РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Шумен, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630202307 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 7530 от 07.12.2021г. на Началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София, с което на И.. Т. Я.., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***********, ул. ********** № 27 е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева на основание чл.53, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в
жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Явява се
упълномощен процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата и излага доводи за
незаконосъобразност на атакуваното НП. Алтернативно моли съда, ако прецени, че не са
налице съществени процесуални нарушения, да намали размера на наказанието.
Процесуалният представител на Агенция “Пътна инфраструктура” - гр. София -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата
изцяло и моли наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено. Представени са
подробни писмени бележки в тази насока.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради
следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.11.2021г. към 10,30 часа, на път I-7, км.121+700, в посока гр. Шумен – гр.
Велики Преслав, длъжностни лица при Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София, в
изпълнение на служебните си задължения, спрели за проверка МПС с 4 /четири/ оси – МПС
с 2 оси, марка CLAAS, модел LEXION 460, с рег № С03021 и прикачена количка хедер с 2
оси с рег. № СТ05370, управлявано от жалбоподателя И.. Т. Я... Длъжностното лице при
Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София – свидетеля А.. М. А.. извършил контролно
измерване с техническо средство – ролетка № 1302/18 /5 м. Измерената широчина, която
установил била 3,70 метра при максимално допустими 2,55 метра. Водачът И.. Т. Я.. не
представил нужното разрешение от Агенция ”Пътна инфраструктура”, с оглед установения
габарит на управляваната земеделска техника.
За така констатираното, свид. А.А. – инспектор Дирекция “АРОК” – АПИ гр. София
съставил на място АУАН № 0008312/16.11.2021г., за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от
Закона за пътищата във връзка с чл.37 ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, в
присъствието на Стефан Николов Луладжиев и жалбоподателя И.Я.. Актът бил предявен на
жалбоподателя и подписан от него без възражения, като му бил връчен и екземпляр от
същия. В срока по чл.44 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу акта.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 7530 от 07.12.2021
г. на Началник отдел “Контрол по републиканската пътна мрежа”, дирекция “Анализ на
риска и оперативен контрол”, Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София, с което на И.. Т.
Я.. било наложено административно наказание “глоба ” в размер на 2 500 /две хиляди и
петстотин/ лева на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата и чл.53 от ЗАНН за това, че
на 16.11.2021г. на път I-7, км.121+700, в посока гр. Шумен – гр. Велики Преслав управлявал
извънгабаритно МПС с 4 /четири/ оси – МПС с 2 оси, марка CLAAS, модел LEXION 460, с
рег № С03021 и прикачена количка хедер с 2 оси с рег. № СТ05370 – измерена широчина
3,70 метра, за което водачът не е представил валидно разрешение /разрешително или
квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата на
администрацията, управляваща пътя.
Изложената фактическа обстановка се установява от писмените материали,
приложени по делото, както и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя. НП е
издадено от Началник отдел “Контрол по републиканската пътна мрежа” при Дирекция
“Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София.
2
Видно от приложената към писмените доказателства по делото, Заповед № РД-11-1232 от
28.10.2021г., с която Началник отдел “Контрол по републиканската пътна мрежа” при
дирекция АРОК – Я.М.И. е оправомощен да издава на физически и юридически лица
наказателни постановления по съставени от служителите на дирекция АРОК, АУАН при
условията и по реда на Закона за пътищата. Именно в това си качество наказващият орган е
издал НП. Съгласно приложената към писмените доказателства по делото, заповед № РД-11-
316/30.04.2021г., на председателя на УС на Агенция ”Пътна инфраструктура”, издадена на
основание чл.37, ал.1, б.“б“ от ЗАНН, чл.21г, т.1 и т.7 и чл.56, ал.2, т.1 от ЗП,
актосъставителя е един от служителите на агенцията, определен да съставя АУАН по ЗП, от
което следва, че същият притежава процесуална компетентност при съставянето на АУАН
№ 0008312/16.11.2021г.
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от
жалбоподателя Я. нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП, вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП за дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна
линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Според
разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС във вътрешността на страната съответните служби за
контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и
навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското
стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че
движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по
чл.14, ал.3.
Нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин. Широчината на ППС е
била измерена с надлежното техническо средство, видно от приложените по делото ЕС
декларация за съответствие и съгласно изискванията на чл.35, ал.3 от Наредбата, като се е
установило извънгабаритност, а и същото не е било оспорено. Законосъобразността и
начина на измерването се потвърждава от показанията на разпитания по делото свид. А.А..
На следващо място, процесното ППС отговаря на легалната дефиниция на
"извънгабаритни ППС", съгласно Параграф 1, т. 1 от ДР на Наредбата, където е посочено, че
такива са извънгабаритните ППС по чл.2 и/ или тежките ППС по чл.3. Разрешителният
режим за движение на извънгабаритни ППС е уреден в мчл.8 от Наредба № 11/03.07.2001г.,
като съгласно ал.1 от тази норма движението на извънгабаритни ППС се осъществява в
рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е
невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не
могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на
3
пътищата. Според ал.2 на чл.8 от Наредбата, извънгабаритните превозни средства могат да
се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано
със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи. Съгласно
ал.4 на цитираната норма разрешителното по ал.2 се издава след заплащане на пътни такси
при условията и реда на чл.18, ал.3 от ЗП. В ал.5 на чл.8 от Наредба № 11/03.07.2001г. е
уредено изключение от изискването за издаване на разрешение по отношение на
извънгабаритните и/или тежки пътни превозни средства в хипотезите по чл.14, ал.3 от
същата наредба, по отношение на които се разрешава да се движат след заплащане само на
дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II, а именно
това са онези извънгабаритни и/или тежки ППС, които имат обща маса до 45 тона или
натоварване на ос, което не превишава с повече от 30% допустимите максимални
натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3, 30 m,
височина - до 4, 30 m и дължина - до 22 m. В случая управляваният от санкционирания водач
състав от ППС, както се посочи е с широчина по-голяма от 3,30 м., поради което не попада и
в обхвата на чл.14, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г. Въпреки това жалбоподателят е
управлявал процесното ППС, на посочените в АУАН и НП време и място, ползвайки същия
път без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от
специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя (АПИ).
Нарушението е извършено виновно, тъй като водачът - жалбоподателя е бил
абсолютно наясно, че процесното ППС е с по-голяма широчина от останалите ППС.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя по чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП, вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и е наложено
наказание по реда чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, според която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв.,
ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на
чл.25, чл.26, ал.1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършат или
наредят да бъдат извършени следните дейности - движение на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя.
Съдът намира за изцяло неоснователен довода на процесуалния представител на
жалбоподателя, че субект на нарушението следва да бъде превозвачът, а не наказаният водач
на ППС, тъй като същият е изпълнявал служебните си ангажименти. Субект на нарушението
по чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП може да бъде както превозвач, така и лицето, което
фактически е извършило дейността по ползване на пътя, в случая водачът на ППС.
В разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗП, субект на нарушението е всяко физическо
лице, което управлява МПС в нарушение на установената забрана за движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, а предвид нормата на чл.53, ал.1 от ЗП,
водачът, като физическо лице, е измежду административнонаказателно отговорните лица в
това му качество. Освен това в квалификацията на нарушение е направена връзка с нормата
на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
4
и/или тежки ППС, която изрично предвижда водачите като
административнонаказателноотговорни лица в тези случаи. Все в тази връзка и с оглед
пълнота на изложението следва да се подчертае, че жалбоподателтят, в качеството на водач
на ППС, е бил длъжен да знае, дали последното е "извънгабаритно" и при наличие на такива
данни, да не допуска движение в обхвата на пътя, ако няма разрешение за това, респ. не е
заплатил необходимите такси. Всеки един професионален шофьор от съответната категория,
е длъжен да знае габаритите и колко тежко е ППС, което управлява, за да съобразява това с
неговото придвижване по републиканската пътна мрежа. В противен случай всеки
нарушител би черпил права от собственото си противоправно поведение.
Съдът намира за неоснователен и изложеният от процесуалния представител на
жалбоподателя, довод, че отговорността е следвало да бъде ангажирана на основание чл.177,
ал.3 от ЗДв.П за съответно извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДв.П. В актуалната
съдебна практика се застъпва становището, че в случаите, когато двжението на
извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото разрешително по чл.8, ал.2
от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП и
се осъществява състава на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, а когато движението на ППС се извършва
без заплатена такса по чл.14, ал.3 от Наредбата – се осъществява състава на чл.177, ал.3 от
ЗДв.П, а не този по чл.53, ал.1,т.2 от ЗП. Касае се за две различни хипотези, тъй като
разрешението за движение на тежко ППС се издава от органа, посочен в чл.26, ал.3 от ЗП, а
в хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава формален
административен акт. Нормата на чл.177, ал.3 от ЗДв.П, на която се позовава процесуалният
представител на жалбоподателя регулира защитата на друг вид обществени отношения –
безопасността на движението по пътищата и свързаната с нея необходимост от спазване на
определени параметри в размерите и тежестта на транспортните средства, движещи се без
специално разрешение, за да е възможно своевременното и сигурно извършване на всички
маневри в съответствие с пътната обстановка и поставените знаци.
В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че нарушената разпоредба на
чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП урежда обществени отношения, свързани със ползването,
поддържането и финансирането на пътищата, предпазването им от разрушаване или
увреждане, както и с управлението на пътната инфраструктура в Република България.
Затова напълно основателно е водач на ППС, който не е съобразил ограничението, наложено
с нормата, да бъде санкциониран именно по ЗП.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания случаят да
бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото не касае деяние с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай. Напротив прави
впечатление, че измерената широчина е с 1, 15 м. повече от разрешените 2, 55. От друга
страна накърнените обществени отношения са с особена важност надвишаването на нормите
на Наредбата повишава рисковете за повреждане, преждевременно износване на пътната
инфраструктура и са предпоставка за ПТП.
Както вече беше посочено, за така извършеното от жалбоподателя
5
административно нарушение е предвидено административно наказание "глоба" в размер от
1 000 до 5 000 лева.
При определяне на размера на наказанието, следва да вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл.27, ал.2
ЗАНН. В конкретния случай, административнонаказващият орган е наложил наказание
глоба в размер от 2 500 лева. Никъде в наказателното постановление обаче наказващият
орган не е посочил как е определил именно в такъв размер следващото се на нарушителя
наказание, нито кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се
съотнасят. Така дейността по индивидуализация на наказанието остава скрита както за
жалбоподателя, така и за съда. Настоящият съдебен състав намира, че АНО не е мотивирал
решението си да наложи санкция в максималния размер – 2 500 лева, която значително
надвишава предвидения от закона минимум.
Щом наказващият орган счита, че следващото се наказание за даденото нарушение
трябва да бъде определено над минималния предвиден размер, то следва да изложи мотиви
за това си решение и то именно след извършването на изрична преценка по чл.27 ЗАНН,
като същите да бъдат закрепени в издаденото наказателно постановление. В случая не се
касае за допуснато процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените и
правото на жалбоподателя да разбере за извършването на какво административно нарушение
е наказан, не е било ограничено. Единственият път за отстраняване на констатирания
недостатък е чрез изменение на НП в частта му относно размера на наложеното наказание,
който да бъде намален до предвидения в закона минимум, доколкото въззивната инстанция
няма как вместо административнонаказващия орган за първи път да излага мотиви досежно
размера на наложената имуществена санкция, респективно да замести липсващите такива.
По изложените съображения НП следва да се измени, като размерът на наложеното
административно наказание "глоба", следва да бъде намален до предвидения в закона
минимум от 1 000 лева.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган и на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ,
бр. 24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. По делото е
приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от което е видно, че
жалбоподателя е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за
Агенция„Пътна инфраструктура“ гр. София/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка, както и
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
6
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган в размер на 80 лева.
Според нормата на чл.144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК.
Според чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК заплатените от ищеца разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, а съгласно ал.3 на чл.78 от ГПК – ответникът също има право да
иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Предвид изхода на делото – изменение размера на наложеното административно наказание,
разноските следва да бъдат определени съразмерно и за двете страни.
Поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 7530 от 07.12.2021г. на Началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София, с което на И.. Т. Я..,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, ул. ********** № 27 на основание чл.53, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание “глоба”, като намалява
размера от в размер от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева на 1 000 /хиляда/ лева за
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата.
ОСЪЖДА И.. Т. Я.., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, ул.
********** № 27 да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София сумата от 32.00
/тридесет и два/ лева – представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразно
изменения размер на имуществената санкция.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на И.. Т.
Я.. ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, ул. ********** № 27 сумата от 300 /триста/
лева, представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно изменения размер на
имуществената санкция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7