О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                 № 447

09.03.2020г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                  

             ЧЛЕНОВЕ:  БОРИС  ИЛИЕВ

                                   ХРИСТО  ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Илиев в.ч.гр.дело №529  по описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.413, ал.2  от   ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи  кредит  България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" №49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт  Н.  Л., срещу разпореждане  от  04.02.2020г.  на  Районен съд- Пловдив  по ч.гр.д. № 1614/2020г. по описа на ПРС,  ХV гр.с-в, включено  в  Заповед  №696  от  04.02.2020г.  за изпълнение  на парично задължение  по  чл.410  от  ГПК,  с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410  от  ГПК срещу длъжника  Р.  И. М., ЕГН **********, в частта  му  за сумата от 217,50 лева-  договорна  лихва и  сумата  от 577,50  лв.-  възнаграждение  за  закупен  пакет  за допълнителни  услуги.  В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното  разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата заповед.

Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Профи  кредит  България" ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу  Р.И.М., ЕГН **********, с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит №********** от 19.05.2016 г., както следва: 930,44 лева -главница; 217,50 лева-  договорна  лихва и  сумата  от 577,50  лв.-  възнаграждение  за  закупен  пакет  за допълнителни  услуги. 

За да откаже издаване на заповед за изпълнение  по отношение  на претендираните  вземания  за  договорна  лихва  и  възнаграждение  за  закупен  пакет  за допълнителни  услуги, районният съд е приел, че в  тази  му част искането  се  основава на неравноправни  клаузи  съгласно  разпоредбата  на  чл.143, ал.2, т.5  от  ЗЗП,  както  и  че се заобикаля  забраната  на  чл.19, ал.4 и  ал.5  от ЗПК.   

Жалбата  срещу  така  постановеното  разпореждане  е  частично  основателна.

Съгласно  разпоредбата  на  чл.411, ал.2, т.2  и  т.3  от ГПК  не  може да  се  издаде  заповед  за изпълнение,  ако  искането  е  в противоречие  със закона  или с  добрите нрави,  както  и  ако  искането се основава  на неравноправна  клауза  на  договор,  сключен с потребител,  или  е  налице  обоснована вероятност за това. 

Видно  от  представения  към заявлението  договор  за  потребителски  кредит,  в същия  е  уговорен  годишен лихвен процент- 41,17%  и  годишен процент  на  разходите- 49,89%.  Съгласно  разпоредбата  на  чл.19, ал.4  от  ЗПК годишният процент на разходите  по договор за  потребителски  кредит,  част  от който  съставлява  и  договорната  лихва,  не  може да  бъде по- висок  от  пет пъти от размера на законната  лихва по просрочени  задължения  в  левове  и  във  валута,  определена с постановление  на  Министерския съвет.  Максимален размер  на възнаградителната  лихва  не  е  предвиден  в  Закона  за задълженията  и  договорите,  нито  е  бил  определен  от  Министерския  съвет  на  основание  чл.  10, ал.2  от  ЗЗД,  като  в съдебната  практика  се приема,  че  същият   е  ограничен  единствено  от  разпоредбата  на чл.9  от  ЗЗД,  съгласно  която страните  могат  свободно  да определят съдържанието на договора,  доколкото  то не противоречи  на добрите нрави. В случая  уговореният  в договора  за потребителски кредит  размер на  договорната  лихва  е съобразен  с  разпоредбата  на  чл.19, ал.4  от ЗПК,  като  няма  основания  да  се приеме  и  че противоречи  на  добрите нрави.  Първоинстанционният  съд  не е  изложил  съображения  защо  приема,  че клаузата,  с  която  е  бил уговорен,  е неравноправна  и  заобикаля  забраната  на  чл.19, ал.4  от  ЗПК,  като  цитираната  от  него  разпоредба  на  чл.143, ал.2, т.5  от  ЗЗП  е  неприложима,  тъй  като  същата  се  отнася  не за договорната  лихва,  а  за  обезщетения  и  неустойки  за  неизпълнение. Предвид  горното  в  частта  му  по  отношение  на претендираната  договорна  лихва  обжалваното  разпореждане  и  неправилно и следва  да  бъде  отменено,  като  делото  се  върне  на  първоинстанционния  съд  за  издаване  на поисканата  заповед за  изпълнение  за  сумата  от  217,50  лв.- договорна  лихва. 

По отношение  на претенцията  за сумата  от 577,50  лв.-  възнаграждение  за  закупен  пакет  за допълнителни  услуги  обжалваното  разпореждане  е правилно  и  следва  да  се потвърди.  С  оглед  характера  на  посочените  в договора  „допълнителни  услуги“,  за които  е  предвидено възнаграждение  /приоритетно  разглеждане  и  изплащане на  кредита,  възможност  за  отлагане,  намаляване  и  смяна на  дата  на  падеж на погасителни  вноски  и  улеснена  процедура  за  получаване  на  допълнителни  парични средства/,    се налага изводът,  че  същите  се  отнасят  за  действия по усвояване  и  управление  на кредита,  за  които  разпоредбата  на  чл.10а, ал.2 от ЗПК  забранява  събиране  на  такси  и  комисионни  от кредитора.   При това  положение  следва  да  се приеме, че  целта  на  посочената договорна  клауза  е  да послужи  като  допълнително  възнаграждение  за кредитора  за  предоставянето  на  сумата /т.нар.  скрита  възнаградителна  лихва/,  уговорена в  противоречие  с  добрите  нрави  /принципите  на справедливостта  в гражданските  и  търговските  отношения/  и  с разпоредбата  на  чл.19, ал.4  от  ЗПК.   Ето  защо  по  отношение  на  посоченото  вземане  заявлението  за  издаване на  заповед  за  изпълнение  правилно  е  било  отхвърлено.  

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане  от  04.02.2020г.  на  Районен съд- Пловдив  по ч.гр.д. № 1614/2020г. по описа на ПРС,  ХV гр.с-в, включено  в  Заповед  №696  от  04.02.2020г.  за изпълнение  на парично задължение  по  чл.410  от  ГПК,  с което е отхвърлено заявлението на „Профи  кредит  България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" №49, бл.53Е, вх.В, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410  от  ГПК срещу длъжника  Р.И.М., ЕГН **********, в частта  му  за сумата от 217,50 лева-  договорна  лихва.

ВРЪЩА  делото  на първоинстанционния  съд  за  издаване  на заповед  за изпълнение  за посочената  сума.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане  от  04.02.2020г.  на  Районен съд- Пловдив  по ч.гр.д. № 1614/2020г. по описа на ПРС,  ХV гр.с-в, включено  в  Заповед  №696  от  04.02.2020г.  за изпълнение  на парично задължение  по  чл.410  от  ГПК,  с което е отхвърлено заявлението на „Профи  кредит  България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" №49, бл.53Е, вх.В, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410  от  ГПК срещу длъжника  Р.И.М., ЕГН **********, в частта  му  за сумата от  577,50  лв.-  възнаграждение  за  закупен  пакет  за допълнителни  услуги.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                       

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: