РЕШЕНИЕ
№ 174/9.3.2022г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик,
XII касационен състав, в открито заседание на шестнадесети февруари две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Председател: Георги Петров
Членове: Мария Колева
Дияна
Златева - Найденова
при секретаря Тодорка Стойнова,
и с участието на прокурора Тихомир Геров, като разгледа докладваното от съдия
Златева – Н. КАНД № 34 по описа за 2022 година на Административен съд -
Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба от Земеделски производител /ЗП/ „Д.К.К.”, ЕИК/ЕГН **********,
чрез процесуален представител адв. Е.К. – П., упълномощен адвокат от Адвокатско
дружество „д-р Петков, Проданов и партньори“ срещу Решение № 729/24.11.2021 г.,
постановено по АНД № 1437 по описа за 2021 г. на Районен съд – Пазарджик, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 13-002898/31.08.2021 г. на
директор на Дирекция „Инспекция по труда" гр. Пазарджик, с което на Д.К.К.
от гр. Пазарджик, ЕГН ********** на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал. 3
от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ е наложена глоба в
размер на 1500 лв.
В касационната жалба се твърди, че
атакуваното решение е незаконосъобразно като неправилно, необосновано и
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорено е в
неговата цялост. Касаторът счита, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати процесуални нарушения от административнонаказващия
орган /АНО/. Счита, че въззивният съд е следвало да подложи на задълбочен
анализ дали АНО е издал процесното наказателно постановление, след като по
безспорен начин е приел за доказано извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. Твърди, че въззивният съд неправилно е ангажирал
санкционната норма, на която се позовава конкретно нарушение, а именно:
жалбоподателят не бил нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. чл. 1,
ал. 2 от КТ, тъй като е уредил именно като трудови отношенията си с лицето П. Д.
Н., престирала труд на 10.06.2021г. Счита, че нито АНО, нито въззивният съд са
отчели обстоятелството, че в конкретния казус липсвала общественоопасната
последица от вмененото общественоопасно деяние на жалбоподателя. Ако се
приемело, че в настоящия случай жалбоподателят е извършил административно
нарушение, то същото би било такова на формално извършване, т.е. не би
включвало настъпването на определен вредоносен резултат. Твърди, че въззивният
съд погрешно е стигнал до своя генерален извод, че по същество нарушението било
доказано. Твърди, че земеделският производител
,,Д.К.К.” не е нарушил разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, във вр.чл.1, ал. 2 от КТ, като на 10.06.2021 г. същият
е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила и е сключил трудов договор в писмена форма с
лицето П.Д.Н.с ЕГН **********.
Ответникът по касационната жалба –
Дирекция „Инспекция по труда“, редовно призован, не изпраща представител
в открито съдебно заседание. Представя писмено становище по жалбата от
15.02.2022 г., като оспорва същата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пазарджик счита жалбата за неоснователна, а решението
на Районен съд – Пазарджик за правилно и моли същото да бъде потвърдено. Счита,
че доводите в жалбата са били обсъдени подробно в мотивите на решението на
първоинстанционния съд и последните са правилни.
Административен
съд – Пазарджик, след проверка на оспореното решение във връзка с
изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 13-002898/31.08.2021 г. на директор на Дирекция „Инспекция по
труда" гр. Пазарджик, с което на ДVК.К. от гр. Пазарджик, ЕГН **********
на основание чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62,
ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ е наложена глоба в размер на 1500 лв., както и ДVК.К.
е осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ сума в размер на 100 лв.
За да потвърди обжалваното наказателно
постановление районният съд е приел, че в конкретния случай Актът за установяване на административно
нарушение /АУАН/ и Наказателното постановление /НП/, предмет на спора, не
страдат от неяснота или дефицит на изложените обстоятелства по извършване на
нарушението. Съдът приема, че ясно са посочени дата и място на извършване на
нарушението, както и че достатъчни като яснота и обем факти описват и вмененото
бездействие - неуреждане на отношенията с посоченото лице като трудови чрез
сключване на трудов договор във връзка с констатациите, че лицето П.Н.предоставя
работната си сила. При това описание (относно конкретно и ясно посочените
действия на завареното
лице и проявеното бездействие от страна на жалбоподателя, в чиято полза е
престиран труда) е възприета и съответната нему правна квалификация - по чл. 62,
ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ. Приема за несъстоятелно оплакването на
жалбоподателя, че неяснота будело отразяването в акта и наказателното
постановление, че „нарушението било установено на 11.06., било извършено на
10.06“. Съдът е приел, че съвсем ясно е посочено (а и се доказало в рамките на
съдебното следствие), че нарушението е извършено на 10.06.2021 г., но е било
установено при преглед на представените от жалбоподателя документи, сред които
еднодневен трудов договор, сключен с лицето на 10.06.21г., но след проверката.
Приема, че отразените в акта фактически положения и правната рамка, в която са
поставени са идентични в акта и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, поради което приема възражението за несъответствие за
необосновано. Приема, че АУАН и издаденото наказателно постановление са
издадени от териториално и материално компетентни органи, предвид делегацията
със заповедта на л. 30 от делото. Счита позоваването на жалбоподателя и
направеното в този смисъл възражение във вр. с ТР 4/04 на ВАС за неоснователно.
Приема за доказано, че с предоставените от
„КОМЕ“ ООД – гр. София договор на л. 63, справка на л. 65 (от делото на
районния съд) и заявка, изпратена по електронен път (л. 72 и л. 84),
земеделският производител - жалбоподател по делото е в договорни отношения с
това дружество от началото на 2018 г. и от тогава всяка година доставя по
заявка отглежданата от него продукция - картофи, като за 2021 г. - в 17.14 ч. на 09.06.2021 г. е изпратена
заявка за доставка, която следвало да бъде предоставена на следващия ден -
10.06.21 г., който е и денят на проверката. В тази връзка приема, че
жалбоподателят не е бил поставен в условията на инцидентност. Договорните
отношения с дружеството са от 2018 г., като за предходните две години първите в
съответната календарна година доставки за дружеството били за месеците май и
юни и получените след съответното заплащане на дължимите вноски еднодневни
трудови договори за предходните три години са ( л. 77): за 2018г. -10 бр. на
03.05.20 г., за 2019 г.- 10 бр. на 30.05.19г.,за 2020г- 15 броя - на 04.06.20 г.
Всички тези дати и цифри сочели, че към датата на първата от дружеството заявка
за 2021 г. земеделският производител, предвид ситуацията от предходните две
стопански години, е следвало вече да разполага с бланки за еднодневни трудови
договори.
Касационната инстанция
споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях
правни изводи на районния съд.
От събраните по делото доказателства се
установява, че на 10.06.2021 г.,
около 10.15 ч., инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда“ Фейзи Алиш и
колегата ѝ Г.МV посетили стопанисвана от земеделския производител и
жалбоподател по делото Д.К. нива, засята с картофи в землището на с. Драгор,
ЕКАТТЕ 23457. Още с приближаването си към обекта проверяващите възприели две
жени които вадели от картофите от земята и ги слагали в специални съдове и
чували. Лицата предоставили личните си данни на М., която ги отразила в съставен
на място от нея списък (л.23 от делото на районния съд). Двете жени, едната от
които П.Н., отрекли да имат сключени писмени трудови договори и признали, че за
труда им е обещано дневно трудово възнаграждение 30 лева.
Изискани били от
земеделския производител данни дали с лицата има сключен трудов договор или
друг вид договор и при какви условия. На следващия ден-11.06.2021 г. той
представил в Дирекция „Инспекция по труда“
трудов договор с Н. на основание чл. 114а от КТ, от който се установило,
че бил сключен на 10.06.2021г. в 16,20 ч., т.е. след проверката (л. 25 от
делото на районния съд).
Съставен бил Протокол
за извършена проверка № ПР 2119532/28.06.2021 г. от проверката, в който са
отразени констатациите от нея и дадени предписания. Протоколът е връчен лично
на жалбоподателя на 28.06.2021 г., съобразно собственоръчно поставен подпис.
На същата дата е
съставен АУАН № 13-002898 от 28.06.2021 г. на основание чл. 416, ал 1 от КТ на
ЗП ДVК.К. за това, че не е уредил правоотношенията при предоставяне на работна
сила като трудови правоотношения с П. Д. Н.. В Акта е индивидуализирано
нарушението, посочени са точни дата и час на извършването. Посочена е
нарушената правна норма. Актът за установяване на административни нарушения е
издаден при спазване на изискванията за форма и съдържание на чл. 42 от ЗАНН и
в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. На 02.07.2021 г. е подадено Възражение вх. №
21066640 от Д.К. срещу издадения АУАН.
Въз основа на АУАН № 13-002898 от 28.06.2021 г.
е издадено обжалваното Наказателно постановление № 13-002898 от 31.08.2021 г.
Същото е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и отговаря на изискванията
за форма и съдържание на чл. 57 от ЗАНН, като в същото е описано кога е
извършено и кога е констатирано нарушението, кое е лицето извършител, посочена
е нарушената правна норма – чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, както и санкционната норма - чл. 414, ал. 3 от КТ.
АУАН № 13-002898 от 28.06.2021 г. и
Наказателно постановление № 13-002898 от 31.08.2021 г. са издадени от
компетентни органи, съгласно представените по делото доказателства.
В проведено открито съдебно заседание на 21.10.2021
г. е разпитана свидетелят П.Н., по повод неуредените отношения с която са
издадени цитираните АУАН и НП. В рамите на съдебното заседание свидетелят Н.
посочва, че е полагала труд за жалбоподателя. По предявеният ѝ трудов
договор твърди, че подписът положен на него е нейн, но същата не може да чете и
не разбира значението на подписания документ. Посочва, че за положения труд е
получила възнаграждение в размер на 30 лева.
По делото е наличен Трудов договор №
13-1285376 от 10.06.2021 г., сключен между ДVК.К. и П. Д. Н.. От сигнатурата на
договора е видно, че същият е издаден от Дирекция „Инспекция по труда“ на 10.06.2021 г., в
15:28:03 часа. Т.е. след извършената проверка. По делото са събрани и Договор
за доставка от 14.02.2018 г. и заявки от „Коме“ ООД, от които е видно, че
търговските отношения между земеделският производител и дружеството получател
на доставките са трайни. Т.е. налична е предвидимост на заявките и доставките с
оглед обичайния търговски оборот за предходните години.
В този смисъл, твърди се от жалбоподателя, че
бил в обективна невъзможност да се снабди с еднодневни трудови договори към
10.06.2021 г., с оглед заявка от 09.06.2021 г. от страна на контрагента му,
както и поради факта, че майката на земеделския производител, която обичайно го
подпомага в дейности му по снабдяване с договори от Дирекция
„Инспекция по труда“ на 10.06.2021 г. била извън града.
Независимо от горното, съдът не приема, че искането
за снабдяване с договори по чл. 114а, от КТ в рамките на деня, в който е
започнало престирането на труда, е
обстоятелство дерогиращо изискванията на чл. 1, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 62 и
чл. 63 от КТ. Законодателят е предвидил, че трудовите отношения между работника
или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани
с тях се уреждат с разпоредбите на Кодекса на труда. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. В тази връзка и в Глава Пета, раздел I от КТ са предвидени
основните изисквания към съдържанието и механизмите за сключване на трудовите
договори. Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена
форма.
С оглед облекчение на формалността при уреждане
на трудовите отношения касаещи кратковременна работа, не изискваща специални
умения, законодателят в чл. 114а и сл. от КТ е уредил и специалния институт на
трудовия договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа. Предвидено е,
че такъв може да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин
или тютюнопроизводител за работа за един ден, като това време не се признава за
трудов стаж. Съответно с един работник може да се сключват трудови договори
общо за не повече от 90 дни в една календарна година и трудовият договор по чл.
114а, ал. 1 от КТ може да се сключва за професии, неизискващи специална
квалификация, в основна икономическа дейност „Растениевъдство" - само за
обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов
цвят, лавандула и тютюн. Тъй като санкционираното лице е именно земеделски
производител, а работниците са наети за извършване на подневна селскостопанска
работа - за бране на картофи, то приложение в отношенията им би намерил именно
трудовият договор по чл. 114а от КТ, какъвто се твърди от страна на земеделския
производител, че е целял да сключи с работниците на нивата с картофи. Именно с
оглед характера на тези взаимоотношения, в чл. 114а, ал. 6 от КТ е предвидено
че при сключване и при прекратяване на същия не се прилагат чл. 62, ал. 3 и 4,
чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 128а, ал. 3 от КТ. Т.е. от обхвата на чл. 114а от КТ
не е изключено приложението на чл. 62, ал. 1 от КТ – изискването за писмена
форма на трудовия договор.
Предвид това и на основание чл. 114а, ал. 7
от КТ, е приета Наредба № РД 07-8 от 13 юли 2015 г. за условията и реда за
предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл. 114а, ал. 1
от Кодекса на труда пред Инспекцията по труда. В чл. 4 от посочената наредба е
предвидено, че работодателите - регистрирани земеделски стопани или
тютюнопроизводители, могат да получат регистрирани образци на трудови договори
по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда от Портала за еднодневни трудови
договори на електронната страница на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда" или от съответната дирекция "Инспекция по
труда" по местонахождение на земеделския имот. Валидни за наемане на
работа по реда на чл. 114а от Кодекса на труда са само образците на трудови договори,
които съответстват по форма и съдържание на утвърдения с наредбата образец и са
регистрирани в Портала за еднодневни трудови договори на електронната страница
на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", а регистрацията
на образците на трудови договори по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда се
извършва след представяне от работодателя - регистриран земеделски стопанин или
тютюнопроизводител, на платежни документи за авансово внесените осигурителни
вноски. В чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД 07-8 от 13 юли 2015 г. е предвидено, че
„Регистрираните трудови договори могат да се получат в съответната дирекция
"Инспекция по труда" лично от регистрирания земеделски стопанин или
тютюнопроизводител или от пълномощник с изрично пълномощно в оригинал, от което
е видно, че е упълномощен от работодателя - регистриран земеделски стопанин или
тютюнопроизводител, да получава регистрирани образци на трудови договори.“.
Т.е. нито в Кодекса на труда, нито в Наредба № РД 07-8 от 13 юли 2015 г. е
уточнено по чия инициатива и в какъв срок преди започване на работата следва да
бъдат получени на място трудовите договори по чл. 114а, ал. 1 от КТ. Предвид
липсата на изрична законова уредба на тези въпроси, за работодателите –
земеделски производители и тютюнопроизводители остава изричното изискване за
сключване на трудови договори с работниците в писмена форма преди започване
предоставянето на работна сила. Т.е. в тяхната инициатива е поставено
снабдяването с трудови договори по чл. 114а от КТ преди допускане до работа на
работниците. В този смисъл не може да се приеме, че тъй като работодателят не е
получил еднодневните договори по чл. 114а, ал. 1 от КТ на датата и часа на които
са му били потребни, като същият дори не е предприел действия за снабдяването
им на по –ранен етап, е преодоляно изискването на чл. 63, ал. 2 от КТ или на
чл. 62, ал. 1 от КТ.
Съответно в случай че работодателят
идентифицира необходимостта от ангажиране на работници с цел събиране на
земеделската продукция, същият е можел да се снабди с трудови договори по чл.
114а от КТ още в началото на месец май или юни 2021 г., тъй като съгласно чл.
4, ал. 7 от Наредба № РД 07-8 от 13 юли 2015 г. работодателите - регистрирани
земеделски стопани или тютюнопроизводители могат да използват образците на
трудови договори до края на календарната година, за която са регистрирани. Предприемането
на подобни действие би било предвидимо и оправдано с оглед установените трайни
търговки отношения с „Комо“ ООД. Т.е. снабдяването с трудови договори по чл.
114а от Дирекция „Инспекция по труда“ едва след момента на започване на
работата от наетите работници е необосновано оправдание за несключването на
трудовия договор в писмена форма.
В този смисъл и чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично
посочва, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и
чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ, каквото (нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ) е
визираното нарушение в оспореното наказателно постановление.
Предвид горните по делото се установява, че П.Н.е
полагала труд за земеделския производител ДVК.К., видно и от нейните показания
дадени в съдебно заседание, а и този факт не се оспорва от санкционираното
лице. По делото е представен трудов договор, сключен с лицето П.Н., но същият е
сключен недвусмислено следобед на 10.06.2021 г., а не преди проверката на
компетентните органи.
Към 10.06.2021 г. сутринта, земеделският
производител все още не се е снабдил с трудови договори за работниците на
нивата с картофи, но е допуснал начало на работния процес, в случая по отношение
на П.Н.. В този смисъл се установява, че
земеделският производител виновно е допуснал до работа на 10.06.2021 г.
сутринта в 10:15 часа на обработвания от него земеделски масив с картофи
работника П.Н., без отношенията им да са уредени с трудов договор в писмена
форма, съобразно изискванията на Кодекса на труда.
В заключение
касационната инстанция приема, че при установяване на
нарушението и провеждане на процедурата по издаване на процесното
наказателно постановление няма допуснати съществени нарушения. Безспорно
са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието
е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от
1500 лева съответства на нормативно предвиденото в чл. 414, ал. 3 от КТ, като на нарушителя е наложена минималната по размер глоба.
Като е потвърдил
наказателното постановление, районният съд е постановил валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва
да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора,
основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касацията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 63д, ал. 4 във
вр. с ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Пазарджик възнаграждение в размер на 80 лв.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 729/24.11.2021 г., постановено по АНД № 1437 по описа за 2021 г.
на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Земеделски
производител „ДVК.К.”, ЕИК/ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Пазарджик сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: /П/
Членове:
1. /П/
2. /П8