О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 257
гр. Кубрат, 12.07.2018 г.
Кубратския районен съд, в закрито
съдебно заседание на дванадесети
юли, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: Д. Петрова – Енева
при секретаря . . . . и в присъствието на прокурора.....................
като разгледа в изпълнение на вл.в сила Определение № 564/ 06.07.2018 г. по
ч.в.търговско дело № 148/
Производството е по реда на чл. 248 ГПК, по молба подадена в срока по цитираната, и е допустимо, видно от
разпореденото с Определение № 564/
06.07.2018 г. по ч.в.търговско дело № 148/
Адв. Мариета Димитрова, АК – Разград, в качеството
си на пълномощник на ответниците Д.С.П. и Х.Г.Й. по предявените срещу тях
осъдителни искове, макар и да е представила списък на разноските по реда на чл.
80 ГПК – в който смисъл въззивния съд възприема депозираната от нея молба вх. №
160/ 18.01.2018 г., не е посочила в абсолютна цифра претендираното от нея по
реда на чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение в приложените към писмените
отговори пълномощни – л. 73 и л. 77 от делото, въпреки заявения от ищеца към
датата на о.с.з. писмено - молба вх. № 459/ 19.02.2018 г., отказ от исковите
претенции срещу посочените ответници.
С протоколно определение от 14.03.2018 г., съдът се е произнесъл по заявените с молба вх. № 459/ 19.02.2018 г., след отстраняване на нередовности по същата, откази от исковите претенции като е прекратил производството по делото по отношение на ответниците Д.С.П. и Х.Г.Й., и е осъдил ищцовото дружество да им заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК за разноски по делото сумата 150.00 лева.
Считайки определението в
частта за разноските за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като
съдът е присъдил за осъществената от адвоката безплатна правна помощ
възнаграждение под установения минимален размер на адвокатските възнаграждения
по Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изм. и доп. ДВ бр. 84/ 25.10.2016 г., моли съда да
измени цитираното определение в частта му относно разноските като постанови
определение, с което да присъди минималните
размери, съобразени с действащата наредба, като отново не посочва конкретно
претендиран размер, но по същество претендира увеличаването му.
Насрещната по молбата страна – Гаранционен фонд – София, редовно уведомен чрез адв. К. Венкова, не ангажира становище по молбата.
Съдът, в този си състав, счита, че и в случаите на присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, упражняващия представителна власт адвокат е длъжен да посочи конкретния размер на претендираното от него за присъждане в тежест на насрещната страна адвокатско възнаграждение, за да може тази страна да реализира възможностите си по чл. 78, ал. 5 ГПК – да заяви възражение за прекомерност, да заяви възражение за неправилно изчисляване на т.нар. минимален размер и пр.. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 4 ЗА, адвокатското възнаграждение може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, и уговорката между страните е задължителен елемент от сключения договор за процесуално представителство. Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл. 127, т.3 и т. 5 ГПК, всяко искане за плащане на сума пари по гражданско дело следва да бъде индивидуализирано по размер, посочен в абсолютна сума.
В случая съдът, като е преценил, че в резултат на упълномощаването й, адв. М. Димитрова е представила по делото два документа, наименовани писмени отговори, които нямат съдържанието, предписано с разпоредбата на чл. 131, ал. 2 ГПК, а съдържат, както следва: уведомление, че малолетния ответник Х.Г.Й. не е приел наследството на покойния си баща по опис, поради което «не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените срещу него искове, което е достатъчно основание те да бъдат отхвърлени»; и уведомление до ответното дружество, че Д.С.П., макар и наследник по закон на причинителя на щетата, е направила отказ от наследството му, видно от приложеното удостоверение. Поради това е определил възнаграждение общо в размер на 150.00 лв., аналогично и ориентирано към размера на предвиденото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ бр. 84/ 25.10.2016 г. - за изготвянето на нотариални покани, за молба за приемане или отказ от наследство, ... за молба за опрощаване на дължими суми и за други молби – 50.00 лева, увеличено с по 25.00 лева за явяване в о.с.з. на 14.03.2018 г. като пълн. на всеки един от упълномощителите, макар и то да е излишно, с оглед заявения междувременно с писмена молба, постъпила по делото с входящ № 459/ 19.02.2018 г., отказ на ищеца от исковите претенции срещу тях – процесуално действие, с оглед извършването на което не е необходимо изразяване на становище от страна на ответниците, което е намира за справедливо и обосновано.
Тъй като по делото по същество не е
осъществена адвокатска деятелност по см. на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ бр. 84/ 25.10.2016 г., молбата
за изменение – съставляваща искане за присъждане на по – високо по размер
адв.възнаграждение е неоснователна.
Съдът, по повод молба вх. № 744/ 21.03.2018 г. на адв. Мариета Димитрова, АК – Разград, констатира служебно – чл. 247, ал. 1 ГПК, че е допуснал очевидна фактическа грешка при постановяването на протоколно определение от 14.03.2018 г., с което на основание чл. 78, ал. 4 ГПК и в резултат на сезирането с Молба – допълнение вх. № 160/ 18.01.2018 г., изх. от адв. М. Димитрова, като пълн. на ответниците, с която се отстранява «допусната грешка в формиране исканията за присъждане в тяхна полза разноски по делото на основание чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗА» и молба така, както са претендирани да се присъдят в полза на упълномощения от тях адвокат, като е осъдил ищцовото дружество да заплати същите в полза на ответниците - Д.С.П. и Х.Г.Й., като е пропуснал да впише името на пълномощника им, осъществил безплатно правна помощ в полза на същите.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 744/ 21.03.2018 г. на адв. Мариета
Димитрова, АК – Разград, за изменение на постановеното по делото протоколно
определение от 14.03.2018 г., в частта му за разноските, съставляваща искане за
присъждане на по – високо по размер адв.възнаграждение, по докладваното от
съдията Д. Петрова – Енева гр.дело № 578/ 2017 год.по описа на РС – Кубрат, като неоснователна.
ДОПУСКА, на основание и по реда на чл. 247, ал. 1, предл. първо ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в протоколно определение от 14.03.2018 г., с което на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищеца – Гаранционен фонд – гр. София, ул. «Граф Игнатиев» № 2, представляван от изп. Директори Б.И.М.и С.Г. С., съд. адрес:***«Г. Бенковски» № 1, вх. Б, ет. 1, кантора 4, чрез адв. М.П., в диспозитива на което следва да се чете вярното «да заплати на адв. Мариета Димитрова, АК – Разград, като пълномощник на ответниците Д.С.П., ЕГН ********** и Х.Г.Й., ЕГН **********,***, за разноски по делото, за разноски по делото сумата 150.00 (сто и петдесет) лева, за оказаната им безплатна правна помощ.
Определението подлежи на обжалване пред ОС –
Разград по реда по който подлежи на
обжалване постановеното по делото определение, с което е приключило
производството по делото за посочените страни, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК,
т.е. с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването на препис на страните.
Препис от определението да се връчи на страните - Гаранционен фонд – гр. София и адв. М. Димитрова, като пълномощник на ответниците Д.С.П. и Х.Г.Й. .
Районен съдия: /П/