№ 3861
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20221100501644 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 02.12.2021г., постановено по гр. дело № 62479/2020 год.
по описа на СРС, ГО, 56 състав, са уважени обективно кумулативно
съединените искове с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, предявени от ЗАД “А.” АД срещу „Д.З.” АД, както следва: за заплащане
на сумата от 280, 16 лева, представляваща регресно взамане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка “Каско” за вреди от
застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 01.06.2017г. в с. Панайот
Волово, ул. “****, ведно със законната лихва от 11.12.2020г. до
окончателното изплащане и за сумата от 48, 33 лева – мораторна лихва за
забава за периода от 07.03.2019г. до 10.12.2020г.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от ответника „Д.З.” АД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и
за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че съдът не е
извършил цялостна и задълбочена преценка на събраните по делото
1
доказателства, поради което е формирал неправилен извод за основателност
на предявения иск. Навеждат се твърдения, че ищцовото дружество не е
провело пълно и главно доказване на всички елементи от съдебно
предявеното вземане. Оспорва се обосноваността на изводите на СРС относно
конкретния механизъм на увреждането, включително, че поведението на
водача на застрахования при ответното дружество автомобил е
противоправно. Сочи се, че приетият като писмено доказателство двустранен
констативен протокол е частен документ, който според жалбоподателя не
може да се противопостави на трети лица, включително и на застрахователя
по застраховка “Гражданска отговорност”. Твърди, че по делото е установено,
че ПТП е настъпило при извършване на маневра движение назад по главния
път от страна на водача на лек автомобил “Фолксваген Пасат”. В протоколът
обаче не се съдържат никакви други данни и обстоятелства, от които да се
установи каква е причината за настъпване на произшествието и неговия
механизъм. Счита за неправилни и необосновани изводите на
първоинстанционния съд, че това лице не е спазило правилото на чл. 40 от
ЗДвП, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за такова
поведение от водача на автомобила. Напротив, поддържа, че е безспорно
установено обстоятелството, че при извършването на маневрата за
движението на заден ход от страна на водача на лек автомобил “Фолксваген
Пасат”, пътят зад управляваното от него превозно средство е бил свободен,
тъй като ударът е настъпил в дясната странична част за посочения автомобил,
от което следва, че това МПС вече е било заело празното пространство зад
излизащия от гаража автомобил в момента, в който е настъпил ударът. По
тези съображения поддържа твърдение, че изключителна отговорност за
настъпването на инцидента има водачът на застрахованото при ищцовото
дружество МПС, който от една страна при излизане от гараж не е осигурил
предимство и не е пропуснал движещото се по пътя превозно средство, а от
друга страна е допуснал посоченото нарушение при движение на заден ход
без да се убеди, че пътят зад управляваното от него МПС е свободен. По
изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се
отхвърлят в цялост.
Насрещната страна ЗАД „А.” АД оспорва въззивната жалба като
неоснователа. Навежда съображения, че първоинстанционното решение е
2
правилно и обосновано, като постановено в съответствие с приложимите
материално-правни норми и въз основа на правилен анализ на събраните по
делото доказателства. Счита, че ответното дружество не е доказало
релевираните от него възражения относно механизма на настъпване на
процесното ПТП. Поддържа становище, че от приетото по делото заключение
на автотехническа експертиза е установен механизмът на увреждане, който
напълно съвпада с описания в представения по делото двустранен
констативен протокол. На следващо място, счита за правилен изводът на
съда, че поведението и на двамата водачи е противоправно, като от събраните
по делото доказателства намира за установено обстоятелството, че водачът на
застрахования при ответното дружество автомобил е нарушел правилата за
движение по чл. 40 от ЗДвП. С оглед изложеното е направено искане за
потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ
за заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на
застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован
при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е
изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и
да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна
отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно
правоотношение с причинителя на увреждането. Предявената претенция
представлява половината от заплатеното от ищцовото дружество
обезщетение, съответстваща на приноса на увреденото лице при настъпване
на вредите.
Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
3
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от
водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице,
може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по
договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от
водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената
суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на
деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и
противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия
застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Доказването на тези
правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.
На етапа на въззивното производство не се спори между страните, че на
01.06.2017г., около 07, 47 часа, в с. Панайот Волов, е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил “Фолксваген Пасат”, с рег. № Н **** ВР и лек
автомобил “Алфа Ромео” с рег. № Н **** АТ, както и че в резултат на
произшествието са настъпили материални щети върху втория автомобил.
Установено е, че между собственика на лек автомобил “Алфа Ромео” с рег. №
Н **** АТ и ищцовото дружество е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка “каско” на МПС, със срок на
валидност, обхващащ датата на настъпване на произшествието, както и че в
изпълнение на задълженията си по договора, ЗАД “А.” АД е заплатило на
4
увреденото лице застрахователно обезщетение за настъпилите от процесното
ПТП щети в размер на 530, 32 лева. Не е спорно, че между ответното
дружество и собственика на лек автомобил “Фолксваген Пасат”, с рег. № Н
**** ВР е съществувал към датата на настъпване на произшествието валиден
договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”.
В първоинстанционното производство е представен двустранен
констативен протокол, подписан от водачите на участвалите в
произшествието автомобили, в който е посочено, че ПТП е настъпило на
01.06.2017г., като в графа “обстоятелства” и в изготвената схема е отразено,
че водачът на лек автомобил “Фолксваген Пасат” е предприел маневра за
движение на заден ход на ул. “Ивайло” и срещу № 5 е настъпило ПТП с
излизащия от гараж на заден ход лек автомобил “Алфа Ромео”. Описаните са
и видимите щети върху автомобилите, както следва: върху лек автомобил
“Фолксваген Пасат” – задна броня, десен стоп, врата багажна, а за лек
автомобил “Алфа Ромео” – врата багажна, заден ляв калник, стоп ляв, броня
задна.
По делото е представено и уведомление-декларация за щета, подадена
от собственика на лек автомобил “Алфа Ромео” до ищцовото дружество,
както и съставените документи по преписката, включително и опис на
увредените части и детайли.
Въз основа на приетото и неоспорено от страните заключение на
автотехническа експертиза, което следва да се кредитира като пълно и
обосновано, се установява, че описаните в двустранния констативен протокол
щети върху лек автомобил “Алфа Ромео” се намират в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП, което е настъпило според описания в протокола
механизъм. При формирането на този извод вещото лице е съобразило и
отразените в описа на ищцовото дружество вреди върху автомобила,
констатирани при извършване на оглед на същия на 01.06.2017г., както
следва: задна броня, капак заден, светлина средна в капак на багажник, стоп
ляв, калник/панел заден ляв, панел под стоп ляв. В заключението е
определена и стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил
“Алфа Ромео”, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП –
998, 62 лева с ДДС.
Спорните между страните въпроси по същество във въззивната
5
инстанция са свързани с механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие и с това от чие противоправно поведение е настъпил
вредоносният резултат. Настоящият съдебен състав счита релевираните във
въззивната жалба оплаквания за неоснователни по следните съображения:
На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 487, ал. 4 и чл. 574,
ал. 3, т. 3 и ал. 5 от Кодекса за застраховането е издадена Наредба Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните
работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В този
подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се
съставят за настъпило ПТП, а именно: 1./ констативен протокол за ПТП с
пострадали лица; 2./ протокол за ПТП с материални щети и
3./ двустранен констативен протокол за ПТП.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са
причинени само материални щети и между участниците в произшествието
има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите
данни в двустранен констативен протокол за ПТП /приложение № 3/. Такава е
хипотезата и в разглеждания случай, в който органите на МВР нямат
задължение и не посещават местопроизшествието. Следователно, по аргумент
от чл. 179, ал. 1 ГПК, съставеният от участниците в
ПТП двустранен констативен протокол няма характер на официален документ
и същият не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.
Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа техните
съгласувани изявления за настъпили факти и обстоятелства. Обстоятелството,
че двустранният констативен протокол не се ползва с материална
доказателствена сила, не го лишава от доказателствена стойност, като
последната следва да се прецени при съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
- двустранен констативен протокол от 01.06.2017г., съставен от участниците в
процесното ПТП, приложените по делото опис – заключениe по щета от
02.06.2017г., както и от заключението на приетата и неоспорена от страните
автотехническа експертиза, която след преценка по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирана като компетентно и обективно изготвена,
6
въззивният съд намира за установен следният механизъм на ПТП: на
01.06.2017г. в с. Панайот Волов водачът на лек автомобл “Фолксваген Пасат”
предприема маневра за движение на заден ход на ул. “Ивайло” и срещу № 5
настъпва удар с излизащия от гараж на заден ход лек автомобил “Алфа
Ромео”. Описаният механизъм се възприема и от настоящият съдебен състав
при съобразяване на обстоятелството, че между страните по делото не е
налице спор относно конкретното поведение на водачите на двата автомобила
към момента на настъпване на инцидента. С оглед тези данни, както и
предвид зоната на увреждане на автомобилите, следва да се приеме за
установено и обстоятелството, че ударът между превозните средства е
настъпил на платното за движение, в което се е движил на заден ход лек
автомобил “Фолксваген Пасат”.
При така установените релевантни факти се налага извод, че процесното
ПТП е настъпило в резултат на противоправното поведение и на двамата
участници в инцидента. Нарушаването на правилата за движение от страна на
водача на лек автомобил “Алфа Ромео” не се оспорва от страна на ищцовото
дружество, поради което именно е предявена претенция за половината от
регресното вземане, съответстваща на процента съпричиняване от страна на
посочения водач, застрахован при ищцовото дружество по застраховка
“Каско на МПС”. Конкретното деяние на същия се изразява в нарушаване на
правилото на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП, съгласно което водачът на пътно превозно
средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие,
гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне
пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път.
Поведението на водача на лек автомобил “Фолксваген Пасат” също е
противоправно. Съгласно разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от ЗДвП преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. А според чл. 40, ал. 2 от
ЗДвП по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. При липсата
на твърдения, както и на доказателства, че излизането на лек автомобил
“Алфа Ромео” на пътното платно, на което се е движил другият автомобил, е
било внезапно /непредвидимо/, а ударът - непредотвратим за водача на лек
7
автомобил “Фолксваген Пасат” /т.е., че той не е имал обективна възможност и
време за реакция/ се налага извод, че последният е нарушил задължението си
да наблюдава непрекъснато пътя зад презовното средство, както и общото
задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, поставящо изискване към водачите да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението, в резултат на което не е възприел другият автомобил
и е настъпило процесното ПТП.
При така установеното се налага извод, че и двамата участници с
поведението си са допринесли за настъпване на деликта в равна степен, както
правилно е приел първоинстанционният съд.
Безспорно е, че при застраховка "Гражданска отговорност" обемът на
отговорността на застрахователя е идентичен с обема на отговорността на
делинквента, но е лимитиран до размера на застрахователната сума - чл. 386 1
КЗ. А според чл. 386, ал. 2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Делинквентът отговаря за всички преки и непосредствени вреди
/чл. 51, ал. 1 ЗЗД/, като целта на обезщетението е да постави увредения в
имущественото състояние, което той е бил преди деликта. Следователно,
принципът за пълна обезвреда изисква обезщетението за имуществени вреди
да бъде в размер на разходите, които са необходими за възстановяване на
увреденото имущество в състоянието от преди увреждането.
В конкретния случай размерът на регресното вземане е установен въз
основа на приетото по делото заключение на автотехническата експертиза,
определящо стойността за възстановяване на увредения автомобил по средни
пазарни цени в размер, надвишаващ претендирания.
При установяване на всички кумулативни предпоставки на съдебно
предявеното вземане, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че
претенцията по чл. 411, ал. 1 от КЗ е основателна в пълния заявен размер.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу
правилността на решението в частта му по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава, поради което и с оглед липсата на
нарушение на императивни норми на материалния закон - то не може да бъде
отменено в тази част и следва да се потвърди /чл. 272 ГПК/. Предметът на
8
въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив,
по отношение на разглеждане на спора по същество е очертан в случая само
от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни
материалноправни норми. Ето защо в решаващата си дейност въззивният съд
изхожда от фактическите положения, установени от първоинстанционния
съд, като препраща към мотивите на обжалваното решение относно приетото
за установено от фактическа страна относно изпадането в забава за плащане
на главното парично задължение, началния и крайния период на забавата и
размера на вземането. Отнесено към разглеждания случай това означава, че
съдът приема за основателна претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до размера и
за периода, посочен в първоинстанционното решение.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане, в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
С оглед цената на иска, който е под установения в чл. 280, ал. 3 от ГПК
минимален праг за търговски дела, настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20218275 от 02.12.2021г., постановено
по гр.дело № 62479/2020г. по описа на СРС, ГО, 56 състав.
ОСЪЖДА “Д.З.” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. **** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО “А.” АД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. ****, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата
9
от 100 /сто/ лева – разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10