№ 17644
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110148326 по описа за 2021 година
Ищецът ФИРМА, (предишно фирмено наименование ФИРМА), е предявил срещу
ответника В. М. Б. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 99 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 35,60 лева, представляваща сбор от незаплатени далекосъобщителни
услуги за периода от 22.09.2017 г. до 21.11.2017 г. по договор за далекосъобщителни услуги
за клиентски номер 15576371001 от 18.10.2015 г., сключен между ответника и ФИРМА, за
които са издадени фактура № ********** от 22.10.2017 г. и фактура № ********** от
22.11.2017 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 26.11.2020 г.
по ч. гр. дело № 55521/2020 г. на СРС, II ГО, 178 състав.
С определение от 10.11.2021 г. по гр. дело № 55521/2020 г. на СРС, II ГО, 178 състав,
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 26.11.2020 г. по ч. гр. дело №
55521/2020 г. е обезсилена за сумата над 35,60 лева до целият размер от 41,51 лева, за сумата
от 12,07 лева, представляваща лихва за забава за периода от 08.12.2017 г. до 13.10.2020 г.,
както и за съответната част от разноските над 16,61 лева до 25 лева за държавна такса и над
119,60 лева до 180 лева за адвокатски хонорара, за които е издадена, на основание чл. 415,
ал. 4 от ГПК. Определението е влязло в сила.
Ищецът подържа твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника и ФИРМА (Виваком) по договор за далекосъобщителни услуги за клиентски
номер 15576371001 от 18.10.2015 г. за ползване на мобилна услуга за номер 0876***713. На
05.11.2015 г. чрез Допълнително споразумение към договора, ответникът добавил ТВ услуга
и избрал нов тарифен план Vivacom TV Extra с месечен абонамент 17,80 лева за срок от 24
месеца. Твърди, че за периода от 22.09.2017 г. до 21.11.2017 г. ответникът дължи сумата за
1
месечни абонаментни такси, за която са издадени фактура № **********/22.10.2017 г. и №
**********/22.11.2017 г. Сочи, че поради неизпълнение от страна на клиента, договорът бил
прекратен преди изтичане на неговия срок. Твърди, че ответникът не е изплатил
задълженията в срок, поради което е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Поддържа, че тези вземания са му прехвърлени по силата на
договори за цесия 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г., за които ответникът е уведомен. Прави
искане предявените искове да бъдат уважени и да бъде признато за установено, че
ответникът дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил
от ответника.
С определение от 28.07.2022 г. съдът е отхвърлил искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу ответника, като
производството е продължило по общия исков ред.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът ФИРМА, със старо фирмено наименование ФИРМА, е депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 10.11.2020 г. г. срещу В. М.
Б., по което е образувано ч. гр. дело № 55521/2020 г. на СРС, II ГО, 178 състав, по което на
26.11.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с
предмет вземанията, посочени в исковата молба за описаните в нея периоди и възникнали на
описаните основания.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът в заповедното производство е подал
възражение по образец, в което е посочено, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение, евентуално е направено искане по чл. 241 от ГПК за
разсрочване на изпълнението.
При наличие на възражение, породило своите правни последици, в срока по чл. 415,
ал. 2 от ГПК заявителят е предявил установителен иск с предмет част от вземанията, за
които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по
посоченото дело, който е процесуално допустим.
По предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 99 от ЗЗД в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да установи валидно възникнало облигационно правоотношение по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, по който доставчикът „БТК“ ЕАД е
изпълнил задължението си в рамките на заявените периоди да предостави на потребителя
далекосъобщителни услуги на претендираната стойност, че е настъпила изискуемост на
вземанията, наличие не валиден договор за прехвърляне на процесните вземания в полза на
ищеца, за което прехвърляне длъжникът е уведомен от кредитора. В тежест на ответника и
2
при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.
Съгласно чл. 154 от ГПК всяка страна дължи да докаже фактите, на които основава
своите претенции, като това задължение отпада в случаите на законова презумпция или в
хипотезата, в която страната, която носи доказателствената тежест е освободена по реда на
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК. В настоящия случай ищецът не е провел пълно доказване на
твърдяното изпълнение по договора, от което черпи права, а именно че в рамките на
заявените периоди е предоставил на потребителя далекосъобщителни услуги на
претендираната стойност, нито е представил доказателства, че ответникът е признал
задължението по основание и размер, поради което и доколкото в тежест на страната,
предявила иска си за реално изпълнение на договорно задължение е да установи факта на
точно изпълнение на своите задължения по договора (така Решение № 233 от 02.12.2015 г.
по гр. дело № 2036/2015 г. на III ГО на ВКС), предявеният иск е недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
При липса на втората предпоставка за уважаване на иска за реално изпълнение, а
именно доказано предоставяне на услугите предмет на договора за спорния период, съдът не
следва да разглежда наличието на останалите предпоставки за възникване на спорното
право, a предявеният иск ведно с акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер
на законната лихва, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски, което с оглед изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е неоснователно.
Ответникът не е заявил искане за разноски, поради което съдът не следва да се
произнася по въпроса.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 от ГПК от ищеца ФИРМА, със седалище
и адрес на управление в ..., срещу ответника В. М. Б., ЕГН **********, с адрес в ...,
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 99 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 35,60 лева,
представляваща сбор от незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 22.09.2017 г.
до 21.11.2017 г. по договор за далекосъобщителни услуги за клиентски номер 15576371001
от 18.10.2015 г., сключен между ответника и ФИРМА, за които са издадени фактура №
********** от 22.10.2017 г. и фактура № ********** от 22.11.2017 г., за която е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 26.11.2020 г. по ч. гр. дело № 55521/2020 г.
на СРС, II ГО, 178 състав, като неоснователен.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
3
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4