РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 20.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти
административен състав в публично заседание на деветнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 80 по описа за 2019 год.
на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе съобрази:
Производството е с правно основание чл.171 т.1 б. „д” от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс /АПК/.
Административното дело е образувано по жалба на В.Х.В. с адрес: ***, чрез
адв. С. със съдебен
адрес:*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0359-000046 от 07.02.2019 г.
издадена от С.П.П.– младши автоконтрольор в ОД на МВР Ловеч при РУ Троян, с
която на същият е наложена санкция по чл.171 т.1 буква „д“ от ЗДвП.
В жалбата са наведени доводи, че оспорената
заповед нарушава материалния закон и
моли да бъде отменена като незаконосъобразна.
В
съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява,
чрез процесуалният си представител поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
Ответникът по делото - С.П.П.– младши автоконтрольор в Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ Ловеч при РУ Троян,
редовно призован, чрез надлежно упълномощения процесуален представител оспорва
жалбата като неоснователна.
Настоящият съдебен състав, като прецени
събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон,
административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка, било констатирано, че оспорващият
В.Х.В. на 07.02.2019 г., около 10:00 часа в гр. Троян, гр.Ловеч управлява на посочения път лек автомобил с рег. № **** с
наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане по чл.190
ал.3 от ЗдВП, а именно: наложена глоба с влязло в сила НП
17-0906-000477/11.05.2017г., фиш Серия М-699619/10.09.2017г. и Фиш
Н/285083/17.12.2018 г. С оглед на констатираното управление на МПС, младши
автоконтрольор С.П.П.в ОД на МВР Ловеч при РУ Троян е издал оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-0359-000046
от 07.02.2019 година, с която на
оспорващият, е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ с
правно основание чл.171 т.1 б.“д“ от
ЗДвП - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба,
незаплатена в срок за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата глоба. Отнети
са СУ МПС №28156765 и к.т. 4969543.
Според отбелязаното в нея, Заповедта е съобщена на жалбоподателят на 07.02.2019 г., а жалбата е входирана в РУ Троян
на 08.02.2019 г., видно от доказателствата по делото.
С административната преписка и в хода на производството са приложени: Наказателно постановление /НП/ 17-0906-000477 от
11.05.2017г. издадено от началник сектор „Пътна полиция” гр.Ловеч, фиш Серия
М-699619/10.09.2017г. и Фиш Н/285083/17.12.2018 г., справка за нарушител/водач относно
В.Х.В., Заповед № 295з-805 от 25.04.2017г. на директора на ОДМВР –Ловеч /л.10-12/, Удостоверение от Областна дирекция на МВР Ловеч с рег.№
295р-2071/11.02.2019 г./л.8/, заповед № 81213-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи /л.13-14/, типова
длъжностна характеристика на длъжността младши автоконтрольор на сектор ОП към
РУ при ОДМВР /л.15-16/ и експертно решение №1238/10.08.2019г, установяващо 72%
степен на увреждане на оспорващият и диагноза инсулинозависим захарен диабет.
Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не
са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи:
Жалбата
е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от
оспорения индивидуален административен акт в законовоустановения срок по чл. 149 от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от ЗДвП, пред местно компетентния да я
разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151
от АПК.
Принудителната административна мярка се налага със
заповед, която има характер на индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите на чл.146 от АПК. Изложеното дотук обуславя
процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
В съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК,
при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши
пълна проверка по
чл.146 от АПК на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните
административни мерки /ПАМ/ се уреждат в
съответния закон. Производството по прилагане на ПАМ е
производство по издаване на индивидуален административен акт, като специалните правила, регламентирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ намират приложение пред общите по Административно - процесуалния
кодекс /АПК/.
Контролът по спазването на правилата за движение от
всички участници в движението и техническата изправност
на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на
МВР, определени от министъра на вътрешните работи / чл.165 ал.1 т.1 от ЗДвП/.
Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171 т.т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”,
т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
С приложената по делото № 81213-515/14.05.2018 г., на
основание чл.165 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните
дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна,
със Заповед № 295з-805 от 25.04.2017г., директорът на ОДМВР –Ловеч,
на основание чл.172 ал.1 от ЗДвП, е оправомощил заемащите длъжността Младши автоконтрольор в Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ Ловеч да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по чл.171 т.т.1, 2, 2а, т.4,
т.5, б. „а” и т.6 за
нарушения по пътищата, извършени на територията обслужвана от съответното РУ
при ОД на МВР Ловеч. Обжалваната заповед е за нарушение, извършено в гр.Троян, и е на
територията обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР Ловеч. Същата е издадена
от младши автоконтрольор в ОД на МВР Ловеч, РУ Троян,
в това му качество и е налице
необходимата компетентност.
Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и
материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със
Закона за движението по пътищата. Като издателят й е посочил фактическите и
правните основания, с което е изпълнил изискването за мотивиране, визирано в
чл.172 ал.1 от Закона за движение по пътищата,
респ. чл.59 ал.2 от АПК. Съдът не констатира при издаване на
обжалваната заповед да е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, обуславящи самостоятелна отмяна на акта, а и
такива не се твърдят в жалбата.
Съгласно чл.171 т.1 б”д” от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство” се прилага на водач,
който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за
доброволно заплащане. Според чл.190 ал.3 от ЗДвП наложеното
наказание „глоба” се
заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.
По смисъла на чл.171 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ.Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на
мярката е установено по надлежен ред управление на МПС от водач, който не е
платил наложена му глоба в срока за доброволното й заплащане. В случая не се
спори, че глобите, изписани в заповедта не са били заплатени от водача към
датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ. Нормата не е препращаща,
като основанието за налагане на мярката се съдържа в самата разпоредба.
Принудителната административна мярка е с
преустановителен и превантивен характер. ПАМ не е административно наказание.
Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от акта, с
който се установява нарушение и се налага административно наказание. ПАМ е
форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от
закона случаи се упражнява държавна принуда. Именно с оглед непосредствената
цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване
положителните действия на субекта на правоотношението, конкретната ПАМ се
прилага с определен срок - до заплащане на глобата.
Нормата на чл.171 ал.1 т.1 б.”д”
от ЗДвП е императивна и не
предоставя на компетентния орган право на преценка. При реализиране на фактите,
представляващи основание за прилагане на мярката, органът е длъжен да издаде
акт за налагане на мярката. Ограничението на водача е нормативно
регламентирано.
При това, съдът счита, че
материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел.
Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да
извърши други подобни нарушения, като следва да се има предвид, че същата не
съставлява вид административно наказание.
По изложените
съображения съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна като
издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, в съответствие
с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административно производствените
правила и съобразяване с целта на закона, а жалбата против нея следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на процеса
разноски не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответника.
С §142 от
ДР на ЗИД АПК /обн., ДВ бр.77/2018г./ е извършена промяна в чл.172 ал.5 от ЗДвП, като съгласно изречение второ от тази разпоредба решението на
административния съд, постановено по жалба против заповед за прилагане на ПАМ,
не подлежи на обжалване. Поради горното настоящото решение е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Мотивиран
така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, Административен съд-Ловеч,
четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на В.Х.В. с адрес: ***, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0359-000046 от 07.02.2019
година издадена от С.П.П.– младши автоконтрольор в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
- гр.Ловеч при РУ Троян, с
която на същият е наложена такава по чл.171 т.1 буква „д“ от Закона за движение по пътищата.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: