№ 11731
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110122725 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Производството по делото е образувано по установителни искове, предявени от „Ю.
срещу Д. Д. Б., ЕГН **********, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че Д. Д. Б. дължи на „У. сумата от 41.59 лева по
фактура № ./15.01.2019 г., представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни
услуги за отчетен период на потребление 15.01.2019 г. – 14.02.2019 г. по договор за
далекосъобщителни услуги с клиентски № . от 07.11.2016 г., сключен между „Б. и Д. Д. Б.,
вземанията по който са прехвърлени в полза на „С.Г. Г. по силата на Уведомление по т.
1.1.1 от 24.02.2020 г. към договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „Б., в качеството
на цедент, и „С.Г. Г., в качеството на цесионер, като последното дружество от своя страна е
прехвърлило вземанията в полза на „У. по силата на Анекс от 10.03.2020 г. по договор за
цесия от 01.10.2019 г., сключен между „С.Г. Г., в качеството на цедент, и „У., в качеството
на цесионер /съобразно последната уточнителна молба на ищеца с вх. на СРС № 104487 от
25.05.2022 г./, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 58585/2021 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав,
поправена с разпореждане № 40817 от 10.05.2022 г за отстраняване на явна фактическа
грешка в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба и уточнителната молба от 25.05.2022 г. ищецът твърди, че между „Б.
и Д. Д. Б. е сключен договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № . от 07.11.2016 г.,
с който е уговорена за ползване интернет услуга при условията на тарифен план V. F. с
1
месечна абонаментна такса 11,80 лева /с ДДС/, както и телевизионна услуга при условията
на тарифен план V. TV S+ с месечна абонаментна такса от 11,99 лева с ДДС. Посочва се, че
срокът на договора бил 24 месеца, т.е. до дата 07.11.2018 г., като датата на деактивация на
процесния абонамент била 08.02.2019 г. – същата била генерирана автоматично по
вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
плащане и съобразно уговорения срок на действие на ползвания абонамент. Поддържа се, че
за периода 15.01.2019 г. – 14.02.2019 г. ответникът е потребил услуги, за които от „Б. била
издадена фактура № ./15.01.2019 г. на обща стойност от 41.59 лева, от които: 18.17 лв. без
ДДС за месечен абонамент V. F.; 12.49 лв. без ДДС за месечен абонамент V. TV S+; 4.00 лв.
без ДДС за допълнителен IPTV приемник и 6.93 лв. – 20% ДДС ставка.
Твърди се, че по силата на Уведомление по т. 1.1.1 от 24.02.2020 г. към договор за
цесия от 16.10.2018 г., сключен между „Б., в качеството на цедент, и „С.Г. Г., в качеството
на цесионер, вземанията по процесната фактура № ./15.01.2019 г., издадена от „Б. за
ползвани от ответника услуги по процесния договор за далекосъобщителни услуги, са
прехвърлени в полза на „С.Г. Г., което дружество от своя страна е прехвърлило вземането в
полза на ищеца „У. по силата на Анекс от 10.03.2020 г. по договор за цесия от 01.10.2019 г.,
сключен между „С.Г. Г., в качеството на цедент, и „У., в качеството на цесионер.
Предвид гореизложеното, ищецът моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените по делото разноски.
С влязло в сила определение от 01.06.2022 г. производството по делото е било
частично прекратено в частта в частта, в която ищецът „У. е предявил срещу Д. Д. Б.
установителен иск за сумата от 0.34 лв., явяваща се разликата до пълния предявен размер на
незаплатената далекосъобщителна услуга по Допълнително споразумение към договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер . от 07.11.2016 г. по
заявлението по чл. 410 ГПК и заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 58585/2021 г. на СРС,
145 състав, в размер на 41.93 лв., както и за периода от 15.12.2018 г. до 14.01.2019 г. вкл.,
поради отказ от иска.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на исковата
молба от ответника Д. Д. Б.. Във възражението по заповедното производство длъжникът е
релевирал възражение за давност, като освен това е посочил, че не дължи претендираната от
кредитора сума.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.
За уважаване на предявения иск ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване, че между „Б. и ответника Д. Д. Б. е възникнало валидно договорно
2
правоотношение по сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги срещу
определена месечна абонамента такса; предоставяне на твърдените в исковата молба
далекосъобщителни услуги в периода 15.01.2019 г. – 14.02.2019 г.; изискуемостта на
вземанията; наличието на валидно сключени договори за цесия с предмет – процесното
вземане, както и уведомяване на длъжника за цесиите.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.
От представените по делото писмени документи се установява, а и не е спорно, че
между „Б. и ответника са били сключени договор за далекосъобщителни услуги с клиентски
номер № . и допълнително споразумение към него от 07.11.2016 г.
Същевременно, обаче, от страна на ищеца в производство, който носи и
доказателствената тежест, не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че
от страна на „Б. на клиента Д. Д. Б. са предоставени, респективно потребени от последната,
твърдените в исковата молба далекосъобщителни услуги, в периода 15.01.2019 г. –
14.02.2019 г. Следва да бъде посочено, че именно в тежест на ищеца, който се домогва да
черпи права от твърденията си за предоставени услуги по сключените между „Б. и Д. Д. Б.
правоотношения, с предмет доставка на мобилни и интернет услуги, е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че услугите са били доставени на потребителя,
респективно са били ползвани от последния. За установяване на това обстоятелство по
делото е представена единствено месечна сметка № . от 15.01.2019 г. за клиентски № ., с
титуляр Д. Д. Б., което писмено доказателство не може да докаже по безспорен и
категоричен начин доставката на услугите и ползването им от потребителя още повече, че
по твърдения на ищеца срокът на договора между страните е бил 07.11.2018 г., т.е. преди
процесния период. Горепосочената месечна сметка от 15.01.2019 г. е частен документ,
издаден от „Б., който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила и не
може да послужи за доказване на обстоятелството, че твърдените в исковата молба мобилни
услуги, действително са били доставени от „Б. и потребени от Д. Д. Б., от което за
последната да е възникнало задължение за заплащане на уговорената месечна цена за
ползването на услугите.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, е указал на ищцовото дружество, че не сочи
доказателства, че твърдените в исковата молба далекосъобщителни услуги са предоставени
от „Б. на ответника Д. Д. Б., респективно, че същите са ползвани от ответника в периода
15.01.2019 г. – 14.02.2019 г. Независимо от получаване на съобщението с горепосочените
указания, ищецът не е ангажирал доказателства, нито е направил доказателствени искания за
събирането на такива, посредством които да се домогне да докаже твърдяното в исковата
молба и оспорено от ответника в производството, обстоятелство, а именно, че твърдените в
исковата молба мобилни услуги, действително са били доставени от „Б. и потребени от Д. Д.
Б..
Гореизложеното и обстоятелството, че от ищеца не е проведено пълно и главно
доказване на обстоятелството, че твърдените в исковата молба мобилни услуги,
действително са били доставени от „Б. и потребени от Д. Д. Б. в периода 15.01.2019 г. –
3
14.02.2019 г. е самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск.
Същевременно, дори да се приеме, че от ищеца е проведено пълно и главно доказване
на обстоятелството че твърдените в исковата молба мобилни услуги, действително са били
доставени от „Б. и потребени от Д. Д. Б., то не е проведено пълно и главно доказване на
обстоятелството, че ищецът е титуляр на претендираното в настоящото производство
вземане, придобито на основание твърдените в исковата молба договори за цесия.
По делото е представен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г.,
сключен между „Б. и „С.Г. Г., в който е посочени, че цедентът прехвърля на цесионера
вземанията, произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1. По делото обаче не е
представено като доказателство приложението към договора, поради което не се доказва, че
вземането, което „Б. е имало към ответника Д. Д. Б. реално е прехвърлено на „С.Г. Г., а след
това и на „У.. Т.е. от приетите по делото доказателства не може да се направи извод, че
ищецът е активно материалноправно легитимиран да претендира процесното вземане.
По делото е представен и договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г.,
сключен между „С.Г. Г. и „Ю., в който като предмет на договора са посочени вземанията по
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г., сключен между „Б. и „С.Г. Г.,
но, доколкото няма яснота какви са те отново няма как да се направи категоричен извод, че
ищецът е придобил в качеството си на цесионер именно процесните вземания.
Не следва друг извод от представените в непълен вид документи на л. 23 и 24 от
делото, които не са и подписани, освен че не са в пълен вид. От представените два броя
извлечения от Приложение № 1 също не може по категоричен начин да се установи
релевантното по делото обстоятелство. В представеното на л. 12 от делото извлечение е
посочено, че общият размер на прехвърлените вземания за длъжник Д. Д. Б., ЕГН
********** е 41.93 лева, като липсва посочване на основанието, на което е възникнало това
вземане, т.е. от какво правоотношение произтича същото, за какви предоставени,
респективно ползвани услуги от длъжника е дължима горепосочената сума и за какъв период
се твърди, че услугите са ползвани от длъжника. В извлечение от Приложение № 1 към
Анекс от 10.03.2020 г. към Договор за цесия от 01.10.2019 г., скючен между С.Г. Г., в
качеството на цедент и „Ю. /понастоящем У./, в качеството на цесионер, липсва надлежна
индивидуализация на прехвърляното вземане, като само въз основа на така представения
документ не може да се направи извод, че с твърдените в исковата молба договори за цесия е
прехвърлено именно вземането, предмет на предявения за разглеждане иск. В тази връзка,
следва да се посочи, че по възникналите между „Б. и Д. Д. Б. облигационни
правоотношения, с предмет доставка на мобилни и интернет услуги, ежемесечно са
начислявани абонаментни такси за ползваните услуги, като само въз основа на посочване на
сумата от 41.93 лева в Извлечение от Приложение № 1 /която впрочем се различава като
размер и от настоящата претенция/ не може да се обоснове извод за проведено пълно и
главно доказване на обстоятелството, че по силата на твърдените в исковата молба договори
за цесия ищцовото дружество е придобило именно вземане, представляващо стойността на
предоставени далекосъобщителни услуги за отчетен период на потребление 15.01.2019 г. –
4
14.02.2019 г. по договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № . от 07.11.2016 г.,
сключен между „Б. и Д. Д. Б..
Така приетите документи всъщност не представляват извлечения от процесните
приложения към договорите за цесия, а изявление, направено от едната страна по сделките,
което обаче не е равнозначно на представянето на препис /извлечение/ от приложенията към
договорите. За разлика от приложенията към договорите за цесия /неразделна част от тях/,
които са подписани и от двете страни по съответния договор, то представените
потвърждение и извлечение изхождат само от едната страна по сделката, вкл. извлечението
от приложение № 1 към Анекс от дата 10.03.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г. е
издадено от „Ю.. От приетите по делото доказателства не се установява дали прехвърлените
вземания към ответника са въз основа на процесния договор или представляват негови други
задължения към прехвърлителя.
Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск като неоснователен
следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има само
ответникът. Ответникът не е претендирал разноски, нито в заповедното, нито в настоящото
исково производство, поради което и такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от „У. /с предишно наименование
„Ю./, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., срещу Д. Д. Б., ЕГН **********, с
адрес в гр. С., иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за
установено, че Д. Д. Б. дължи на „У. сумата от 41.59 лева по фактура № ./15.01.2019 г.,
представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни услуги за отчетен период
на потребление 15.01.2019 г. – 14.02.2019 г. по договор за далекосъобщителни услуги с
клиентски № . от 07.11.2016 г., сключен между „Б. и Д. Д. Б., вземанията по който са
прехвърлени в полза на „С.Г. Г. по силата на Уведомление по т. 1.1.1 от 24.02.2020 г. към
договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „Б., в качеството на цедент, и „С.Г. Г., в
качеството на цесионер, като последното дружество от своя страна е прехвърлило
вземанията в полза на „У. по силата на Анекс от 10.03.2020 г. по договор за цесия от
01.10.2019 г., сключен между „С.Г. Г., в качеството на цедент, и „У., в качеството на
цесионер, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в производството по ч.гр.д. № 58585/2021 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав,
поправена с разпореждане № 40817 от 10.05.2022 г за отстраняване на явна фактическа
грешка в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
5
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6