ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 105
гр. Пловдив , 28.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна И. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501035 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, седалище и
адрес гр.София, чрез пълномощника им юрисконсулт П.Б. против разпореждането
обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с
№2198/25.02.2021г. по ч.гр.д. № 3549/2021г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК ********* в частта му, с която се претендира присъждане на 43,34
лева – договорна лихва, 218,20 лева – мораторна лихва.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по
делото липсват неравноправни клаузи и това стана ясно при анализ на клаузата по договора
става ясно, че договора съответства на ЗПК. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения,
приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
РС Пловдив е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни
клаузи в договор за потребителски кредит, сключен с потребител относно договорна лихва,
процент на ГПР и неустойка.
Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за
1
изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие
на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС
Пловдив, за да откаже частично издаването на исканата заповед. Правното основание на
съда препраща към нормите на чл.143 от ЗЗП. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се
констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава
неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът
не е посочил по конкретно по какви причини смята тази вероятност да е обоснована, но и
при бегъл поглед на договора за кредит е видно, че ГПР с посочена стойност от 49,063 %, не
отговаря на действителността. Това е така, защото погасителния план е с посочена вноска за
седмица 25,87 лв., а в погасителния план вноската с неустойка по чл.8 от договора е по-
голяма 37,60 лв. Неустойката по чл.8 от ДПК е разход по кредита, съществуващ от първата
до последната вноска по погасителен план. Така реално се заобикаля ограничението на ГПР
по чл.19 ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя- чл. 143 ЗЗП. Ето защо изводите на ПРС намират опора в тълкуването на закона
и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е
законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани,
то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков
ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не
се изисква от закона.
По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното
разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2
от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането обективирано в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК с №2198/25.02.2021г. по ч.гр.д. № 3549/2021г. по описа на РС
Пловдив, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* в частта му, с която се
претендира присъждане на 43,34 лева – договорна лихва, 218,20 лева – мораторна лихва.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2