РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Перник, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20201700100623 по описа за 2020 година
По изложените в исковата молба съображения ищцовата страна „Юробанк България“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул.
„Околовръстен път“, № 260 е предявила иск срещу А. И. С., с ЕГН: **********, с адрес: ***
като моли съда да постанови Решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото
дружество дължими суми по Договор за потребителски кредит № *** от ***, ведно със
сключените към него Допълнителни споразумения, както следва: 24590.58 швейцарски
франка (двадесет и четири хиляди петстотин и деветдесет швейцарски франка и петдесет и
осем сантима) – част от главница, в общ размер на 24930.63 швейцарски франка, за периода
от 10.10.2015 г. до 21.10.2020 г.; 1250.70 лева (хиляда двеста и петдесет лева и седемдесет
стотинки) – нотариални такси за периода от 03.10.2016 г. до 21.10.2020 г., ведно с
дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Претенцията се основава на
сключен между страните Договор за потребителски кредит № *** от ***, изменен със седем
броя допълнителни споразумения, последното от които е от *** Твърди се, че ответницата
не е заплатила задълженията си по този договор.
Допълнително в исковата молба е посочено, че с договор за прехвърляне на вземания от
05.09.2008 г., сключен между „Юробанк България“ АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД
вземанията по договора за потребителски кредит са били прехвърлени на второто
дружество. С договор за прехвърляне на вземания от 27.05.2015 г. „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД от своя страна прехвърля на „Юробанк България“ АД вземанията по Договор
за кредит № *** от ***, ведно с прилежащите му Приложение № 1 от ***, Допълнително
1
споразумение от ***, Допълнително споразумение от ***, Допълнително споразумение от
***, Допълнително споразумение от ***, Допълнително споразумение от ***, Допълнително
споразумение от *** и Допълнително споразумение от *** С оглед на това ищецът
„Юробанк България“ АД твърди, че именно той е титуляр на правата и задълженията на
кредитор по договора, което определя и неговата процесуална и материалноправна
легитимация по предявените искове. Във връзка с извършените цесии, излага че,
дружеството „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, с ЕИК: ********* е заличено и негов
правоприемник се явява „И Ар Би Лизинг България" ЕАД, с ЕИК: *********, който от своя
страна също е заличен търговец, с правоприемник „Юробанк България" АД, с ЕИК:
*********. Твърди, че „Юробанк България“ АД е придобила всички права и задължения на
дружеството като универсален правоприемник и вземанията по Договор за потребителски
кредит № *** от *** към момента на подаване на исковата молба принадлежат изцяло на
банката-ищец.
В исковата молба е посочено, че с покана до А. И. С., връчена лично на 25.08.2020 г. чрез
ЧСИ С.Б., с регистрационен № *** в Камарата на ЧСИ, „Юробанк България“ АД уведомила
ответницата, че поради неплащане на дължимите вноски по кредита съгласно чл. 18 от
договора, обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем. С поканата „Юробанк
България“ АД поканила А.С., в седемдневен срок от получаването й, да погаси изцяло
задълженията си към банката и я уведомила, че в противен случай, Банката ще предприеме
действия и ще упражни правата си по договора.
Ответникът А. И. С., чрез процесуалния си представител адв. С.Н. от АК ** в срока по чл.
131 ГПК, е подала отговор на предявеният иск. Изразява становище, че искът е допустим, но
неоснователен, като моли съда да го отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
Направени са възражения за нищожност на договора за кредит изцяло, или на отделни
негови клаузи – относно нищожност на уговорката за едностранно определяне и прилагане
на курса на швейцарския франк и за поемането от кредитополучателя на целия валутен риск
във връзка с курсовите разлики на швейцарския франк – чл. 21 от договора. Оспорва като
нищожни и извършените преоформяния на кредита със седем броя допълнителни
споразумения. Счита за недействителни разпоредбите на сключените анекси, в които
изрично е предвидено, всички просрочени задължения да бъдат натрупани към главницата
по кредита и „Всички просрочени лихви по кредита“ да бъдат натрупани към задължението
за главница“. Българското законодателство допуска анатоцизъм единствено в отношенията
между търговци, а по отношение на лицата, които нямат търговско качество, се прилага
общия режим – чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Счита, че уговорките в допълнителните споразумения за
капитализация на просрочени лихви са нищожни и не пораждат действие за ответника.
Оспорват се като нищожни и клаузите в договора – чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 12
и чл. 21 до чл. 23. Твърди, че визираните клаузи касаят възможността за едностранна
корекция на БЛП, определен едностранно от банката, без възможност за договаряне,
едностранна промяна на Тарифата на Банката за условията, лихвите, таксите и
комисионните, които кредиторът прилага при операциите си като решението за размера на
2
изменението е поставено изцяло в избор на банката, без дори да е обвързано от ясни и
предварително фиксирани критерии за това кога и с какъв размер може да се изменят
вноски, лихви и такси. Чл. 21 до 23 под надслов „Специални условия“ пък се отнасят до
декларативно даденото съгласие от страна на потребителя, че е „съгласен кредитът му да
бъде служебно превалутиран в лева или евро по обявения курс „купува“ на Банката за шв.
франкове, като същевременно продължи да прилага лихвените проценти, обявени от Банката
по реда на чл. 12, ал. 1 за превалутирания кредит.
В съдебно заседание ищцовата банка, чрез процесуален представител, поддържа исковата
молба.
Ответникът, редовно призоваван, не се яви на нито едно заседание, не се яви и неговия
процесуален представител.
Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 2 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ,
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Видно от представения с исковата молба Договор за потребителски кредит № *** от *** на
посочената дата „Юробанк България“ АД е предоставила на А. И. С. и Р.С.С. (починал),
потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на
равностойността на 30 000 лв. по търговски курс „купува“ на Банката за тази валута в деня
на усвояване на кредита при срок за погасяване 120 месеца, считано от датата на
усвояването му. Уговорено е, че за така отпуснатия кредит, преведен по сметка на А.С.,
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент
за жилищни кредити в швейцарски франкове за съответния период на начисляване на
лихвата плюс надбавка в размер на 5.4 пункта, като към момента на подписване на договора
базовия лихвен процент е в размер на 5 %. Съгласно подписаният договор базовия лихвен
процент не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните, като банката уведомява кредитополучателя за евентуална промяна чрез обявяване
на този факт на видно място в банковите салони, а договорените надбавки не се променят.
Освен това кредитополучателите са се задължили да заплащат и дължимите такси и
комисионни съгласно Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които
банката прилага по операциите си.
Постигнато е съгласие, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на целия кредит кредитополучателят дължи лихва в размер на
сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Освен това
кредитополучателя се е задължил да заплаща таксите и комисионните, които „Юробанк
България“ АД (към датата на подписване на договора с наименование „Юробанк и Еф Джи
България“ АД) по операциите си, както и да поеме изцяло разноските, свързани с оценка,
предоставяне, рестартиране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноските
3
по организиране и провеждане на принудително изпълнение върху предоставеното
обезпечение. Последното представлява ипотека върху собствен на ответниците недвижими
имот.
Според чл. 23 кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от Банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
български лев/евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за
последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване размера на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в евро/лева, като напълно поема да носи за своя
сметка риска от такива промени, както и че е съгласен да поеме всички вреди, произтичащи
от промяната на валутните курсове.
Уговорено е в чл. 4 от договора кредитополучателят да заплаща еднократна такса за
управление при усвояване на кредита от 1.5 % от размера на разрешения кредит еднократно
и месечни комисиони (такси) за управление на кредита в размер 0.04 % от размера на
непогасената главница, считано към датата на падежа. Падежът на таксите за управление
съвпада с този на месечните погасителни вноски.
Уговорено е в чл. 13 кредитополучателят да учреди ипотека в полза на Банката за
обезпечаване на вземанията й по договора за кредит, вписването на която се подновява на
всеки 10 години. Разходите за вписване, заличаване и подновяване на ипотеката са за сметка
на кредитополучателя.
Според чл. 14, ал. 3 от договора с подписването му кредитополучателят дава съгласие и
упълномощава Банката, а последната приема да застрахова от негово име и за негова сметка
предоставения като обезпечение по договора недвижим имот, съответно според ал. 4
Банката приема от името и за сметка на кредитополучателя да заплаща необходимата
ежегодна застрахователна премия.
Съгласно чл. 18 от договора при непогасяване на една месечна вноска, както и при
неизпълнение, на което и да било задължение по договора, Банката може да направи
кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. При неиздължаване на три
последователни месечни вноски, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.
В Приложение № 1 към договора е посочена точната сума в швейцарски франкове, която е
усвоена – 25358 шв.ф. и датата на усвояване – 22.07.2008 г.
По делото е представен договор за прехвърляне на вземания, сключен между „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД и „Юробанк И Еф Джи България“ АД, с който страните са се
договорили на основание чл. 99 от ЗЗД, Банката да прехвърли на Цесионера всички свои
вземания по договорите за жилищни и потребителски кредити и за инвестиционни кредити
съгласно Приложение 1 и Приложение 2. Представено е извлечение от Приложение 1 към
договора за цесия, видно от което сключеният между страните договор също попада сред тях
(л. 65 от делото). Макар по делото да не е представено изрично уведомление за така
направената цесия, видно от приложените по делото допълнителни споразумения,
подписани между новия кредитор и кредитополучателите, последните са знаели за това
4
прехвърляне предвид предоговарянето на условията по договора именно с този кредитор.
Със тези споразумения са договорени различни периоди на облекчено погасяване на кредита
като през същите е уговорен различен лихвен процент, както и натрупване на тази лихва за
периода на облекчено погасяване. Едва след натупването се начислява и годишната лихва по
кредита. Лихвените проценти са различни по различните споразумения. Със споразумението
от *** е прекратено действието на въведеното облекчено погасяване на общия дълг, а на
***е сключено ново Допълнително споразумение, с което отново е договорено облекчено
погасяване на дълга, след него са подписани още две такива, като последното е дата *** С
него е договорен шестмесечен период на облекчено погасяване на кредита, а всички
дължими плащания – просрочени главница, лихви и такси се преоформят и се прибавят към
редовната главница. Във всички споразумения е уговорено, че през периода на облекчено
погасяване върху дълга се начислява годишна лихва в посочения в чл. 4, ал. 3 размер, който
е фиксиран в споразуменията от ***, ***, *** и *** В споразуменията от *** и *** и за
облекчения период на погасяване и за следващия такъв лихвеният процент се образува като
сбор от базовия лихвен процент на Банката и посочената в същите надбавка. Базовият
лихвен процент на Банката също е посочен като стойност.
Във всички споразумения е налице уговорка, че след периода на облекчено погасяване на
кредита, лихвата по същия ще се формира като сбор от действащия към датата на
прекратяване на облекчения период на погасяване базов лихвен процент на Банката за
жилищни кредити и съответна надбавка, която е уговорена по споразумението от *** на 4.2
пункта, по споразумението от *** – на 4.72 пункта, по споразумението от *** – на 4.99
пункта, по споразумението от *** – на 4.96 пункта, по споразумението от *** – на 4.96
пункта и по това от *** – на 4.96 пункта. В последните три споразумения базовият лихвен
процент е посочен като стойност. Във всички допълнителни споразумения е посочено, че
кредитополучателите са се съгласили кредитора служебно да преоформи съществуващите,
но неплатени към момента на сключване на всяко едно от споразуменията просрочени
вноски чрез натрупването им като редовна главница по кредита, както са и уговорени
периоди на облекчено погасяване.
С договор от 27.05.2015 г. „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и „Юробанк България“ АД са
сключили нов договор за прехвърляне на вземания като Банката – ищец в настоящото
производство има качеството на цесионер по същия. С него се прехвърлят вземания на
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД съгласно приложенията към договора. Сред тях попада и
вземането към ответниците в настоящия процес. С покана до А. И. С., връчена лично на
25.08.2020 г. чрез ЧСИ С.Б., с регистрационен № *** в Камарата на ЧСИ, „Юробанк
България“ АД уведомила ответницата, че поради неплащане на дължимите вноски по
кредита съгласно чл. 18 от договора, обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
По делото е безспорно установено, че от 18.06.2015 г., кредитополучателят окончателно е
преустановил плащанията на дължимите вноски по кредита, като до датата на
уведомлението за настъпването на предсрочна изискуемост е налице неизпълнение на
задължение за плащане на вноски по договора. За настъпването на предсрочната
5
изискуемост, кредитополучателят е бил уведомен с покана връчена чрез ЧСИ С.Б., с
регистрационен № *** в Камарата на ЧСИ, връчена лично на А. И. С. на 25.08.2020 г.
Горните обстоятелства не са спорни между страните.
По делото са приети две заключения по допуснатата от съда ССЕ, които не са оспорени от
страните и, които съдът намира за обективно и компетентно дадени. Не се оспорва, а и
вещите лица по ССЕ са установили, че на 22.07.2008 г. кредитополучателят е усвоил кредит
в размер на 25358 шв. ф. или 30000 лв.
Според заключението на ССЕ, размерът на непогасената първоначална главница (т. е. без да
се вземат предвид допълнителните споразумения, с които е извършена капитализация на
лихви), в български лева по курса на швейцарския франк към лева на БНБ към деня на
усвояване на сумата по договора за кредит – 22.07.2008 г. след приспадане на всички
плащания за лихви и такси през целия срок на кредита определени в лева е 24152.75 лева.
Размерът на дължимите и неплатени такси за управление на кредита, дължими върху
непогасената главница за срока на Договор за потребителски кредит № ***, а именно 120
месеца, възлизат на 719 лева.
Размерът на дължимите и неплатени лихви, изчислени при действието единствено на
Договор за потребителски кредит № *** за 120 месеца възлизат на 12954.04 лева.
Размерът на дължимите лихви за просрочие, изчислени след последната направена вноска
по кредита съгласно първоначалния погасителен план при подписване на Договора за
потребителски кредит № ***, а именно вноска № с падеж 10.07.2015 г. възлиза на 7648.37
лева.
Размерът на дължимата неразплатена сума за имуществена застраховка, изчислена по курса
на курса на лева към швейцарски франк в деня на сключване на договора възлиза на 99.15
лева.
Общия размер на задължението за нотариални такси към датата на подаване на Исковата
молба 26.10.2020 г. е в размер на 1250.70 лева.
С оглед на така събраните доказателства съдът приема, че безспорно между страните е
сключен договор за банков кредит. При това положение следва да се приеме, че
правоотношението се регламентира от разпоредбите на чл. 430 от ТЗ, ЗКИ и ЗЗП.
Последният нормативен акт намира приложение, тъй като, тъй като кредитополучателите
са физически лица, които усвоили получения кредит свои лични нужди, а не за търговска
или професионална дейност, поради което и се явяват потребители по смисъла на § 13, ал.
1, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Макар вземането да е цедирано два пъти, страните по договора остават същите и след като
кредитодателят по същия отново е придобил вземането следва да се направи преценка, освен
това дали цесията е валидна и дали страните по договора за изпълнили задълженията, поети
в същия.
Касае се за договор за банков кредит, който по силата на чл. 430, ал. 3 от ТЗ следва да бъде
6
сключен в писмена форма, която е такава за действителност. Със същия банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия
и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока.
Предвид характера на спора съдът следва да се произнесе по валидността на договорните
клаузи и след това да разглежда дължимостта на сумите по договора за кредит.
В чл. 1, ал. 1 от договора е уговорено, че Банката предоставя на кредитополучателя кредит
за текущи нужди в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30000 лв. по курс
„купува“ за швейцарския франк към лева на Банката към деня на усвояване на кредита, а в
чл. 6, ал. 2 е уговорено, че кредитът се погасява във валутата, в която е разрешен и усвоен –
швейцарски франкове.
Съгласно чл. 23 от договора кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от Банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към лев, както и превалутирането по чл. 21 от договора може да има за
последица повишаване размера на погасителните вноски по кредита, изразени в евро/лева,
като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и
че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от
промяна на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит, т. е.
уговорено е, че кредитополучателят приема изцяло риска от повишаването на валутния курс
на швейцарския франк спрямо българския лев/евро, както и че изцяло разбира
икономическия смисъл и последици на тези изменения (чл. 23, ал. 2). Съдът намира, че
доколкото с последната клауза върху ответника се възлагат последиците от изменение на
курса на валутата, в която е уговорен договорът и с оглед защитата на интереса му, в
качеството му на потребител, на преценка за неравноправност подлежи чл. 23 от договора.
Съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП не може да бъде извършвана преценка за неравноправност на
клауза от основния предмет на договора в случай, че тя е ясна и разбираема. Изискването
договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език следва да се приема като
налагащо задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се
отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и
механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа
на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. Т. е.,
изискване за "ясен и разбираем език" включва яснота и разбираемост на клаузите не само от
формална и граматическа гледна точка, но прозрачно и недвусмислено изложение на
съдържанието на правата и задълженията на страните, така че потребителят да може да
предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици (в тази връзка Решение № 98 от 25.07.2017 г., постановено по т. д. № 535 по
описа на ВКС за 2016 г.). Банката следва да предостави като минимум информация за
влиянието върху вноските на обезценяването на валутата на държавата, в която се намира
местожителството или седалището на кредитополучателя, както и за възможните промени в
обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-
7
специално, когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута,
като по този начин даде възможност на средния, относително осведомен и в разумни
граници наблюдателен и съобразителен потребител не само да установи възможното
поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, но и да прецени потенциално
значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения.
В конкретния случай в чл. 23 от договора се посочват по най-обобщен начин
неблагоприятните последици от увеличаване на курса на швейцарския франк спрямо
българския лев, респ. евро. Не са ангажирани доказателства на потребителя да е била
предоставена достатъчна информация за рисковете от сключване на договор за кредит във
валута, различна от тази, в която получава доходите си, възможните промени във валутните
курсове и тяхното конкретно количествено отражение върху вноските му по договора, която
да му даде възможност да прецени потенциално значимите за него икономически последици.
Предвид това не може да се приеме, че клаузата на чл. 23 от договора е уговорена по ясен и
разбираем начин и по тази причина същата подлежи на преценка досежно нейната
неравноправност.
Преценката за неравноправност се прави към момента на сключване на договора, като в
конкретния случай негативните последици за потребителя възникват в по-късен момент.
Следва да се отчетат обаче всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е
можел да знае при сключването на договора и които са от естество да се отразят на по-
нататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на
неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора.
Сключване на договор за кредит във валута, различна от националната валута на държавата
по сключване, респ. изпълнение на договора, носи елемент на риск. В случай на повишаване
на стойността на чуждестранната валута кредитополучателят би понесъл вреди, изразяващи
се в увеличаване на стойността в местната валута, нужна за снабдяване с швейцарски
франкове, с които да бъдат погасяване вноските по кредита. В същото време Банката би се
обогатила с разликата в стойността на швейцарския франк към лева към деня на
сключването и към деня на изпълнението. Следва да се отчете експертната компетентност и
познания на продавача или доставчика – в случая Банката – ищец, относно възможните
промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна
валута. Банката, предвид нейната техническа и експертна обезпеченост и принадлежността
й към международна група за предоставяне на финансови услуги, има възможност в много
по-голяма степен от отделния потребител да предвиди движението в стойността на
различните валути една спрямо друга. Настоящият състав на съда намира, че сключването
на договор с ясно изразен елемент на риск между Банка и потребител, който поначало е
непрофесионалист, влиза в противоречие с принципа на добросъвестност.
Съобразно изложеното и предвид установените рискове и възможни съществени
неблагоприятни последици за потребителя от промяната на валутните курсове съдът счита,
че разглежданата клауза е уговорена във вреда на потребителя и създава значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
8
тъй като прехвърля изцяло валутния риск от промяна на валутата върху ответника.
Съществен елемент от договора за кредит е размерът на лихвата за ползването на кредита,
доколкото лихвата представлява цената на услугата, предоставена от Банката. По отношение
на процесния договор клаузата на чл. 3, ал. 1 и ал. 5 от договора, в частта даваща
възможност на Банката да променя БЛП следва да се разглежда в контекста на чл. 143, т. 10
ЗЗП.
Хипотезата, предвидена в чл. 143, ал. 1, т. 10 от ЗЗП сочи, че неравноправна клауза е
налице, когато позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание. В процесния случай промяната на
лихвения процент поради промяна на БЛП не е обвързана с конкретно условие/причина,
посочена в договора, поради което е неравноправна. Липсва яснота относно методика или
математически способ за формиране на едностранно променената лихва. Ето защо
предвиденото изменение се покрива с хипотезата на чл. 143, т. 10 ЗЗП – клаузата в
посочената част е неравноправна, съответно нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.
Предвид изложеното и съобразявайки горните критерии съдът счита, че клаузите на чл. 3,
ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 2, разглеждани във връзка с чл. 1, чл. 2, чл. 20, чл. 21 и чл. 23 от
договора са неравноправни и в този смисъл на основание чл. 146 от ЗЗП – нищожни. Това
заключение налага извод, че дължимата от ответника сума в резултат на курсова разлика на
швейцарски франк към лева, различаваща се от номинала към момента на сключване на
договора, както и всички дължими въз основа на служебно извършеното превалутиране
такси и комисионни са недължими, както и лихвите, определени въз основа на изменението
на БЛП.
За основателността на исковата претенция от значение е обстоятелството дали сключените
договори за цесия от 05.09.2008 г. и 25.05.2015 г. са породили действие спрямо длъжника. За
да произведе цесията действие спрямо длъжника с оглед разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4
ЗЗД, предишният кредитор (цедентът) трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото
вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни
задължението си точно, като плати на лице, което е носител на вземането. Правно
релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния
кредитор (цедента), но не и съобщението, извършено от новия кредитор (цесионера).
Възможно е предишният кредитор (цедентът) да упълномощи новия кредитор (цесионера)
да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, но в случая не е налице
упълномощаване. По делото не е представено изрично уведомление за цесията от 05.09.2008
г., но видно от приложените по делото допълнителни споразумения, подписани между новия
кредитор и кредитополучателите, последните са знаели за това прехвърляне и не са го
оспорили, предвид предоговарянето на условията по договора именно с този кредитор.
По делото липсват доказателства ответницата да е уведомена за извършената на 25.05.2015
г. цесия. Обосновано обаче в конкретния случай може да се приеме, че съобщаването на
извършеното прехвърляне на вземането спрямо цедирания длъжник е направено с
9
връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея, в т. ч. препис от самия
цесионен договор и Приложение № 1 към него. От ответника – длъжник липсват
противопоставени твърдения, че до предявяването на иска е погасил задължението си на
стария кредитор, поради което липсата на предходно уведомяване се явява ирелевантен
факт. От постигнатата в т. 4.1. от договора за цесия договореност се установява, че е налице
изрично изявена правно валидна воля от страните да предприемат фактически действия по
уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията. Преписът от
исковата молба, ведно с приложенията към нея, са били изпратени на ответника, като
предвид редовно извършената процедура по връчване на книжата по делото. Преписът от
исковата молба ведно с приложенията към нея са връчени на ответника на 11.11.2020 г.
Следователно, на тази дата длъжникът е получил изходящото от цедента до него
уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е
от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на
делото, с оглед чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство по предявен иск, за прехвърленото вземане не може да
бъде игнорирано (така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.
о.). Затова съдът приема, че с връчването на съобщение за извършената цесия, като
приложение към исковата молба е осъществено надлежно уведомяване за цесията. По тези
съображения следва, че процесната цесия има действие за длъжника А.С. и тъй като същата
не твърди да е извършила плащане на прехвърлените суми, то ищецът – цесионер се явява
носител на тези вземания.
Необходимо условие за уважаване на предявените искове е да се установи, че длъжникът е
„неизправна страна“ по договора за банков кредит, т. е. че не е изпълнил задълженията си по
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ да върне в уговорения срок заетата сума пари заедно с дължимите
лихви в уговорените срокове.
Не се спори между страните, че Банката е изпълнила задължението си по договора и е
предоставила на кредитополучателя уговорения кредит, като ответникът от своя страна не е
изпълнил поетото задължение да върне изцяло предоставения му кредит, ведно с таксите и
начислените лихви.
С оглед указанията по т. 18 Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да изследва настъпване на изискуемостта на претендираното
вземане, като отчете извършени ли са от кредитора действия по упражняване на правото му
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Когато, както е и в процесния случай, в договора
е уговорено настъпване на предсрочна изискуемост при определени обстоятелства
кредиторът следва да е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем
преди подаване на исковата молба. За да настъпят правните последици на предсрочната
изискуемост за длъжника обаче е необходимо това потестативно право на кредитора да бъде
упражнено с изрично изявление, което да достигне до длъжника. Предсрочната изискуемост
се счита настъпила на датата, на която това волеизявление на кредитора е достигнало до
10
длъжника (в този смисъл т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). В случая ответникът е
бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на 25.08.2020 г.
От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява,
че последното плащане по договора е от 18.06.2015 г., т.е., към датата на уведомлението до
длъжника е налице обективното условие за настъпване на предсрочна изискуемост съгласно
чл. 18, ал. 2 от договора – неиздължаване на три последователни месечни погасителни
вноски изцяло или частично.
По отношение сключените допълнителни споразумения настоящият състав на съда приема
следното: В допълнителните споразумения е посочено, че с тях се преследва цел – да се
постигнат облекчени за длъжника условия по разплащане на дълга. С тези допълнителни
споразумения са уговорени периоди на облекчено погасяване, уговорени са по-малки
месечни вноски в тези периоди, както и намален БЛП, но само за тези периоди – периодите
на облекчено погасяване на задължението. След изтичането на тези облекчени периоди е
предвидено, че върху задължението се натрупва начислената, но непогасена през този
период лихва. Следователно, по този начин се постига увеличаване на главницата чрез
прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви. В случая не
се постига облекчаване изпълнението на задълженията на длъжника, а се утежнява неговото
състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на
главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя
страна се начислява възнаградителна лихва. Ето защо уговорките в допълнителните
споразумения към договора за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на
просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представляват анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, поради това са нищожни на
основание чл. 26, ал. 4, във връзка с чл. 10, ал. 3 ЗЗД ( този смисъл Решение № 66/29.07.2019
г., постановено по т. д. № 1504/2018 г. по описа на Върховен касационен съд на Република
България, II т. о.). Анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в Закон или в
Подзаконов акт на БНБ случаи. Съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ уговарянето на лихва върху лихва
е допустимо само между търговци, но в настоящия случай ответникът е физическо лице.
При съобразяване на констатираната нищожност на клаузите в допълнителните
споразумения, водещи до анатоцизъм, както и неравноправния характер на клаузите в
договора за промяна едностранно от Банката на базовия лихвения процент, който участва
при формирането на възнаградителната и наказателната лихви, както и неравноправния
характер на клаузите на чл. 21 – чл. 23 от договора, съдът приема, че задължението на
ответника следва да бъде изчислено, като се вземат предвид уговорените месечните вноски
към момента на усвояване на кредита по погасителния план, без да се съобразяват
настъпилите след този момент изменения, обективирани в допълнителните споразумения,
както и последващо едностранно изменение на главницата и на базовия лихвен процент.
С оглед заключението на ССЕ размерът на главницата, определен към момента на
предоставяне на кредита, е 24152.75 лева. Следователно, това е задължението за главница по
договора, по курса на CHF към деня на сключване на договора – 1.20753 CHF или сумата в
11
швейцарски франкове е 20001.78 CHF, като върху посочения размер не следва да
рефлектират уговорените последващи изменения на главницата поради приемането им за
нищожни. В случая ищецът претендира сумата 24590.58 швейцарски франка главница,
представляваща част от общо дължимите суми по Договор за потребителски кредит № ***
от ***, ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното
изплащане. Доколкото съдът приема, че ответникът дължи главница в размер на 20001.78
швейцарски франка, то искът за заплащане на сумата 24590.58 швейцарски франка
главница, се явява основателен и следва да се уважи в установения от съда размер, ведно с
обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане, като
до пълния предявен размер следва да се отхвърли като недоказан.
С исковата молба е направено и искане да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищцовото дружество сумата от 1250.70 лева представляващи нотариални такси за периода от
03.10.2016 г. до 21.10.2020 г. От заключението на вещото лице С.П. се установява, че към
датата на подаване на исковата молба 26.10.2020 г. задължението за нотариални такси е в
размер на 1250.70 лева. Разходите във връзка с подновяване на ипотеката са дължими от
кредитополучателя съгласно чл. 10, т. 3 от договора, поради което искът се явява
основателен и следва да се уважи в заявения размер.
Съдът не обсъжда останалите доказателства като неотносими за спора с оглед възприетата
от съда нищожност на клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 2, разглеждани във връзка с
чл. 1, чл. 2, чл. 20, чл. 21 и чл. 23 от договора.
С оглед този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски в производството, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, а от своя страна, ответникът има право на разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Предвид изхода от спора и
направеното в този смисъл искане, на ищцовото дружество следва да се присъдят
направените по делото разноски, които са в размер на 4795.10 лв. Ответницата А.С. не
претендира и доказва разноски.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. И. С., с ЕГН: ********** и адрес *** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша”, ул.
„Околовръстен път”, № 260 сумата 20001.78 CHF (двадесет хиляди и един швейцарски
франка и седемдесет и осем сантима), представляваща част от общо претендираната по
Договор за потребителски кредит № *** от *** изискуема главница от 24930.63 швейцарски
франка, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва от датата на подаването на
исковата молба – 26.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълния
предявен размер от 24590.58 швейцарски франка ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан.
ОСЪЖДА А. И. С., с ЕГН: ********** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК:
12
********* сумата 1250.70 лева (хиляда двеста и петдесет лева и седемдесет стотинки) –
нотариални такси за периода от 03.10.2016 г. до 21.10.2020 г., ведно с дължимата законна
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А. И. С., с ЕГН: ********** и адрес *** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша”, ул.
„Околовръстен път”, № 260 сумата 4795.10 лв (четири хиляди и седемстотин деветдесет и
пет лева и десет стотинки) разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
13