№ 91956
гр. С., 01.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20221110147446 по описа за 2022 година
намери следното:
Образувано е по заявление на СК ООД, ЕИК *** за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А. Н. Д. с ЕГН: ********** за сумата 600,00
лева (шестстотин лева), представляваща главница по Договор за паричен заем Номер:
576397/30.09.2021, ведно със законна лихва от 31.08.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 40,50 лева (четиридесет лева и 50 стотинки), представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 30.09.2021 г. до 30.12.2021 г., сумата 60,62 лева
(шестдесет лева и 62 стотинки), представляваща мораторна лихва за периодз от 01.12.2021 г.
до 01.08.2022 г., сумата 135,00 лева (сто тридесет и пет лева), представляваща ),
представляваща разходи за събиране на вземането за периода от 08.11.2021 г. до 01.08.2022
г., 247,50 лева (двеста четиридесет и седем лева и 50 стотинки), представляваща неустойка
за непредоставено обезпечение за периода от 30.09.2021 г. до 30.12.2021 г., 88,80 лева
(осемдесет и осем лева и 80 стотинки), представляваща еднократна неустойка за забава ,
както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 260,00 лева (двеста и шестдесет лева).
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона или с
добрите нрави.
В случая заявителя претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на
глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между страните,
породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
По искането за издаване на заповед за изпълнение за задължение за неустойка за
неизпълнение на задължение
Заявителят претендира заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение на длъжника
да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
1
настоящото заявление се претендира неустойка за неизпълнение, но не на главното
задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението да представи
обезпечение за кредитора. Посоченото задължение е описано в чл. 6. 1 от договора, съгласно
който заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на сумата, да
предостави на заемодателя едно от изрично посочените в чл. 33, ал. 1 от Общи условия
обезпечения. Съгласно чл. 6.2 от договора при неизпълнение на задължението по чл. 6.1
заемателят дължи неустойка в размер 247,50 лева, разсрочено съгласно погасителния план,
включен в договора.
При съблюдаване насоките относно валидността на клаузите за неустойка, подробно развити
в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK и след
преценка съдържанието и смисъла на цитираната договорна разпоредба, съдът намира, че
така уговорената неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната