Решение по дело №2586/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              27.09.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                    ИВАН КИРИМОВ

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 2586 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 29.09.2018г., гр.д.47883/17г., СРС, 170 с-в признава за установено по реда на чл.422 ГПК, че Д.Ц.Л. дължи на  „О.Б.“ АД сумата 540,52 евро по издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, гр.д.22846/11г., СРС, 75 с-в, включваща: 208,63 евро - главница по договор за банков кредит ФЛ-395-М/28.05.2008г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.05.2011г. до окончателното изплащане; 300,42 евро - договорна лихва; 25,09 евро - лихва за забава и 6,38 евро - неустойка, отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 1 862,83 евро, като осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 108,22 лева – разноски за исково производство и сумата 93,68 лева – разноски за заповедно производство, а ищеца да заплати на ответника сумата 1 561,64 лева – разноски.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете постъпва въззивна жалба от ищеца „О.Б.“ АД. Счита, че предсрочната изискуемост на кредита е надлежно обявена с достигане на волеизявлението до поръчителя чрез покана изх. № 133/02.05.2011г. Отделно, към настоящия момент всички вноски са падежирали с изтичане на крайния срок за плащане - 10.06.2010г. Затова за поръчителя възниква задължение да плати изцяло кредитните вноски. Неправилно първоинстанционният съд изчислява 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД само за 5-месечен период. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

         Въззиваемият – ответникът по исковете Д.Ц.Л. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.4 ЗПК/отм./ вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД.

По силата на договор за банков кредит ФЛ-395-М/28.05.2008г. ищецът „О.Б.“ АД предоставя на трето за спора лице В.А.П.кредит за 7 000 евро, който според съдебно-счетоводната експертиза е усвоен в деня на договарянето. Изплащането на кредита е обезпечено от двама поръчители, единият от които е ответникът по исковете Д.Ц.Л.. Кредитът подлежи на връщане съгласно погасителен план, с краен срок до 10.06.2018г. на по 120 броя  месечни анюитетни вноски от по 101.35 евро, с падежна дата 10-то число от съответния месец. Не са представени доказателства за погасяване на падежиралите кредитни вноски.

Недоказано остава настъпването на последиците от предсрочна изискуемост на целия кредит поради неплащане в срок. Съгласно разясненията на т.18 от ТР № 4/18.06.2014г., ОСГТК на ВКС, във всички случаи волята на кредитора за позоваване на предсрочна изискуемост трябва да бъде обявена по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ и доведена до знанието на длъжника и съдлъжниците в момент, предхождащ заявлението. Самото заявление не материализира волята на банката да направи задължението предсрочно изискуемо. В случая, не са представени доказателства за извършено уведомяване нито на главния длъжник, нито на поръчителите преди съдебния процес, чието начало поставя заповедното производство, продължило в исково. Няма доказателства за отправяна до поръчителя покана изх. № 133/02.05.2011г. в подобен смисъл, каквато не е представена по делото, противно на оплакванията в жалбата. Няма даже и твърдения, а още по-малко доказателства, такава покана да е връчвана по определен ред и на конкретна дата на ответника.

Действително, по реда на чл.235, ал.2 ГПК и с оглед приетото в т.9 от ТР № 4/18.06.2014г., ОСГТК на ВКС, въззивният съд съобразява настъпилата след заявлението и в хода на настоящия процес изискуемост на целия кредит, поради изтичане на срока за плащане на последната погасителна вноска – 10.06.2018г. Независимо от това, в случая спрямо поръчителя не са приложими разясненията на т.1 от ТР № 8/02.04.2019г., ОСГТК на ВКС, според които допустимо е предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Въззивният съд отчита, че въпреки настъпилата в хода на делото изискуемост на целия кредит поради падежиране на всички вноски, същата касае единствено отговорността на главния длъжник, какъвто е кредитополучателят, но не и на поръчителите.

Това е така, защото след изтичане на 10.12.2008г. на 6-месечния преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, считано от 10.06.2008г., когато е падежът още на първата просрочена падежирала вноска, а впоследствие и изтичането на срока спрямо всички останали последователно падежирали вноски, с оглед липсата на данни за предприети от банката действия по събиране на вземането спрямо главния длъжник, поръчителят се освобождава от отговорност още на 10.06.2008г. Императивната разпоредба предвижда, че поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск срещу длъжника в течение на шест месеца. Предявяването на този иск срещу основния длъжник, считано от падежа на главното задължение, представлява условие поръчителят да остане задължен. При бездействие на кредитора по отношение на главния длъжник, поръчителят се освобождава от отговорност спрямо кредитора и поръчителството се прекратява. В този смисъл са постановките на т.4б от ТР № 4/18.06.2014г., ОСГТК на ВКС, решение № 55/29.03.2006г., гр.д.1264/04г., ВКС, II г.о., решение № 130/27.10.2009г., т.д.139/09г., ВКС, І т.о., решение № 345/12.11.2012г., гр.д.481/12г., ВКС, ІІІ г.о. и решение № 83/ 26.05.2017г., гр.д.50394/16 г., ВКС, IV г.о.

След като ищецът не предявява по съдебен ред правата си за падежиралите вземания спрямо кредитополучателя в рамките на срока по чл.147, ал.1 ГПК, считано от падежа на първата просрочена вноска, неоснователни са исковете за признаване дължимост на същите вземания от поръчителя.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, но поради различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са отхвърлени исковете.

Решението в частта, с която са уважени исковете като необжалвано следва да влезе в сила.

В договора за правна защита и съдействие на въззиваемия е вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителството на конкретно основание - чл.38, ал.1, т.2  ЗА - материално затруднено лице. Затова и съгласно чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. МРАВ, съразмерно обжалваемия интерес, пълномощникът има право на сумата 300 лв. – възнаграждение за безплатно представителство пред настоящата инстанция.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.09.2018г., гр.д.47883/17г., СРС, 170 с-в в частта, с която се отхвърлят предявените от „О.Б.“ АД срещу Д.Ц.Л. искове по чл.422 ГПК за признаване за установено, че  Д.Ц.Л. дължи на „О.Б.“ АД сума над размера от 540,52 евро до пълния предявен размер от 1 862,83 евро по издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, гр.д.22846/2011г., СРС, 75 с-в, включваща главница по договор за банков кредит ФЛ-395-М/28.05.2008г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.05.2011г. до окончателното изплащане; договорна лихва; лихва за забава и неустойка.

ОСЪЖДА „О.Б.“ АД, *** да заплати на адв.Т.Т., САС, с адрес: гр.София, ул. „******сумата 300 .лв. – възнаграждение за безплатно представителство пред въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                           2.