Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 260285 12.04.2021 г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, второ гражданско отделение, пети въззивен състав
На дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Белева
гражданско дело № 2591 по описа за 2020
година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Бургаският окръжен съд е сезиран
с жалба вх.№17609 от 12.10.2020г. по описа на ЧСИ Николов, подадена от адв. Ивайло
Георгиев като пълномощник на Д.И.Д.- длъжник по изпълнително дело №20168040400962
по описа на ЧСИ Делян Николов.
С жалбата се атакуват два акта-
разпореждания на ЧСИ Николов, постановени по две различни изпълнителни дела /ИД
№962/16г. и ИД №890/16г. по описа на ЧСИ №804/.
След извършена служебна справка,
настоящият съдебен състав констатира, че по жалбата са образувани две отделни
дела в Бургаския окръжен съд, като в настоящото дело- в.гр.д.№2591/2020г. е с
предмет обжалване разпореждане изх.№25154/ 18.09.2020г., с което ЧСИ Николов е
отказал да прекрати изпълнително дело №962 по описа за 2016г. на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Жалбоподателят счита, че на първо
място разпореждането е нищожно, тъй като в тях бил записан длъжник с ЕГН,
различен от ЕГН на длъжника по изпълнителното дело. Верният ЕГН на длъжника бил
**********, вместо записаният в разпореждането ЕГН **********.
На второ място се сочи, че
съдебният изпълнител е изложил кратки мотиви, които жалбоподателят намира за
неоснователни и постановени при превратно тълкуване на закона.
Заявява, че делото е образувано
по молба на „Райфайзенбанк“ ЕАД с вх.№27150/23.12.2016г. срещу Д.И.Д. в
качеството му на длъжник, въз основа на издаден от РС- Шумен изпълнителен лист
от 9.12.2016г. Последното валидно действие по принудителното изпълнение било
запорно съобщение №2718/ 20.01.2017г. до „Райфайзенбанк“ ЕАД, която с писмо по
чл.508 ГПК отговорила, че не може да изпълнява запора, поради наличие на други,
по-рано наложени такива.
С молба, „Райфайзенбанк“ ЕАД
уведомила ЧСИ, че по делото вече има нов взискател в лицето на „Агенция за
събиране на вземания“, по силата на сключен между двете дружества договор за
цесия от 16.11.2017г.
На свой ред „Агенция за събиране
на вземания“, с молба от 14.03.2018г. също уведомила ЧСИ за сключения договор
за цесия с банката- взискател, без да представи надлежни писмени доказателства
относно личното уведомяване на длъжника за цесията на вземането срещу него.
Това било констатирано от ЧСИ, който с разпореждане от 15.03.2018г.
конституирал АСВ, но разпоредил да не се предприемат изпълнителни действия
спрямо длъжника до представяне на редовно връчени уведомления за цесията.
Към 14.03.2018г. АСВ все още не
била конституирана като взискател по изпълнителното дело, поради което
жалбоподателят счита, че всякакви искания за принудително изпълнение са нищожни
и не прекъсват двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК- първо защото АСВ
не е имало качеството на взискател и второ, защото не е изпълнила основното си
задължение по чл.99 ЗЗД да уведоми лично уведомяване на длъжника за цесията.
Изтъква още, че до момента на подаването на жалбата длъжникът не бил получил
поканата за доброволно изпълнение.
В края на ноември 2019г. ЧСИ
успял да уведоми длъжника за цесията чрез неговия работодател „Максима
България“ ЕООД с известие, изпратено до седалището на фирмата в гр.София. Ето
защо намира, че следващите действия по изпълнението били поискани от взискателя
едва на 25.11.2019г., когато с молба вх.№26291 било поискано извършване на
опис. Затова счита, че са изминали повече от две календарни години, в които не
били поискани или реализирани каквито и да било действия по принудителното
изпълнение, считано от 20.01.2017г. до 6.06.2019г.
Заявява, че запорно съобщение
№16054/11.05.2018г. е нищожно, защото било извършено в нарушение на разпореждането
на ЧСИ от 15.03.2018г. да не се предприемат изпълнителни действия срещу
длъжника до представянето на редовно връчени уведомления за цесия. Към дата
11.05.2018г. нямало доказателства, длъжникът да е бил уведомен за цесията на
вземането срещу него. Цитирани са разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
В заключение жалбоподателят
заявява, че в нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК се предвижда прекратяване на
изпълнителното дело поради бездействие на взискателя да иска извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години от последното изпълнително
действие. В доктрината и трайната съдебна практика било трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното дело поради „перемпция“,
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно- релевантни факти.
Моли съдът да се произнесе с
решение, с които изпълнително дело №962/2016г. по описа на ЧСИ Делян Николов да
бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК или на ЧСИ да бъде указано
да прекрати делото на същото основание.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило
възражение /озаглавено „отговор“/ от взискателя „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД чрез пълномощника Катя Малчева- юрисконсулт.
Оспорва твърденията, изложени в
жалбата. Сочи, че с молбата от 14.03.2018г. за конституиране на взискател по
изпълнителното дело на мястото на досегашния взискател, към която били
приложени договор за цесия от 16.11.2017г. и Приложение №1А, в което били
конкретизирани данните за задължението. Установено било наличието на валиден
договор за цесия, който бил съобщен на длъжника по надлежния ред с Уведомление
за извършено прехвърляне на вземания. Уведомяването на длъжника за цесията било
извършено на 15.03.2018г. по чл.47 ГПК, с оглед предпазването му от двойно
плащане- към стария и новия кредитор. След това последвало второ уведомяване
чрез работодателя на длъжника „Максима България“ ЕООД с известие до седалището
на фирмата в гр.София. Взискателят твърди, че след като не съществува законов
механизъм адресатът да бъде принуден да получи изпратените до него книжа,
неполучаването лично на същите следва да е в тежест на адресата, доколкото
същият с недобросъвестното си поведение се опитвал да възпрепятства защитата на
законните интереси на кредитора си. Това поведение било забранено с чл.57, ал.2
от Конституцията на РБ. Цитирана е съдебна практика на ОС- Велико Търново.
Напускането на адреса от кредитополучателя/ длъжника, без да е уведомен
кредиторът, какъвто бил настоящия случай, били неделимо свързани обстоятелства,
които били в ущърб на общото изискване за добросъвестно поведение на страните,
поради което не можело да „ражда“ изгодни за длъжника правни последици. На
следващо място се сочи, че за завършване състава на правото на кредитора да
обяви цесията и предсрочната изискуемост било необходимо да бъде удовлетворено
„информационното право“ на длъжника да научи, че кредиторът си обявява правото
си да обяви цесията и предсрочната изискуемост. Затова на длъжникът било
вменено едно естествено задължение да не осуетява по какъвто и да е начин
упражняването на правото на кредитора да го уведоми за цесията и за
предсрочната изискуемост. Противното означавало, че правото на кредитора да
обяви цесията и предсрочната изискуемост зависи от „благоволението на
длъжника“, което ще наруши нормалния модел на облигационното отношение, което
щяло да наруши нормалния модел на облигационното правоотношение.
Сочи, че издаденото от ЧСИ
Николов разпореждане е правилно и законосъобразно, с оглед на това, че
перемпцията не е настъпила. Твърди, че са извършени изпълнителни действия,
опровергаващи в пълен обем посоченото в мотивите на жалба. По двете
изпълнителни дела били извършвани плащания от страна на длъжника, за които се
представя счетоводна справка. След цедирането на вземанията всички изпълнителни
действия били валидни и нямало бездействие на взискателя в продължение на две
години. Длъжникът доброволно извършил плащания по банковата сметка на „АСВ“ ЕАД
на касата на Изипей, с което признал и потвърдил вземанията на дружеството.
Моли за решение, с което да се приеме, че всички изпълнителни действия са
валидни и няма бездействие на взискателя. Прилага справка за дължима сума по
договор за паричен заем 1401150432858650/3.02.2014г. със заемател Д.И.Д. със
заемодател Райфайзенбанк /България/ ЕАД, прехвърлен с приложение
№1/16.11.2017г. към Договор за цесия от 11.11.2016г. /на л.12 от настоящото
дело/.
ЧСИ Делян Николов е приложил копие
от изпълнителното дело, както и мотивите си към обжалваното разпореждане.
Развити са съображения, че жалбата е неоснователна. Сочи, че действително е
допусната фактическа грешка при изписването на ЕГН на длъжника, която обаче не
е съществена, понеже постановлението пълно и подробно индивидуализира по кое
изпълнително дело е издадено и спрямо кого. Съотнесено с целия доказателствен
матер5иал било ясно, че постановлението касае двете изпълнителни дела, по които
длъжник е Д.И.Д., който е единствен длъжник. По същество счита, че не е
настъпила перемпция. Намира за неоснователно становището на длъжника, че към
момента на подаването на молбата от „АСВ“ ЕАД на 14.03.2018г. за запор на
банкови сметки на длъжника не бил прекъснат срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Съобразно
чл.429, ал.1 ГПК „АСВ“ ЕАД като частен правоприемник на взискателя на основание
договора за цесия с предишния взискател, е поискало да бъде конституирано като
взискател и изпълнение чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника,
ако такива бъдат открити. На основание подадената молба и договора за цесия
дружеството било конституирано като взискател с разпореждане от 15.03.2018г.
Сочи, че самото разпореждане за конституиране на взискател не прекъсва срока по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, но съдържащото се в молбата на „АСВ“ ЕАД искане за
запор на банкови сметки на длъжника го прекъснало. Намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя, че искането за налагане на запор, съдържащо се в молбата за
конституиране на взискател на „АСВ“ ЕАД на мястото на банката, не следвало да
бъде зачетено като действие, прекъсващо срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като
са развити съображения. Намира, че от 15.03.2018г. искането за налагане на
запор е прекъснало този срок и след като на 25.11.2019г. също бил поискан
запор, то не била налице перемпция. Затова намира, че правилно е отказал да
прекрати делото на посоченото в обжалваното разпореждане основание. Сочи също,
че липсата на уведомление за цесията до длъжника не представлява пречка за
конституирането на цесионера, понеже отдавна било утвърдено разбирането, че
връчването на уведомление за цесията не е елемент от фактическия състав и
прехвърлителното действие на договора настъпва независимо от това.
След преценка на твърденията на
страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е с правно основание
чл.435, ал.2, т.6, предл.2 от ГПК.
Подадена е в законоустановения
срок, от надлежно упълномощен представител на лице, което има правен интерес от
обжалването, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител,
поради което е допустима.
Страните не спорят относно
фактите.
Изпълнително дело №962/2016г. по
описа на ЧСИ Николов е образувано по молба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД от
23.12.2016г. въз основа на изпълнителен лист №2944 от 9.12.2016г., издаден по ч.гр.д.№1923/2016г.
по описа на РС- Шумен против жалбоподателят Д.И.Д. с ЕГН:********** *** въз
основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно който длъжникът е
осъден да заплати на банката сумата от 3900 лв.- главница по договор за
кредитна карта №1401150432858650 от 3.02.2014г., както и законната лихва върху
главницата от 4.08.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 366,83 лв.- наказателна лихва за посочения в изпълнителния лист
период, както и сумата от 85,34 лв. – платена държавна такса.
С молбата за образуване на
изпълнителното дело е поискано цялостно проучване на имущественото състояние на
длъжника и в случай на откриване на такова, да бъдат наложени възбрани, да бъде
извършен опис и оценка, както и да бъдат изнесени на публична продан
недвижимите имоти, както и да се наложи запор върху вземанията на длъжника по
трудови правоотношения, а така също да се наложи запор, да се опишат и да бъдат
изнесени на публична продан МПС, притежавани от длъжника. Поискано е също да
бъде наложен запор върху сумите по всички левови и валутни сметки, налични
ценни книги и други ценности на длъжника в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД.
След извършени справки е
установено, че от 2003г. длъжникът е с постоянен адрес посочения в
изпълнителния лист, а настоящия му адрес е в гр.Несебър, ул.“Любен Каравелов“
№24, считано от 2009 г.
На 20.01.2017г. е изпратено
запорно съобщение до Райфайзенбанк /България/ ЕАД- л.14 от ИД, получено на
25.01.2017г. /така- известие за доставяне на л.20 от ИД/. С писмо изх.№10891 от
25.01.2017г. , на основание чл.508 от ГПК банката е уведомила ЧСИ Николов, че
признава вземането, за което е наложен запор за наличности по сметки, които
длъжникът лично поддържа в банката,
както и че върху вземането са наложени предходни запори, както и че по сметката
на клиента няма наличност.
До длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение /на постоянния му адрес в гр.Шумен/, която е върната
невръчена с отбелязване, че не е потърсена /л.23/. ПДИ е изпратена и на адреса
на длъжника в гр.Несебър, отново върната с отбелязване, че не е потърсена-
л.25, гръб.
На 21.02.2017г. ЧСИ е предприел
връчване на ПДИ до длъжника чрез съдебен изпълнител с №774 и с район на
действие ОС- Шумен. Същата е върната невръчена, с отбелязване, че адресата се е
изместил от адреса от 2015г. и живее в гр.Несебър или гр.Поморие при майка си.
Видно от досието на
изпълнителното дело, ЧСИ Николов е предприел следващи действия по връчване на
ПДИ до длъжника на адреса в гр.Несебър, като отново не е извършено връчването
им, понеже е констатирано, че лицето не живее на адреса, а се изместило, като е
залепено и уведомление по чл.47 ГПК.
На 27.11.2017г. е постъпила молба
от банката- взискател /л.44 от ИД/, с която същата е уведомила ЧСИ, че с рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2016г. и конкретен
договор за цесия от 16.11.2017г. е прехвърлила вземанията си към длъжника, предмет
на изпълнително дело №962/16г. на цесионера „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД. Оттеглени са пълномощията на процесуалните представители на банката.
Направено е искане получените по изпълнителното дело суми да бъдат превеждани
по сметка на цесионера. Посочено е още, че съгласно договора за цесия,
уведомлението до длъжника за извършената цесия е задължение на цесионера.
На 14.03.2018г. по изпълнителното
дело е постъпила и молба от цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
което, позовавайки се на договора за цесия, описан по-горе е направило искане,
на основание чл.429, ал.1 ГПК да бъде конституирано като взискател по
изпълнителното дело на мястото на банката. С тази молба е направено искане за
извършване на справка за наличие на банкови сметки на длъжника и при наличие на
такива да бъде наложен запор на последно откритата банкова сметка.
***р, Приложение №1, Приожение
№1А, Приложение №3- уведомление за извършено прехвърляне на вземане/, които
документи не са съдържат подпис на представител на банката, а в приложенията не
са попълнени данните на лицето, до което се отнася конкретния договор за цесия,
нито неговия адрес. Налични са обаче препис- извлечение от Приложение №1А към
конкретния договор за цесия от 16.11.2017г. /л.48/, неподписано, в което под
номер 108 е записано, че продавачът прехвърля на купувачът следните свои
вземания- под №48, ЕГН:**********, длъжник Д.И.Д., дата на договор 3.02.2014г.,
одобрен лимит по договора 3900 лв., главница - 3900 лв., лихва към - 366,83
лв., законна лихва - 511,33 лв., разноски – 151,34 лв., или общо дългът е в
размер на 4929,50 лв. Приложено е и уведомление до Д.Д. за извършената цесия, с
дата 13.12.2017г., изхождащо от банката, чрез „АСВ“ ЕАД като неин пълномощник
/пълномощното, което е нотариално заверено е налично на л.58 от ИД/. Приложено
е и потвърждение от банката за сключената цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД
/л.57 от ИД/, което е подписано от представител на банката.
Също така към молбата за
конституиране на цесионера като взискател е приложено известие за доставяне
/л.60/ с подател АСВ ЕАД и получател Д.И.Д., в което е посочен постоянния му
адрес в гр.Шумен, в което е отразено, че се връчва уведомително писмо Изх.№ЛД-С-РББ/1401150432858650,
който номер съвпада с уведомлението за извършеното прехвърляне на вземания.
Видно от отбелязването на гърба на уведомлението, същото е върнато невръчено, с
отбелязване, че пратката не е потърсена.
ЧСИ е изготвил подробна сметка на
дълга /с дата 15.03.2018г./ и с Разпореждане от 15.03.2018г. на основание
чл.429, ал.1 ГПК е прекратил изпълнителното производство спрямо банката, като е
конституирал АСВ ЕАД като взискател по изпълнителното дело.
В т.4 от разпореждането е
постановил да не бъдат предприемани изпълнителни действия спрямо длъжника до
представяне на редовно връчени уведомления за извършената цесия.
На длъжника са изпратени
уведомление за постановлението и за цесията на адреса в гр.Несебър, , както и
чрез ЧСИ Даниела Златева с район на действие ОС-Шумен. Няма данни същите да са
били връчени. Върнати са с отбелязване, че лицето не живее на адреса.
На 11.05.2018г. е изпратено
запорно съобщение от ЧСИ Николов до ОББ АД. Същото е получено от банката на
16.05.2018г., а на 25.05.2018г. банката е изпратила на ЧСИ уведомление по
чл.508 ГПК.
Страните не спорят, а и от
приложеното писмо и известие за доставяне се установява, че ЧСИ е изпратил
призовката/уведомлението до длъжника и другите документи по изпълнителното дело
чрез неговия работодател „Максима България“ ЕООД, като същите са получени на 19.12.2018г.
На 25.11.2019г. АСВ ЕАД е
направила искане за извършване на по-нататъшни изпълнителни действия срещу
длъжника като пристъпи към опис на движимото му имущество.
На 13.08.2020г. длъжникът лично е
уведомен от ЧСИ за това че на 17.09.2020г. ще пристъпи към принудително
изпълнение като е насрочен опис на движими вещи, находящи се на адрес
гр.Несебър, ул.“Любен Каравелов“ №24.
На 8.09.2020г. по изпълнителното
дело е постъпила молба от длъжника, чрез адв.Иванов, с искане за прекратяването
на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, в която са
изложени аргументите, съдържащи се и в настоящата жалба.
С обжалваното разпореждане ЧСИ
Николов е отказал да прекрати изпълнителното дело на това основание. В мотивите
си е посочил, че делото е образувано на 23.12.2017г., на 20.01.2017г. е наложен
запор на банкови сметка в Райфайзенбанк ЕАД, на 14.03.2018г. е постъпила молба
с искане за конституиране на АСВ ЕАД, с приложен договор за цесия, с която
молба е поискан запор на последната открита банкова сметка, ***.11.2019г. от
конституирания взискател е поискан опис на движими вещи. В обобщение е посочил,
че към 18.09.2020г. не е изтекъл двугодишния срок, в който взискателят да не е
поискал предприемането на изпълнителни действия спрямо имуществото на длъжника Д.И.Д..
Настоящият съдебен състав намира,
че разпореждането за отказ да се прекрати изпълнителното производство е
правилно и законосъобразно.
Предпоставката за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е взискателят
да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години /с изключение на делата за издръжка, какъвто не е настоящия случай/.
В мотивите на т.10 към ТР №2/13г.
от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013 на ОСГТК на ВКС са разяснени предпоставките,
при които настъпва прекратяването на изпълнителното дело поради т. нар.
„перемпция“, както и кои са действията на взискателя, които прекъсват давността
за вземането.
В тях е посочено следното: „Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични
вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица…
При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар.
„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правно релевантни факти. Разпоредбата на чл.433, ал.1 ГПК
изисква съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство с
постановление, но неговият акт има само декларативен характер, защото когато
прекратяването е по силата на закона /както е в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК/, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно
релевантни факти и обжалването е без значение за момента на настъпването на
ефекта“.
В случая е безспорно, че по
искане на първоначалния взискател по изпълнителното дело- Райфайзенбанк
/България/ ЕАД, направено с молбата за образуване на изпълнителното дело от
23.12.2-16г., единственото предприето от ЧСИ Николов изпълнително действие е наложения на 17.01.2017г. запор по сметките
на длъжника в същата банка, от която дата давността за вземането е прекъсната и
е започнал да тече нов давностен срок. Следващото искане за предприемане на
действия по принудително изпълнение е извършено от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с молбата за конституирането му като взискател от 14.03.2018г.
Спорният въпрос по настоящото
дело е дали искането за налагане на запор по последно откритата банкова сметка ***,
направено с тази молба е прекъснало срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, предвид
обстоятелството, че към този момент длъжникът не е бил уведомен за извършената
цесия в съответствие с изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД, поради което длъжникът-
сега жалбоподател, отрича към тази дата ищецът да е имал качеството на
взискател по делото.
Според настоящия съдебен състав
отговорът на тези въпроси е положителен.
Съгласно чл.429, ал.1 от ГПК
наследниците и частните правоприемници на взискателя могат да искат изпълнение
въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството се
установява с писмени доказателства.
От изр.2 на цитираната разпоредба
следва, че проверката, която съдебният изпълнител дължи по надлежната
легитимация на лицето, което не фигурира като кредитор в изпълнителния лист се
ограничава само до правоприемството- в този смисъл виж Решение №71 от 24.07.2019г. по
гр.д.№2576/18г. на ВКС, III г.о.
Несъмнено, в случая това
правоприемство се установява от приложените към молбата от 14.03.2018г. писмени
доказателства /рамков договор, индивидуален договор за цесия, Приложение №1 към
договора за цесия, потвърждението за цесията, извършено от банката/.
Действително, жалбоподателят не е бил
надлежно уведомен за цесията от цедента преди подаването на молбата за конституиране на АСВ ЕАД
като взискател чрез
пълномощника- цесионер, тъй като уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД е
връчено на длъжника едва през 2019г. в хода на изпълнителното дело. Несъстоятелни
са доводите, изложени в отговора на въззивната жалба, че длъжникът, злоупотребявайки с правата си, е осуетил връчването на
уведомлението като не е потърсил изпратените му книжа. Видно е, че в известието
за доставяне на уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД като подател е записан АСВ
ЕАД, а никъде в известието не се споменава името на кредитора „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, поради което не може да се презюмира недобросъвестно поведение
на длъжника, целящо да възпрепятства защитата на законните интереси на
кредитора си.
Въпреки това, към 14.03.2018г. цесията е произвела действие между страните по договора за
прехвърляне на вземания /банката в качеството на цендент и АСВ ЕАД в качеството
на цесионер/, вземането на
банката е преминало в патримониума на АСВ ЕАД, а последното има качеството на правоприемник на
банката за вземането по изпълнителния лист по смисъла на чл.429, ал.1 ГПК. За да породи действието си договора за
цесия между цедента и цесионера не е необходимо съгласие на длъжника, нито неговото
уведомяване, тъй
като те не са елемент от фактическия състав на договора за цесия. Разпоредбата
на чл.99, ал.4 ЗЗД, сочеща, че цесията има действие спрямо третите лица и
длъжника от деня,
когато бъде съобщена на длъжника от предишния кредитор, визира единствено последиците в чл.75, ал.2, изр.1
от ЗЗД при извършено изпълнение на задължението /т.е. погасяване на паричния
дълг/ спрямо цедента.
След сключването на договора за цесия банката
няма вземане спрямо жалбоподателя за сумите,
за които в нейна
полза е бил издаден
изпълнителния лист,
а тези вземания принадлежат на
цесионера- т.е. на АСВ
ЕАД, поради което банката не може да иска валидно извършването на изпълнителни
действия по образуваното изпълнително дело. Такива следва да бъдат предприети от цесионера, който е носител на тези
вземания.
Понеже молбата от 14.03.2018г. за
конституиране на АСВ ЕАД като взискател по изп.д.№962/16г. по описа на ЧСИ
Д.Николов, с която е направено и искане за налагане на запор върху сметките на
длъжника, изхожда от лице, което има качеството на правоприемник на
първоначалния взискател в чиято полза е издаден изпълнителния лист, настоящият
съдебен състав приема, че с нея е прекъснат двугодишния срок по чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК по изпълнителното дело, като от 15.03.2018г. е започнал да тече нов
давностен срок. Впоследствие давността е прекъсвана още няколко пъти: с
изпратено запорно съобщение от ЧСИ Николов до ОББ АД на 11.05.2018г.; с
отправено на 25.11.2019г. от АСВ ЕАД до ЧСИ искане за пристъпване към опис на
движимото имущество на длъжника; с насрочването за 17.09.2020г. на опис на
движими вещи на длъжника, находящи се на адрес гр.Несебър, ул.“Любен Каравелов“
№24.
Ето защо
Бургаският окръжен съд приема, че към датата на постановяване на обжалвания
отказ не са били налице предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване
на изп.д.№962/16г. по описа на ЧСИ Николов поради настъпила перемпция. Следователно,
обжалваният акт на ЧСИ е правилен и законосъобразен.
С оглед изложеното жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№17609 от 12.10.2020г. по описа на ЧСИ Николов, подадена от адв. Ивайло
Георгиев като пълномощник на Д.И.Д.- длъжник по изпълнително дело
№20168040400962 по описа на ЧСИ Делян Николов, против разпореждане изх.№25154/
18.09.2020г., с което ЧСИ Николов е отказал да прекрати изпълнително дело №962
по описа за 2016г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.