Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.Козлодуй, 20.01.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, пети състав в публично
заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия:Жаклин Д.
при
секретаря Капка Качева разгледа докладваното от
съдията Ж.Д. гражданско дело №1430 по описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от П.С.М., ЕГН **********,***,
чрез адвокат Е.Ю.О. ***, със съдебен адрес:***, партер против „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК
********* и седалище и адрес на управление *** Бизнес Център, представлявано от
Жанна Василева Пехливанова, Кремена Стоянова Стоянова, Карел Крал - от всеки двама от членовете на
Управителния съвет заедно.
С молбата се иска от съда да
постанови решение, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да признае за
установено по отношение на „Ч.Е.Б.” АД, че П.С.М., ЕГН ********** не дължи на
ответното дружество сумата от 6520, 32 лв. /шест хиляди петстотин и двадесет
лева и тридесет и две стотинки/, включваща главница и обезщетение за забава за
доставена електрическа енергия за периода 01.11.200 )г. -31.12.2016г. за имот в
гр. Козлодуй, обл. Враца, общ.Козлодуй, ул. „Зорница“
№ 16, с клиентски номер 300242690828, поради изтекла погасителна давност на
вземанията, както и е направено искане съда да осъди „Ч.Е.Б.” АД да заплати на
ищеца и направените в процеса съдебно- деловодни разноски.
В исковата молба се твърди,
че ищецаПетър С.М., е битов клиент по смисъла на §1,
т. 2а от ДР на ЗЕ, на когото е била доставяна електрическа енергия от ответното
дружество за имот на ул. „Зорница” № 16 в гр.Козлодуй, обл.Враца.
Клиентският номер, под който е бил заведен, е 300242690828. Електроснабдяването
на имота, ползван от М., било прекъснато преди няколко години поради неплатени
задължения от страна на ищеца към ответното дружество. М. е желаел да узнае при
заплащането на какви суми ще му бъде възстановено електроснабдяването в имота,
като за целта е поискал справка за задълженията към дружеството. Отправил е
искане като писмен отговор не е получавал. Съобщено му е устно от служител в
офис на дружеството размера на дължимата сума, а именно: 6520,32 лева общо
задължения, включваща главница и лихва за забава за периода 01.11.2000 г. -
31.12.2016 г. Писмена подробна справка за задълженията ищецът не е получавал
като от националния телефон за връзка с клиенти на дружеството му е указано да
изиска справка от офиса на дружеството в гр. Козлодуй, а служителите в същия
офис го препращат да се обърне към централното управление на „Ч.Е.Б.“ АД. Като
краен резултат получаването на писмена подробна справка от дружеството се оказва
непосилна задача за потребителя. Пълномощникът на ищеца заявява, че тъй като
изплащането на всички задължения е условие, за да бъде възстановено
електроснабдяването в имота, предвидено в Общите условия на дружеството, то за
ищецът е налице правен интерес от признаване недължимост
на погасените по давност задължения и редуциране на задълженията до
непогасените по давност такива.
Твърди се, че всички
вземания на дружеството към ищеца за периода 01.11.2000г. - 31.12.2016г. в общ
размер от 6520,33 лева, включващи главница и обезщетение за забава, са погасени
по давност.
Направено е и особено
искане, а именно на основание чл.83, ал.2 от ГПК ищеца да бъде освободен от
заплащането на такси и разноски в производството, тъй като е материално
затруднено лице и няма достатъчно средства да ги заплати, за което прилага
писмени доказателства. С Определение от
21 януари 2020 година съдът е уважил молбата на ищеца за освобождаване от такси
и разноски в настоящето производство.
В съдебно заседание ищецът не
се явява и не се представлява.
В съдебно заседание
ответното дружество не изпраща представител, но е депозирано становище, с което
се поддържа защитната теза на ответника изложена в писмения отговор на исковата
молба.
По делото са събрани писмени
доказателства.
Съдът като взе предвид
доводите изложени в исковата молба и писменият отговор, след преценка
на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Ищеца твърди, че това
вземане е погасено по давност и той не го дължи на ответника. Именно поради
този спор с ответника и предвид нежеланието на последния да възстанови
ел.захранването на процесният недвижим имот, за ищеца
се е породил правен интерес от търсената съдебна защита.
Ответника
не оспорва факта, че ищеца е негов битов клиент с посочения клиентски номер, че
дължи процесните суми съгласно процесните фактури, както и, че предвид неплащането на
задължения ел.енергията в дома на ищеца е прекъсната. Оспорва твърдението на
ищеца, че вземането по фактурите за главница и лихва е погасено по давност,
като излага подробни съображения.Пълномощникът
на ответното дружество моли съда да остави без разглеждане исковата молба и да
прекрати делото като недопустимо или в условията на евентуалност да отхвърли
исковата молба като неоснователна. Оспорва и иска в частта за вземането за
неустойка за забава за период до три години, считано от подаване на исковата
молба, позовавайки се на съдебна практика, счита, че давността не е изтекла и
тече отделно от давността за главното задължение.Претендира разноски. Прави
възражение против искането за присъждане на разноски по чл. 38 ЗАдв на процесуалния представител на ищеца, като счита, че
ищецът след като е продал процесния имот и с оглед на
това, че продажбата е извършена скоро, било очевидно, че ищецът притежава
необходимите финансови средства за заплащане на държавна такса в искова молба в
размер на 100,65 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатски взнаграждения.
Представя
и съда е приел заверени копия на документи като доказателства: Общи условия за
продажба на ел. енергия на „Ч.Е.Б.” АД; Сертификат от в. „Телеграф“,
удостоверяващ публикуването на ОУ; Копие
от в. „Конкурент“, удостоверяващ публикуването на ОУ от местен ежедневник;
Справка за задължения по партидата — главница и лихви, заверена от упълномощено
лице; Справка за отчетни показания на
електромера на ищеца от програма САП, Пълномощно за процесуално представителство.
Към насрещната искова молба
са представени справки от електронен калкулатор за размера на законната лихва
за последните три години и Пълномощно.
При така изяснената
фактическа обстановка и събрани доказателства, настоящият състав, прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК - отрицателен установителен
иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника определена сума-стойност
на изразходвана от него ел.енергия, поради което и доказателствената
тежест за доказване наличието на вземане в посочения размер е върху ответника.
Той следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че през
посоченият период ищецът е употребил определени количества ел.енергия,
единичната цена на тази енергия, както и общия размер на претенцията си и
начина на начисляването й.
Между страните не се спори,
че ищеца ищецът е битов потребител на ел. енергия за адрес на потребление гр.Козлодуй,
ул. „Зорница“ №16, с клиентски номер 300242690878, тъй като това му качество е
признато в исковата молба.Съгласно параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ, „потребител на
енергия или природен газ за битови нужди „ е физическо лице – собственик или
носител на вещно право на ползване върху съответния електроснабден
имот. Този факт не се оспорва от ищеца, напротив, потвърждава се в исковата
молба.
Няма спор по делото, че
ответното дружество е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл.98а
от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическата енергия при
публично известни общи условия(одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 056 от
07.11.2007 г., впоследствие изменени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 год. на
ДКЕВР), като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила
за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. В този смисъл, за да възникне правоотношението по
покупко-продажба на ел. енергия не е необходимо да се сключва индивидуален
писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността
между страните възниква по силата на закона. Предвид на това ищеца в
настоящото производство се явява потребител на електрическа енергия,
тъй като общите условия са произвели действие и по отношение на него. Изрични
възражения във връзка с валидноста и действието на
общите условия не са въведени по надлежния ред, поради което съдът приема за
установено наличието на твърдяното правоотношение между страните за
исковия период във връзка с снабдяването на процесното
жилище с ел. енергия.
Ответникът в писменият
отговор посочва, че иска е процесуално недопустим, респективно неоснователен и
недоказан.
Установителният иск по чл.124, ал.1 ГПК
може да бъде предявен за установяване съществуването или – както в случая –
несъществуването на едно право, когато ищецът има интерес от това.
Освен това всяко право може
да бъде заявено както с възражение, така и да бъде предявено с иск -
така Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV г. о., ГК.
Редът, по който длъжникът се защитава, зависи от неговия собствен избор. По
аргумент от мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГК на
ВКС, диспозитивното начало в гражданския процес се
проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв
обем защита да търси. Правният интерес от решаване на правния спор винаги
произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които
всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. В този смисъл
длъжникът по едно вземане не е длъжен да чака същото да бъде предявено по
съдебен ред чрез осъдителен иск или по реда на заповедното производство, за да
реализира своята защита чрез възражението си за давност. Не съществува законова
пречка длъжникът да поеме инициативата в процеса, като предяви отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, позовавайки се на
изтеклия давностен срок по отношение на вземането,
като по този начин препятства възможността на ищеца да го претендира в бъдеще.
В този случай предмет на отрицателния установителен
иск не е установяване липсата на материално право изобщо, а липсата на притезание, насочено срещу длъжника-ищец. В този смисъл
отрицателния установителен иск предмет на спора е
допустим.
При това положение следва да
се разгледат доводите на ищеца за погасяване на процесното
вземане, поради изтичане на предвидената от закона погасителна давност. Те
според настоящия състав са основателни.
Според задължителните
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. на
Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска
колегия и Търговска колегия, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Според същото решение,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените
признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. В посоченото ТР
също е прието, че задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. Поради това, и процесното
вземане е периодично, поради което и за него по арг.
чл.111, б. „в” от ЗЗД погасителната давност е тригодишна.
Според нормите на
чл. 19 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
"Ч.Е.Б." АД потребителят е задължен да заплаща потребената
електрическа енергия веднъж месечно, като продължителността на срока за плащане
е 10 дни. Дължимите от потребителя суми се съобщават от продавача чрез
съобщение изпращано до потребителя на адреса на обекта. Потребителите, за които
периода на отчитане на потребяваното количество
ел.енергия е по –дълъг от един месец се уведомяват от продавача за дължимите
суми чрез съобщение на адреса на обекта съобразно графика на отчитане.
Неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да
заплати дължимата сума в срок. Съгласно чл.35 от Общите условия, потребител,
който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимата сума за
използвана електрическа енергия, дължи обезщетение на продавача в размер на
законната лихва за забава за всеки просрочен ден.
Съгласно разпоредбата
на чл.114, ал.1
от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквото е процесното
за главница/, давността тече от деня на падежа. Следователно задължението на
ищеца за заплащане на стойността на доставената енергия е възникнало като
срочно – както вече бе отбелязано според общите условия месечните суми за
ел.енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. По делото липсват доказателства за спиране течението на давността или
за прекъсването (както твърди ответника), поради което погасени по давност са
всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години назад от датата на предявяване на исковата молба – 23.12.2019г., а
такова е процесното задължение за заплащане на
главница в размер на 6 520.32 лева за доставена ел.енергия за периода
01.11.2000г. – 31.12.2016г.
На основание чл.119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане следва да се считат
погасени поради изтекла давност и вземанията за законна лихва върху главниците,
/с правно основание чл.86 от ЗЗД/ също е погасена по давност.
Следователно
предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ищеца, чрез процесуалният си
представител адвокат Е.О. е поискал присъждане на разноски, и по правилото на
чл.78, ал.1 ГПК при този изход на спора му се дължат. Такива за адвокатското
възнаграждение на адв.О., което ответника следва да
заплати при хипотезата на чл.38, ал.2 вр. ал.1 т.2 от
Закон за адвокатурата.
Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1/2004г. за МРАВ, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен материален интерес, възнаграждението е 300.00
лева.
Ответното дружество следва
да заплати на РС-Козлодуй и държавната такса, от която ищеца е освободен при
образуване на делото в размер на 50.00 лева.
Водим от гореизложените
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.С.М., ЕГН ********** не
дължи на ответното дружество сумата от 6520, 32 лв. /шест хиляди петстотин и
двадесет лева и тридесет и две стотинки/, включваща главница и обезщетение за
забава за доставена електрическа енергия за периода 01.11.200 )г. -31.12.2016г.
за имот в гр. Козлодуй, обл. Враца, общ.Козлодуй, ул.
„Зорница“ № 16, с клиентски номер 300242690828, поради погасяването по
давност, съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 вр.
ал.1т.2 Закон за адвокатурата,Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ********* със седалище *** Бизнес
Център, представлявано от Кремена Стоянова Стоянова и
Карел Крал, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.С. *** адвокатско възнаграждение
в размер на 300.00 лева.
ОСЪЖДА Ч.Е.Б.” АД, ЕИК
********* със седалище *** Марк Бизнес Център, представлявано от Кремена
Стоянова Стоянова и Карел Крал да заплати на Районен
съд – Козлодуй държавна такса в размер на 50.00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен
срок от връчването на страните на
преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: