Решение по дело №1153/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1040
Дата: 7 юни 2019 г. (в сила от 29 юли 2020 г.)
Съдия: Мирослава Николаева Кацарска-Пантева
Дело: 20181100901153
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                     №………/………….

 

Гр. София, 07.06.2019г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА като разгледа т.д. № 1153 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявени са искове с правно основание чл. 226 от КЗ / отм./ и чл. 86 от ЗЗД.

            Ищецът „В.с.“ ЕООД поддържа, че е собственик на туристически автобус марка „Сетра“, с рег. № X *****, като на 11.07.2013г. около 07,20 ч. в Украйна на описания път, поради нарушение на правилата за движение по пътищата от водача М.К.И., автобусът, движещ се в направление гр. Луцк, навлязъл в насрещната лента и настъпил сблъсък с насрещно движещия се автобус „Еталон“ с рег.№ *****. В резултат на ПТП са причинени много щети на автобуса на ищеца. Сочи, че в Украйна било образувано описаното криминално производство, прекратено с решение за закриване поради настъпилата смърт на виновния водач. Твърди, че за процесния автобус е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с описаната полица от 23.05.2013г. с ответника З. „Л.и.“ АД, както и застраховка „Зелена карта“, по която лимитът на отговорност на застрахователя е 10 000 000 лв. Сочи, че вредите за него са щетите по автобуса, които са причинени от виновния водач, който е застрахован от ответното дружество. Предвид горното и съобразно уточнителната молба от 11.06.2018г. претендира да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за щети в размер на 60 000 лв., като претендира и сумата от 29 990 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за периода от датата на ПТП -11.07.2013г. до датата на исковата молба, ведно със законната лихва и направените разноски. В допълнителната искова молба от 20.11.2018г. ищецът е взел становище по отговора на ответника, като поддържа, че неоснователно се оспорва материалната му легитимация, размера на вредите и вината на водача, която освен че счита, че е без значение, а и се предполага по силата на чл. 45 от ЗЗД, се установява и от данните по образуваното криминално производство в Украйна. В хода на съдебното производство по молба с вх.№ 56275/24.04.2019г. и съгласно протоколно определение е допуснато увеличаване на исковете по реда на чл. 214 от ГПК, като претенцията за имуществени вреди е увеличена за сумата от 61 460 лв., а за лихва увеличението е със сумата от 727,56 лв., или претецията за лихва с оглед увеличението е за сумата от 30 627,56 лв. – лихва за периода от 11.07.2013г. до датата на исковата молба. В хода на делото поддържа претенциите чрез процесуалния си представител – адв. К. като претендира уважаване на иска и присъждане на разноски.

Ответникът „ЗД Л.И.” АД оспорва исковата молба по съображения, изложени в писмен отговор от 15.10.2018г. и допълнителния писмен отговор от 21.12.2018г. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца по иска. Оспорва механизма на ПТП и причинноследствената връзка с претендираните щети, както и настъпването и размера на имуществените вреди. Оспорва иска за лихва и началния момент, тъй като твърди, че до момента ищецът не е предявявал претенция към него, като се позовава на разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ. Заявено е и възражение за изтекла погасителна давност от юриск. А.по молбата с вх.№44312. В хода на съдебното производство поддържа оспорването чрез процесуалния си представител – адв. Т., като изтъква, че по застраховка „Гражданска отговорност“ не се дължи обезщетение за вреди по МПС, с което е причинено ПТП нито на виновния водач, нито на неговия собственик. Освен това сочи, че ищецът е не уточнил как е било заприходен процесния автомобил счетоводно в дружеството, за да обоснове претенцията си по размер. Претендира разноски при отхвърляне на иска по списък.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от представената справка от Управление на МВР на Украйна във Волинска област от 22.07.2013г., писмо от Прокуратурата на Волинска област под №04/215-2814-13/21.11.2013г., както и представеното решение за закриване на криминално производство от 20.11.2013г. на Прокуратурата, че на 11.07.2013г. е настъпило ПТП, като автобус марка Сетра с рег. № X *****, управляван от водача М.К.И., на територията на Украйна на път М19 между градовете Луцк и Ковел, на описания автомобилен път „Доманово-Ковел-Черновци-Тереблече,  движещ се в направление гр. Луцк е навлязъл в насрещната лента за движение, като е допуснал сблъсък с автобус Еталон, рег. № *****, с маршрут „Гряда-Луцк“, управляван от В.А.М.. Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието - около 7:20ч. на километър 90+100. Автобус Сетра се е движил в посока от гр. Луцк към гр. Ковел, а автобус Еталон се е движил в обратната посока. Настъпил е челен удар между двата автобуса, при което са им нанесени сериозни материални щети и са загинали двамата водачи и още три пътника, от които две гражданки на Украйна и пасажер в автобус „Сетра“ – П.В.Г.. В решението подробно са посочени травмите, установени от съдебно-медицинските експертизи на починалите и пострадалите пътници, както и установеното от огледите състояние на двата автобуса. В решението се посочва, че водачът на автобуса М.К.е следвало да го управлява в своето платно на движение и е допуснал нарушение на посочените правила,а водачът на другия автобус е следвало да намали скоростта на движение. Изводът е, че причина за настъпване на ПТП е нарушаването от водача на автобуса Сетра на правилата за движение по пътищата на Украйна, като са описани конкретните нарушения, но тъй като той е починал, криминалното производство е закрито, т.е. прекратено.

На стр. 30 от делото е представена застрахователна полица №9101/22213000006990, издадена на 23.05.2013г. в гр. Димитровград, от която е видно, че за процесния автобус Сетра е сключена застраховка „Злополука на пътниците в обществения превоз“ със З. „Л.и.“ АД, която е за периода от 24.05.2013г. до 23.05.2014г. и е за 51 места, със застрахователна сума за едно място – 20 000 лв. и общо за МПС – 1000000 лв. като застрахован е „МК-Г.“ ЕООД. Посочено е, че застрахователната премия е платима на две части в размер на по 204 лв. Видно от справка по публичния ТР и от приложените удостоверение от Хасковския окръжен съд и решение, както и договор за продажба на дружествени дялове, „МК-Г.“ ЕООД е предишно наименование на ищцовото дружество – „В.С.“.

            На стр. 6 от делото е представена проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от която е видно, че за МПС с *****са сключени съответно полица с № 22113000560362 от 07.02.2013г., която е и началната дата на покритие, с крайна дата – 06.02.2014г., като е отразена дата на прекратяване – 07.05.2013г. и полица под № 221130011418662 от 23.05.2013г. с крайна дата на покритие – 23.05.2013г., за която е отразена дата на прекратяване – 08.09.2013г. С определението от 02.01.2019г. ответникът е задължен да представи преписката по щетата и процесната полица. С молба от 02.04.2019г. на стр.88 и следващите застрахователят е представил част от преписката по щетата, включваща справка за ПТП, три експертни заключения, решението от 20.11.2013г. за закриване на криминалното производство, като е посочил, че описаната щета под №000-1340-13-604211 се води във връзка с претендирани от водача на автобус „Сетра“ и други физически и юридически лица имуществени и неимуществени вреди във връзка с настъпилото ПТП, но не и по претенция от „В.с.“ ЕООД. В приложените материали има подробно описание на механизма на ПТП и снимки на увредените автобуси.

            Видно от представеното удостоверение на стр.7, както и от допълнително представеното на стр. 187 от делото свидетелство за регистрация, процесния автобус, с година на производство 1998г. е бил собственост на „МК –Г.“ ЕООД, като по приложеното заявление партидата е закрита и се води бракуван от 31.07.2014г.

            По делото е изслушан свидетел на ищеца – А.Д.Г., която сочи, че съпругът й – З.Г.бил втория шофьор на автобуса. Тя научила за катастрофата по този повод, като колегата му, който го е шофирал, бил загинал на място. Сочи, че съпругът й бил в много тежко състояние и тя отишла в Украйна, като със съдействие на българския консул, видяла автобуса и мястото на катастрофата. Сочи, че автобусът бил в много лошо състояние, ударът бил челен и той не ставал повече за автобус. Сочи, че бил задържан от украинските власти една година след инцидента, докато течало разследване, като след това се обадили да го изместят оттам, иначе ще се плащат такси за техния паркинг. Тогава единствения вариант било да се докара на специална платформа и да се даде за скрап, но не се намерила. Възложили на нея и съпруга й, които отишли с кола дотам, дали автобуса на скрап в гр. Ковел, като го изтеглили, гумите дали отделно, както и нафтата от резервоарите и платили за кран и друго и донесли във фирмата 2 000 евро.

По делото е изслушано заключение на съдебноавтотехническа експертиза от 04.04.2019г., изготвено от вещото лице Ж.Е., което сочи, че оглед от застрахователя на автобуса не е правен, но при извършване на следствените действия в Украйна е извършен оглед на Сетра с рег. № X *****, при което е констатирано, че се касае за автобус, боядисан в оранжев цвят, с увреждания и деформации, разположени по предната и дясната предна част на автобуса. Предната дясна част на автобуса е изместена отпред назад по цялата площ. С последващ оглед на автобус „Сетра” са установени следните увреждания: предната дясна стойка на автобуса по цялата височина има извивки и вдлъбнатини, но най-голямата деформация се намира на височина (200...270) см от опорната повърхност, в горната част е разединена на разстояние (45....50) см от предната част на автобус, в резултат от деформиращо усилие отпред назад, отдясно наляво; предната част на дясната врата има вдлъбнатини със „зигзагоподобна” форма, както и по цялата повърхност има частично откъсване на лаковото покритие, в горната част има разкъсване и неголямо сгъване на височина (159... 164) см от опорната повърхност, в резултат от деформиращо усилие отпред назад; предна дясна част на автобуса в долната част има сгъване на метала под форматна на гънки с частично откъсване на лаковото покритие на опорната повърхност, в резултат от деформиращо усилие отпред назад, отдясно наляво; предната дясна част в средата има сгъване на метала в резултат от деформиращо усилие отпред назад; предната дясна част на покрива има сгъване на височина (290...300) см от опорната повърхност и на височина (190...200) см от предната част, в резултат от деформиращо усилие отпред назад, отдясно наляво; предното стъкло по цялата площ има счупвания и напуквания, част от стъклото липсва; предният панел има сгъване на метала под формата на гънки, с частично откъсване на лаковото покритие, наранявания, на височина (120... 170) см от опорната повърхност и на височина (200...210) см от дясната част на автобуса в резултат от деформиращо усилие отпред назад, отдясно наляво; в лявата част на предния панел в края на увреждането има вдлъбнатина с правоъгълна форма с размер приблизително 8x40 см, в резултат от деформиращо усилие отпред назад. В тази вдлъбнатина има присъствие на наслоявания с бял и оранжев цвят; декоративната решетка по цялата площ има разломи и сгъвания на височина (90... 115) см от опорната повърхност в резултат от деформиращо усилие отпред назад, отдясно наляво; предният блок на фаровете е разбит; дясното огледало за обратно виждане липсва; предната дясна и средна част на предния бампер липсва. Вещото лице сочи, че анализирайки данните от щетите основните от тях (най-изразените и съществените) са разположени в предната дясна част на автобуса и са се образували от контакт с твърди предмети, в резултат от деформиращо усилие отпред назад, отдясно наляво. С оглед горното експертът счита, че описаните щети по процесния автобус при огледа на местопроизшествието са получени при ПТП настъпило на 11.07.2013 г. на територията на Украйна на път М19 около 7:20ч. на километър 90+100 между градовете Луцк и Ковел и се намират в причинно - следствена връзка с него. Горното, както и възрастта на автобуса (начална регистрация от 20.11.1998г.) му дава основание да приеме, че щетата на процесния автобус е икономически тотал. Експертът сочи, че при тотална щета, размерът на дължимото обезщетение се равнява на действителната стойност, намалена със запазената част, която може да се реализира във времето на вторичния пазар. Предвид описаните намерени оферти и по подробно посочената формула, експертът Е. сочи в заключението си, че действителната  пазарна стойност на автобус марка „Сетра“ с рег. № X *****, определена към датата на застрахователното събитие – 11.07.2013 г. по метода на пазарни аналози, възлиза на  72306,00 лв. (словом: седемдесет и две хиляди триста и шест лева). Анализът на запазената част от процесния автобус - двигател, скоростна кутия, задна ходова част, част от интериора се определя на 15% запазена част или сумата от 10845,90 лв., при което размерът на дължимото обезщетение възлиза на 61460,00лв. Заключението на единичната експертиза е оспорено.

Изслушано е заключение на тройна автотехническа експертиза, входирано на 14.05.2019г., която е извършена от вещите лица Й.Й., Ж.Е. и Т.П.Т., които са посочили, че са извършили справки в специализираните издания за автобуси със сходни технически характеристики като на процесното МПС, описани на стр. 2, но не са установили реални оферти. Предвид горното са използвали метода на сравнимите аналози и построяване на графика за движение на автомобили съобразно годината на производство, които са представили на стр. 3 и 4 от заключението, като по описаната формула са направили заключение, че действителната стойност на процесния автобус към датата на настъпване на ПТП е 70 058 лв. В таблица на стр.5 са определили стойност на запазените части общо в размер на 15%, поради което изводът на вещите лица е, че стойността на дължимото обезщетение е в размер на 59 549 лв. В съдебно заседание при изслушването си експертите сочат, че съществуват няколко методики за определяне на запазените части на едно превозно средство, като най-използваната е да се определи какво е процентното отношение на запазените части към общата стойност на едно превозно средство. Вторият метод, по който могат да бъдат определени тези останки, е на база средно пазарни цени, тоест това е стойността, срещу която могат да бъдат реализирани останките в този вид след настъпване на произшествието. Те са използвали метода на определяне на процентното отношение на запазените части спрямо цялата стойност на превозното средство, тъй като при втория метод имаме много неизвестни, не се знае кой ще извърши разоборудването на самото превозно средство, къде ще бъде съхранявано, в какъв период ще се реализират детайлите. Вещите лица сочат, че всяко едно разобурудване на превозното средство струва някаква сума в зависимост от фирмата, която извършва разоборудването, а при определяне на процентното отношение на запазените части спрямо стойността на автомобила не се определя труд за разоборудване. Ако трябва да се смятат средни пазарни цени на детайлите се смятат средните пазарни цени на запазените части и от тази стойност се вадят всички разходи по разоборудване, съхранение и др. Сочат, че автобусът е с много компоненти, изискват се значително по-високи нормовремена и значително по-висока стойност на труда за самото разоборудване, т.е. като разходи, като нормовремена, колкото е на автомобилите нормовремената за демонтиране на детайлите се умножават по 3 за автобусите. В отговор на запитване вещите лица сочат, че всяка получена сума е реалистична, включително и 2000 евро. Сочат, че останки в тяхната цялост се реализират много трудно на пазара, обикновено застрахователните компании правят търгове за самите останки, но за автобусите е по-сложно.

            При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

            Съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ / отм./, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл. 226, ал.1 от КЗ / отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Целта на застраховката "Гражданска отговорностна автомобилистите е да се покрие гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Обемът на отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорностна автомобилистите е функционално зависима от деликтната отговорност на прекия причинител. Функционалната обусловеност се изразява в това, че прякото право на обезщетение от застрахователя не може да възникне, ако увреденото лице няма право на обезщетение от деликт, както и че застрахователят не може да отговаря за вреди в по-голям обем от тези, за които отговаря прекият причинител на непозволеното увреждане. Както се прие с т.8 на ТР № 1 от 23.12.2015г. по тълкувателно дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, разпоредбата на чл. 257, ал. 3 КЗ / отм./ изключва от кръга на третите лица само лицето, причинило вредите, поради което собственикът на превозното средство, сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, също се явява трето за застрахователното правоотношение лице и може да претендира обезщетение чрез прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя, независимо, че е насрещна страна по договора.  Следователно всяко лице, извън делинквента, се явява трето лице по смисъла на цитираната разпоредба и като пострадало от деликт разполага с правото на пряк иск срещу застрахователя. За допустимостта на прекия иск е ирелевантно дали лицето е собственик на увреждащото моторно превозно средство и дали в това си качество е сключило договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, по който е страна, поради което ВКС приема, че собственикът на превозно средство, сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, също е трето лице по смисъла на чл. 257, ал. 3 КЗ /отм./ и е легитимиран да предяви иск по чл. 226, ал. 1 КЗ / отм./ срещу застрахователя по същата застраховка за причинените му вреди при управление на собственото му моторно-превозно средство от друго лице. Обемът на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ се определя в случая с оглед момента на процесното ПТП – 11.07.2013г., от разпоредбите на отменения КЗ от 2005г., а не от действащия Кодекс на застраховането, който е в сила от 01.01.2016г. Съгласно чл. 267 КЗ (отм.), застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително: вредите, причинени на чуждо имущество (т. 2), както и разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 - 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахованото лице. С оглед факта, че се покриват вреди, причинени на чуждо имущество, в разпоредбата на чл. 268 ал.1, т.3 от КЗ / отм/ е посочено, че застрахователят не заплаща обезщетение за вредите, причинени на моторното превозно средство, управлявано от застрахования, както и на превозвания товар. Според посочената норма вредите, причинени на моторното превозно средство, управлявано от застрахования виновния водач, както и вредите, нанесени на имущество, превозвано с това моторно превозно средство са изключени от обема на вредите, за които застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" дължи обезщетение. Това е така, тъй като на обезщетяване в рамките на посочената застраховка подлежат само имуществените вреди, причинени от управляваното от делинквента МПС на друго имущество (аргумент и от чл. 267 КЗ / отм./, като същата норма е и сега действащия чл. 478 КЗ, а именно на чуждо имущество, но не и вредите, които същото това МПС е понесло, участвайки в ПТП. За тези вреди застрахователят би отговарял при наличие на имуществена застраховка "Каско ", каквато в случая не се твърди да има сключена, нито правото на обезщетение се основава на такава. Изложеното обосновава извод, че собственикът на МПС, управлявано от виновния водач при ПТП не е материално легитимиран да търси обезщетение за вреди, нанесени върху същото това МПС при ПТП по застраховка "Гражданска отговорност", макар да е легитимиран като трето лице да предяви иск срещу застрахователя за други имуществени или неимуществени вреди (напр. ако е физическо лице и е претърпял разноски за лечение или вреди върху друго негово имущество, или болки и страдания). В този смисъл, а именно, че макар ищецът да има качеството на трето лице по смисъла чл. 257, ал. 1 КЗ (отм.), то вредите, настъпили по автомобила при управлението му от застрахования, не се покриват от застраховката "Гражданска отговорност", е налице константна съдебна практика, обективирана в решение № 3539/20.05.2014г. по в.гр.д.№11254/2013г. на СГС / влязло в сила/ и мн. др. Предвид гореизложеното искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

            Поради неоснователност на иска за главницата неоснователен е и обусловеният от него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който следва също да се отхвърли.          

С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски, а такива следва да бъдат присъдени на ответника, като същите възлизат съгласно списъка на сумата от 600 лв. – депозит за експертиза и сумата от 2 374 лв., претендирана като адвокатско възнаграждение. На стр. 185 от делото е представено пълномощно за процесуалния представител на ответника – адв. Т. и служебна бележка за доходи за същото лице, на гърба на пълномощното. Не е заявено възражение по размера на възнаграждението, поради което с оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на сумата от 2974 лв.

            Воден от горното съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 226 от КЗ / отм./ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „В.с.“ ЕООД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление *** и с адрес за призоваване – гр. Казанлък, ул.“*****– адв. П.К., срещу З. „Л.и.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, за сумата от 61 460 лв. / шестдесет и една хиляди четиристотин и шестдесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени щети, а именно увредения застрахован автобус марка „Сетра“, с рег. № X *****, при ПТП, настъпило на 11.07.2013г., както и за сумата от 30 627,56 лв., представляваща лихва за периода от 11.07.2013г. до датата на исковата молба, като неоснователни.

            ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „В.с.“ ЕООД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление *** и с адрес за призоваване – гр. Казанлък, ул.“*****– адв. П.К., да заплати на З. „Л.и.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2974 лв. / две хиляди деветстотин седемдесет и четири лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски по производството.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

                                                                       СЪДИЯ: