Р Е Ш
Е Н И Е № 14
гр.В** 22.02.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС,гражданска колегия в
открито
заседание на дванадесети февруари
две хиляди деветнадесета година в състав:
Председател: В**В**
Членове: Ан** П**
В**
М**
при секретаря И** К** като разгледа докладваното от съдия В** В**
въззивно гражданско дело №13 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от ЗАД„А** Б**„гр.С** против решение
№520/22.10.18г. по гр.д.№3563/17г. на ВРС, с което жалбоподателят е осъден да
заплати на И.Р.Л. от гр.В** сумата от 10 000,00лв., представляваща застрахователно
обезщетение по щета с номер № 0300-17-*********/2017г., ведно със законната
лихва върху тази сума считано от предявяване на иска – 14.12.2017г. до
окончателното издължаване и сумата от 445,90лева,
представляваща обезщетение за забава върху горната главница, за периода от
06.07.2017г. до 14.12.2017г.Подържа се в жалбата,че решението на ВРС е
незаконосъобразно,поради това,че неправилно ВРС приел,че незаключването на
автомобила и неактивирането на алармената система не представлява неизпълнение на
задълженията на застрахования, даващо основание на застрахователя да откаже
плащането на застрахователното обезщетение.Жалбоподателят се позовава на т.7.3.10
във връзка с т.7.3.1. от раздел 4-ти от Общите условия съгласно,които незаключването на автомобила и неактивирането
на алармената система при кражба на МПС се приравнява на „груба
небрежност“,поради това,че застрахования не е положил дължимата грижа за
опазване на собственото си имущество.Незаконосъобразно ВРС приел,че автомобила
е отнет противозаконно чрез използване на специално повдигателно устройство за
под предните гуми,което не било установено по делото.Незаконосъобразно ВРС
приел,че небрежността проявена от застрахования е „обекновена“,а не „груба“
такава.След предходно направения опит за кражба застрахования е следвало да
премести автомобила на охраняем паркинг
или сервиз.Иска се обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него бъде постановено решение,с което подадената молба бъде отхвърлена.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответната страна в представения отговор оспорва жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендират се и направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното: Гр.д.№609/18г.
на БРС е образувано по искова молба от И.Р.Л.
от гр.В** против дружеството-жалбоподател. Твърди се от ищеца, че е собственик на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А 3“, с регистрационен номер ВН 0575 АВ. На 15.08.2016г. ищецът сключил
застраховка „Каско“, клауза „П-пълно каско“, обективирана в застрахователна
полица № 16 – 0300/050/5000069. Застраховката влиза в сила от 17.30часа на
15.08.2016г. и е със срок на действие до 00.00часа на 14.08.2017г.
Застрахователната сума по полицата за покритие е в размер на 10 000,00лева.
Договорено е разсрочено плащане на застрахователната премия на четири равни
вноски, първата от които е заплатена на 15.08.2016г., втората - на
16.11.2016г., третата - на 14.02.2017г. В срока на действие на застрахователния
договор, застрахования лек автомобил е бил обект на престъпление по чл. 216,
ал. 1 от НК, като деянието е било извършено за времето от 00.01часа до
03.00часа на 10.04.2017г. в гр. С**,
ж.к.“Х**“ пред бл. 18, изразяващо се в повреда на
предпазна декоративна кора на кормилната уредба. Незабавно били сезирани съответните органи и е образувано досъдебно
производство № 230 ЗМК – 1084/2017г. и пр. пр. № 10579/2017г. по описа на СРП,
която приключва с постановление за спиране на наказателното производство. На
10.04.2017г. около 08.30часа ищецът установил, че застрахованият лек автомобил
е противозаконно отнет, като събитието е настъпило в гр. С**, ж.к.“Х**“ пред
блок 18 за времето от 04.00часа до 08.30часа на 10.04.2017г. Съответните
полицейски органи са уведомени за кражбата, за което е образувано досъдебно
производство № 230-ЗМК 1088/2017г. и пр. пр. № 12540 /2017г. по описа на СРП,
която приключва с постановление за спиране на наказателното производство от
27.09.2017г. На 10.04.2017г. ищецът уведомил ответника за настъпилото
застрахователно събитие, като била образувана преписка по щета №
0300-17-217-500034/2017г. В хода на ликвидационната процедура ищецът предоставил
на ответника всички изискуеми от закона документи, удостоверяващи настъпване на
застрахователното събитие и размера на вредите. На 06.07.2017г. с писмо изх. №
310-02-4218 ответникът уведомил ищеца, че отказва да изплати застрахователното
обезщетение по образуваната щета, с мотиви, че автомобила не е бил заключен, с
което ищецът нарушил т. 7.3.1 и т. 7.3.1.10 от раздел 4-ти на Общите условия на
застрахователния договор. На 30.10.2017г. ответникът е сезиран с искане за
преразглеждане на становището си относно изплащане на застрахователното
обезщетение. С писмо изх. № 310-02-7962 от 20.11.2017г. ответникът уведомил
ищецът, че искането за преразглеждане на
взетото решение и изплащане на застрахователно обезщетение е неоснователно.
Действителната стойност на лекия автомобил, към датата на настъпване на
застрахователното събитие е 9
200,00лева.Ищецът е направил възражение за непротивопоставимост и неприложимост
на цитираните от ответника с писмо изх. № 310-02-4218 от 06.07.2017г. Въведени
са възражения относно липсващо съгласие на потребителя на застрахователните
услуги за приемане на Общите условия във формата, предвидена в закона. В
посочените по-горе писма на ответникът, същият не провежда разграничение между
„застрахователен риск“, „застрахователно събитие“ и „задължение на страните по
застрахователен договор“. Кражбата на процесния лек автомобил е застрахователен
риск и тъй като е настъпила, то е налице настъпване на покрит риск, т. е.
налице е застрахователно събитие. На следващо място от представените по
ликвидационната щета документи не се установява по безспорен начин, че
застрахования лек автомобил е оставен незаключен и без включена алармена
система. Ответникът е изпаднал в забава за изплащане на застрахователното
обезщетение на 06.07.2017г. при постановен отказ за изплащането му.
Иска се от Съда да постанови
решение, с което да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от
10 000,00лв., ведно със законната лихва, считана от предявяване на иска до
окончателното изплащане, както и сумата от 445,90лева обезщетение за забава от
06.07.2017г. до 14.12.2017г.
Ответната страна е подала
писмен отговор на исковата молба. Оспорва основателността на исковете. Твърди
се, че ищецът, при сключване на застрахователния договор, е декларирал, че е
запознат и приема Общите условия към договора. Общите условия са предадени на
ищеца, като същият ги е подписал. Въведено е възражение за груба небрежност на
ищеца поради оставяне на лекия автомобил незаключен и с невключена алармена
система, без да вземе мерки за заключване на автомобила или преместване на
охраняем паркинг или сервиз. Ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 395,
ал. 1 от КЗ за предпазване на застрахованото имущество от вреди.
ВРС приел за
установено че не се спори от
страните наличието на въведеното с исковата молба
облигационно отношение между същите с твърдяното съдържание, въведената от
ищеца фактическа обстановка относно първоначалното разбиване на лекия автомобил
и последващото му противозаконно отнемане, уведомяване на ответника за застрахователното
събитие, представяне на поисканите от ответника документи, както и неплащането
на застрахователното обезщетение.
Процесният лек автомобил е заводски оборудван с електронен имобилайзер. Ищецът
е запознат и е приел Общи условия за застраховане на сухопътни превозни
средства, без релсови превозни средства на ответната страна/ОУ/. Същите са
неразделна част от застрахователната полица и са подписани от ищеца. Съгласно
т. 7.3. във вр. т. 7.3.1 във вр. с т.7.3.1.10 и т. 7.3.1.11 изключение от
ОУ застрахователното покритие се изключва за щети, причинени при незаключено,
незатворено МПС, оставен в или на МПС контактен ключ – при кражба на цялото
МПС, както и щети, причинени при немонтирана, липсваща, неизправна, невключена
алармена инсталация, липса и / или неизправност на имобилайзера или невключен
имобилайзер, липса на валидна активна маркировка-ако застрахователят писмено е
поставил изискване за наличие на алармена система и / или имобилайзер и / или
активна маркировка – при кражба на цялото МПС. В застрахователния договор е
поставено изискване за наличие на работеща алармена система или имобилайзер.
Съгласно заключението на
съдебно-автотехническите експертизи пазарната стойност на процесния автомобил
към 10.04.2017г. е 10 400,00лева. При повреда на кормилната уредба автомобилът
не може да се движи на собствен ход. След като се отвори/отключи автомобила, се
използва услугата за придвижване на автомобила до автосервиз или до място
където да се отстрани повредата на кормилната система.Използвайки специално
повдигателно устройство под предните гуми на лекия автомобил, същият се повдига
до определено ниво и се премества, без алармената система да се задейства. При
този начин не е нужно отключване /отваряне на автомобила. При оставяне на лекия
автомобил отключен алармената система не може да се активира, освен в
посочените хипотези – предварително заключена задна врата, повреда на
компютъра, акумулаторната батерия подава напрежение под 10волта. Алармената
система се активира по преценка и действие на водача, обикновено чрез
задействане на горният от трите бутона на алармения блок. Получава се светлинен
и звуков сигнал, че системата е активирана.Видно от заключението на
съдебно-техническата експертиза ищецът, при проведения разговор с представител
на ответника по повод противозаконното отнемане на процесния автомобил, е
заявил, че първоначално същата вечер автомобилът бил разбит, не е могъл да бъде
заключен нито да бъде включен двигателя на същия. Ищецът не е могъл нито да
заключи автомобила, нито да включи двигателя, защото ключалката на вратата била
разбита, стартера повреден, кабелите били извадени, кората под волана била
счупена, ключалката за палене на автомобила също била счупена.
Заключенията на назначените експертизи не са оспорени от страните и са приети в
откритите съдебни заседания. За да уважи предявеният иск ВРС е приел,че спорът по делото е относно приложимостта на Общи условия за
застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства при
настоящето застрахователното правоотношение, наличие на неизпълнение на същите
от страна на ищеца, наличие на груба небрежност от същия, наличие на покрит
застрахователен риск.Съдът е приел,че ищецът е запознат и е приел Общи условия за
застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на
ответната страна/ОУ/. Същите са неразделна част от застрахователната полица и
са подписани от ищеца. В този смисъл възражението на ищеца за неприложимост на
ОУ е неоснователно.
Относно налице ли е бил покрит от застраховката риск, съответно налице ли е
било основание за застрахователя да откаже плащане на застрахователно
обезщетение на основание чл. 408, ал.1, т.3 КЗ,
чийто текст гласи, че застрахователят може да откаже плащане при неизпълнение
на задължение на застрахования по застрахователния договор, което е значително
с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
За да възникне правото на застрахователя по чл.
408, ал.1, т.З КЗ да откаже плащане, е необходимо наличието на следните
предпоставки: неизпълнение на задължение по застрахователния договор;
неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя;
да е предвидено в закон или в застрахователния договор; настъпването на
застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т.
е. между неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка.
Следователно, ако конкретното неизпълнено договорно задължение на
застрахования, дори и укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху проявлението
на риска или върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите,
съответно на техния обем, до степен, която не позволява застрахователят да го
носи, то липсва основание да се приеме, че за последния е възникнало правото на
отказ да плати застрахователната сума или обезщетение. В настоящият случай
противозаконното отнемане на лекия автомобил е станало след като предварително
са повредени кормилната уредба, ключалка на стартера и ключалка на предна лява врата. При такива повреди
автомобила се премества използвайки специално повдигателно устройство под
предните гуми на лекия автомобил, същият се повдига до определено ниво и се
премества, без алармената система да се задейства. При този начин не е нужно
отключване /отваряне на автомобила. Следователно твърдяното неизпълнение на
задълженията на ищеца да заключи автомобила и да активира алармената инсталация
в настоящия случай не е в причинна връзка с противозаконното отнемане на
автомобила. По тези съображения в случая следва да се приеме, че незаключването
и неактивиране на алармената инсталация на лекия автомобил, с повредена вече
кормилна система и система за заключване, не представлява неизпълнение на
задълженията на застрахования, даващо основание на застрахователя да откаже
плащане на застрахователното обезщетение, доколкото не са ангажирани
доказателства същото да е в пряка причинна връзка с противозаконното отнемане
на автомобила, съответно че това неизпълнение е способствало за настъпването на
застрахователното събитие или е оказало друго въздействие върху него, или че е
довело до невъзможността вредите от събитието да бъдат предотвратени, т.е. до
невъзможността лекия автомобил да бъде противозаконно отнет.ВРС е приел,че въведеното възражение от ответника за
груба небрежност на ищеца същото е неоснователно. Небрежност е налице тогава,
когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не
е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в
конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност
по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би
положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително
по-елементарна степен на загриженост. Ищецът е направил неуспешни опити да
включи двигателя на лекия автомобил и впоследствие да заключи автомобила. При
това положение ищецът, доколкото е проявил небрежност, тя е обикновена
небрежност, като действията му не са създали предпоставка за последващото
противозаконно отнемане на автомобила.ВРС е приел,че искът е основателен за претендираната сума в размер на 10 000,00лв. При
настъпилото застрахователно събитие застрахователят дължи обезщетение равно на
размера на вредата към момента на настъпване на събитието. В настоящия случай
размера на вредата е 10 400,00лв., но предвид договорената от страните
застрахователна стойност от 10 000,00лева, то на ищеца се дължи застрахователно
обезщетение именно в този размер.
Основателен се явява иска за обезщетение за забава. Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ ответната страна е длъжен да плати застрахователно обезщетение в срок не
по-дълъг от 15 дни, който започва да тече от деня, в който застрахованият е
изпълнил задълженията си по чл.
106 от КЗ. В настоящия случай ответната страна е изпаднала в забава от
06.07.2017г.
ВОС
счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо,а по същество е
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.ВОС споделя изцяло
съображението на ВРС в мотивите на обжалваното решение,поради което препраща
към тях на основание чл.272 от ГПК.
Подържа
се в жалбата,че решението на ВРС е незаконосъобразно,поради това,че неправилно
ВРС приел,че незаключването на автомобила и неактивирането на алармената
система не представлява неизпълнение на задълженията на застрахования, даващо
основание на застрахователя да откаже плащането на застрахователното
обезщетение.ВОС счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.както
много добре е мотивирано от ВРС в
настоящият случай противозаконното отнемане на лекия автомобил е станало след
като предварително са повредени кормилната уредба, ключалка на стартера и ключалка на предна лява врата. При такива повреди
автомобила се премества използвайки специално повдигателно устройство под
предните гуми на лекия автомобил, същият се повдига до определено ниво и се
премества, без алармената система да се задейства. При този начин не е нужно
отключване /отваряне на автомобила. След
като предварително са повредени кормилната уредба, ключалка на стартера и ключалка на предна лява врата на автомобила,то дори и при най
добро желание от страна на ответника по
жалбата същият е бил в невъзмоожноост,както да заключи автомобила,така и да го
транспортира до охраняем паркинг.При така посочените предварително причинени
повреди би могло да се изисква,по логиката на жалбоподателя,ответника да стой
да пази автомобила през останалата част от нощта,което надхвърля и грижата на
най-добрия стопанин.Същото се отнася и за позоваването от жалбоподателя на т.7.3.10 във връзка с т.7.3.1. от раздел 4-ти
от Общите условия съгласно,които
незаключването на автомобила и неактивирането на алармената система при
кражба на МПС се приравнява на „груба небрежност“,поради това,че застрахования
не е положил дължимата грижа за опазване на собственото си имущество.Подържа
се,че незаконосъобразно ВРС приел,че автомобила е отнет противозаконно чрез
използване на специално повдигателно устройство за под предните гуми,което не
било установено по делото.ВОС счита,че становището на жалбоподателя е
неоснователно.Приетото от ВРС за начина на отнемане на автомобила е на база
заключението на вещото лице.След като са били повредени едновременно и кормилната
уредба и двигателната уредба,то очевидно това е най-елементарния начин за отнемане на автомобила. Подържа се в
жалбата,че незаконосъобразно ВРС приел,че небрежността проявена от
застрахования е „обекновена“,а не „груба“ такава.ВОС изцяло споделя съображенията
на ВРС по повдигнатия въпрос,поради което препраща към мотивите на обжалбаното
решение.
Предвид гореизложеното обжлваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78,ал.3 от ГПК жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 799лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава решение
№520/22.10.18г. по гр.д.№3563/17г. на ВРС.
Осъжда ЗАД„А*** Б**„гр.С**,ЕИК **** да заплати на И.Р.Л. от гр.В**,ЕГН ***** направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 799лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1.
2.