Р Е Ш Е
Н И Е
№………./……..11.2019 г.
гр.
Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на тридесети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
при
участието на секретаря Мария Манолова,
като
разгледа докладваното от съдията Маркова
в.т.д. № 1573/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
и е образувано по въззивна жалба вх. № 60823/20.08.2019 г. от
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“, № 68, представлявано от Д.Д.и Ж.Д. срещу
Решение № 3492/26.07.2019 г., по гр.д. № 1926/2019 г., на ВРС, XI
с., с което е осъден да заплати на Р.Д.Д., ЕГН **********, с местожителство ***,
сумата 10.00 лв., част от общо дължимата 700.00 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение, за нанесени щети,
изразяващи се в увреждане на панел заден десен, врата задна дясна и долна
лайсна врата задна дясна на л.а. „***“, ДК № ***, в резултат на настъпило
застрахователно събитие на 07.11.2018 г., по договор „Каско“, обективиран в
полица № 0312170340020242/22.11.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2019
г. до окончателното й изплащане, на осн. Чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 386, ал. 2 КЗ. В с.з. не изпраща представител.
Въззивникът счита обжалваното решение за
неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и
необосновано. Сочи, че ищецът не е провел доказване на твърдението си за датата
и мястото на настъпилото застрахователно събитие, а в тази си част експертизата
възпроизвежда твърденията на ищеца. Сочи, че уврежданията по врата задна дясна
и лайсна на врата задна дясна са били налични и при заявяването на предходни
застрахователни претенции, а дори и да са били отстранени, ответникът не е
изпълнил задължението си да уведоми застрахователя, поради което и съобразно
чл. 57.2 и 57.3 от ОУ следва да бъде освободен от отговорност. Сочи, че ВРС е
основал изводите си на оспореното заключение на САТЕ. Оспорва възприетото от
ВРС по размера на щетите като сочи, че изрично вещото лице в с.з. е посочило,
че не съществува пречка отстраняването на щетите да се извърши в сервиз, който
не е сертифициран по ISO. По съществото на
спора, моли за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявения иск,
а в условията на евентуалност да бъдат изменени правопораждащите факти досежно
общия размер на застрахователното обезщетение. Поддържа доказателствено искане,
заявено пред първоинстанционния съд, но неоснователно неуважил, при условията
на чл. 266, ал. 3 ГПК. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Р.Д., депозира писмен отговор, в
който счита постановеното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано,
поради което следва да бъде потвърдено. Счита, че наличието на застрахователно
правоотношение не е спорен между страните, както и че е установил всички
необходими предпоставки за възникване на задължение за ответника да изплати
застрахователно обезщетение. Излага становище по възраженията на въззивника за
начина на определяне на стойността на щетата. Относно доказателственото искане
на въззивника счита, че не са налице предпоставките на чл. 201 ГПК за
уважаването му. По същество отправя искане за оставяне в сила на атакувания
съдебен акт. Претендира разноски за въззивна инстанция. В с.з. не изпраща
представител.
За да
се произнесе по спора, ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано
по предявен иск от Р.Д. за осъждането на „Дженерали
Застраховане“ АД, да заплати сумата 10.00 лв., част от общо дължимото
застрахователно обезщетение в размер на 700.00 лв., за нанесени щети,
изразяващи се в увреждане на панел заден десен, врата задна дясна и долна
лайсна, врата задна дясна на л. а. „***“, ДК № В0787ВМ, в резултат на настъпило
застрахователно събитие на 07.11.2018 г., по договор „Каско“, клауза „Пълно
Каско”, обективиран в полица № 0312170340020242/22.11.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 06.02.2019 г. до окончателното й изплащане, на осн. Чл. 405, ал.
1 КЗ, вр. чл. 386, ал. 2 КЗ.
Ищецът твърди, че собствения му л. а. „***“, ДК
№ ***, бил застрахован при ответника по застраховка „Каско“, клауза „Пълно
Каско“, валидна за периода 25.11.2017 г. - 24.11.2018 г., по която към датата
на сключване на договора била заплатена цялата застрахователна премия. Твърди,
че на 07.11.2018 г., установил, че неизвестно МПС било увредило задна дясна
част на автомобила. Уведомил ответника като била регистрирана щета №
*********/07.11.2018 г. и след извършен оглед бил съставен опис, в който били
отразени увредените детайли. Сочи, че получил уведомление изх. №
*********/13.11.2018 г., с което застрахователят отказал да изплати
обезщетение. Счита, че не са налице посочените от застрахователя основания за
постановяване на отказ. Твърди, че сумата необходима за отстраняване на
описаните щети по автомобила му възлиза на 700.00 лв. С изложеното обосновава
правния си интерес от предявения иск.
В срока
по чл. 131 ГПК,
ответникът „Дженерали Застраховане“ АД, депозира писмен отговор. Счита, че
претендираните увреждания не са настъпили на посочените от ищеца място и дата,
и по описания механизъм, тъй като са били налични и при заявяването на
предходни застрахователни претенции от ищеца по същата полица, настъпили преди
процесното, а именно на 14.09.2018 г. 16.09.2018 г. и 01.10.2018 г. Сочи, че
дори щетите да са били възстановени, то застрахованият не е изпълнил
задължението си да уведоми застрахователя по реда на чл. 45.11 от ОУ, преди
07.11.2018 г., което счита, че го освобождава от задължението да заплати обезщетение
при условията на чл. 57.2 и 57.3 от ОУ.
В условията на евентуалност, оспорва размера
на претендираното застрахователно обезщетение като завишен. Сочи, че неоснователно
е искането на ищеца стойността на вредите да бъде определена единствено по цени
на сервизи с европейски сертификат за качество ISO 9001:2008. Предвид
обстоятелството, че процесните вреди са от такъв вид и степен, че не е
необходимо влагането на авточасти за техния ремонт (а само пастиране на
детайла), няма технически пречки възстановяването на уврежданията по МПС в
състоянието им отпреди събитието да бъде извършено и в т.нар. несертифицирани
(масови) сервизи.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа
страна следното:
От представените пред първоинстанционния съд
писмени доказателства и кореспондиращите си твърдения на страните, се
установяват следните релевантни за спора факти: 1. Валидно облигационно правоотношение по силата на договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС” за „***“, ДК № ***, обективиран в полица
№ 0312170340020242/22.11.2017 г. и приемане на
валидните към датата на договора Общи условия, неразделна част от него; 2. Заплащане на застрахователната
премия по договора при сключването му; 3.
Настъпване на застрахователно събитие на 07.11.2018 г., в границите на срока на
действие на застраховката, с нанесени материали щети, изразяващи се в
драскотини по панел заден десен, врата задна дясна и лайсна долна на врата
задна дясна; 4. Уведомяване на 07.11.2018
г. на застрахователя-ответник за настъпилото събитие, извършен оглед и
съставяне на същата дата на опис-заключение по щета № *********, в който щетите
са констатирани; 5. Постановен отказ
от изплащането на обезщетение на 13.11.2018 г..
По делото са представени и ОУ по застраховка
„Каско“ на МПС.
В хода на първоинстанционното производство е
назначена САТЕ, чието заключение неоспорено от страните е кредитирано от ВРС.
При така установената фактическа обстановка и след
като съобрази приложимия закон, съставът на Варненски окръжен съд прави
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК -
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Произнасянето
на ВРС съответства на осъдителната претенция с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, заявена за разглеждане.
По отношение неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр.
второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията
във въззивната жалба:
Пред въззивния съд, спорът се
концентрира върху въпроса налице ли са основания за отказ от страна на
застрахователя да изплати обезщетение.
Въззивния състав намира, че е налице
такова основание по отношение на щетите нанесени на задна дясна врата на
процесния лек автомобил. За да направи този извод съдът съобрази, че в
заключението си вещото лице посочва, че е налице идентичност по място на
увреждане между щета № *********/02.10.2018 г. и разглежданата щета № *********/07.11.2018
г. и това е задна дясна врата.
Видно от материалите по делото е, че
на 01.10.2018 г. по процесния автомобил е заявена щета по врата задна дясна.
Същият детайл е описан и в съставения опис-заключение по щета № *********/02.10.2018
г. като е предвидено изплащане на обезщетение за боядисване на детайла.
Не се твърди от страна на ищеца, а и
не са представени доказателства, същият да е изпълнил задължението си разписано
в 45.11 от ОУ, действащи между страните, а именно да предостави МПС за
извършване на оглед и снимки при извършване на ремонтно-възстановителни работи
по МПС при частични щети, за които застрахователят е платил или предстои да
плати обезщетение. След като това е така то съобразно разпоредбата на чл. 57.2,
застрахователят не дължи обезщетение за детайли, за които е изплатил или
предстои да изплати обезщетение, по предходна претенция и МПС не е представено
възстановено за оглед, в съответствие с чл. 45.11.
По отношение на детайла – панел заден
десен застрахователно обезщетение се дължи по средни пазарни цени към датата на
увреждането. За да направи този извод, въззивния съд съобрази, че от страна на
въззивника не е проведено главно и пълно доказване на твърдението му, че щети
по този детайл са били налични и при заявяване на предходни щети по други
детайли от автомобила. Средните пазарни цени, безспорно се формират на база
цените на труда, както в сертифицирани сервизи, така и в несертифицирани,
независимо от това дали се предвижда влагане на детайли или само боядисване на
вече вложени в автомобила. В този смисъл оплакването на въззивника е
неоснователно.
При извършване на аритметични
изчисления, въз основа на заключението на вещото лице по въпрос № 2 въззивният
съд установи, че за отстраняване на щетите по посочения детайл са необходими
7.30 труд, които при единична цена от 25.90 лв./час, възлизат на сумата 189.07
лв. Към тази сума подлежи на добавяне сумата 120.96 лв., боя и консумативи или
общия размер на дължимото обезщетение възлиза на 310.03 лв.
Това е и общия размер на дължимото
обезщетение по процесната щета. Доколкото предявения иск е частичен и възлиза
на сумата 10.00 лв., то той следва да бъде уважен изцяло.
Изложените по-горе мотиви за
недължимост на застрахователно обезщетение за част от щетите от процесното
застрахователно събитие от 07.11.2018 г. – врата задна дясна и лайсна, врата
задна дясна, долна, макар и да не водят до отхвърляне на предявения иск, но
доколкото касаят правопораждащи факти следва да бъдат съобразявани при
предявяване на последващи частични претенции или такива за целия размер по
процесното застрахователно събитие.
Предвид уважаване на иска за главницата, на
присъждане подлежи и законната лихва, считано от депозиране на исковата молба –
06.02.2019 г., до окончателното изплащане.
Постановеното от първоинстанционния съд
решение, с което предявения иск е уважен ще следва да бъде уважено, макар и по
различни мотиви.
По
разноските.
С оглед изхода от спора, за въззивна
инстанция, съобразно направеното искане и списък по чл. 80 ГПК, разноски се
дължат на въззиваемия, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, които възлизат на сумата
360.00 лв., с ДДС, адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
3492/26.07.2019 г., по гр.д. № 1926/2019 г., на ВРС, XI с.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Княз Ал. Дондуков“, № 68, представлявано от Д.Д.и Ж.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Д., ЕГН **********, с
местожителство ***, сумата 360.00 лв. (триста
и шестдесет лева), разноски за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.