Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 98 /02.03. Година
2020 Град Перник
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На двадесет и пети февруари Година 2020
В публичното заседание в следния
състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело
№ 00131
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №34-0000125/17.10.2019г.,
изд. от Началник ОО „Автомобилна
администрация“ в ОО “АА“– Перник, на А.С.А. ***, с ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба, в размер 500
/петстотин/ лв., на основание чл.93в, ал.2 от ЗАвП за това, че на 27.09.2019
г., около 11.05 часа, при извършена му проверка на АМ Струма при 15-ти км. като
водач на товарен автомобил „МАН“ модел ***,
кат. N3, с рег. №***, собственост на превозвача „***“
ЕООД, оборудван с дигитален тахограф SIEMENS, модел AG със сер. №***, извършва превоз на товари по маршрут от гр. София за с.
Студена, видно от пътен лист №***, като
не е поставил в тахографа
дигиталната карта на водача и е изминал 63 км., управлявайки в
продължение на 1 час и 36 минути – нарушение на
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от А.
А., с която оспорва законосъобразността на издаденото наказателно
постановление, като твърди, че вмененото нарушение не е извършено, както и че в административнонаказателната процедура са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, ограничили правото му на
защита. Моли за отмяна на издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно.
В съдебното производство жалбоподателят,
редовно призован, не е участвал лично, не е представляван и от пълномощник
Преди даване ход на делото в
съдебно заседание, А.А. е депозирал допълнително изложение към жалбата си, в което
допълва изложените доводи за
незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление..
Въззиваемата страна, в
съпроводителното писмо към преписката изразява становище, че жалбата е
неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено
изцяло. За съдебно заседание, редовно призована, не е изпратила представител.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18, както и доводите на страните от НПК, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт,
от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:
Нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е по чл.34, §1, изр.1, предл.2 от
Регламент /ЕС/ № 165/2014г.. Същото е установено с акт за
установяване на административно нарушение серия А-2018, №264503/27.09.2019г,
съставен от В.Ч. В. – инспектор в ОО“АА“ – Перник в присъствието на свидетеля К. Г. В., присъствал при установяване на нарушението.
При проверката контролните органи установили, че водачът управлява превозното
средство - товарен
автомобил „МАН“, модел ***, кат. N3, с
рег. №***, оборудван с дигитален тахограф SIEMENS, модел AG със сер. №***, без
поставена в тахографа карта на водача. От направената разпечатка
инспекторите установили, че по този начин А. е изминал 63 км., управлявайки
автомобила в продължение на 1 час и 36 минути. Въз основа на
тези данни приели, че последният е нарушил свое задължение при използване
картата на водача, а именно да я постави в тахографа.
Предвид
направената констатация на 27.09.2019г., на мястото на проверката, срещу
жалбоподателя било образувано административнонаказателно производство с
цитирания АУАН, като актосъставителят – В.В. приел, че А.А. виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 34,
§1, изр.1, предл.2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014г.. Същият
подписал съставения му акт и приел връчения препис без възражения.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не упражнил правото си на писмени възражения.
На 17.10.2019
г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда
на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл.93в, ал.2 от ЗАвП наложил на А.А. административно наказание глоба 500 лева за констатираното неспазване
на изискването за правилно използване на
картата на водача .
В съдебното следствие констатациите в акта са потвърдени от
свидетеля К.Г.В..
От
правна страна:
При извършената проверка за законосъобразност, съдебният състав установи, че при образуване на
административнонаказателното производство срещу жалбоподателя са нарушени
императивни правила, пряко свързани с правото му на защита и регламентираните в
закона гаранции за упражняването му ефективно и в пълен обем, което мотивира отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като
незаконосъобразен.
Възраженията му в тази насока се
приемат за основателни.
На първо място, не
са изпълнени императивните изисквания за означаване датата и мястото на
извършване на нарушението по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Предвид
изложените факти в обстоятелствената част на акта и постановлението, безспорно
е, че датата и мястото визирани в тях са тези, на които нарушението е
установено при спирането на жалбоподателя за проверка, не датата и мястото на извършване
на самото нарушение. Последното се е изразило в бездействие - неизпълнение на задължението
за поставяне в тахографа дигиталната
карта на водача и управление на превозното средство без използване на картата, т.е.,
задължението не е изпълнено по време и място, предхождащи проверката, което е
изисквало ясна констатация къде и в кой момент жалбоподателят е следвало да
извърши дължимото действие - да постави
дигиталната карата на водача в тахографа.
Допуснатите пропуски нарушават императивните
изисквания към съдържанието на акта и постановлението, но в същото време не
дават и възможност за установяване спазена ли е местната подсъдност за
разглеждане на делото, както и материалната компетентност на актосъставителя и
наказващия орган.
Сочената като нарушена разпоредба на чл.34,
§1, изр.1, предл.2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014г., вменява на водачите
задължение да използват картите на водача всеки ден, през който управляват
превозно средство, считано от момента на поемането му. Следователно,
нарушението ще бъде извършено на мястото
и по времето, когато жалбоподателят е поел управлението на превозното средство,
констатации за което в акта и постановлението не се съдържат. Изложените в тях фактически
данни, установени чрез разпечатката от тахографа - за изминатото разстояние без поставена карата
/63 км./, и за времето на управление /1 час и 36 минути/, убедително
свидетелстват, че нарушението е извършено в друг момент и на друго място, което е изисквало установяване и отразяване в съдържанието на
акта и постановлението.
На следващо място, описанието на нарушението
е непълно доколкото не са изложени всички елементи от фактическия му
състав. Както се посочи, водачът е длъжен да използва картата на водача
всеки ден, през който управлява превозното средство и възниква в точно
определен момент - при поемане на превозното средство за управление. В чл.34,
§1, изр.2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014г. е установена забрана картата да бъде
изваждана преди края на дневното работно време, освен ако има специално
разрешение за това. Очевидно се касае за
различни задължения при използването на картата на водача, неспазването
на които самостоятелно осъществява състав на административно нарушение - в
първия случай при хипотеза на непоставяне на картата при самото поемане на
превозното средство за управление, а във втория - при нерегламентирано
изваждане по време на управлението преди
края на дневното работно време. В този контекст, изложените факти на
нарушението в акта и постановлението /управление без поставена дигитална карта/
са непълни и могат да бъдат отнесени както към предписанието в чл.34, §1,
изр.1, така и към изречение 2 от Регламент /ЕС/ №165/2014г., което в
допълнителна степен ограничава правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице. При описание на нарушението и предвид цифровото му
квалифициране, е следвало ясно да ес посочи, че картата на водача не е
поставена при поемане на превозното средство за управление.
Допуснатите нарушения в
административнонаказателната процедура са съществени, неотстраними са и
обуславят отмяна на обжалвания административнонаказателен акт на процесуално
основание, без спора да се разглежда по същество и без да се дължи отговор на
въпросите извършил ли е А.А. вмененото му административно нарушение и действал
ли е виновно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №34-0000125/17.10.2019г., изд. от Началник ОО „Автомобилна администрация“ в ОО
“АА“– Перник, с което на А.С.А. с адрес ***, с ЕГН **********, на основание
чл.93в, ал.2 от ЗАвП е наложено административно наказание глоба, в размер
500 /петстотин/ лв. за нарушение на
чл.34, §1, изр.1, предл.2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ