№ 119
гр. Разград , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети август, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Н.Р.Х.
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20213300500208 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 23 от 23.06.2021 г. по гр.д № 20213320100160 по описа
за 2021 година на РС -Кубрат, съдът е постановил следното:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Т. Ш. Р.,
ЕГН ********** от гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „в.” № 56, ет. 1, ап. 3,
извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ със Заповед № 1/ 04.01.2021 г.
на А.Н., кмет на Община – Кубрат, като работодател, на основание чл. 344,
ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т. Ш. Р., ЕГН ********** от гр. Кубрат, ул. „в.”
№56,ет.1,ап.3, на предишната й работа в Община – Кубрат, на длъжност
„младши специалист, младежки медиатор“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ.
ОСЪЖДА Община – Кубрат, Булстат ********, със седалище и адрес
на управление в гр. Кубрат, обл. Разград, представлявана от кмета А.Н., да
плати на Т. Ш. Р., ЕГН ********** от гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „в.” №
56, ет. 1, ап. 3, на основание чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 КТ,
обезщетение за оставането й без работа за срок от 6(шест) месеца, за
периода 01.01.-30.06.2021 г., в размер на 4 511.40 (четири хиляди петстотин
и единадесет лева, четиридесет ст.) лв., ведно с законната лихва върху тази
1
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.03.2021 г., до
окончателното изпълнение, на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община – Кубрат, Булстат ********, със седалище и адрес
на управление в гр. Кубрат, обл. Разград, представлявана от кмета А.Н., да
плати на адвокат Р.П., АК – Разград, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл.36, ал.2 от ЗА, във вр.с чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатно защита на Т. Ш. Р., ЕГН ********** от гр. Кубрат
по делото, в размер на 1 195.80 (хиляда сто деветдесет и пет лева,
осемдесет ст.) лева.
ОСЪЖДА Община – Кубрат, Булстат ********, със седалище и адрес
на управление в гр. Кубрат, обл. Разград, представлявана от кмета А.Н., да
плати по сметка на Районен съд – Кубрат разноските на съда по
производството в размер на 90.00 (деветдесет) лв. - за изготвената съд.
счетоводна експертиза, както и държавна такса в размер на 180.46(сто и
осемдесет лева, четиридесет и шест ст.) лева – по уважения осъдителен
иск за плащане на обезщетение, и 80.00 (осемдесет) лева – по иска да
отмяна на уволнението като незаконно.
Недоволен от това решение, останал жалбоподателят Община –
Кубрат, която чрез Кмета, го обжалва. В жалбата се правят оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност. Иска се от въззивния съд да отмени
обжалвания съдебен акт, и се постанови решение с което исков.е претенции
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Излагат се подробни
съображения. Претендират се разноски, включващи юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, другата страна - Т. Ш. Р., чрез
пълномощника си адвокат Р.П. от АК - Разград депозира отговор. Намира
жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Излагат се подробни съображения. Прави възражение за прекомерност по чл.
78, ал.5 ГПК относно претендираното юрисконсултско възнаграждение от
насрещната страна. Прави се искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.
С постановеното в последствие Решение № 293 от 09.07.2021г. по гр.д
№ 20213320100160 по описа за 2021 година на РС – Кубрат, по реда на чл. 247
ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 23
от 23.06.2021 г. по гр.д № 20213320100160 по описа за 2021 година на РС –
Кубрат, в което на стр. 5 (л.185 РС) след края на третия диспозитив:
„ОСЪЖДА Община – Кубрат, Булстат ********, със седалище и адрес на
управление в гр. Кубрат, обл. Разград, представлявана от кмета А.Н., да
плати на Т. Ш. Р., ЕГН ********** от гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „в.” №
56, ет. 1, ап. 3, на основание чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 КТ,
обезщетение за оставането й без работа за срок от 6(шест) месеца, за
2
периода 01.01.- 30.06.2021 г., в размер на 4 511.40 (четири хиляди петстотин
и единадесет лева, четиридесет ст.) лв., ведно с законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.03.2021 г., до
окончателното изпълнение, на основание чл. 86 ЗЗД.“, вместо точка „.“, да
се чете запетая „ , “ и допълнение: „като ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в тази му част, на основание чл. 242, ал. 1,
предложение последно ГПК.“.
И срещу това решение е депозирана жалба от Община – Кубрат, чрез
Кмета. Излагат се подробни съображения, че решението е неправилно и
незаконосъборзано, тъй като не са били налице законов.е предпоставки за
допускане на предварително изпълнение на решението. В жалбата се твърди,
че е неправилен и незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд за
приложимост на разпоредбата на чл. 242, ал.1 ГПК, в случай когато ответник
е Община. Сочи се, че предпоставките, при които съдът може да допусне
предварителна изпълняемост на невлязло в сила първоинстанционно
решение, са изчерпателно посочени в чл. 242, ал.2, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В тези
хипотези по преценка насъда ищецът може да бъде задължен да представи
надлежно обезщетение, с оглед възмездяване на понесени от ответника вреди
от неоснователно принудително изпълнение, което следва да бъде
гарантирано за Община Кубрат. Сочи, че няма гаранции, че при евентуално
отхвърляне с влязло в сила решение на исковете ответницата ще може да
възстанови процесните суми.
Насрещната по жалбата страна - Т. Ш. Р. не депозира отговор на тази
жалба.
В открито съдебно заседание, при редовност в призововането, за
въззивника Община Кубрат се явява пълномощника гл. юрисконсулт
Светлана Георгиева, която поддържа жалбите си и излага подробни
съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призововането,
въззиваемата страна – Т. Ш. Р. се явява лично и с пълномощника си адвокат
Р.П. от АК - Разград. Пълномощникът намира и двете жалби за
неоснователни и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага
подробни съображения и претендира адвокатско възнаграждение за защита
пред въззивната инстанция по реда на чл. 38, ал.2 във вр. чл. 36, ал.2 ЗА.
Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и
становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства,
приема следното:
3
Въззивната жалба срещу Решение № 23 от 23.06.2021 г. по гр.д №
20213320100160 по описа за 2021 година на РС - Кубрат е допустима -
подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно
обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.
В частта, с която се допуска предварително изпълнение по чл. 242, ал.1
ГПК, решението е с характер на определение, поради и което в този му част
се обжалва с частна жалба. Настоящият съдебен състав намира, че подадената
жалба срещу решение № 293 от 09.07.2021г. постановено по реда на чл. 247
ГПК, следва да се приеме не като въззивна жалба срещу решението, с което е
допусната поправката, а като частна жалба срещу частта от решението, с
която е допуснатото предварително изпълнение по реда на чл. 242, ал.1 ГПК.
Това е така защото в жалбата не се инвокират оплаквания, че не са били
налице предпоставките по чл. 247 ГПК за поправка на допусната очевидна
фактическа грешка, а се излагат единствено доводи по същество, че не са
налице предпоставките за допускане на предварително изпълнение по чл. 242,
ал.1 ГПК срещу Община Кубрат. Тази жалба също е допустима, а по същество
основателна, но по различни от изложените в нея съображения.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцата Т. Ш. Р. е предявил против ответника Община Кубрат
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр.
с чл. 225, ал.1 КТ.
На официалния сайт на Министерство на труда и социалната
политика, Агенция по заетостта
https://www.az.government.bg/pages/nacionalna-programa-aktivirane-na-
neaktivni-lica/ е публикувана НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА "Активиране на
неактивни лица". Същата е утвърдена със Заповед на министъра на труда и
социалната политика № РД01/396 от 25.04.2008 г., изменена със Заповеди на
министъра на труда и социалната политика № РД01-13 от 12.01.2010 г., №
РД01-26 от 19.01.20113., № РД01-38 от 18.10.2012 г., № РД01-4 от 03.01.2014
г., № РД01-948 от 30.12.2014 г., № РД01-505. от 11.07.2017 г., № РД01-1020
от 21.12.2017 г., № РД01-659 от 15.08.2018 г. и № РД-06-33/1.09.2020 г.
На 12.10.2015г. е сключен Договор за заетост № 705-0236-15-22016, на
осн. чл. 30б, ал.1, т.2 ЗНЗ и утвърдена на основание чл. 31, ал.5 от ЗНЗ
4
Национална програма „Активиране на неактивни лица“, компанет 1 „Работа с
неактивни лица“. Договора е сключен между Агенция по заетостта, чрез
Дирекция „Бюро по труда“ в гр. Кубрат като възложител и Община Кубрат
като работодател. Посочен срок до 31.12.2017г. Към същия е приложен и
списък на наетите лица в който са отразени имената на настоящата ищца /л.
93-96 РС/. В последствие са сключвани анекси, с които предоставените суми
са увеличавани, както и е продължаван срока на договора /л. 97-100 РС/.
Въз основа на горепосочения Договор, Агенция по заетостта, чрез
Дирекция „Бюро по труда“ –ДБТ- Кубрат изпратила до Община Разград
Насочващо писмо с изх. № 60 от 14.10.2015г. С него за заемане на работно
място с код по НКПД 3359-3021, длъжност „младши специалист“, с
местонахождение гр. Кубрат, била препоръчана ищцата /л.161 РС/.
Въз основа на горното, между страните по делото бил сключен Трудов
договор № 17/15.10.2015 г. /л.82 РС/, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ - за
определен срок, като ищцата е изпълнявала длъжността „младши специалист,
младежки медиатор”, с код по НКПД 3359-3021, с място на работа в Община -
Кубрат, считано от 15.10.2015 г. до 31.12.2017 г., с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 430.00 лева, договорен в размер на 20 работни
дни платен годишен отпуск. С последващи допълнителни споразумения №№
2/ 05.02.2016 г. /л.155 РС/ и 3/ 06.02.2017 г. /л.14 РС/ са увеличени, размерите
на трудов.е възнаграждения на ищцата. С допълнително споразумение № 4/
29.12.2017 г., /л. 150 РС/ срокът на договора е променен от 31.12.2017 г. на
14.10.2018 г. Не се оспорва от ответника твърдението на ищцата, че след
изтичането на договорения срок - 14.10.2018 г., ищцата продължила да работи
на същата длъжност за което получавала трудово възнаграждение.
По делото е прието допълнително споразумение № 7 от 14.01.2018г., в
което е отразено, че срокът на договора изтича на 31.12.2018г. /л. 75-78 РС/,
както и допълнително споразумение № 6 от 16.10.2018г., в което е отразено
че срокът на договора изтича на 31.12.2020г. /л.74 РС/. Същите са подписани
от страна на работодателя, но не са подписани от страна на работника и
между страните няма спор, че тези споразумения не са породили правни
последици. По делото е приобщена декларация от ищцата с нотарилно
удостоверяване на подпис с рег. № 110 от 08.01.2019г. на нотариус Сейхан
Садък, рег. № 004 на НК, район на действие РС Кубрат /л. 73 РС/. Със същата
ищцата декларирала, че към 08.01.2019г. представеното й допълнително
споразумение № 6 от 16.10.2018г. издадено от Община Кубрат и подписано
от завеждащ „Личен състав“, ръководител „ТРЗ“ и кмета на Общината не е
подписано от ищцата Т.Р..
На 28.01.2019 г., между страните е сключено Допълнително
споразумение № 9 /л. 149 РС/, в което е отразено увеличение на трудовото
възнаграждение на ищцата за изпълнението на същата длъжност, както и е
определен нов срок на действие на договора – изтичащ на 31.12.2020 г.
5
На 19.02.2020 г., между страните е сключено Допълнително
споразумение № 12 /л. 148 РС/, по силата на което отново е увеличено
трудовото възнаграждение на ищцата за изпълнението на същата длъжност,
както е запазен срока на действие на договора – изтичащ на 31.12.2020 г.
Със Заповед № 1/04.01.2021 г. на А.Н., кмет на Община – Кубрат,
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.
325, ал. 1, т. 3 от КТ, с изтичане на уговорения срок, считано от 01.01.2021 г.
Не се оспорва твърдението на ищцата в исковата молба, че заповедтта й е
била връчена в първия работен ден на 2021г. /т.е. в деня на издаването й –
04.01.2021г./.
Първоинстанционния съд с протоколно определение е изключил
приложените към писмения отговор на ответника по искавата молба
документи /л.178 РС/.
Прието е неоспорено от страните заключение на ССЕ, относно размера
на обезщетение на ищцата по чл. 225, ал.1 КТ /л. 63,64, 86-88 РС/.
Горната фактическа обстановка е безспорно установена.
При така установената по делото фактическа обстановка правните
изводи на въззивният съд са следните:
Основният въпрос по настоящото дело е дали към датата на
прекратяването му – 01.01.2021г. процесния трудовия договор е бил срочен
по см. на чл. 68 КТ или за неопределено време.
За да уважи исков.е претенции, първоинстанционният съд е приел, че
процесния трудов договор се е превърнал в трудов договор за неопределено
време още със сключването му на 15.10.2015г., на осн. чл. 68, ал.5 КТ, тъй
като е сключен в нарушение на ал. 3 и 4 на чл. 68 КТ. Приел, че не е налице
изключението по смисъла на чл. 68, ал.3 КТ, дефинирано в §1, т.8 от ДР на
КТ. Посочи, че договора не съдържа изложение или посочване на
обстоятелствата, обславяще срочността на трудовия договор, договорена за
времето от 15.10.2015г. до 31.12.2017г.
Настоящия въззивен състав не споделя извода на първата инстанция.
По въпроса дали трудовия договор следва да се смята за сключен за
неопределено време, на осн. чл. 68, ал.5 КТ, като сключен в нарушение на ал. 3
и 4 на чл. 68 КТ.
Процесния трудов договор е сключен при условията на чл. 68, ал. 4 КТ
вр. § 1, т. 8 ДР на КТ - сключен е по изключение по посочената програма, за
срока на предвиденото финансиране. Съгласно Договора за заетост от
12.10.2015г. сключен между АСП и Община – Кубрат, същият е бил с
продължителност /актуална към датата на сключване на трудовия договор
6
между страните/ - 31.12.2017г. /л.93-95 РС/. Такъв е бил и срока на
Програмата „Активиране на активни лица“ към този момент. В трудовия
договор е посочено, че се сключва в изпълнение на програмата. Въз основа на
тази програма е сключен договор между жалбоподателят и Агенцията по
заетостта чрез нейното териториално поделение по чл. 30б, ал. 1, т. 2 от
Закона за насърчаване на заетостта, с който са предоставени средства за
плащания вместо работодателя по трудов.е и осигурителни правоотношения,
които биха се учредили с безработни лица по програмата. Съгласно условията
на същата тези средства се изплащат само за определен срок. Ищцата е от
лицата, регистрирани в бюрото по труда и наети на работа по програмата. Не
се оспорва, че същата е запозната с нея и е кандидатствала е по посочения
ред. След одобряването й за наемане на работа е сключила трудов договор със
срок до предвидения към този момент край на програмата – 31.12.2017г., с
посоченото за назначените по програмата индивидуално трудово
възнаграждение. Ето защо в случая са налице кумулативно предвидените
предпоставки по чл. 68, ал. 4 КТ вр. § 1, т. 8 ДР на КТ съставляващи
допустимо "изключение" от общата забрана по чл. 68, ал. 3 КТ за сключване
на срочни трудови договори за определен срок. Налице е конкретна
обективна икономическа причина, обусловила срочността на договора -
уговорено по програмата финансиране по размер и срок за плащания вместо
работодателя по трудови и осигурителни отношения, които биха се учредили
с безработни лица по програмата; ищцата е запозната с условията на
програмата, кандидатствала е по реда на същата и е подписала срочен трудов
договор по реда на тази програма. По тези съображения настоящият съдебен
състав намира, че клаузата срок на договора по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ е валидна,
поради което е породила правно действие. Сключеният трудов договор е в
съответствие с чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ като волята на страните по него е била
да обвържат действието му със срок до 31.12.2017г., тъй като такива са били
условията на програмата към датата на сключване на договора. В този смисъл
вж. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 223 от 3.12.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1885/2013 г., III г. о., ГК.
По въпроса, дали трудовия договор се е превърнал в договор за
неопределено време, на осн. чл. 69, ал.1 КТ, тъй като ищцата е продължила
да работи след изтичане на уговорения срок - 14.10.2018г. /датата до която
е била срока му съгласно допълнително споразумение № 4 от 29.12.2017г. – л.
150 РС/ 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на
работодателя и длъжността е свободна.
Нормите на КТ намират приложение, доколкото нещо друго не е
уредено в Закона за социално подпомагане, Правилника за прилагане на
Закона за социално подпомагане и горепосочената Национална програма.
Хипотезата на чл. 69 КТ, не намира приложение при сключването и
подновяването на срочните трудови договори по Национална програма
"Активиране на неактивни лица". Такава е и съдебната практика по сходни
7
казуси - Решение от 11.08.2014 г. на ОС - Монтана по в. гр. д. № 218/2014 г.,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 181 от 18.02.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 6107/2014 г., III г. о., ГК.
Ето защо, настоящия съдебен състав счита, че с допълнително
споразумение № 12 от 19.02.2020г. /л. 148 РС/, страните валидно са уговорили
срок на трудовото правоотношение между тях – 31.12.2020г. С изтичане на
този срок, трудовото правоотношение между страните е прекратено.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че прекратяването на
трудовото правоотношеение е съобразено с изискванията на закона и
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 вр.с чл. 225, ал.1 КТ са
неоснователни. Атакуваното решение трябва да се отмени и исковете - да се
отхвърлят.
С оглед отхвърлянето на иска по чл. 344, ал.1, т.3, вр.с чл. 225, ал.1 КТ,
то следва да бъде отмено решението и в частта, с която съдът на осн. чл. 242,
ал.1 ГПК е постановил предварително изпълнение на решението, в частта му
за присъденото обезщетение за работа.
С оглед изхода на спора, решението следва да се отмени и в частта за
разноските, включително и за присъденото адвокатско възнаграждение от
1 195.80 лв. на пълномощника на ищцата, на осн. чл.36, ал.2 във вр. с чл. 38,
ал.2 ЗА.
По разноските.
Пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата
страна. С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на по 300 лв. за всяка една от двете
инстанции, т.е. общо 600 лв., съгласно чл. 23, т. 1 Наредба за заплащането на
правната помощ, във вр. чл. 78, ал. 8 вр. чл. 81 и чл. 273 ГПК вр. чл. 37 Закон
за правната помощ. Искането за разликата до пълния претендиран размер от
900 лв. следва да се отхвърли, тай като съдът намира за основателно
възражението на ищцовата страна за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК,
предвид фактическата и правна сложност на делото. Ищцата следва да
заплати на ответника и сумата 130.23 лв. представляваща разноски за
заплатена държавна такса дължима за въззивното обжалване, на осн. чл. 78,
ал.3 вр. чл. 81 и чл. 273 ГПК.
Воден от горното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 23 от 23.06.2021 г. по гр.д №
20213320100160 по описа за 2021 година на РС – Кубрат поправено по реда на
чл. 247 ГПК с Решение № 293 от 09.07.2021г. по гр.д № 20213320100160 по
описа за 2021 година на РС – Кубрат.
Вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Ш. Р., ЕГН ********** от гр. Кубрат,
обл. Разград, ул. „в.” № 56, ет. 1, ап. 3 срещу Община – Кубрат, Булстат
********, със седалище и адрес на управление в гр. Кубрат, обл. Разград,
представлявана от кмета А.Н. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението, извършено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ със Заповед № 1/04.01.2021 г. на А.Н., Кмет
на Община – Кубрат и за неговата отмяна, за възстановяване на Т. Ш. Р. на
длъжността „младши специалист, младежки медиатор“ и за осъждане на
Община – Кубрат да заплати на Т. Ш. Р. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 225 КТ на обезщетение за оставане без работа за периода 01.01.-
30.06.2021 г., в размер на 4 511.40 (четири хиляди петстотин и единадесет
лева, четиридесет ст.) лв., ведно с законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба – 01.03.2021 г., до окончателното
изпълнение.
ОСЪЖДА от Т. Ш. Р., ЕГН ********** от гр. Кубрат, обл. Разград, ул.
„в.” № 56, ет. 1, ап. 3 ДА ЗАПЛАТИ на Община – Кубрат, Булстат ********,
със седалище и адрес на управление в гр. Кубрат, обл. Разград,
представлявана от кмета А.Н. следните суми:
600.00 лв. /шестстотин лева/ представляващо юрисконсултско
възтаграждение за двете инстанции, като отхвърля искането за разликата
над 600.00 лв. до пълния претендиран размер от 900.00 лв. като
неоснователно, на осн. чл. 78, ал. 8 вр. чл. 81 и чл. 273 ГПК вр. чл. 37
Закон за правната помощ вр. чл. 25, т. 1 Наредба за заплащането на
правната помощ,
130.23 лв. /сто и тридесет лева и двадесет и три стотинки/ за
направените разноски за запатена държавна такса за въззивното
обжалване, на основание чл. 78, ал.3 вр. чл. 81 чл. 273 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните, на осн. чл. 7,
ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 и/или ал.2 ГПК, в едномесечен
срок от 27.08.2021г., на осн. чл. 315, ал.3 във вр. с чл. 317 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10