.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА НИКОЛОВА
при
секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №6783 по описа за 2018 година и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.144 от СК.
Делото е образувано въз
основа на подадена искова молба от С.В.И.,
ЕГН **********, адрес: ***, ***против В.Б.И., ЕГН **********, адрес: ***, в
която твърди следното: ищцата е приета да учи в *** като студент – редовно
обучение. Заявява, че не може да се издържа сама и претендира месечна издръжка
от ответника в размер 250лв. месечно от датата на приема.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор чрез адв.Й.Я., с която
изцяло оспорва исковата
молба. Твърди , че съгласно чл.144 от СК
родителите дължат издръжка на своите пълнолетни учащи се деца, ако учат редовно
във ВУЗ, за предвидения срок на обучение, до навършване на 25-годишна възраст и
не могат да се издържат от доходите си или от използването на имуществото си и
родителите могат да я дават без особено затруднение.
В
тази връзка ответникът твърди, че от края на м.юли 2018г. работи в „***“ ЕООД и
получава месечно трудово възнаграждение в размер на минималната заплата за
страната - 510лв. След удържане на законоустановената част от дължимите месечни
вноски за социални и здравни осигуровки и 10% данък върху общия доход, нетният
размер на получаваното от него трудово възнаграждение на месец възлиза на
сумата от 395,75лв.Заявява, че има сериозни здравословни проблеми. От
13.12.2017г. до 16.03.2018г. бил в болнични, а понастоящем е непрекъснато на
лекарства заради високо кръвно налягане, които се изписват по здравна каса, но
доплаща за тях около 50лв. всеки месец. Поради тези здравословните проблеми бил
принуден да смени и и работата си, поради което с получаваните доходи трудно
осигурява собствената си издръжка и не е в състояние да отделя от средствата
си, за да плаща издръжка и на ищцата.
Твърди, че майката на ищцата също работи,
получава значително по- високи доходи от
него, няма задължения към други деца, и ищцата би могла да насочи
претенцията си за издръжка към нея.
В о.с.з. ищцата се явява
и поддържа молбата си. Заявява, че въпреки представените писмени доказателства
за реализираните доходи, на
практика ответникът получава
значително по високо възнаграждение, но не може да представи доказателства.
Заявява, че майка й работи като медицинска
сестра в рентгенология на *** „***“-Плевен и трудовото й възнаграждение
е като на ответника /визира представените доказателства за това от същия/;
живее на общежитие в гр.Варна.
В о.с.з. ответникът не се явява, представлява
се от адв.Я., която поддържа изложеното в отговора и моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени представените
доказателства по делото, становищата на страните и разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Родителите
дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши
учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават
без особени затруднения.
Безспорно
е, че тази издръжка не се дължи безусловно от страна на родителя, спрямо когото
е насочен искът. Ищцата е навършила пълнолетие
и е студент първи курс в ***. Същата
заявява, че понастоящем не може да работи и да учи, т.к. е редовна форма на обучение,
има всекидневно лекции и упражнения. Следва да се отчете обстоятелството, че
ищцата е все още в твърде млада възраст, откъсната е от семейството и е
започнала да води нов, самостоятелен живот, което определено представлява
промяна, с която тя тепърва трябва да свикне. Наред с това, като първокурсничка, целите на ищцата са да
се посвети на започналия
нов учебен процес с оглед ангажираността й във вр. със самото обучение, поради и което на този етап тя не
работи, а учи. Съдът съобразява представените от ответника доказателства за
реализираните от него трудови доходи, доказателствата
за средствата, които той отделя за закупуване на лекарства. От изявленията на
ищцата в о.с.з. се обосновава извод, че между нея и ответника не са налице
добри взаимоотношения; че липсва дори
диалог между тях. Ответникът не дължи
издръжка на други лица, като има само едно дете – ищцата.
Ето
защо и като взе предвид предмета на делото и изразените становища на страните , съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща на пълнолетната си дъщеря месечна издръжка в
размер 100лв. В случая се определя размер на същата под минималния, визиран в
разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК, но както беше посочено по-горе в настоящия
случай издръжката не се дължи безусловно от страна на ответника. Предвид
представените от него доказателства за
месечните доходи, с които разполага / и предвид липсата на успешно оспорване от страна на ищцата на размера на
доходите му/, съдът приема, че издръжка
в по-голям размер би съставлявало за него особено затруднение по смисъла на закона. За
разликата до претендираните 250лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Плевенски районен съд държавна такса в размер 144лв.
При
този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде
осъдена да заплати разноски на ответника за един адвокат съразмерно с
отхвърлената част на иска – 266,67лв.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл.144 от СК В.Б.И., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на С.В.И.,
ЕГН **********, адрес: ***, ***, като учаща редовно във висше учебно заведение,
МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер 100лв., считано от 25.09.2018год. за
предвидения срок на обучение, до навършване на двадесет и пет годишна възраст, като за разликата до
претендираните 250лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.71 от ГПК В.Б.И., ЕГН **********, адрес: *** А ЗАПЛАТИ по
сметка на Плевенски районен съд държавна такса върху уважения размер на иска – 144лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК
С.В.И., ЕГН **********,
адрес: ***, ***ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.И., ЕГН **********, адрес: *** разноски по
делото за един адвокат съразмерно отхвърлената част на иска - 266,67лв.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд, като
срокът започва да тече от 21.12.2018год. - обявената в съдебно заседание дата
за постановяване на съдебното решение съгласно чл.315 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: